петък, 27 януари 2012 г.

Facebook абсурди!

Facebook се пълни с какво ли не. Наскоро из целия сайт обикаляше снимка на бебе с предполагаем рак на бузата. Първо- тази снимка си обикаля от години. И Facebook не дава нито една стотинка, нито един цент, ако някой я сподели. Просто няма как. Плюс това е доста лековерно някой да вярва, че без никакви данни, изобщо по такъв начин ще се помогне на това бебе. Нито има предистория, нито банкова сметка, нито дата.... просто една гола снимка. Бебето даже си няма име! И се чудя как е възможно някой даже да предположи, че изразявайки виртуална съпричастност, ще помогне реално на някакво бебе, което не се знае дали даже още е живо! Или пък -излекувано. Ако изобщо е рак. Една жена даже беше коментирала под една такава снимка, че иска банковата сметка на бебето и веднага ще дари пари.... Опааа... Капан за шарани! Всеки може да и даде неговата си банкова сметка, на никой не биха му дошли малко няколко хиляди евро!
СПАМ, драги ми...така му казват... Хората спамят стените на "приятелите си", страниците се възползват от чуждото нещастие, за да си правят рейтинг... Уау...колко "благородно" наистина... А ФБ осторожно "следи" кой от всичките си милиони потребители поства снимка на това бебе на стената си и убива по едно бебе тюленче всеки път, щом шаран захапе въдицата.... FAIL!
о.О
Сега пък започнаха да се въртят снимки на пребити деца! Хора ги споделят, защото са приканвани да отбележат, че са против насилието над деца. "Споделете това, ако сте против насилието над деца!" ............... Flood от СПАМ....... Пребити деца в момента обикалят Facebook.... Гледат ни мило и жалостно. И се питам: кой по дяволите е ЗА насилието над деца? Щом си добавил хората, на които ще показваш тази снимка в "приятели", значи си преценил , че ти допадат като хора... Че има какво да научиш от тях, че имате сходни интереси, вкусове или пък просто, че макар и да са различни от теб, нищо не ти пречи да ги познаваш и на живо и би поддържал контакт с тях, би общувал, споделял, излизал. Или че просто са ти интересни. И ..... споделяйки такива снимки... ти допуснаш, че тези твои "проятели" са ЗА насилието над деца?????????? И ако не споделят тези снимки на осакатени хора, те ПОДКРЕПЯТ насилието над беззащитни деца???
о.О
Аз например, драги ми, не споделих нито една снимка. Аз обожавам да пребивам деца в свободното си време! Ама така ги бия, че глави не им остават! Бой, бой, бой.... И като излеза навънка бия... абе, изобщо-бия всичко наред! Особено деца!
:DD
Снимки на осакатени животни: "Сподели това,ако си против насилието над животните!" ... Юлето гледа тъпо... не споделя... Тя бие и животни в свободното си време! Затова гледа котка и заек... а преди имаше и още един заек... Просто обожава да ги храни и пребива! Затова търчи с тях по ветеринарни клиники, храни ги в устата, когато се разболеят и си изплака очите за предното зайче... Защото просто обожаваше да ги бие!
о.О
Сподели това... сподели онова.... Сподели, ако си против глобалното затопляне! Не споделям.... Неминуемо така ставам причина за глобалното затопляне!... Сподели, ако си против лошотията в хората, глада в Африка, замърсяването на околната среда, Джъстин Бийбър, херпесите, бенката на бузата на Мерилин Монро, космите в супата ти, липсата на косми в супата ти...
...
Аз съм един жесток човек!
о.О
........
:D


понеделник, 23 януари 2012 г.

