Вчера в автобуса се качи една жена около 30-те с чаша кафе в хартиена чашка от 31-во училище в София. Главата и беше почти наведена, още се опитваше да се събуди. О! Боже! Каква жена... Чертите на лицето и бяха като на един от най-високо платените модели в света, гледах я и не можех да повярвам, че съществува. Загледах се в тялото и, доколкото то се виждаше изобщо. Беше с идеални черти. Профилът и беше изискан, устните и изключително екзотични и специфични. Не можех да откъсна поглед от нея и не защото съм хомосексуална, а защото...беше облечена с най-бабешките възможни дрехи. И погледът и беше сведен до чашата и с кафе или стигаше най-много до пода на автобуса под краката и. Беше с обикновени дънки, бежови бабешки обувки с връзки, бабешка чанта и най-старомодното раирано палто, което беше почти 3 пъти по-голямо от нея. Представих си я в червена рокля, със самочувствие на някой червен килим. И вместо чашата кафе - с черна роза. По дяволите, не познавах тази жена, но беше най- странното създание, което съм виждала! Най-голямото ходещо противоречие. Хората понякога са удивителни.
Днес удивлението ми преля във възхита от един клиент- снажен мургав момък. Попитах го от къде е, каза ми,че е българин, но баща му е нигериец, майка му-българка. Беше толкова любезен, доволен от всичко и с блестящи очи, непретенциозен и грамотен, възпитан, че бях като ударена с мокър парцал. Един човек, обединил в себе си любовта между расите, липсата на предразсъдъци и два коренно различни континента в себе си, скромно съществуваше над почти всички българи, с които се сблъсквам всеки божи ден- нацупени, злобни, нещастни, негативни, мълчаливи или в най-добрия случай- ръжащи срещу теб, докато им се усмихваш с най-добри чувства. Ей, забога... като се върнах от пътуването ми скоро, усещах истината. Че малките ежедневни неща, които в по-голямата си част заемат почти цялото ни време, всъщност са пълни глупости, които не значат нищо или в най-добрия случай- нищо съществено. Че когато си там, на пътя или там- в едно цяло с природата, истински и цял, живееш. А не просто съществуваш. Че времето е по-ценно от многото пари и че вътрешната ти енергия определя отношението на другите същества към теб самия. Че Млечният път над главата ти с милиардите далечни слънца си ти. Че имаш своя Вселена , която трябва да блести!
Та, продължавам с впечатленията...От годили в МОЛ-а идва един възрастен човек с внучка- бивш военен е. Говорим си отвреме-навреме. Пита ме как съм. Споделих му с 2 думи за това, че съм била на палатки на морето и на стоп. И като се започна едно обяснение от негова страна, че щом съм била с приятелка, значи сме били като стопаджийките на околовръсното, с кой сме били правили секс, като сме били две жени на море и т.н. Косата ми настръхна. Застанах очи в очи с него и му обясних: "Виж какво, мисленето ти е много консервативно. Време е да го разчупиш независимо на колко години си. Това, че съм била с приятелка на стоп означава не че сме проститутки, търсещи секс, а че двама човека са били на пътя и са се запознали с нови хора на него. И това, че двете сме били на море означава не,че сме правили секс, а че двама човека са били на морския бряг, където са си прекарали великолепно, опознавайки себе си, хората наоколо и природата през една малка част от живота си.Време е да спреш да делиш хората на мъже и жени, търсещи секс и да възприемаш хората първо като хора! И това да ме питаш с кой последно съм правила каквото и да е, е груба намеса в личния ми живот!" Пффф...какво ли съм очаквала от човек, който е живял с идеята, че да убиваш хора е върховно човешко геройство...Но пък впечатленията ми продължават да се пълнят. Да видим какво следва до края на деня...
