Просто ме сърбяха пръстите да го споделя.... :)
http://make-everything-ok.com
И всичко ще е наред :)))))))
четвъртък, 29 декември 2011 г.
понеделник, 26 декември 2011 г.
Размисли на 26.12.2011 - за кюнците и други подобни
26. 12. 2011 ... ден- работен. Идвам на работа, пак съм легнала късно, защото явно подсъзнателно искам да се самонакажа, задето не усещам Коледа, задето не помогнах за погачата, задето посещавам баба си веднъж-дваж на година... задето се чувствам сама, а привидно имам всичко... задето ценя живота си, но ме е страх, защото се чувствам нещастна... задето имам смели мечти, но още нямам смелост да ги преследвам, а имам шанс- животът. Защото се чувствам депресирана на празниците и с всяка година повече и повече преставам да ги усещам...
Легнах си в 3 и нещо, трябваше да ставам в 8:30... а за козирог, като мене, ако не съм спала 12 часа- съм труп.
Така и така, дойдох на работа... знаех, че днеска ще съм сама, колежката ми няма да е тука. С нея сме аааааааааааадски различни. И никоя не разбира другата. Тя не разбира моето мислене, а аз ни най-малко- нейното. Аз съм по-практична, а тя- ирационална. Аз съм по- мъжкарана, а тя е на 100 % женствена и кокетна. Аз съм метъл и готик момиче, тя- поп и чалга. Общо взето-ако ни погледнеш-сме двете противоположности. Аз се ужасявам от нейното мислене и от нейните смисли на живот, а тя-от моя начин на живот, от моите мечти.
Та, днес идвам на работа и отварям шкафовете.... и в единия шкаф, над касичката, гледам.... едно красиво пликче, прозрачно. Вадя го. Опаковано с панделка, грижливо и красиво. Пъъъъълно догоре с лакомства-шоколад, вафли, бонбони, бонбони, бонбони, всякакви. Не се повтарят и все красиви, и все-много. Отгоре-една ръчно направена картичка за мен. Точно такава, каквато най-много харесах, докато правеше картички с мене преди няколко дена за роднините и приятелите си. .............. И аз, каквато съм си мега емоционална..... сълзите просто рукнаха от очите ми . Толкова бях и съм трогната... толкова не го очаквах. Не очаквах тоооолкова мило и прекрасно нещо от човек, от който най-малко очаквах. С който сме заедно само защото трябва да работим заедно. Собствените ми родители нямаха финансовата възможност тази година да ми вземат нещо повече от 2 шоколада. А Дядо Коледа дойде неочаквано на работата ми.... ей така, с една торбичка, пълна с .....изненада. И топлина.... от полунепознат.......
Колко е хубаво да плачеш от щастие само.... :))))
...................Напоследък си мисля за мене и за живота. И за смъртта, и за хората, и за шансовете, и за преражданията, и за Вселената.... Общо взето- все за екзистенциални неща.... Понякога се чудя как все мисля за такива неща.... И ми е много странно, че не мога да спра да мисля... Даже ми е смешно! И няма как да не ми е, при положение,че изпадам в абсурдните сутуации.... Например: в кенефа мисля за сътворението на света. wtf! :D:D:D Или: купувайки си цигари мисля за прераждането.... или: слушайки музика да мисля за телепортация. Абе, понякога ми става хипер шашаво. И смешно. И няма как да не е.... Представи си: пикаеш и си мислиш за Господ! :DDDDDDD
Та, от няколко дена не че съм изпадала в подобна ситуация (може и да съм изпадала,ама да не съм и обърнала внимание,де...) , но от няколко дена си мисля за себе си и своя живот. И си мисля колко все се оплаквам и как все се чувствам незавършена, НЕщастлива, липсваща.... Как не се дооценявам и винаги се случва така, че нещо да не достига.... нещо да ме напуска.... Нещо да вади депресираната и меланхоличната страна от мене... Нещо да ме стиска за гърлото и да ме държи на дъното. НЕЩО! Де да знам какво.... Но, мамка му, помислих си, че колкото и да се оплаквам, живее ми се! Живее ми се, мамка му! Искам да чувствам, да дишам, да вкусвам, ДА ИМАМ ТОЗИ ШАНС.
Родила съм се! Значи съм загубила спомените си за предишни животи. Сигурно в някой живот съм била от ослепените Самуилови войници, а също- сигурно съм умряла при раждане, защото имам фобия от бременност и раждане. Сигурно съм била ухапвана от паяк. И със сигурност- съм била мъж. Е, не съм била мъж и да съм умряла при раждане в един и същи живот,ама ми схванахте мисълта :D Но при раждането си в този живот съм загубила тези спомени. Можеби-за добро. Когато една душа знае прекалено много и помни всичко- това я натоварва. Може би животът е онова невежество, което действително е блаженство.... И повече: както Ванга казва, всеки избирал семейството, в което да се роди, а смъртта била поправка. Също и, че с всеки нов живот се трупа опит, който при всеки следващ се проявява като талант или способност. ЖИВОТЪТ Е ШАНС! Който всеки от нас е спечелил някак с предишния си живот. И с живота си сега-определя как ще живее в следващия си живот. Та, аз, колкото и да мисля,че не се харесвам, че не харесвам живота си и т.н. , погледнах го от друг ъгъл....
Постоянно си мисля, че не харесвам живота си, дома си, тялото си, страховете си и т.н. ................. Но всъщност, дълбоко под повърхността мисля, че може би: харесвам живота си, обичам тялото си, каквото и да е, обичам дома си, че даже и страховете си.... защото ме предизвикват да ги преодолявам. Мислех,че ще се ужасявам от живота и в повечето случаи- наистина е така. Ужасявам се от това как е уреден и как ще оцелявам, как ще губя толкова хора, същества и неща в него, които обичам и как хич не знам как се умира, дали ще ме боли и т.н. Ама....всички тука сме на едно дередже....и пак ще бъдем на такова дередже в следващия си живот, ако го заслужим... И Ад да е, и Рай да е... родили сме се. Ще живеем! Някак! Защото животът е шанс! ДА БЪДЕМ!
Можеби едно от нещата, които най-много ми тежи в този живот, е това, че не мога да преодолея страховете си, за да осъществя мечтите си.... виждам как се изплъзват пред мене ....а аз не мога да мръдна. Или по-точно....говоря за едно нещо: искам да обиколя сама света или с колело, или на стоп. Усещам това нещо като светлина, като нещото, заради което се раждам... И не само, естествено.... но е едно от важните неща. И чета за едно момиче, което осъществява мечтата ми... и се питам дали изобщо в някой живот ще се престраша да тръгна! НАТАМ! И колко живота още ще трябва да чакам... и колко още шансове-да пропускам. В същото време виждам, момичета, които тръгват.... И се чудя вече- защо аз не го правя, ами стоя като закопана. И само мечтая. Често обвинявам зодията си, защото козирозите сме здраво стъпили на земята и колкото и да си я обичам, абе, усещам, че звездите малко или много ми пречат.... поне така ,както са се били подредили при раждането ми...
Ама, живее ми се! Поне сега.... в този момент мисля така.... не знам какво ще мисля после. Но пък- интересно ми е какво ли ще става по-нататък. Тая кучка- съдбата, какви ли вицове ми готви. Само дето, в повечето случаи- хич не ми е смешно...
Вчера си мислех.... когато и да се родя в следващ живот, ще загубя спомените си за този.... Пък си го обичкам... Дали пък не съм си мислела същото за предния живот? Пък сега да съм го забравила...
Офффффффффффф, всички ние живеем в такава мистерия в кюнци, че няма накъде повече....... :D :D :D
Легнах си в 3 и нещо, трябваше да ставам в 8:30... а за козирог, като мене, ако не съм спала 12 часа- съм труп.
Така и така, дойдох на работа... знаех, че днеска ще съм сама, колежката ми няма да е тука. С нея сме аааааааааааадски различни. И никоя не разбира другата. Тя не разбира моето мислене, а аз ни най-малко- нейното. Аз съм по-практична, а тя- ирационална. Аз съм по- мъжкарана, а тя е на 100 % женствена и кокетна. Аз съм метъл и готик момиче, тя- поп и чалга. Общо взето-ако ни погледнеш-сме двете противоположности. Аз се ужасявам от нейното мислене и от нейните смисли на живот, а тя-от моя начин на живот, от моите мечти.
Та, днес идвам на работа и отварям шкафовете.... и в единия шкаф, над касичката, гледам.... едно красиво пликче, прозрачно. Вадя го. Опаковано с панделка, грижливо и красиво. Пъъъъълно догоре с лакомства-шоколад, вафли, бонбони, бонбони, бонбони, всякакви. Не се повтарят и все красиви, и все-много. Отгоре-една ръчно направена картичка за мен. Точно такава, каквато най-много харесах, докато правеше картички с мене преди няколко дена за роднините и приятелите си. .............. И аз, каквато съм си мега емоционална..... сълзите просто рукнаха от очите ми . Толкова бях и съм трогната... толкова не го очаквах. Не очаквах тоооолкова мило и прекрасно нещо от човек, от който най-малко очаквах. С който сме заедно само защото трябва да работим заедно. Собствените ми родители нямаха финансовата възможност тази година да ми вземат нещо повече от 2 шоколада. А Дядо Коледа дойде неочаквано на работата ми.... ей така, с една торбичка, пълна с .....изненада. И топлина.... от полунепознат.......