Визуална вечер :)

Мхм...признавам, че нямах търпение да
пусна и поста за късометражните филмчета и 
заинтригуващите, поучителни или просто
красиви видеоклипове :)

Мисля да започна с един видеоклип, който си го въртя, 
когато усетя липса на красота... :)
Красиво беше, нали :) 
Сивите нюанси, движенията, музиката, идеята...малките парченца 
прозрачно стъкло... блясъкът им във въздуха...
Танцуват...танцуват... :))
Мечтата, че си способен на всичко...
Че няма нищо невъзможно...
Стига да пуснеш красивото във въображението си на свобода :)

Продължавам с един късометражен филм,
разкриващ интересния вътрешен свят
на един ... необикновен човек...
Виждали ли сте света през едни неваши очи? ... ;)


Какво са страховете? И какво се крие зад тях? 
И какви можем да бъдем :)
If we

DARE:


Мечтали ли сте си нещо във вашия живот да се промени изведнъж?
Някак...истински...почти ненормално неземно...
Мечтали ли сте за някой, който ще...
нахлуе в живота ви...
и думите...
ще са..
излишни... 
:) 
Signs:

Какво мислите за съдбата? 
Всичко ли е предопределено или имате възможност да променяте нещата...
Но тези, които са свързани само с вас или?
Какво би било ако сте DJ...на...самата съдба ;)
SpiN:

Какво ли ще е... когато си на път да загубиш
...живота си...
след цялата борба, на която си способен...
и
когато накрая се откажеш...
Дали спасението е способно... да дойде? И откъде?
:)

Падащи звезди....саможертва...борба за оцеляване...
И пак падащи звезди...дали са свързани с желания...
Или със смърт...
или с...раждане?
:)

С какво може да остане човек, когато проявява...
алчност,
егоизъм,
жестокост,
безсърдечие,
материализъм...
Има ли възмездие и къде е произхода му?

И една известна реч, която говори сама за себе си и
няма нужда от коментар :)
Хора, wear sunscreen, за бога :))))))))
.
.
.
.
.
.
.
Успешна вечер, милички :)
Гушкам ви всички :)


неделя, 22 януари 2012 г.

Музикално :)


Преди няколко страхотни дни бях на караоке...Този пост го бях съставила на следващия ден....
След това имах още няколко НЕЗАБРАВИМИ,ПРЕКРАСНИ
дни с прекрасни хора, за които може да разкажа
по-късно....
А сега...
Дано ви е музикално :Р

"Днеска ми е музикално....
Вчера бях на караоке...
Днеска ми се пее....
Днеска ми се слушат някои любими песни... ПЪК!
И ми се споделят :)"

Започвам с песен, която неминуемо все си тананикам, като искам да пея нещо :Р

Evergrey - For Every Tear That Falls (Live)



И продължавам с инструментал, който ВИНАГИ ме кара да настръхвам... 
Че даже и ме разплаква... Има нещо толкова дълбоко в нотите му... 
Но не всеки може да го усети... за съжаление...
Thursday- In Silence


Нещо по-.... левитиращо :Р

Тъжната красота...

Like A Rose On The Grave Of Love



Видео за природата и човека...
Дълбока мелодия...

И нещо, което напоследък не спирам да въртя...о.О
Вечната метъл класика! :) Винаги ме кара да  дивея!

И още една класика...поне за мене...


Когато се чувствам дете, протегнало  ръчички към звездите...
Когато се чувствам дете с много мечти....
Когато почти ги усещам в ръцете си... :)
Е...

Yiruma - Time Forgets




Първата ми любима песен :)

Най-секси песента!!! :Р

А сега една песничка, която винаги ме кара да се усмихвам ^_^

You're Golden


И една, която винаги ми напомня, че няма да бъда разбрана...

Ииии... като някой ме пита коя е песента, за която първо се сещам... не знам защо, но винаги тази ми изниква в акъла :) 

Една разбиваща надеждите песен... 
Която едновременно ще те запрати в най-дълбоката кал...
И така ще те накара да полетиш :)))

И... правенето ми на DJ продължава с една дълбоко депресираща песен...
...която много обичам...

И днескашният инструментал, който ме побърка :Р

И една , която ще те накара да искаш да...свалиш кожата си!

PARADISE LOST - Faith Divides Us Death unites us




Една класика в идеите и човек-легенда. 

