Когато
тя без причина се почувства емоционално зле, той мълчаливо стана.
Накара я да стане, като взе ръцете и в своите. Чудеше се защо и какво е
намислил. Когато и двамата бяха прави, той обви ръце около кръста и и
затанцува без музика. И така танцуваха минути, докато всичко емоционално
черно не падна от нея и остана само широката и усмивка.
-Гледал ли си тетрадката?
-Не.
-Тогава как се сети за това?
-Ти обичаш да танцуваш, аз не. По-добре ли си вече?
….Хубаво е след две години и половина, колкото и малко (или много) да са, все още да сме заедно и да танцуваме без музика… :)
...Хубаво е, когато...
заспиваме и ти просто счупиш сънната тишина с думите:
-Никога не съм обичал така. В смисъл- обичал съм и преди други момичета, знам какво е да обичаш, но никога не съм обичал така, както обичам теб сега. Толкова дълбоко. Влезла си ми под кожата.
-Гледал ли си тетрадката?
-Не.
-Тогава как се сети за това?
-Ти обичаш да танцуваш, аз не. По-добре ли си вече?
….Хубаво е след две години и половина, колкото и малко (или много) да са, все още да сме заедно и да танцуваме без музика… :)
...Хубаво е, когато...
заспиваме и ти просто счупиш сънната тишина с думите:
-Никога не съм обичал така. В смисъл- обичал съм и преди други момичета, знам какво е да обичаш, но никога не съм обичал така, както обичам теб сега. Толкова дълбоко. Влезла си ми под кожата.
