Нямам думи....

АЗ СЪМ ИДИОТ ! ...а в сърцето няма ГРАМ МОЗЪК !!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Ние умряхме днес...

Той е най-прекрасното нещо, което някога ми се е случвало... Обичам неговата нестихваща енергичност, разнообразието, към което се стреми, неговата различност, обичам невероятните изненади, който прави, обичам начина, по който се привързва, обичам, когато ми мрънка, че не съм го гушкала достатъчно, обичам начина, по който ме държи в прегръдките си, докато спя. Обичам новите ни приключения, пътуванията ни, обичам глутниците с кучета, които утихваха в нашата компания. Обичам мириса на тялото му, обичам чистотата на душата му. Обичам страха му, обичам романтичните му хрумвания, невероятната му грижовност, начина, по който бута нослето си в прегръдките ми, когато заспива. Обичам сълзите му. Обичам търпението му, обичам нетърпението му. Обичам да го виждам щастлив. Обичам оптимизма му, късмета му, обичам слабото му тяло, обичам да правя любов с него- по-чувствена от всеки бурен секс... Обичам възмущението му, обичам да се усмихвам, когато започва да сваля по 8 блузи от себе си, 4 панталона и още толкова чорапи :) Обичам недостатъците му, обичам малките ни караници, обичам да гладувам с него и да се боря за него. Обичам момента вчера, когато прегладнели с последните си пари си купихме руска салата и хляб и гребяхме с коричките, защото нямахме прибори, докато ходихме, защото бяхме прекалено гладни. Но бях с него. И всяка коричка хляб от него и с него ми е вкусна. И да гладувам с него обичам, защото сме заедно. И защото после всичко ни е вкусно :) Обичам да не знам какво ще стане утре и да не си правя планове с него... Животът е всеки миг "сега" ... Обичам да живея с него, да го чакам навън с чаша кафе, защото искам по-скоро да го видя, а стълбището е прекалено дълго, въпреки че са около 11 стъпала... Обичам да ми тропа по прозореца с камъчета, защото няма телефон :) Обичам да го гледам как се наслаждава на кафето си, на първата си сутрешна цигара, на кръстословицата във вестника.. Обичам погледа му, когато седи срещу мен и ме гледа с привързаност, обич и топлина. Обичам глупавите ни възгласи "пкаа, пкууу, пкъъъ" :D , "много ясно"-то му, "зай-зай" :) Обичам начина, по който държи сиамското ми коте в скута си... По който гали зайката ми, начина, по който се радва на нещо, когато го измайстори. Обичам да раста с него. Ние сме като две деца, които се опитват да се усмихнат на сивия свят пред заплахата той да ни смаже всеки миг. Ние растем заедно, учим се заедно, заедно сме...Обичам начина, по който спи в ембрионална поза, завит под юргана през глава...Обичам него! И ето го... в момента спи зад мен...гушнал се в белите завивки....... Той е най-прекрасното нещо, което някога ми се е случвало.... Той е........минало........... Ние вече сме мъртви...........

Мечти за спомени ... :))

Когато попадна на снимка на морето ... изведнъж ми се приисква да бъде лято отново... Да излизам и да се прибирам, ако изобщо се прибера, само с един потник на гърба си :) Да отидем отново на море с любимия човек, което да е приятно хладно. Когато навлизам във водата, да го правя отново по моя си шашав начин... изведнъж напред, за да може студената вода да обгърне нажежения ми гръб... да усетя онези полазващи тръпки на лед и удоволствие... Да бъда горда от малкото себе си, което се чувства щастливо, че е навлязло наведнъж във водата, докато другите не смеят по половин час... аа и отгоре на това- му е харесало до краен предел :))) Иска ми се да има пак огън на плажа, на който да си печем някакви работи... Морето нощем да шуми... а ние да бъдем завити с едно одеяло... и да гледаме лунната пътека...

Иска ми се например после да бъдем с повече хора на плажа... с китара, която да свири... в такт с искрите от огъня... Да ухае на водорасли и миди... Да пием бира и да пеем... Да се смеем и играем на онези глупави и забавни игри като асоциации или подаръци :) Да се къпем нощем в морето... А после да ловим светулки, да броим падащите звезди и да слушаме щурците... 

Искам пак да отида на плажа Камчия, когато има съвсем малко хора и е толкова... неземно :)

Искам пак да гледам залеза над Варна от Галата...

Искам отново да съм на път с раницата на гърба и горещия асфалт под краката ми, с вдигнатия палец и незнаенето какво прекрасно приключение те чака след търпението ти и пускането по течението на живота :)

Искам пак да чувам тракането на влаковите колела под мен, докато се нося с влака и вятъра... протегнала длан през прозореца на стария вагон... Да посрещна изгрева с мирис на гара и море... и да чуя пронизващия звук на влаковите спирачки, отекващи в стените на гарата от мрамор... и старите чешми...

Искам отново да усетя мириса на цветята и отново да видя онова малко слънчогледче, което беше пробило дупка в асфалта на магистралата край Стара Загора далече от всичко цветно и свое... 

Искам да бъда отново на някой метъл фест далече от тука... сред хаоса от миризми, хора и звуци... понесена от странно желание, смесица от нужда за саморазрушение и самоизграждане...

Искам пак.... да тичам напред... мечтаеща и незнаеща накъде отивам... нанякъде... където... винаги ще се чувствам у дома... :)))

Искам .... Но се замислям, че искам спомените си... Прекрасните си... но вече изживени истини.. И си мисля, че ... всъщност искам нови... неизживяни още и прекрасни спомени... с нови и прекрасни места... които да посетя и обикна... като нов дом... под небето :))