Michael Jackson - Heal The World



Осмели се да...мечтаеш :))))





...
Мисля да спра засега...
Върти ми се в главата да 
направя един пост за красиви късометражни филмчета
 и красиви кратки немузикални видеоклипове :)
Дълбоки или просто beyond words ... :)
See ya soon :)


неделя, 15 януари 2012 г.

Ще си помечтая ПЪК!

Ще си помечтая ПЪК! Ей така... напук на мене си! Въпреки че ме е страх... Не знам защо- страх ме е да си мечтая... Кога започна да ме е страх, не помня даже... И не знам защо... Днеска обаче ще тропна с виртуален крак и ще кажа "Няма пък!" .... като един типичен ЕКС-инат...
Искам просто да си хвана нещата и да замина нанякъде... без да ме е страх! От хората, от животните, от времето, от безпаричието, от климата, от възможностите, от неизвестните... Просто да си напълня раницата с всичко от първа необходимост, което ми попадне пред очите и да.........тръгна. На някой път с изправен палец....за "накъдетоМИвидятОЧИТЕ" ... прекрасна посока, нали :) Сама. За да усетя нещата около себе си по-осезателно. По----тях! Или на колело... да си грабна колелото и да завъртя педалите натам. Онова натам...където е самотният път. И мирисът на жива природа и асфалт...
Понякога си мечтая да открия човекът за мене.... Въпреки че в този живот по интуиция усещам, че не съм си чукнала среща с така наречената ми сродна душа... Просто явно съм решила да го изживея сама и съм слязла на Земята и съм оставила другата си душа в отвъдното... Така че в тоя живот нямам сродна душа. Но пък си мечтая за... него. (По простата причина, че ,ако си мечтая за нея, в 99,9% от случаите в българската действителност просто няма как да се получи... 99,9% от женските връзки са абсолютният провал!) Нека за миг изключа действителността, че вече почти се ужасявам от връзки и да допусна, че ще намеря моят кон на бял принц...или обратното :D И понеже напоследък все по-често се чудя какъв би трябвало да бъде той, достигнах до логичното обяснение, че такъв човек не може да има , освен ако не е противоречив като мене.... което пък повече ще прилича на раздвоение на личността.... или по-точно съжителство между двама индивиди, които се смятат за четири.... о.О WTF! Забавно,а :D И защо се получава така.... еми, сега ще обясня...
От една страна искам човек, който да ме закриля, да ми дава сигурност, опора, топлина. И най-вече да ме приема такава,каквато съм- дете. Е, сега вече прозвучах педофилски.... Не, не искам педофил, нека уточня... въпреки че май така се получава... аз да се държа детски,а той да ме обича.... Но това е така, защото имам нужда от човек, който да е моето крилце, под което да се скрия, когато навън вали... Нека така се изразя! Да е мъжът, който ще приеме това, че се вдетенявам често. Че обичам близалки, желирани бонбони и пластелин. ОБОЖАВАМ ПЛАСТЕЛИН :) Все си купувам и си го мачкам или правя гъбки-къщички за приказния Зайко-Байко , който живее в главата ми! Не, не буквално...но във въображението :) Щеше да е страшно да имах истински заек в главата :D Damn ......creepy o.O :D Мъж, който ще приема и даже ще се радва, когато ненадейно си харесам някоя книжка за оцветяване и си я купя, заедно с доволно количество флуомастри :) И започна като дебилче да си рисувам къщички с пастели вкъщи :) АЗ СЪМ ДЕТЕ! Цялата отвътре.... се чувствам като едно тежко дете... Тежко, защото се чувствам на столетия, мъкна едно грамадно ....нека го наречем знание в себе си..... истини за нещата, които ме заобикалят и които понякога тежат......