Пак ме е треснала грандиозната философска вълна... И осъзнаване... Днеска искам да пиша за наемите и за раждането.... Ама не за истинските наеми и за единият му рожден ден в годината... А за постоянните наеми и всекидневните раждания.... Не, не...пак не става дума за апартаменти, нито за рождени дни... Ей сега ще ви обясня :)
Всичко започна от едни сметки... които пристигнаха в пощата за пореден път! Данък! Ежегодният проклет данък за апартамента... Който вече до такава степен ме стресира, че сънувам кошмари заради него! Стресират ме задълженията, които не мога да погася, това, че нямам работа и т.н. и т.н. Едно на ръка, че се питам защо аджеба са тези данъци при положение, че нали се води,че нещо вече е твое- наследено или придобито, мъничко или не- защо е нужно да го изплащаш цял живот? Едно на ръка, че системата, в която живеем, не е изградена от човека за човека в негова помощ, а напротив- от човека за човека в негова вреда! Това и само по себе си говори колко е деформирано общото човешко съзнание... Имам чувството, че целият свят се управлява от шепа болни ПСИХОПАТИ ! о.О
Мислех си за живота... Значи- всички ние... включително и ти, който четеш, това... сме се родили на тая земя и някой ден ще умрем... ти също ще умреш! И сега даже не знаеш какво ще стане след това- дали ще изчезнеш, дали ще се преродиш и какво те чака... едно на ръка това... Другото е, че всичко, ама ВСИЧКО, КОЕТО ПРИТЕЖАВАШ СЕГА....всъщност ИЗОБЩО НЕ Е ТВОЕ! Ама НИЩО от това, което си мислиш, че имаш-не е твое... И сега ще ти кажа защо...
Имаш дом, нали така? Сигурно имаш хладилник , мивка, стая, компютър, плюшени играчки, сервизи с чаши, ароматизатор за тоалетна, лампи, книги, шкафове и т.н. и т.н. ... Може да ходиш на работа,може да си ученик или студент, безработен или да живееш в квартира... И мислиш,че този дом е твой? Хах! Дори и да се води твой на документи- той всъщност изобщо не е ! Нито НИЩО в него! Когато животът ти приключи, мислиш ли,че ще има документи, в които да пише,че тези стени, тези мебели,тапети, мивки и пр. са твои? Домът ти е дом, в който живееш , докато си жив на тая земя! Всички плюшени играчки, вещи, чаши,книги, всичко е "твое", за да ти служи, докато си жив! Нищо от това няма да отнесеш с душата си...Ще отнесеш само чувствата, постъпките си... Вещите,които имаш, са тук, за да ти служат! А не да ги трупаш и ти да служиш на тях.... Наистина, всяка една вещ ,която имаш, е заредена с много, МНОГО ТВОИ СПОМЕНИ, но нищо повече... Тя си остава просто вещ.... И ти не можеш да я изхвърлиш заради спомените си, а не заради нея самата, ако предназначението и не е чисто практично....
Аз също съм в подобен капан .... странно е как осъзнавам всичко това, но все пак продължавам да влагам спомен във всичко, което мисля, че притежавам....
Хей! Ти нямаш НИЩО, освен съзнанието си! НИЩО! Дори и тялото ти, което сега седи пред монитора и чете с очите си тези редове, не е твое.... и няма да е твое за повече от този живот, който живееш в момента!
ТИ НЯМАШ НИЩО! Поне нищо от това, което мислиш, че си имал досега! Единственото, което със сигурност имаш, е твоето СЪЗНАНИЕ ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ И ТОЧНО ТАМ, КЪДЕТО СИ! :)....
Затова, знаеш ли.... най-хубаво е да се раждаш! Ама не веднъж, а всеки ден :) По малко или по много.... Мислиш си, че си се родил само веднъж? Хах! Не... ти се раждаш ВСЕКИ ДЕН! Защото научаваш нещо ново, което досега не си достигал... С ВСЕКИ ДЪХ ТИ СЕ УЧИШ... а щом се учиш- ПРОХОЖДАШ в нова сфера... Това е като малките крачици, които прави всяко бебенце... Ти се раждаш всеки ден... ЗА СЕБЕ СИ :)
... Чак ми се приисква да си купя торта и да си празнувам рождения ден днес...и утре...и вдругиден... ;) Но важното е не да празнуваш...а да осъзнаваш! Дори и в болката си, пак се раждаш! В крайна сметка никой не е дошъл на белия свят без болката на майката... :)
И ВСЕКИ ОТ ВАС, ЗА ДА ЖИВЕЕ, ПЪРВО Е ПРОПЛАКАЛ.... :))
Затова сега ДИШАЙ, дишай дълбоко.... Добре дошъл на Земята :)))