Колко е хубаво да плачеш от щастие само.... :))))
...................Напоследък си мисля за мене и за живота. И за смъртта, и за хората, и за шансовете, и за преражданията, и за Вселената.... Общо взето- все за екзистенциални неща.... Понякога се чудя как все мисля за такива неща.... И ми е много странно, че не мога да спра да мисля... Даже ми е смешно! И няма как да не ми е, при положение,че изпадам в абсурдните сутуации.... Например: в кенефа мисля за сътворението на света. wtf! :D:D:D Или: купувайки си цигари мисля за прераждането.... или: слушайки музика да мисля за телепортация. Абе, понякога ми става хипер шашаво. И смешно. И няма как да не е.... Представи си: пикаеш и си мислиш за Господ! :DDDDDDD
Та, от няколко дена не че съм изпадала в подобна ситуация (може и да съм изпадала,ама да не съм и обърнала внимание,де...) , но от няколко дена си мисля за себе си и своя живот. И си мисля колко все се оплаквам и как все се чувствам незавършена, НЕщастлива, липсваща.... Как не се дооценявам и винаги се случва така, че нещо да не достига.... нещо да ме напуска.... Нещо да вади депресираната и меланхоличната страна от мене... Нещо да ме стиска за гърлото и да ме държи на дъното. НЕЩО! Де да знам какво.... Но, мамка му, помислих си, че колкото и да се оплаквам, живее ми се! Живее ми се, мамка му! Искам да чувствам, да дишам, да вкусвам, ДА ИМАМ ТОЗИ ШАНС.
Родила съм се! Значи съм загубила спомените си за предишни животи. Сигурно в някой живот съм била от ослепените Самуилови войници, а също- сигурно съм умряла при раждане, защото имам фобия от бременност и раждане. Сигурно съм била ухапвана от паяк. И със сигурност- съм била мъж. Е, не съм била мъж и да съм умряла при раждане в един и същи живот,ама ми схванахте мисълта :D Но при раждането си в този живот съм загубила тези спомени. Можеби-за добро. Когато една душа знае прекалено много и помни всичко- това я натоварва. Може би животът е онова невежество, което действително е блаженство.... И повече: както Ванга казва, всеки избирал семейството, в което да се роди, а смъртта била поправка. Също и, че с всеки нов живот се трупа опит, който при всеки следващ се проявява като талант или способност. ЖИВОТЪТ Е ШАНС! Който всеки от нас е спечелил някак с предишния си живот. И с живота си сега-определя как ще живее в следващия си живот. Та, аз, колкото и да мисля,че не се харесвам, че не харесвам живота си и т.н. , погледнах го от друг ъгъл....
Постоянно си мисля, че не харесвам живота си, дома си, тялото си, страховете си и т.н. ................. Но всъщност, дълбоко под повърхността мисля, че може би: харесвам живота си, обичам тялото си, каквото и да е, обичам дома си, че даже и страховете си.... защото ме предизвикват да ги преодолявам. Мислех,че ще се ужасявам от живота и в повечето случаи- наистина е така. Ужасявам се от това как е уреден и как ще оцелявам, как ще губя толкова хора, същества и неща в него, които обичам и как хич не знам как се умира, дали ще ме боли и т.н. Ама....всички тука сме на едно дередже....и пак ще бъдем на такова дередже в следващия си живот, ако го заслужим... И Ад да е, и Рай да е... родили сме се. Ще живеем! Някак! Защото животът е шанс! ДА БЪДЕМ!
Можеби едно от нещата, които най-много ми тежи в този живот, е това, че не мога да преодолея страховете си, за да осъществя мечтите си.... виждам как се изплъзват пред мене ....а аз не мога да мръдна. Или по-точно....говоря за едно нещо: искам да обиколя сама света или с колело, или на стоп. Усещам това нещо като светлина, като нещото, заради което се раждам... И не само, естествено.... но е едно от важните неща. И чета за едно момиче, което осъществява мечтата ми... и се питам дали изобщо в някой живот ще се престраша да тръгна! НАТАМ! И колко живота още ще трябва да чакам... и колко още шансове-да пропускам. В същото време виждам, момичета, които тръгват.... И се чудя вече- защо аз не го правя, ами стоя като закопана. И само мечтая. Често обвинявам зодията си, защото козирозите сме здраво стъпили на земята и колкото и да си я обичам, абе, усещам, че звездите малко или много ми пречат.... поне така ,както са се били подредили при раждането ми...
Ама, живее ми се! Поне сега.... в този момент мисля така.... не знам какво ще мисля после. Но пък- интересно ми е какво ли ще става по-нататък. Тая кучка- съдбата, какви ли вицове ми готви. Само дето, в повечето случаи- хич не ми е смешно...
Вчера си мислех.... когато и да се родя в следващ живот, ще загубя спомените си за този.... Пък си го обичкам... Дали пък не съм си мислела същото за предния живот? Пък сега да съм го забравила...
Офффффффффффф, всички ние живеем в такава мистерия в кюнци, че няма накъде повече....... :D :D :D
събота, 24 декември 2011 г.
Leave
There is no logic - she said - No logic at all !
All her veins are full of indifference now....
People leave, they always leave - she told to herself and lit a cigarette ........
All her veins are full of indifference now....
People leave, they always leave - she told to herself and lit a cigarette ........
събота, 17 декември 2011 г.
Защото го вярвам!
Няма да попадам в чувства!
Няма да попадам в чувства!
Няма да попадам в чувства!
Няма да попадам в чувства!
Дори и да възникват, дори и да изпитвам нужда, дори и да усещам, че се привързвам. Ще се възпирам. ЗащотоВСИЧКИ ВИНАГИ СМЕ САМИ!
Имам го издълбано на крака си с резец! Текло е кръв не само от него. Хиляди пъти повече кръв е текла от душата! Защото е вярно! Защото го вярвам!
Всички винаги сме сами!
..че всички винаги сме сами... е единствената истина, която имам! И няма да я оставя да бъде погълната от заблуди, от измамни усещания, от надигания на хормони в мозъка, от надигания на нужди за сигурност и прегръдки, от слабост и фалшива сила!
Всеки път, когато си тръгвам сама и никой не остава, докосвам белега си и се усмихвам. Защото винаги се оказва верен. Той е единственото вярно другарче. Чувствам го почти като живо същество, с което ходим по тъмните улици. Не съжалявам, че го направих. Радвам се, че не го направих с татуировка, а е белег. Защото белегът е по-личен. Особено направен от самия теб........... Така той се превръща в история, в приказка..... Много съкровена и свещена...... без страници от хартия........ а със страници , написани на тялото... с нейните четки и боички...........
Ето, пак те докосвам, релефно мое приятелче.... благодаря ти, че ми напомняш всеки път какви сме.... Вярвам в теб..... вярвай и ти в мен..........защото
......
всички винаги сме сами
...
петък, 16 декември 2011 г.
понеделник, 12 декември 2011 г.
Плача те
Не искам да си тръгваш пак от мене
и ето, аз те викам да останеш
в тази сутрин ледено студена
с ледени висулки по первазите.
И аз те чакам да останеш всяка вечер
и те плача с полета на птиците.
Ти отлиташ с всеки ден. И вече
птиците умряха в гнездата си...
и ето, аз те викам да останеш
в тази сутрин ледено студена
с ледени висулки по первазите.
И аз те чакам да останеш всяка вечер
и те плача с полета на птиците.
Ти отлиташ с всеки ден. И вече
птиците умряха в гнездата си...
неделя, 11 декември 2011 г.
Горчиво е
Защо ядем неща, които са лоши на вкус и си мислим, че ни харесват, пием напитки, които са горчиви, вдишваме дим.......... Вместо да ядем неща, които знаем, че са ни вкусни, пием сладки напитки, дишаме чистота...? .......... Защото знаем, че животът ни липсва и ни горчи......................................................но искаме да го усетим!
събота, 10 декември 2011 г.
Странни мисли за извънземни...