и в същото време съм непорастващо дете. Което цяло лято си купува шоколадови яйца и събира играчките... Което даже обожава да прави бръм-бръм с пластмасови колички.... Което гледа филми на ужасите , винаги гушнало котката си, за да го пази... Което е затрупано от плюшени играчки и особено обожава плюшени маймунки... Види ли някъде плюшена маймунка, не може да и устои :) ............... Аз съм дете! Кой ли мъж би поискал жена-дете у тях... Която да се сгуши на колената му и да заспи... и да обича да заспива в скута му... в шепите му... За тая цел би предпочел да има свое дете, отколкото инфантилна жена.... Та аз още обичам да се пързалям по пързалките през зимата и ако имам достатъчно енергия - да правя снежни човеци. Обичам да ми чешат гърба, за да заспя и обожавам да ми разказват приказки... Особено за Седемте козлета и Момче и вятър... Все още обичам книжки с шоколадови бонбонки във всяко прозорче- от тези, които продават по Коледа. И истински книжки обичам... с приказки... Например- за храбрия шивач или за Малката русалка... :) Искам мъж, който да ми дава сигурност- физическа и психическа (което не означава, че трябва да е с мускули на мутра, БЛЯК! ) Но пък поне да знам, че, ако се прибираме по малките часове на нощите, ще има възможността да ме защити, ако нещо стане. Преди не смятах, че това е важно, но просто видях какво е да имаш такъв човек до себе си и сигурността, която ми даваше, беше нещо много хубаво... А за психическата сигурност.... да знам, че .... че няма да ме вземе, да ме завърти в кръговрата на чувствата ми, от които не мога да се измъкна и...... да си тръгне. Когато имам нужда от него. Или изцяло. Просто така, защото съм му омръзнала.... Това е най-абсурдното нещо , масово срещано при мъжете. Е, честно... не мога да го разбера и МНОГО МЕ БОЛИ от това поведение! Не мога да приема просто да ти писне от някой ей така... като че щракаш с пръсти. И го оставяш кървящ и давещ се в раните си. И го......заменяш! ХОРАТА НЕ СА ПЕШКИ! Това не е като да издялаш нова пешка от дърво и да я сложиш на мястото на старата, докато и тя не ти омръзне! ЖЕСТОКО Е! Сигурност е да знаеш, че НЯКОЙ БИ ПОЕЛ ОТГОВОРНОСТ ЗА ЧУВСТВАТА, които е предизвикал с поведението си. СИГУРНОСТ е да знаеш, че някой ще остане.... ТОГАВА можеш напълно да се довериш. А само с пълното доверие, идва истинската близост и отдаване. Така си мисля...поне засега едното ми аз философства така... И това АЗ мечтае за някой, който ще се усмихва, когато си правя гъбки от пластелин, който ще ме потупва по главата, когато съм тревожна , за да ме успокои... (както в аниметата,хехе) и който ще.....остане.... :)))))) Естествено, бих му дала всичко от себе си... бих му дала цялата грижа, на която съм способна, цялата отдаденост, любов и топлина. А тя е МНОГО! :)))
-Ей, луда ли си? Искаш да ме заробиш така? - крещи ми някой в главата. - АЛОООУ!
Ау, досадно малко гласче! Спри да пищиш по дяволите! Кой ти дава право да говориш толкова високо! И без това не съм спала нормално! ....... Веднага слез от това дърво! Не виждаш ли колко е високо?! Ще паднеш, ще се утрепеш,бре! ЛУДАглАВОоооооо! Не, не стъпвай там, акано, акано, не слагай това в устата си, мръсно еееее! Ауууууу, много е непослушно това.... Е, сега ще ме питате кой е това.... АЗ СЪМ СИ! Само че другото ми АЗ..... Онова- дивашкото... Нали ви казах... много хора сме в главата ми и всеки спори с другия. До консенсус досега не се е стигало... И ако е така в главата на всяка жена, после как искате да знаем какво искаме? Всичко искаме, много ясно... едно да беше.... една да беше в главите ни,а те много... и постоянно искат! И мрънкат! И плачат..... И се смеят... И ги боли.... ........ За какъв мъж мечтае другото ми АЗ ли? Ами, нека сама ви каже.... :)
