Днес
ми се иска да поговоря за уникалния
феномен "Какво ще кажат хората".
Социумът
съществува при нас, откакто сме седели
в някоя пещера и сме си мислили: "Вах
маа му, яде ми се мамут!". Като цяло,
сме нещо като стадо, в което тук-таме се
срещат глутници вълци, а понякога и
единични такива, забили се в Д-то на
географията в някой я манастир, я самотна
пещера, като прародителите ни, но този
път не за да се крият от пуми, а с възвишени
спиритични подбуди. Човешкото същество!
Това уникално създание, което еволюцията
докара до това да удря по компютър, а не
по кремък. Въпреки, че същата тази
еволюция остави много хора примати на
принципа Уга-Буга. Защо ли? Еволюцията
мълчи.... Това странно мълчание, където
вместо блестяща крушка над главите ни,
изгрява един неонов надпис „Сещай се!“.
Социумът
също, води се, еволюира. От това да си
пазиш племето от набезите на чужди
разгонени мъже, които искат да се
съвокупляват с жените ти до това да
пазиш реномето на общото. Или най-общо
казано, докарахме се до „Какво ще кажат
другите“. Правилата на живот се промениха.
Социумът пак е важен, но той измести
своето ядро от НАС на ТЯХ и излезе извън
индивида, излезе извън границите на
ТЕБ. Реномето трябва да се пази, честта
също. Въпреки че нейното определение
пак се дефинира от самия социум, който
има неписани правила. В миналото са се
убивали в дуели, за да защитят тая
измислена чест, въпреки че убийството
е по-долно от всяка чест! Нашите баби и
дядовци пък държат реномето да се пази,
нещата да не се казват такива, каквито
са, за да не пострада достойнството на
рода, на семейството, на жената, на мъжа,
на котката, на мишката, на хлебарката,
дето пресича кухнята ти нощем!!! Въпреки
че напоследък нещата се поразчупват,
все още не са напълно истински. Нещата
се представят за едни, докато са други,
за да поддържаме образите на красиви,
успели и щастливи хора! Колко жени, които
са били жертви на домашно насилие, не
са си тръгнали от насилника, защото
„Какво ще кажат хората?“. Колко жени с
окървавени лица, държащи децата си на
ръце, докато ги пребиват, са оставали
при чудовищните си мъже, които нещастни
от живота си, наливащи се с алкохол,
сексуално незадоволени, са белязвали
родата си с психически травми за цял
живот, защото „Какво ще кажат хората?“!
Реномето на рода трябва да се пази.
Побоищата трябва да се пазят в тайна,
такива неща не се казват, хората трябва
да си мислят, че тези семейства са
щастливи, успели, а че другите не са.
Трябва да си мислят хората, че при другите
нещата са „Рози, птички и пчелички!“.
Хората трябва да се лъжат. И какво става?
Порочен кръг! Където едни нещастници
заблуждават други нещастници, че са
щастливи. А другите нещастници се оставят
да бъдат лъгани, докато са мизерни в
живота си и те, но понеже другите изглежда
нямат никакви проблеми, се правят и те
на безпроблемни! И така се изгражда една
уникална утопична картинка, че всички
хора са щастливи. Че всичко е цветя и
красота! Докато всъщност е обратното!
Създава се един образ на идеалния живот,
който всъщност образ е нищо повече от
ЛИЦЕМЕРИЕ!
И
днес не е много по-различно, въпреки че
хората започваме да споделяме помежду
си повече и да осъзнаваме колко идентични
ситуации сме преживели, колко мизерии
ни се случват, колко сме жалки понякога.
И че всичко това е...ок. И всичко това не
е излагация, както са мислели нашите
баби и дядовци, а перипети в живота и
личността на всеки един от нас. Такива,
които се случват на всеки и вместо да
си траем и да създаваме идеалният образ
на живота си, нека ги споделим, нека
видим как някой друг се е справил с тях.