Стоя си аз на работа с лаптопче в ръце (не мое, а и бачкането ще ми е само за един месец... за толкова успях да намеря!), наоколо е ебати жегата, на главата ми свирят някакви коледни песни и цял ден ще ми промиват главата с тях... А аз от сутринта си мисля за...извънземни ! о.О Мдам.. и тъй като досега не ми излизат от главЪтЪ тея извънземни, реших да споделя мислите си за тях. Да прекъсна за малко опитите ми да правя някакъв елементарен сайт и да ви занимавам с извънземни... не е ли якУУУ,хаха :D
Та, да започваме... Значи, първо, общоприетият образ на извънземните отдавна не е :"малки зелени човечета", а по-скоро: "високи бели (бледи)създания, слаби в тялото, голяма глава, голеееми очи, целите черни, без коса" . Какво може да значи това според моите философски мисли ... Щом са бледи или бели, то ако са устроени поне по подобен начин на нас или са на по-високо еволюционно стъпало от нас, но все пак някога са били на еволюционното равнище,на което сме ние, то бледата кожа (ако е кожа) значи липса на слънце. Къде във Вселената няма слънчева светлина или тя е малко? На отдалечените от звездите планети и в планетите,ако приемем теорията, че те може да са кухи. Може и да допуснем теорията, че човечеството произлиза от извънземна раса, смесила ДНК-то си със земен вид (да речем-маймуна, при което се е образувал прочутияt прародител на маймуната и човека, за който се бърка Дарвин :D ) . Та, значи, тези същества от извънземен произход най-вероятно живеят на отдалечена от звезда планета , на която е мрак! Кое друго го потвърждава? Очите, естествено. Виждали сте котка,нали? Те виждат в тъмното. Даже и ловуват...не ги е срам :D Виждали сте как зеницата на окото им (а и на нашето) се разширява,когато е тъмно, за да може да погълне повече от наличната светлина и да направи нещата доколкото може по-видими. Виждали сте и фотоапарат,предполагам :D И блендата :) Това е онова отворче, което се отваря и затваря за определен период от време, за да може да стане снимката. Големината на отвора се нарича апертура принципно, а също така сте виждали как отворчето се отваря за определено време. И най-вече-забелязали ли сте , че колкото по-малка е скоростта и колкото по-широк е отвора, толкова по-светла става снимката, т.е. повече светлина влиза към сензора и снимката става по-светла. Горе-долу такъв е механизмът и на окото. И какво стана с тея извънземни,ще питате... къде ви забих в пета глуха и ви говоря за апарати,а не за извънземни... :D Да,ама не . Защото щом очите на извънземните са черни и големи, това значи,че наистина идват от едно мноооооого тъмно място, където светлината наистина е мега оскъдна. Т.е. очите им са една голяяяма зеница , която да може да поема възможно най-много светлина. Което , гледай ти, съвпадна с това, че имат бяла/бледа "кожа"... Значи тези същества живеят на едно много тъмно място и са живели там с хилядолетия, можеби милиони години, за да еволюират така... Имат глави, които са доооста големЧки което значи, че капацитетът на мозъка им е доста голям, а самият мозък е с по-голям обем от нашия Както знаем, колкото по-голям е мозъкът, толкова по-голям може да е интелектът, толкова по-развит е разъмът, така да се каже... Способността да се запаметяват неша е по-голяма, т.е. по-големият мозък може да е знак на по-високо стъпало в еволюцията. И не само. Също можем да предположим, че щом ние не използваме 100 %, че даже и 50 % не използваме от нашия мозък тук, то не сме доразвили способностите си, които са ни заложени. Може би защото не му е дошло времето и защото , честно казано, ако се даде на един индивид нещо, за което не е готов, той може да унищожи и себе си, и всичко около себе си.... Но на какво може да е символ по-големият мозък? На развити други усещания... И то развити до такава степен, каквато не можем да си представим може би. Можеби тези същества владеят телепортацията ,както и т.нар. четене на мисли, затова и повечето очевидци не са ги чували да говорят. Затова и са изобразявани с малки усти. Защо устите им са само чертички? Като малки дупчици , разрези, така стоящи... Всичко е свързано с функционалността, дори и тук, особено за такива органи. За какво ползваме устата ние? За говорене и ядене. Ако тези извънземни са развили способността да общуват помежду си ментално, чрез телепатия, то явно гласовите им струни не са толкова развити или по-скоро : различно развити (по-предполагаемо,отколкото да са закърнели). С какво аджеба се хранят? Ако изобщо се хранят материално и ако изобщо е през устата, то храната ще е или много малка,или ...течна. Но какво би виряло при такава тъмнина? Определено не и материална храна като нашата... Но пък щом имат нещо като тяло...а не само дух, не са холограма все пак, би трябвало да поддържат това тяло с ...нещо. Леле, идват ми мисли за людоедство..т.е. за извнземноедство... Но пък щом телата им са толкова малки, значи и стомасите,ако се намират там и служат за смилане, са малки... значи или се хранят с нещо малко,но хранително за тях,което не ....расте от слънчева светлина и не живее на слънце, или .... се хранят с... енергия! От къде? Можеби щом не може да е от там, където живеят, то тя може да е.....от нас?! Мдам.. Само помислете колко енергийни същества сме ние, всяка енергия се запазва, тя не се губи, а само преминава от едно състояние в друго, знаете,нали? И щом ние сме толкова енергийни същества (емоцията е най-силната енергия!), но в същото време не сме овладели напълно себе си и способностите си, то е възможно тези извънземни събратя да се хранят буквално с ... НАС! Можеби поради някаква причина техният свят е претърпял катаклизъм и се е превърнал в това, което е сега и за да оцелеят, е трябвало да намерят алтернативен източник. И опаааааа-пръкваме се ние. И определено сме се пръкнали след тях,щом сме на това ниво на еволюция. Но защо те не са заживяли тук, щом Земята е била удобна за живот? Можеби не е била удобна за техния живот или пък не е трябвало да избиват всички видове, защото може да се окажат враждебни за тях,ами просто да намерят начин да си добиват енергия....като населят една жива планета с техни батерий.....замисляли ли сте се колко се различаваме от животните и колко всъщност сме различни? Като същества от два свята и то от два напълно различни свята.... И изведнъж филмът "Матрицата" не ми се струва толкова невъзможен... Само дето не са машини, които да ни отглеждат. Ами извънземни, които да се хранят с енергия. Но кога? Замисляли ли сте се ЗАЩО спим? Освен физиологичните нужди. Сънят още не е разгадан. Нито хубавите сънища, нито кошмарите... но те съществуват. Ами ако крадат енергията ни под носа ни буквално? Докато спим? ...........
Защо обаче главите им са голи и нямат коса.... To, явно нямат и косми..поне за това можем да им завиждаме,хаха :D Всъщност и в хода на нашата еволюция космите ни са намалели. Особено пък, когато е топло, те не са нужни и стават излишни. Идва и моментът с климата. Това, че са толкова слаби и това, че не са окосмени за какво ви говори? Мдам.. за това, че въпреки че живеят на много тъмно място, живеят и на много топло! Нямат мазнини, защото не са им нужни,нямат и косми (козина) по същата причина- защото е топло! Остава да разгадаем къде аджеба е тъмно и топло и от какво е топло, щом това нещо , което дава топлина, всъщност не дава светлина? АКо беше изкуствен източник, то той би могъл да се регулира, освен ако самите извънземни не обожават да им е мега горещо. Т.е. трябва все пак да е естествен източник. Обаче,честно да си кажа, вече ме домързя да мисля за извънземни, камо ли за източникът им на топлина, който обаче не би могъл да е източник и на достатъчно енергия за съществуването им...или би?.... И мисля ,ако пак ми се домисли за братята НЕчовеци (или еволюирали човеци? ), да надраскам втора статийка, а тази да я поприключвам,че имам и да уча :Р
Така че , драги ми, превъзходни читатели. .... (няма как да не ви наричам така,щом изчетохте всииииичко това :Р ).... гушкам ви и до нови чйтания ( :D еййй, обичам да си измислям думички,бре!!! :D:D:D )
Та, да започваме... Значи, първо, общоприетият образ на извънземните отдавна не е :"малки зелени човечета", а по-скоро: "високи бели (бледи)създания, слаби в тялото, голяма глава, голеееми очи, целите черни, без коса" . Какво може да значи това според моите философски мисли ... Щом са бледи или бели, то ако са устроени поне по подобен начин на нас или са на по-високо еволюционно стъпало от нас, но все пак някога са били на еволюционното равнище,на което сме ние, то бледата кожа (ако е кожа) значи липса на слънце. Къде във Вселената няма слънчева светлина или тя е малко? На отдалечените от звездите планети и в планетите,ако приемем теорията, че те може да са кухи. Може и да допуснем теорията, че човечеството произлиза от извънземна раса, смесила ДНК-то си със земен вид (да речем-маймуна, при което се е образувал прочутияt прародител на маймуната и човека, за който се бърка Дарвин :D ) . Та, значи, тези същества от извънземен произход най-вероятно живеят на отдалечена от звезда планета , на която е мрак! Кое друго го потвърждава? Очите, естествено. Виждали сте котка,нали? Те виждат в тъмното. Даже и ловуват...не ги е срам :D Виждали сте как зеницата на окото им (а и на нашето) се разширява,когато е тъмно, за да може да погълне повече от наличната светлина и да направи нещата доколкото може по-видими. Виждали сте и фотоапарат,предполагам :D И блендата :) Това е онова отворче, което се отваря и затваря за определен период от време, за да може да стане снимката. Големината на отвора се нарича апертура принципно, а също така сте виждали как отворчето се отваря за определено време. И най-вече-забелязали ли сте , че колкото по-малка е скоростта и колкото по-широк е отвора, толкова по-светла става снимката, т.е. повече светлина влиза към сензора и снимката става по-светла. Горе-долу такъв е механизмът и на окото. И какво стана с тея извънземни,ще питате... къде ви забих в пета глуха и ви говоря за апарати,а не за извънземни... :D Да,ама не . Защото щом очите на извънземните са черни и големи, това значи,че наистина идват от едно мноооооого тъмно място, където светлината наистина е мега оскъдна. Т.е. очите им са една голяяяма зеница , която да може да поема възможно най-много светлина. Което , гледай ти, съвпадна с това, че имат бяла/бледа "кожа"... Значи тези същества живеят на едно много тъмно място и са живели там с хилядолетия, можеби милиони години, за да еволюират така... Имат глави, които са доооста големЧки което значи, че капацитетът на мозъка им е доста голям, а самият мозък е с по-голям обем от нашия Както знаем, колкото по-голям е мозъкът, толкова по-голям може да е интелектът, толкова по-развит е разъмът, така да се каже... Способността да се запаметяват неша е по-голяма, т.е. по-големият мозък може да е знак на по-високо стъпало в еволюцията. И не само. Също можем да предположим, че щом ние не използваме 100 %, че даже и 50 % не използваме от нашия мозък тук, то не сме доразвили способностите си, които са ни заложени. Може би защото не му е дошло времето и защото , честно казано, ако се даде на един индивид нещо, за което не е готов, той може да унищожи и себе си, и всичко около себе си.... Но на какво може да е символ по-големият мозък? На развити други усещания... И то развити до такава степен, каквато не можем да си представим може би. Можеби тези същества владеят телепортацията ,както и т.нар. четене на мисли, затова и повечето очевидци не са ги чували да говорят. Затова и са изобразявани с малки усти. Защо устите им са само чертички? Като малки дупчици , разрези, така стоящи... Всичко е свързано с функционалността, дори и тук, особено за такива органи. За какво ползваме устата ние? За говорене и ядене. Ако тези извънземни са развили способността да общуват помежду си ментално, чрез телепатия, то явно гласовите им струни не са толкова развити или по-скоро : различно развити (по-предполагаемо,отколкото да са закърнели). С какво аджеба се хранят? Ако изобщо се хранят материално и ако изобщо е през устата, то храната ще е или много малка,или ...течна. Но какво би виряло при такава тъмнина? Определено не и материална храна като нашата... Но пък щом имат нещо като тяло...а не само дух, не са холограма все пак, би трябвало да поддържат това тяло с ...нещо. Леле, идват ми мисли за людоедство..т.е. за извнземноедство... Но пък щом телата им са толкова малки, значи и стомасите,ако се намират там и служат за смилане, са малки... значи или се хранят с нещо малко,но хранително за тях,което не ....расте от слънчева светлина и не живее на слънце, или .... се хранят с... енергия! От къде? Можеби щом не може да е от там, където живеят, то тя може да е.....от нас?! Мдам.. Само помислете колко енергийни същества сме ние, всяка енергия се запазва, тя не се губи, а само преминава от едно състояние в друго, знаете,нали? И щом ние сме толкова енергийни същества (емоцията е най-силната енергия!), но в същото време не сме овладели напълно себе си и способностите си, то е възможно тези извънземни събратя да се хранят буквално с ... НАС! Можеби поради някаква причина техният свят е претърпял катаклизъм и се е превърнал в това, което е сега и за да оцелеят, е трябвало да намерят алтернативен източник. И опаааааа-пръкваме се ние. И определено сме се пръкнали след тях,щом сме на това ниво на еволюция. Но защо те не са заживяли тук, щом Земята е била удобна за живот? Можеби не е била удобна за техния живот или пък не е трябвало да избиват всички видове, защото може да се окажат враждебни за тях,ами просто да намерят начин да си добиват енергия....като населят една жива планета с техни батерий.....замисляли ли сте се колко се различаваме от животните и колко всъщност сме различни? Като същества от два свята и то от два напълно различни свята.... И изведнъж филмът "Матрицата" не ми се струва толкова невъзможен... Само дето не са машини, които да ни отглеждат. Ами извънземни, които да се хранят с енергия. Но кога? Замисляли ли сте се ЗАЩО спим? Освен физиологичните нужди. Сънят още не е разгадан. Нито хубавите сънища, нито кошмарите... но те съществуват. Ами ако крадат енергията ни под носа ни буквално? Докато спим? ...........