Искам......... авантюрист.... и дете :) С много мечти.... за да изживеем дъъългото си и непреставащо детство заедно.... за да израстваме заедно... И да сме диви и искрени и ИСКАЩИ :) И правещи много, много секс :))) Ежедневието ни притиска, потиска, смазва? Тогава просто ще му кажа да се махаме... Ще се спогледаме очи в очи и ще започваме да се състезаваме кой по-бързо ще набута всичко в раницата си за по-кратко време... Около нас ще хвърчат чорапи, всички гардероби ще се изсипят на пода, за да се намери ЕДНА блуза :D И изхвърчаме... на пътя с вдигнат палец, палатка и спални чували. Отиваме на морето... само за да видим изгрева :)) И да си вземем ЕДНА мидичка... ама ще си е нашата мидичка :))) Той няма да се интересува от това , че в главата приличам на кошница! И ще се кефи в 3 посреднощ да ни се доядат карамелени бонбони... и веднага ще излезем, за да си потърсим :) Ще изкачим някой висок връх САМО за да изпеем Vote for love на Tiamat с цяло гърло от там :D (Сега я слушам тая песен, та ми хрумна, че ще е яко за пеене :D ) Той ще харесва,ако посреднощ се изтъркулим от леглото и довършим спането си върху купчина дрехи на пода.... И ще обича индийски пръчици и свещи... В 2 часа ще ме събуди трескаво, защото дотогава ще се е опитвал да влезе в съня ми,ама не успял... Та решил по стандартния начин да се вмъкне в мислите ми- като ми натрапи явното си присъствие! :D:D:D На следващата вечер.... аз ще се опитам да влеза в сънищата му. Или ще го събудя с мощен скок върху него :D ............. Той ще е момчето, върху чието гръбче ще заспивам, докато той лежи по корем на някоя слънчева поляна.......... :)
-Видя ли сега колко по-готин е този от онзи сдухан пич, който ще ти даде семейство?
-Сдухан??? На сериозните хора сдухани ли им казваш? Да те видим как ще викаш михала, когато твоят развейПРАХ си обере крушите и запътешества с друга и друга му заспива на гърба! Щото от такива вятърничеви само това може да очакваш!
-Хахаха, как може да си толкова страхлива и да съдиш хората така! Като е приключенски настроен, не значи че е вятърничев. Той ще ме обича!
-Обича, баба ми! Летиш в облаците и жестоко ще паднеш.А кой е казал, че сериозните хора, тези, които ще са до теб и с които може да изградиш бъдещето си , са сдухани? Кой е казал, че те нямат авантюристичен дух?
-Ами, ти какво очакваш от човек, който мечтае за къща,а не за път?
-Ами ти какво очакваш от човек, който мечтае за палатка, а не за къща?
АААААААААААААААААААААААААААААААААААаааааааааааааааааааааааааааааааааААААААААААААААААААААААААААААААаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа....................................................Я МЛЪК! ТОВА СИ Е МОЯТА ГЛАВА! А вие ходете да спорите на майната си! Въпреки , че и майната ми пак ще е в моята глава! !!!!
И все пак.... като ги накарах тея двете шашави да млъкнат.... мога да продължа да си говоря... Малко приличам на разказвача от всички приказки... :))) Та, от една страна си мечтая за трайна връзка, за човек, до който да заспивам и да се будя... За кариера, за моя си кола, спечелена с мои пари. Да бъда успяла жена! Наистина успяла :) От друга страна искам да живея на път.... Да се возя на стоп, да не съм ограничавана от ангажименти, от липсващо време. А двете неща няма как да се съчетаят някак... Както и тези два типажа мъже... Два вида ЖИВОТИ. Буквално! А отделно, че вече и ме е страх от връзки... направо се ужасявам след като видях как буквално съсипах себе си физически и психически след последната раздяла... Още тайничко понякога си поплаквам.................
Но пък мечтите са безплатни :))) Затова сега отивам да си легна сама... с котето и многото плюшени маймунки.... А конят на белия принц... или обратното....... е само в приказките.... и блоговете! Лека нощ!