За да може и ние да се справим! Защото в
крайна сметка, всичко ще бъде наред! Но
сами си спъваме този процес като се
правим, че всичко винаги е ОК. Ми, не е!
Но ще бъде!
Фейсбук
не е много по-различен от пазенето на
реноме от едно време всъщност. Само че
въпросното реноме се е прехвърлило в
дигиталния свят, които става все по-голяма
част от живота ни. Замислете се колко
от нас искат да изградят пред другите
тук, във фейса, идеалният образ на себе
си? Дали ще е за красота, с милиарди
филтри и замазване на кожата с апликации
от телефона, където изглеждаме едни, а
видиш ли, на снимката сме като манекени!
Аз също често се подвеждам по тези
трикове! Въпреки че кожата ми изобщо не
е идеална, че даже имам някой и друг
косъм по лицето....въй, колко ужасно,
нали? Такива неща не се казват! Как ше
имаш косми по лицето, уе! Остави хората
да си мислят, че си усмихната манекенка,
ма, Юло! Нали и без това получаваш някоя
и друга четка отвреме-навреме от някой
мъж на зор! Е, да, ама за какво са ми тея
четки и гребени, ако ме ласкаят такава,
каквато не съм? И освен космите, си имам
и едно прекрасно шкембе! Щастлива ли
изглеждам на снимките, където ме има?
Ах, тая хубава моя усмивка... А да знаехте
само колко ужасни преживявания съм
скрила от вас по време на пътуванията
си или в дните, когато споделям някакви
забавни неща!
Явно
това да покажем на другите, че всичко в
живота ни е ок, е нещо като неписан закон,
въпреки че всичко може да е лъжа, параван!
Да покажем, че можем да сме и слаби, е
излагация! Но слабостта е сила!!! Защото
въпреки нея продължаваш напред и не е
нужно да я пренебрегваш, да се правиш,
че не съществува, че всичко винаги е ок!
Тя е като страха- има го, но продължаваш
напред. И точно това те изгражда! Тръгваш
от страха и стигаш до безрезервната
любов към всичко, която е от другата
страна на същия този страх, който те е
спирал да стигнеш при нея! Тръгваш от
слабостта, теглиш една хууууубава и
дъъъъълга майна на себе си и стигаш там,
където си щастлив!
Тук
искам да вмъкна цитат от една книга,
която прочетох наскоро: „Повечето
възрастни са научени да бъдат не само
политически, но и обществено „коректни“.
Хората не казват какво мислят и чувстват.
Докато децата наричат нещата такива,
каквито ги виждат.“ Честно казано,
често ме обвиняват, че съм като децата,
говоря, каквото ми е на сърцето. И аз НЕ
ВИЖДАМ НИЩО ЛОШО В ТОВА, НАПРОТИВ! Би ми
се искало повече хора ДА СТЕ ТАКИВА!
Зарежете маските си, ролите си или онзи
образ, който искате да изградите пред
мен и пред света! БЪДЕТЕ ИСТИНСКИ! Бъдете
нещастни, защото после ще бъдете в пъти
по-щастливи! И да не говорите за тъгата
си, нея ще я има. И ЩЕ МИНЕ! Бъдете
несъвършени. Защото несъвършенството
ви НЕ съществува! То е обществено
измислено нещо, за да ви сложи в калъпа
на нещо несъществуващо! Но, моля ви,
забога... бъдете добри един към друг...
Защото всичко се връща!
„Човек
би могъл да се приема за незначителен,
да скромничи,да страда, да се бои от
отговорности, да вижда живота като
безкраен низ от задачи и изпити или да
обърне копието и да се прояви: ОК...“
утре трябва да се явя пред тази тъга,
пред това страдание, пред този изпит...
„Въпреки това, всичко ще бъде наред!“
Животът
ти не е реноме, което да изграждаш забога!
Не живееш заради мнението на хората! Не
е нужно да криеш истината за себе си от
мен, от нас! Ние също минаваме през такива
истини. Аз също минавам! Бъди добър с
мен! И бъди истински!