Защо обаче главите им са голи и нямат коса.... To, явно нямат и косми..поне за това можем да им завиждаме,хаха :D Всъщност и в хода на нашата еволюция космите ни са намалели. Особено пък, когато е топло, те не са нужни и стават излишни. Идва и моментът с климата. Това, че са толкова слаби и това, че не са окосмени за какво ви говори? Мдам.. за това, че въпреки че живеят на много тъмно място, живеят и на много топло! Нямат мазнини, защото не са им нужни,нямат и косми (козина) по същата причина- защото е топло! Остава да разгадаем къде аджеба е тъмно и топло и от какво е топло, щом това нещо , което дава топлина, всъщност не дава светлина? АКо беше изкуствен източник, то той би могъл да се регулира, освен ако самите извънземни не обожават да им е мега горещо. Т.е. трябва все пак да е естествен източник. Обаче,честно да си кажа, вече ме домързя да мисля за извънземни, камо ли за източникът им на топлина, който обаче не би могъл да е източник и на достатъчно енергия за съществуването им...или би?.... И мисля ,ако пак ми се домисли за братята НЕчовеци (или еволюирали човеци? ), да надраскам втора статийка, а тази да я поприключвам,че имам и да уча :Р
Така че , драги ми, превъзходни читатели. .... (няма как да не ви наричам така,щом изчетохте всииииичко това :Р ).... гушкам ви и до нови чйтания ( :D еййй, обичам да си измислям думички,бре!!! :D:D:D )
неделя, 27 ноември 2011 г.
Направо "страхотно" !
Направо страхотно... Имам висше по история, за което се бъхтих 5 години и си съсипах нервите, владея английски, опитвам се да уча езици за програмиране сама плюс разни други програмки, защото искам да се развивам, амбициозен млад човек съм, искам да работя, любител фотограф и литератор съм, учила съм актьорско майсторство и най-вече: бива ме, в каквото и да захвана... А държавата ми, която мазохистично още обичам, ме оставя на хляб и мас буквално!!! Или още "по-добрият" вариант- да стана продавачка в денонощен магазин с 12 часов работен ден , където не се зачитат Коледи и Нови години, със заплата, която едвам ще покрива разходите ми, камо ли данъците, които мене чакат! Камо ли пробитата ми баня или развалящата ми се ел. система...Нерешена дилема! Държавата, която мисли за дрога, но не и за храна, мисли за пари, но не и за живот, в последните дни преди да получа някакви смешни пари, ме доведе до мисълта да ловя риба, за да има какво да ям...Не, не съм ловила риба...все още! Бахахахаха, тъжно до смешност...
Всичко навсякъде е с връзки... знам със сигурност от разни хора... че в почти всички служби има свободни работни места, които стоят вакантни нарочно! А такива като мене и още хиляди или може би милиони, които наивно киснем в jobs.bg и пускаме CV-та, пишем мотивационни писма, кучета ни яли!
И после някой ще ме запита: а ти какво работиш? И ще оценява статуса ми и ще ме оценява като човек на базата на това! Ходи му обяснявай, че искам и търся шанс и че съм способна да бъда добра в каквото и да е, но нямам този шанс и живея в държава , управлявана от проститутки-мъже и жени!
Всичко навсякъде е с връзки... знам със сигурност от разни хора... че в почти всички служби има свободни работни места, които стоят вакантни нарочно! А такива като мене и още хиляди или може би милиони, които наивно киснем в jobs.bg и пускаме CV-та, пишем мотивационни писма, кучета ни яли!
И после някой ще ме запита: а ти какво работиш? И ще оценява статуса ми и ще ме оценява като човек на базата на това! Ходи му обяснявай, че искам и търся шанс и че съм способна да бъда добра в каквото и да е, но нямам този шанс и живея в държава , управлявана от проститутки-мъже и жени!
понеделник, 21 ноември 2011 г.
Чувствам се на столетия
Всички ме мислят за малка... Защото така се държа и като такава изглеждам... Защото търся... т.е. търсих закрила и топлина... Мислите ме за малка, защото се шегувам, гушкам, плача, търся.... Да, аз съм малко дете, защото като такова мога да обичам... И да прощавам! И това не е самохвалство, защото ми пречи в този живот, но постоянно го правя... Но...
нито един от вас не знае колко мисли нося в себе си... Нито един от вас не знае, че се чувствам не на десетилетия, а на столетия... Нито един от вас не знае , че след смеха ми, когато съм с вас, толкова тежки и сериозни въпроси идват в ума ми... И толкова страх! И се опитвам да гоня този страх с любов към всичко, защото съм чувала, че страх и любов са антагонисти... Но не всеки път се получава.... Нито един от вас не знае, че виждам всичко, което се случва около мене и с хората, които познавам... всеки си мисли, че не забелязвам или че това не се отразява и на мен! Всеки един от вас ме променя... дори и с едно запознанство...
Никой от вас не е в ума ми, за да знае колко много тежи този свят... Понякога се чувствам прекалено тежка от мисли и истини... И си мисля, че невежеството действително е блаженство... Ако знаехте само колко съм стара... В душата си... Ако знаехте само колко неща не ви казвам... И че колкото и лесно да споделям в повечето случаи, все пак важните неща буквално засядат на гърлото ми и не мога да ги изговоря... Или поне не с нормален тон. Понякога ги обръщам на вицове и хората ги приемат с усмивка и за развлечение... което все повече ме убеждава, че сте лековерни! В смисъл, че се водите по тона на гласа, а не по смисъла на думите... Друг път изговарям важните неща с груб тон, понякога със сърдит...но не и с моя си, не и с този, с който се очаква да ги кажа, с който да ви предразположа ,че ще чуете нещо важно... Не сме във филм, но доста сме се филмирали всички и си мислим, че нещата стават като по телевизията... Че само героите ни умират, а ние сме актьорите и ще останем живи, мислим, че любовта трае по 60 години и хората умират щастливи в съня си, хванати за ръка... Мислим, че убийствата са нещо върховно и "якУУУУ"... Истината е, че не сме във филм, умираме и като герои , и като актьори, умираме сами, никой няма да държи ръцете ни, а убийствата са отнемане на живот! И важните неща понякога се изговарят без "предразполагане"... а трябва да се "четат" между редовете на тона....
Вие не знаете, че съм малка.... само на няколко стотин години...Чувствам , че душата ми доста се е прераждала ,но и има да се преражда... Чувствам вери, религии, животи, хора, места, ситуации, енергии, души, тленности... Знам, че ме е страх от този живот, но и че съм избрала да го живея поради някаква причина и затова трябва да се държа...някак! Или поне да опитам да се държа...
Всичко просто е прекалено красиво , за да е истина.... и е така... то просто не е истина! Истина са фактите! А красотата е просто илюзия - от онези, които ти "дават" причина, за да се задържиш на повърхността и за да не се откажеш да плуваш...
Малка съм.... само на няколко столетия....
нито един от вас не знае колко мисли нося в себе си... Нито един от вас не знае, че се чувствам не на десетилетия, а на столетия... Нито един от вас не знае , че след смеха ми, когато съм с вас, толкова тежки и сериозни въпроси идват в ума ми... И толкова страх! И се опитвам да гоня този страх с любов към всичко, защото съм чувала, че страх и любов са антагонисти... Но не всеки път се получава.... Нито един от вас не знае, че виждам всичко, което се случва около мене и с хората, които познавам... всеки си мисли, че не забелязвам или че това не се отразява и на мен! Всеки един от вас ме променя... дори и с едно запознанство...