вторник, 10 януари 2012 г.

За нас-слънчогледите

Бездомница............. Която още вярва в своя дом............В огнището, което отдавна е потушено............... Болен на болкоуспокояващи, който мисли, че е здрав!
А колко ми е тежко още, как искам да вярвам, че съм пристъпила напред без да се обръщам............. Но не съм.... А дори не го знаех....
Виждал ли си слънчогледите? Любими цветя... Те обръщат лицата си към слънцето , за да могат да живеят. Сега трябва да отвръщам лицето си от моето слънце, за да живея...... А така ми се иска да гледам отново в него........... Ти ми казваше "Слънчо".... защо не можеш да повярваш,че не мога да престана да се взирам в теб.....
Ние, цветята, плачем с дъжда, но и с ужасната суша, която напуква листата ни.......... Дъждът не храни душата ми вече, а сушата е когато те няма........ Тогава просто изсъхвам ......... А трябва да си представям, че цъфтя! Когато ми липсваш....... ЖЕСТОКО ми липсваш...........
..............отново. Липсва ми да те чувам по телефона, затова отвреме-навреме ти се обаждам, все пак си ми оставаш най-близкият човек. Нямам по-близък от теб, освен майка ми. Ти ми стана и семейство, и любим, и брат, и баща, и любовник, и всичко! Всичкото, което изгубих. И което всичко сега има тя! Боже, как боли............... А мислех, че ми е минало.......... Обаждам ти се ,за да ти споделя толкова много неща, които искам, защото с теб мога. Липсват ми моментите, когато бяхме само аз и ти. Само двамата. Само ние. Навсякъде. Постоянно. Дори до магазина. .......................................................... Как ми се искаше сега да не плачех...... Но сладката болка отвътре ми сочи, че още мога да чувствам нещичко, както преди. Че все още не съм успяла да се превърна в мечтаната от мене безчувствена кучка, която успява да оцелява. Не мога.......... просто не мога да бъда такава.
Как ми липсва днеска да си тук....... да заспиваш на моето легло, да знам,че когато приключа с висенето в нета, ще се съблека и ще легна до теб. Че ще те усетя, че пак ще правим секс, че после ще те гушна и ще заспя...... Че ще ме събудиш, гъделичкайки краката ми, а аз ще се цупя ......... :))) .......
Времето за мен просто е спряло и ти все още дишаш до мен, и се будиш до мен и все още излизаме заедно с приятели, все още се прибираме с едно такси, все още държа ръката ти, все още се радвам на мъничките ти бръчици около очичките, толкова ти ги обичах и ги обичам. Все още си влачиш чехлите по пода, когато отиваш за прането и все още присвиваш очички и ми се радваш. Все още носиш онзи червено-сив пуловер....... нали сега е зима...... И все още заедно ядем шоколад..........
Няма да мога да понеса мисълта, ако наистина осъзная, че ти си с нея. НЯМА да мога да я понеса просто. За мене е все още едно чакане.... Едно промеждутъче.... А тя не съществува...изобщо. Няма я. Не се е раждала. И няма да умре. Защото е просто измислица на нечие болно въображение. Тя е просто кошмар. А аз съм заспала.... ти също спиш... И когато се събудя, ще е защото ме гъделичкаш по ходилата да ставам да направя закуска... а аз ще се нацупя..... :))))
Не знам как спя в този кошмар без тебе.... как действително те няма? Защото да те няма не е моята истина и не е моят живот. Как е възможно всяка вечер да заспивам до теб.... когато си физически на километри от тук.... Как е възможно да те усещам, когато те няма......... Как е възможно да не мога да продължа..................
Забравих.........ние, слънчогледите, цъфтим само когато гледаме в своето слънце...........
Ужасно болезнено ми липсваш..........

четвъртък, 5 януари 2012 г.

"Смисъл" на живот ..

Днес ще ви бъбря за смислите... То да бяха малки смисли.... а то-грандиозни! И глупави! Защо глупави ли? Ами....започвам да разказвам :)
Гривнички! (Ни в клин, ни в ръкав,нали? Мой специалитет :Р ) Буквички! Мдам... Гривнички и буквички.... Това е смисълът на живота ни! И плочки, както и силикон във всякакви форми. Смисълът ни на живот са чашите, токчетата, малките изкуствени камъни. Но БЛЕСТЯЩИ.... Хартийки с цветчета, метали, корейски и китайски боклуци за по левче... И всичко от този сорт.... Оу, да не забравяме и луксозните стоки: бижута, кристали, дрехи за по 500 лв. едната... Луксозните витрини, дами и господа- те са нашият смисъл на живот! И ще Ви го покажа и с примери:
Преди дни при мене дойде жена... На видима възраст около 40-50 години. Беше дошла, за да си купи дребна силиконова каишчица. Беше я сънувала ден и нощ. Беше си купила една,но сега искаше друг цвят. Беше си накупила и буквички, за да ги ниже на нея и сега идваше тук... Хареса си 3 каишчици (скъпи майка ти и баща ти!) и трябваше да избира с последните си пари-беше пестила явно. Беше дошла за бялата, но си хареса още една, а искаше и нова буквичка (пак скъпа- майка ти и баща ти!). И започна вайкането. ЦЯЛОТО и внимание , ЦЕЛИТЕ и мечти, ЦЕЛИЯТ и труд, ВСИЧКИТЕ и сънища, ВСИЧКИТЕ и усмивки, КОПНЕЖИ, СТРЕМЕЖИ, ЦЕЛИ, бяха в... една каишка и една буквичка! Седеше и сменяше каишките, вътрешно направо се усещаше,че я БОЛИ! Ама БОЛИИИИ! За..една каишка.... Болеше я, защото не можеше да запълни живота си с нея...мислех си! Но влагаше целия си тоз живот в една каишка... Влагаше смисълът си на живот в един цвят! За нея важно беше да си сменя каишките всеки ден... нищо че имаше 2 (защото в крайна сметка си купи едната) , за нея смисълът на живот, нещото, което пълнеше ежедневието беше да ниже 3 буквички на 2 каишки всеки ден.Знам, че ще ми кажете,че всъщност всяка жена си сменя аксесоарите и дрехите и т.н. Но уверявам ви, това не беше този вид кокетност... НЕ БЕШЕ КОКЕТНОСТ,АМА ИЗОБЩО! Беше смисъл на живот.... очите и го казваха, движенията и, думите и, тона на гласа и, въздишките, цялата ТЯ все едно крещеше: "Това е моят смисъл на живот!" !!!
След като си тръгна, се замислих.... за смислите ... на другите, за моите....... Колко хора живеят с мисълта за следващата блузка, за следващият чифт обувки, за следващата хапка, за поредния телевизор, за малкото пръстенче от магазин за левче, за джунджурийката от кварталният магазин, за новият диван, за санирането на апартамента, за една каишка, за една малка буквичка! ЖИВЕЯТ! За това! РАБОТЯТ за това! МИСЛЯТ за това!!! СЪЩЕСТВУВАТ за една буквичка!!!
И се запитах за мен... За това колко пъти съм се самозалъгвала, може би без да съм го знаела... за смислите. Но поне аз не се самозалъгвам толкова често да живея за нещо, което няма да ми е в полза,ама хич. Стига нещо да ми върши работа, то значи е било нужно! Другого е суета..
И се запитах.... КОГА? Кога стана така... че животите да са ни ограничени до дребни предмети? Кога каишките заместиха любовта между двама души? Или може би по-точно: кога успяха да станат в по-голямо количество от нея? Кога любовта изчезна и се превърна в каишка? Която не може да запълва нищо, а просто стои статична на ръката... Кога дойде илюзията, че можеш да живееш с и за каишка? Ами мечтите? Но онези- ИСТИНСКИТЕ! Къде изчезнаха? Толкова много страхове ги погълнаха, че те просто умряха и труповете им се превърнаха.... в каишки! Смелите мечти за това да видиш целия свят, за това да намериш легендарната си половинка в живота или поне реалния човек, с които да посрещат трудностите, мечти за свобода, за революция, за по-красив свят, за спиране на насилието над хора и животинки, мечти за дом, за анархия или за полет в небесата , мечти за личностно изграждане, за усъвършенстване, за лек за рак и СПИН, за край на глада, за поезия, проза, нов поглед над света, нов свят изобщо!!! Всичко се превърна на.... каишки! Всичко това лежи умряло с трупове- каишки, висящи на ръцете ни. И вместо да постигаме себе си и да имаме онова, което наистина ни трябва, ние живеем за онова, което може само да се трупа. Божествена трагедия...