Никой от вас не е в ума ми, за да знае колко много тежи този свят... Понякога се чувствам прекалено тежка от мисли и истини... И си мисля, че невежеството действително е блаженство... Ако знаехте само колко съм стара... В душата си... Ако знаехте само колко неща не ви казвам... И че колкото и лесно да споделям в повечето случаи, все пак важните неща буквално засядат на гърлото ми и не мога да ги изговоря... Или поне не с нормален тон. Понякога ги обръщам на вицове и хората ги приемат с усмивка и за развлечение... което все повече ме убеждава, че сте лековерни! В смисъл, че се водите по тона на гласа, а не по смисъла на думите... Друг път изговарям важните неща с груб тон, понякога със сърдит...но не и с моя си, не и с този, с който се очаква да ги кажа, с който да ви предразположа ,че ще чуете нещо важно... Не сме във филм, но доста сме се филмирали всички и си мислим, че нещата стават като по телевизията... Че само героите ни умират, а ние сме актьорите и ще останем живи, мислим, че любовта трае по 60 години и хората умират щастливи в съня си, хванати за ръка... Мислим, че убийствата са нещо върховно и "якУУУУ"... Истината е, че не сме във филм, умираме и като герои , и като актьори, умираме сами, никой няма да държи ръцете ни, а убийствата са отнемане на живот! И важните неща понякога се изговарят без "предразполагане"... а трябва да се "четат" между редовете на тона....
Вие не знаете, че съм малка.... само на няколко стотин години...Чувствам , че душата ми доста се е прераждала ,но и има да се преражда... Чувствам вери, религии, животи, хора, места, ситуации, енергии, души, тленности... Знам, че ме е страх от този живот, но и че съм избрала да го живея поради някаква причина и затова трябва да се държа...някак! Или поне да опитам да се държа...
Всичко просто е прекалено красиво , за да е истина.... и е така... то просто не е истина! Истина са фактите! А красотата е просто илюзия - от онези, които ти "дават" причина, за да се задържиш на повърхността и за да не се откажеш да плуваш...
Малка съм.... само на няколко столетия....
петък, 18 ноември 2011 г.
Такъв е животът!
Пиша на ...... теб! Да, на теб, който четеш тези редове. Пиша на всеки един от вас. Това не е само поредната статийка към блога ми, това е писмо към всеки,който прочете тези редове....
Сега искам нещо от тебе, читателю..... Искам да погледнеш ръцете си. Направи ли го? Имаш достатъчно време, не бързай и най-вече , не чети следващите редове... и на тях ще им дойде времето да ги прочетеш... Никъде няма да избягат! Та, погледна ли ръцете си? Огледай ги хубаво, пръстите, ноктите, линиите...... раздвижи ги, свий ги на юмрук, потанцувай с пръсти, погали ги, усещаш ли кожата им..... Какви са ръцете ти сега? Студени или топли, какво докосват?
Сега огледай тялото си... в каква поза са краката ти, къде си седнал/а, в каква поза е тялото ти, дали ти е удобно така.... Сега искам да намериш огледалце или огледало... Вземи го,ако е малко или отиди при него,ако е голямо... Отдели време да разгледаш себе си, образът си и тялото си, онова, с което всеки ден си свикнал,онова, на което купуваш дрехи, което обуваш в различни обувки, разгледай лицето си, докосни бузите си, устните си, косата си,поиграй си с нея, може да клекнеш и да станеш или да се раздвижиш напред-назад....
Аз съм тука............чакам те да го направиш и да се върнеш на компютъра, за да продължиш да четеш........
Виждам,че вече си тука..... А дори и да не си направил всичко това, поне заради мене поразгледай тялото си, може да му хвърлиш поне един бегъл поглед,ако за друго те мързи и не искаш да отделиш поглед от екрана....
Ок................................................................................................................................................................................................................Сега искам да ти кажа, че всичко, което виждаш- тези ръце, тези крака, тялото ти, главата ти, гърдите ти, слабините ти, гърбът ти, всичко , всичко, всичко ще се вкочени един ден и ще посинее. Когато умреш и душата ти,ако вярваш в нея, отиде някъде си на майната, където никой не може да ти каже къде е това и в какво ще се превърнеш и какво ще остане от тебе, та, когато душата ти излети, всичко, което си сега, ще се вкочени за час. В каквато поза си останал и умрял. Ръцете ти, пръстите ти, ще останат в каквато поза си умрял. Ще станеш ледено студен и син. И ако си умрял с отворени очи и те ще останат така-отворени и втренчени някъде, без да виждат нищо! Само дето ще се изсушат и ще станат без блясък. Устните ти ще посинеят, дробовете ти няма да дишат, нищо няма да се движи, сърцето ти ще спре! ТИ ЩЕ СТАНЕШ ТРУП! НЯКОЙ ДЕН ТЯЛОТО ТИ ЩЕ Е ТРУП! И В ТОВА НЕ МОЖЕ ДА ИМА СЪМНЕНИЕ, МОЖЕ ДА БЪДЕШ СИГУРЕН ЕДИНСТВЕНО В ТОВА! ЕДИНСТВЕНО ЗА ТОВА ИМА ГАРАНЦИЯ!...........................ЧЕСТИТО! Току що осъзна ,къде си се родил!
Има и още нещо........... Може би по-важно от предното! Имаш ли близки? Имаш ли родители? Имаш ли домашни любимци? Имаш ли приятели? Имаш ли хора, които обичаш? Имаш,нали? Знаеш ли.......... всички те ще умрат! Всички те ще се вкоченат така, всички ще измират пред тебе, може някои-в ръцете ти, всичко, което обичаш, някой ден или нощ, ще изчезне! Всичките хора, на които държиш, ще умрат, устните им ще посинеят, ще спрат да дишат, ще се вкоченят така, че няма да можеш да ги помръднеш от позата, в която са умрели! Ако си забравил да затвориш очите им, ще продължат да те "гледат" матово и сухо! Ако си забравил да ги преоблечеш, докато са топли, после няма да можеш! Да, говоря за майка ти, баща ти, бабите ти, дядовците ти, кучето ти, котката ти, зайчето ти! Говоря и за това, че, ако някой ден имаш дете, то също ще преживее твоята смърт, също ще те види вкоченен/а, ще те погребва, ще плаче и ще се гъне от болка и мъка. И , представи си, това обаче е лекият вариант... защото още повече тежи ти да погребваш децата си, които си отгледал от парче месо, изучил, над които не си спал по цели нощи, с които си говорил, на които си разчитал, които си обичал от цялото си сърце, чакал си да се приберат, прегръщал си.... А от нищо не си застрахован/а? Представи си? Колко майки са погребвали децата си, колко са плакали над малки или големи ковчези, ТИ ОТ НИЩО НЕ СИ ЗАСТРАХОВАН, ОТ НИЩО! ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ! ДА, НА ТЕБ! И ТОВА Е ДРУГОТО СИГУРНО НЕЩО! СИГУРНО Е, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕШ СИГУРЕН В НИЩО!
Колко мъка има в света, в който си се родил.... само да знаеше колко дечица сега си отиват, колко хора, животинчета, растения умират... А колко още, останали живи, плачат над тях.... само да знаеше, ти, който сега си сигурно на топло пред монитора и четеш това..... Какъвто и да си, където и да си...... Ти няма да останеш жив, ако можеше да въплатиш в себе си цяяяялата тази мъка! А толкова мъка има на тоя свят.....
И знаеш ли какво? Само те залъгват, че само хубави неща те чакат... Ти сам се залъгваш , че само хубави неща те чакат.... НЕ ТЕ ЧАКАТ САМО ХУБАВИ НЕЩА! ЧАКА ТЕ И МЪКА! МНОГО! ОГРОМНА! Ще погребваш близките си и обичани хора и единственият ти изход е да продължиш да живееш! НЯКАК! Няма да намираш смисъл, ще искаш да умреш, ще искаш да отидеш при тях! НО ЩЕ ЖИВЕЕШ И ЩЕ СТРАДАШ! И няма да искаш да си се раждал!
Знаеш ли.........има много начини да умреш! Най-лесно обаче като че ще ти е да е бързо и от раз.....иначе много ще се мъчиш. Много болести има! СТРАШНИ СА! И МЪЧИТЕЛНИ! И не си застрахован, че няма да те лепнат колкото и здравословно да мислиш, че живееш! Може да се гърчиш от болки месеци наред и да молиш Бог да те прибере, а той да не те прибира! И близките ти ще са безсилни! И страдащи! И няма да ти помогнат с прегръдките си! Това е животът! А смъртта ще дойде като лек на всичко.........като лек за живота. Там, казват, било много по-хубаво.....а пък нищо за оня свят не е сигурно, само се надяваме ,че е така.... Глупавата му надежда... глупавите му очаквания...
Може да се случи така, че хората, които обичаш или съществата, които обичаш, да се мъчат и да се чувстваш безсилен да им помогнеш... Може да се гърчат в ръцете ти и ти, който четеш това, да не можеш да ги облекчиш с нищо... Да искаш да останат с тебе, а да знаеш, че умират и не можеш да направиш нищо! Ще умрат сами! Всички ще умрем сами! ДОРИ И ДА УМИРАМЕ С НЯКОЙ, ПАК СМЪРТТА ЩЕ СИ Е САМО НАША! НИЕ ЩЕ Я ИЗЖИВЯВАМЕ, НИЕ ЩЕ Я ЧУВСТВАМ, НЕ НЯКОЙ ДРУГ ВМЕСТО НАС! Каква ирония... да изживяваш смърт... ПРОСТО НЯМА ДРУГ ВМЕСТО ТЕБЕ, КОЙТО ДА УМРЕ! ТИ ЩЕ СИ! НЯМА КОЙ ДРУГ! На всеки един от нас това е съдбата му още С РАЖДАНЕТО! Той ТРЯБВА да умре! ТРЯБВА! ...............................
Умирали са всички преди нас.... и всички го знаем. Знаем за милиарди,милиони,но това не е толкова страшно, нали са минало.... И не ги знаем! Знаеш ли, всички актьори, актриси, певци, ВСЕКИ ЧОВЕК ДО ЕДИН, който сега е жив на Земята, ще умре! Ще се вкочени, ще изчезне и НИКОЙ не знае какво го чака после и в какво ще се превърне, дали ще се преражда, къде , в какво, какво ще стане с него. НИТО един не знае... Обаче всеки ВЯРВА В НЕЩО! Едни мислят за Ада, други мислят,че има Рай, трети-че се прераждат, а пък четвърти вярват, че нищо не остава..........