Другото, за което ми се ще да поговоря, е външната страна. НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКО И ВСЕКИ. И пак една ситуация от живота ме тласна да пиша за това: Срещу мене има луксозен щанд за свръхскъпи часовници и бижута... Естествено, не мога да се начудя какви аджеба трябва да са тея хора, които купуват такива неща.... Оу, има и един пак свръхскъп щанд за дрънкулки- обеци, гривни и колиета ,ама от камъни... Ама не диаманти, а от онези, които можеш да си купиш навсякъде. Примерно обеците да са ти 150 лв. А колие може да стигне и над 250-абе, абсолютно ненормална работа.... Но всичко е огреяно от изкуствени светлини в различни цветове, лъснато до блясък, пипа се само с ръкавици. Все едно като го купиш няма да го грее обикновено слънце и няма да го пипаш с ръце! И все едно не можеш да си го вземеш от някоя сергийка за 5 лв. примерно,ама абсолютно СЪЩОТО нещо! СНОБАРЩИНА! Аууу, как я мразяяяя.... Едно от нещата...да не кажа и основното нещо, което НЕ МОГA ДА ДИШАМ, е снобарщината!!! Хора пред мене си купуват мегаскъпи неща САМО ЗАЩОТО са изложени на бляскава витрина! БУКВАЛНО! Купуват ги, защото са оградени от.... лампички! Все едно ще ходят с лампички около врата си, а не с гердан! Все едно ще носят часовника си за ръка в кутия и ще го пипат само с ръкавици, а няма да го носят на китката! Единственото, което може да оправдае всичко това, е ако часовникът има наистина дълга гаранция и е наистина качествен и ако..е от сребро! Ама тея не са. Ама хората, които ги купуват имат сребърни верижки на мястото на мозъци! Всичко обаче е усложнено от...простичкото:
Как ли? Всичко започва от добива на метал, после през обработката на машините, механизираните занаятчии, скалъпването и, при което стоката такава, каквато е, се пръква на бял или черен свят... И се започва ПУДРЕНЕТО и.... РЕКЛАМИ! ОСВЕТЛЕНИЕ! КРАСИВИ ПРОДАВАЧКИ С ЛИЦЕМЕРНИ ИЗРАЖЕНИЯ ! Лъжи! Още лъжи.... и ОООЩЕ ЛЪЖИ! Изведнъж нещото, което най-малко ти е необходимо, се превръща в цел номер едно !!!! Естествено, цената му е ТРОЙНО, ПЕТОРНО по - скъпа от реалната, защото все пак.... пудрата си е пудра! И така клиентът си купува нещо от скъпата витрина ,но действителното се крие зад витрината.... там, някъде ...в някоя стая, наричана "офис", в някой цех, а може и мазе с два струга!
Така започнах да се замислям и за своята ценностна система.... когато например си избирах помпа за силикон (строителен,де, на мене друг ИЗОБЩО не ми трябва! :D:D:D ) Исках да не е прашна. Какво по дяволите съм си мислела.... че все едно, като има малко прах- няма да работи? Всъщност, така и избрах по-качествената, а некачествените висяха по-лъскави на същата цена... Добре че имах добър консултант, който да ми обясни реалното положение на нещата.... :)))
И хората сме така.... приличаме на помпи! Лъскавите по-често се чупят, прашасалите- продължават да вършат работа и да се справят. И се чудя кога, КОГА ще настане времето, когато няма да съдим един за друг по външността, КОГА ще спрем с предразсъдъците, ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ, ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ! И ще погледнем надълбоко... защото дълбокият поглед е поглед през пудрата! И крие тооолкова приятни изненади в повечето случаи... :))) Чудя се на този си мазохизъм да се лишаваме от тях... Това си е лишаване от себе си... И после... се опитваш да запълваш тази липса.... с каишки!!!!!!!!!!