Милиарди хора сме на тая планета и живеем.....и се чудим....и най-важното- отбягваме да говорим за неизбежното! МИСЛИМ, ЧЕ СМЕ ВЕЧНИ И ТАКА ЩЕ СИ ОСТАНЕМ..... Колко сме глупави....
Цялото това тяло, което "носиш" ще отиде в земята и ще изгние или ще се превърне в пепел. Аз не искам да се превръщам в пепел! Искам да си ме погребат с тяло. Аз вярвам в прераждането на душата и в думите на Ванга. И се чудя колко ли трябва да съм била силна духовно,ако е истина, че душите избират къде да се родят и на коя планета.... та се питам колко ли трябва да е силна душата ми и...глупава даже, че да избере да се роди на тая планета, пълна с мъка и жестокост... И не съм само аз! Знаеш ли-и ти,който четеш това, си силен и глупав!
Знаеш ли, мислила съм за раждането и за това колко са били прави траките,когато са плачели при раждане и са се радвали при смърт! А са живяли ехееееее, хилядолетия преди нас с тебе, читателю! Мислила съм и за себе си! НЕ ИСКАМ ДА РАЖДАМ! Не мога да нося това тежко бреме да давам тяло на душа, решила да дойде тука... Вината, която изпитвам, откакто съм се родила и то за всяко нещо, е прекалено голяма , за да мога да нося и такава... нова егоистична вина...
Знаеш ли и още един абсурд? Колкото по-саможив си, толкова по-голяма услуга правиш на другите... Колкото по-саможив си, толкова по-всеотдаен си и обичащ... Защото ще причиниш по-малко мъка от липсата ти, когато умреш! Защото ще знаеш, че животът си е твой и смъртта си е твоя... Казват, че горко им на онези, които след като умрели, не липсвали на никой! Какво им е горкото? Нито са причинили непоносима мъка на някой, а когато обичаш някой-не му причиняваш мъка.... нито пък са се мъчили над нечия смърт на техен близък.... Ама, ех....да му се не види... забравих,че хората сме социални животни.... И не само хората,ами всичко живо на тая планета... Растенията имат енергия, животинките-също, хората... Даже баба Ванга е казала,че и камъкът има душа... представи си ! КАМЪК! И ДУША! о.О
Знаеш ли,ако един ден реша да бъда егоистична по майчински и реша да имам дете.... ще си го взема от дом или от родилен дом. И какво като аз няма да съм го родила? Аз виждам, че духовната връзка е по-важна...и даже е най-важна и единствена всъщност! Щом мога да приема едно животинче за детенце, какво ли остава за човек! Аз мога да обичам не само своята кръв! И ако искам да даря топлинка на човешко същество, нека да е на такова, което някой е родил вече, дал му е тяло и го е изоставил! Тази душичка ще е решила да слезе на Земята, решила ще е ,че е достатъчно силна и...глупава, че да се роди тука.... А аз просто ще я приема и обичам! Ще приема и обичам моето дете,ако реша да имам такова изобщо... ще приема и обичам ДУША! Не тяло, не ДНК, а душа! Имам и силна интуиция, така че усещам енергиите, понякога предусещам и важните събития, особено в сънищата ми ми е е случвало много често нещо, което после,като разтълкувам, и разбирам какво ще стане... И то ....става!
Наскоро сънувах смърт.... и преди един ден ме сполетя... Сполетя едно от съществата, които най-много обичах! Сполетя едно същество, към което бях особено привързана... Два дена се мъчи, водих го на лекари, държах го в ръчичките си, накрая безжизнено и едва дишащо... търчах из София ,за да го спася, будувах две нощи поред, прегръщах го, а то се гушкаше в мене и търсеше помощ и лек за болките си... Чувствах се толкова безпомощна, толкова го обичах и продължавам да го обичам... Агонията беше голяма... Да го гледам как се предава, да не мога нищо да направя, да се моля на Бог да не ми го взима... Да го галя , докато издъхне в една клиника на майната си... Даже не знам дали ръката ми е била на него, когато умря... а исках да знае, че не е само... Държах телцето му час на студа на един тротоар посреднощ, прегръщах го и плачех.... Когато се прибрах, беше вече вкоченено! В една мила поза, останала, докато съм го държала на тротоара в ръцете си... Миличкото ми.... Днеска прегръщах ковчеже и молих Дядо Боже да се грижи за него... Прегръщах ковчежето му и исках така да заспя... Молих дядо Боже да се грижи добре за него.... И да ми даде сили, защото ми липсва дяволски много.... И го обичам толкова много.....
Казват, че човек пораствал, когато осъзнавал, че ще умре....... А ти....... порасна ли поне мъничко след всичко това?
Сега искам нещо от тебе, читателю..... Искам да погледнеш ръцете си. Направи ли го? Имаш достатъчно време, не бързай и най-вече , не чети следващите редове... и на тях ще им дойде времето да ги прочетеш... Никъде няма да избягат! Та, погледна ли ръцете си? Огледай ги хубаво, пръстите, ноктите, линиите...... раздвижи ги, свий ги на юмрук, потанцувай с пръсти, погали ги, усещаш ли кожата им..... Какви са ръцете ти сега? Студени или топли, какво докосват?
Сега огледай тялото си... в каква поза са краката ти, къде си седнал/а, в каква поза е тялото ти, дали ти е удобно така.... Сега искам да намериш огледалце или огледало... Вземи го,ако е малко или отиди при него,ако е голямо... Отдели време да разгледаш себе си, образът си и тялото си, онова, с което всеки ден си свикнал,онова, на което купуваш дрехи, което обуваш в различни обувки, разгледай лицето си, докосни бузите си, устните си, косата си,поиграй си с нея, може да клекнеш и да станеш или да се раздвижиш напред-назад....
Аз съм тука............чакам те да го направиш и да се върнеш на компютъра, за да продължиш да четеш........
Виждам,че вече си тука..... А дори и да не си направил всичко това, поне заради мене поразгледай тялото си, може да му хвърлиш поне един бегъл поглед,ако за друго те мързи и не искаш да отделиш поглед от екрана....
Ок................................................................................................................................................................................................................Сега искам да ти кажа, че всичко, което виждаш- тези ръце, тези крака, тялото ти, главата ти, гърдите ти, слабините ти, гърбът ти, всичко , всичко, всичко ще се вкочени един ден и ще посинее. Когато умреш и душата ти,ако вярваш в нея, отиде някъде си на майната, където никой не може да ти каже къде е това и в какво ще се превърнеш и какво ще остане от тебе, та, когато душата ти излети, всичко, което си сега, ще се вкочени за час. В каквато поза си останал и умрял. Ръцете ти, пръстите ти, ще останат в каквато поза си умрял. Ще станеш ледено студен и син. И ако си умрял с отворени очи и те ще останат така-отворени и втренчени някъде, без да виждат нищо! Само дето ще се изсушат и ще станат без блясък. Устните ти ще посинеят, дробовете ти няма да дишат, нищо няма да се движи, сърцето ти ще спре! ТИ ЩЕ СТАНЕШ ТРУП! НЯКОЙ ДЕН ТЯЛОТО ТИ ЩЕ Е ТРУП! И В ТОВА НЕ МОЖЕ ДА ИМА СЪМНЕНИЕ, МОЖЕ ДА БЪДЕШ СИГУРЕН ЕДИНСТВЕНО В ТОВА! ЕДИНСТВЕНО ЗА ТОВА ИМА ГАРАНЦИЯ!...........................ЧЕСТИТО! Току що осъзна ,къде си се родил!
Има и още нещо........... Може би по-важно от предното! Имаш ли близки? Имаш ли родители? Имаш ли домашни любимци? Имаш ли приятели? Имаш ли хора, които обичаш? Имаш,нали? Знаеш ли.......... всички те ще умрат! Всички те ще се вкоченат така, всички ще измират пред тебе, може някои-в ръцете ти, всичко, което обичаш, някой ден или нощ, ще изчезне! Всичките хора, на които държиш, ще умрат, устните им ще посинеят, ще спрат да дишат, ще се вкоченят така, че няма да можеш да ги помръднеш от позата, в която са умрели! Ако си забравил да затвориш очите им, ще продължат да те "гледат" матово и сухо! Ако си забравил да ги преоблечеш, докато са топли, после няма да можеш! Да, говоря за майка ти, баща ти, бабите ти, дядовците ти, кучето ти, котката ти, зайчето ти! Говоря и за това, че, ако някой ден имаш дете, то също ще преживее твоята смърт, също ще те види вкоченен/а, ще те погребва, ще плаче и ще се гъне от болка и мъка. И , представи си, това обаче е лекият вариант... защото още повече тежи ти да погребваш децата си, които си отгледал от парче месо, изучил, над които не си спал по цели нощи, с които си говорил, на които си разчитал, които си обичал от цялото си сърце, чакал си да се приберат, прегръщал си.... А от нищо не си застрахован/а? Представи си? Колко майки са погребвали децата си, колко са плакали над малки или големи ковчези, ТИ ОТ НИЩО НЕ СИ ЗАСТРАХОВАН, ОТ НИЩО! ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ! ДА, НА ТЕБ! И ТОВА Е ДРУГОТО СИГУРНО НЕЩО! СИГУРНО Е, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕШ СИГУРЕН В НИЩО!
Колко мъка има в света, в който си се родил.... само да знаеше колко дечица сега си отиват, колко хора, животинчета, растения умират... А колко още, останали живи, плачат над тях.... само да знаеше, ти, който сега си сигурно на топло пред монитора и четеш това..... Какъвто и да си, където и да си...... Ти няма да останеш жив, ако можеше да въплатиш в себе си цяяяялата тази мъка! А толкова мъка има на тоя свят.....
И знаеш ли какво? Само те залъгват, че само хубави неща те чакат... Ти сам се залъгваш , че само хубави неща те чакат.... НЕ ТЕ ЧАКАТ САМО ХУБАВИ НЕЩА! ЧАКА ТЕ И МЪКА! МНОГО! ОГРОМНА! Ще погребваш близките си и обичани хора и единственият ти изход е да продължиш да живееш! НЯКАК! Няма да намираш смисъл, ще искаш да умреш, ще искаш да отидеш при тях! НО ЩЕ ЖИВЕЕШ И ЩЕ СТРАДАШ! И няма да искаш да си се раждал!
Знаеш ли.........има много начини да умреш! Най-лесно обаче като че ще ти е да е бързо и от раз.....иначе много ще се мъчиш. Много болести има! СТРАШНИ СА! И МЪЧИТЕЛНИ! И не си застрахован, че няма да те лепнат колкото и здравословно да мислиш, че живееш! Може да се гърчиш от болки месеци наред и да молиш Бог да те прибере, а той да не те прибира! И близките ти ще са безсилни! И страдащи! И няма да ти помогнат с прегръдките си! Това е животът! А смъртта ще дойде като лек на всичко.........като лек за живота. Там, казват, било много по-хубаво.....а пък нищо за оня свят не е сигурно, само се надяваме ,че е така.... Глупавата му надежда... глупавите му очаквания...
Може да се случи така, че хората, които обичаш или съществата, които обичаш, да се мъчат и да се чувстваш безсилен да им помогнеш... Може да се гърчат в ръцете ти и ти, който четеш това, да не можеш да ги облекчиш с нищо... Да искаш да останат с тебе, а да знаеш, че умират и не можеш да направиш нищо! Ще умрат сами! Всички ще умрем сами! ДОРИ И ДА УМИРАМЕ С НЯКОЙ, ПАК СМЪРТТА ЩЕ СИ Е САМО НАША! НИЕ ЩЕ Я ИЗЖИВЯВАМЕ, НИЕ ЩЕ Я ЧУВСТВАМ, НЕ НЯКОЙ ДРУГ ВМЕСТО НАС! Каква ирония... да изживяваш смърт... ПРОСТО НЯМА ДРУГ ВМЕСТО ТЕБЕ, КОЙТО ДА УМРЕ! ТИ ЩЕ СИ! НЯМА КОЙ ДРУГ! На всеки един от нас това е съдбата му още С РАЖДАНЕТО! Той ТРЯБВА да умре! ТРЯБВА! ...............................
Умирали са всички преди нас.... и всички го знаем. Знаем за милиарди,милиони,но това не е толкова страшно, нали са минало.... И не ги знаем! Знаеш ли, всички актьори, актриси, певци, ВСЕКИ ЧОВЕК ДО ЕДИН, който сега е жив на Земята, ще умре! Ще се вкочени, ще изчезне и НИКОЙ не знае какво го чака после и в какво ще се превърне, дали ще се преражда, къде , в какво, какво ще стане с него. НИТО един не знае... Обаче всеки ВЯРВА В НЕЩО! Едни мислят за Ада, други мислят,че има Рай, трети-че се прераждат, а пък четвърти вярват, че нищо не остава..........
Милиарди хора сме на тая планета и живеем.....и се чудим....и най-важното- отбягваме да говорим за неизбежното! МИСЛИМ, ЧЕ СМЕ ВЕЧНИ И ТАКА ЩЕ СИ ОСТАНЕМ..... Колко сме глупави....
Цялото това тяло, което "носиш" ще отиде в земята и ще изгние или ще се превърне в пепел. Аз не искам да се превръщам в пепел! Искам да си ме погребат с тяло. Аз вярвам в прераждането на душата и в думите на Ванга. И се чудя колко ли трябва да съм била силна духовно,ако е истина, че душите избират къде да се родят и на коя планета.... та се питам колко ли трябва да е силна душата ми и...глупава даже, че да избере да се роди на тая планета, пълна с мъка и жестокост... И не съм само аз! Знаеш ли-и ти,който четеш това, си силен и глупав!
Знаеш ли, мислила съм за раждането и за това колко са били прави траките,когато са плачели при раждане и са се радвали при смърт! А са живяли ехееееее, хилядолетия преди нас с тебе, читателю! Мислила съм и за себе си! НЕ ИСКАМ ДА РАЖДАМ! Не мога да нося това тежко бреме да давам тяло на душа, решила да дойде тука... Вината, която изпитвам, откакто съм се родила и то за всяко нещо, е прекалено голяма , за да мога да нося и такава... нова егоистична вина...
Знаеш ли и още един абсурд? Колкото по-саможив си, толкова по-голяма услуга правиш на другите... Колкото по-саможив си, толкова по-всеотдаен си и обичащ... Защото ще причиниш по-малко мъка от липсата ти, когато умреш! Защото ще знаеш, че животът си е твой и смъртта си е твоя... Казват, че горко им на онези, които след като умрели, не липсвали на никой! Какво им е горкото? Нито са причинили непоносима мъка на някой, а когато обичаш някой-не му причиняваш мъка.... нито пък са се мъчили над нечия смърт на техен близък.... Ама, ех....да му се не види... забравих,че хората сме социални животни.... И не само хората,ами всичко живо на тая планета... Растенията имат енергия, животинките-също, хората... Даже баба Ванга е казала,че и камъкът има душа... представи си ! КАМЪК! И ДУША! о.О
Знаеш ли,ако един ден реша да бъда егоистична по майчински и реша да имам дете.... ще си го взема от дом или от родилен дом. И какво като аз няма да съм го родила? Аз виждам, че духовната връзка е по-важна...и даже е най-важна и единствена всъщност! Щом мога да приема едно животинче за детенце, какво ли остава за човек! Аз мога да обичам не само своята кръв! И ако искам да даря топлинка на човешко същество, нека да е на такова, което някой е родил вече, дал му е тяло и го е изоставил! Тази душичка ще е решила да слезе на Земята, решила ще е ,че е достатъчно силна и...глупава, че да се роди тука.... А аз просто ще я приема и обичам! Ще приема и обичам моето дете,ако реша да имам такова изобщо... ще приема и обичам ДУША! Не тяло, не ДНК, а душа! Имам и силна интуиция, така че усещам енергиите, понякога предусещам и важните събития, особено в сънищата ми ми е е случвало много често нещо, което после,като разтълкувам, и разбирам какво ще стане... И то ....става!
Наскоро сънувах смърт.... и преди един ден ме сполетя... Сполетя едно от съществата, които най-много обичах! Сполетя едно същество, към което бях особено привързана... Два дена се мъчи, водих го на лекари, държах го в ръчичките си, накрая безжизнено и едва дишащо... търчах из София ,за да го спася, будувах две нощи поред, прегръщах го, а то се гушкаше в мене и търсеше помощ и лек за болките си... Чувствах се толкова безпомощна, толкова го обичах и продължавам да го обичам... Агонията беше голяма... Да го гледам как се предава, да не мога нищо да направя, да се моля на Бог да не ми го взима... Да го галя , докато издъхне в една клиника на майната си... Даже не знам дали ръката ми е била на него, когато умря... а исках да знае, че не е само... Държах телцето му час на студа на един тротоар посреднощ, прегръщах го и плачех.... Когато се прибрах, беше вече вкоченено! В една мила поза, останала, докато съм го държала на тротоара в ръцете си... Миличкото ми.... Днеска прегръщах ковчеже и молих Дядо Боже да се грижи за него... Прегръщах ковчежето му и исках така да заспя... Молих дядо Боже да се грижи добре за него.... И да ми даде сили, защото ми липсва дяволски много.... И го обичам толкова много.....
Казват, че човек пораствал, когато осъзнавал, че ще умре....... А ти....... порасна ли поне мъничко след всичко това?
петък, 11 ноември 2011 г.
Моментът на сила!
Сега аз държа картите... Писна ми някой друг да ги държи вместо мене. До над гушата ми дойде да ме избират, вместо аз да избирам, да допускам да ме унижават заради слабостите ми, да проклинам себе си заради грешките си, да мисля, че нищо не заслужавам и т.н. СЕГА АЗ ДЪРЖА КАРТИТЕ! Тези, които трябва- слагам открито на масата! Без да ми пука кой какво мисли за мене. Аз съм си аз и който ме харесва, ще харесва МЕН като човек, а не някоя, каквато иска да бъда. Онази някоя няма да бъда аз...и всичко ще е просто заблуда. А онези карти, които трябва да останат скрити- крия! За да имам коз, който другите мислят ,че нямам. Е, не всички други, все още нямам такъв коз,но пък поне пред някои от тях.
Сега мога да казвам не! И колкото повече "не" казвам, толкова повече възможности ми се натрупват-смях,а? о.О :D
А за чувствата... за чувствата ли? Не искам да попадам пак в такива. И ще направя всичко възможно да не попадам. Иначе съм загубена. Буквално не знам дали ще остана жива след такава лавина от отдаденост и чувства, на каквато съм способна.. Затова сега съм независима и такава искам да си остана! Секс не би ми липсвал, желана жена съм! Даже повече, отколкото предполагах. Което нежно ласкае самочувствието ми... Мъжете май стават само за секс...и то даже не всички от тях. Жените пък не могат да ми дадат нищо трайно. А вече и нищо не търся. Искам приятелства (въпреки че и в тях спрях да вярвам), искам познанства, искам доходна и не чак толкова натоварваща работа,която да ми харесва, искам възможности, пътувания, разнообразие, новаторства, нови знания! Искам и бира с голяма компания :D Искам смях и опиянение, цигари, малко шоколадов мус! ИСКАМ ДА ПОСТИГАМ НОВИ ВЪРХОВЕ! Да изграждам себе си и душата си. Ние, хората, винаги се питаме защо сме на тоя свят и докато се питаме, пропиляваме и отговора, и живота си. На този свят сме, защото това е шанс, който сме спечелили или ни е даден...а може би и двете. И знаеш ли, колкото повече вървя против себе си, толкова по-постигнала се чувствам.
И знаеш ли...... майната им на онези комплексирани копеленца, които все още "мислят",че когато един мъж спи с много жени, е мачо, а когато жена спи с мъже и без чувства-е курва, което било, видиш ли-лошо. Все едно жената е асексуална и трябва да спи с някой само за да удовлетвори неговите желания. Зад всяка курва, милички ми, седи една желана жена! А зад всеки мъж, който я мисли за пропаднала твар, стои един безмозъчен комплексар, на който сигурно не му е пуснала!
А относно кучките....... там работата е съвсем друга..... зад всяка кучка стои един любим човек, който я е направил такава....... Смешно, а? Любовта и отдаването могат да превърнат една жена първо в смъртна болка.... а след това в пресметлива използвачка! Близаните рани заздравяват, белезите остават! .....
И в този ред на мисли..... лично аз по себе си имам много! Белези! И физически, и психически! А онези, които мисля, че нямам- ми се явяват подсъзнателно или в кошмари, или в проектирани образи в сънищата ми.
Все едно..... това, което ще направя е да не крия белезите си, но и да не говоря за тях. Това, което ще направя , е да сложа картите на масата и да си оставя коз. Това, което ще направя , е да се опитам да тръгна против себе си. И ще казвам "не". Няма да вярвам на думи! Ще правя добро, но няма да очаквам да ми се върне нещо. Нито ще искам нещо от някой. АЗ ще избирам! Защото не съм човек, който не си струва! И който ме е пропуснал и тъпкал, и унижавал, плюл е на себе си!
Сега мога да казвам не! И колкото повече "не" казвам, толкова повече възможности ми се натрупват-смях,а? о.О :D
А за чувствата... за чувствата ли? Не искам да попадам пак в такива. И ще направя всичко възможно да не попадам. Иначе съм загубена. Буквално не знам дали ще остана жива след такава лавина от отдаденост и чувства, на каквато съм способна.. Затова сега съм независима и такава искам да си остана! Секс не би ми липсвал, желана жена съм! Даже повече, отколкото предполагах. Което нежно ласкае самочувствието ми... Мъжете май стават само за секс...и то даже не всички от тях. Жените пък не могат да ми дадат нищо трайно. А вече и нищо не търся. Искам приятелства (въпреки че и в тях спрях да вярвам), искам познанства, искам доходна и не чак толкова натоварваща работа,която да ми харесва, искам възможности, пътувания, разнообразие, новаторства, нови знания! Искам и бира с голяма компания :D Искам смях и опиянение, цигари, малко шоколадов мус! ИСКАМ ДА ПОСТИГАМ НОВИ ВЪРХОВЕ! Да изграждам себе си и душата си. Ние, хората, винаги се питаме защо сме на тоя свят и докато се питаме, пропиляваме и отговора, и живота си. На този свят сме, защото това е шанс, който сме спечелили или ни е даден...а може би и двете. И знаеш ли, колкото повече вървя против себе си, толкова по-постигнала се чувствам.
И знаеш ли...... майната им на онези комплексирани копеленца, които все още "мислят",че когато един мъж спи с много жени, е мачо, а когато жена спи с мъже и без чувства-е курва, което било, видиш ли-лошо. Все едно жената е асексуална и трябва да спи с някой само за да удовлетвори неговите желания. Зад всяка курва, милички ми, седи една желана жена! А зад всеки мъж, който я мисли за пропаднала твар, стои един безмозъчен комплексар, на който сигурно не му е пуснала!
А относно кучките....... там работата е съвсем друга..... зад всяка кучка стои един любим човек, който я е направил такава....... Смешно, а? Любовта и отдаването могат да превърнат една жена първо в смъртна болка.... а след това в пресметлива използвачка! Близаните рани заздравяват, белезите остават! .....
И в този ред на мисли..... лично аз по себе си имам много! Белези! И физически, и психически! А онези, които мисля, че нямам- ми се явяват подсъзнателно или в кошмари, или в проектирани образи в сънищата ми.
Все едно..... това, което ще направя е да не крия белезите си, но и да не говоря за тях. Това, което ще направя , е да сложа картите на масата и да си оставя коз. Това, което ще направя , е да се опитам да тръгна против себе си. И ще казвам "не". Няма да вярвам на думи! Ще правя добро, но няма да очаквам да ми се върне нещо. Нито ще искам нещо от някой. АЗ ще избирам! Защото не съм човек, който не си струва! И който ме е пропуснал и тъпкал, и унижавал, плюл е на себе си!
петък, 28 октомври 2011 г.
..."без" стих...
Аз съм дете!
А мъничка съм, тъй съм мъничка отвътрекато играчка от яйце.
Не ме ли виждаш, че дори се сърдя
като мъничко дете...
Не ме ли виждаш, че обичам захарен памук
и в облаци се крия...
Защото страх ме е да полетя..
Защото паднах лошо и сега се скитам...
Защото тръгнах с отворени ръце
към някой, за да го прегърна..
Но той се дръпна тъй от мен...
Че паднах и потъвах..........и потъвах................
Не ме е страх да скитам без посока,
посоките са само част от Ада...
Но ме е страх стрелка да стана към високото
и така да си остана...
Но ме е страх към някой пак да се затичам
като дете към захарен памук...
А той отново да не може да обича...
Мен...тогава...аз...и тук...
Но ме е страх до ужас и до болка
да бъда пак ранимото хлапаче
За мене няма пристан и отмора..
Има само "но" или "обаче"...
За мене няма приказки, в които да живея,
за мене няма болки слаби...
Да съм дете...това умея...
Потънало в....рани!
23:42
27.10.2011
---------А СЕГА И НЯКОИ НЕЩА СЪС ЗАДНА ДАТА-----------------------------------------
Не ме запомняй
Не ме запомняй като име,а като спомен, който диша.
Аз звук съм,нямам рима,
която просто да отпишеш...
Не ме запомняй като сричка,
дълго късах свойте думи...
И приказката наша не написахме,
защото беше просто в ума ми...
Аз исках мене да обикнеш, като плюшка,
която всяка нощ до теб заспива...
и се събужда от надежди люшкана
под слънцето - прегърната и дива...
Но запомни ме като цвете,
което ти превърна в хербарис сух,
Държейки го далече от ръцете
и думичките, които аз не чух...
Запомни ме като спомен,
който из полята тича
и търси своя лист отронен-
мъртъв...който да обича...
16 Май 2011, 23:03
----------------------
Болка от себе си..
миг,проблясък,отново е тъмно...тъмно в мене,над мене,навсякъде...
чакам в ъгъла пак да се съмне...
но зората захвърли ме някъде...
пламък,цигара,дим...няма ме,
с всяко вдишване губя и себе си...
бях ухание,а сега съм нещастие-
в мен е ножчето,вените,рязане...
Капе кръв от очите ми,моля те...
с всяка капка в душата си гина...
и от светлината сама аз избягах...
от море се превърнах в пустиня...
Искам дъжд да вали,не измама
и да падам на капки и аз...
там,където съмнения няма...
няма кръв,нито болка и мраз...
Аз съм тази,която побягна...
аз съм тази,която умирам...
аз съм тази,която е сянка...
бродя в себе си,но не се намирам...
25 Август 2008, 01:18
---------------------------
Счупено сърце
Ще събера парченцата от счупеното си сърце.Да ги лепя-няма! Така ми е добре...
Ще замълча... Не! Няма да говоря...
Думите са просто път към Ада...
И кракта дрямка и отмора
по пътя към разпада...
Обръщайки лицето си, ще кажа вам,
Че всички вие сте безумно смели...
Защото още имате сърца! Аз знам...
че всеки винаги е сам...
А малка смърт са всичките раздели.....
31 Март 2011, 11:40
----------------------------
Ще бъда!
Не, няма аз назад да се обръщам,ще тичам през полето на умората.
Ще бъда все различна и все същата,
раздавайки искри на хората.
Ще тичам под дъжда и ще играя
на криеница с надеждите си глухи,
ще ги превръщам в пълна стая
с плюшени играчки и цигулки.
Ще свиря на китарата в ъгъла
с опънатите струни от очакване
за всеки миг, когато съм се лъгала,
за всеки път, когато ме е нямало.
А спрат ли да отдъхнат пръстите,
ще ми е песен вятърът в полетата.
И пак ще свиря в гъстите
корони на дърветата.
Ще търся светлината в дланите,
ще се родя глухарче бяло,
за да се разпръсна из поляните,
когато всичко е умряло.
И когато всичко свърши утре,
в човек ще се превърна пак
песните забравил вътре
в желязото на някой кръстопътен знак...
03 Януари 2010, 18:18
-----------------------------
Защо е нужно...
Нима са нужни хиляди годинии слънцата да умрат...
И толкова сковани,снежни зими,
и хиляди тела и жива плът...
Нима е нужно в очите ми да капе дъжд
и вечно да вали в тях...
Нима е нужно всеки ден да е един и същ
и писъкът да заглушава всеки смях...
Нима са нужни хиляди въздишки,
и нежните цветя да прецъфтят...
И тонове красиви книжки
с приказки да изгорят...
Когато само поглед ми е нужен
да ме събуди от кошмара,в който тичам...
Отворила очи да се заслушам
в редовете ти,защото те обичам...
14 Април 09, 22:37
--------------------------------
Обичам да ме гледаш....
Обичам да ме гледаш,щом заспивами да се будиш сутрин със зора огряла
кожата ми,обагрена кат вишна
в цвят на обич черно-бяла...
Обичам да ме галиш по лицето,
протегнал двете си ръце и даже
по-тихо от шепота в сърцето
твоето сърце "Обичам те" да каже...
Да се събуждам с ръцете вплела
в пръстите ти топли от вчерашната нощ...
Откраднала, от спомените взела
тяхната утеха в немощната мощ...
Обичам да те гледам като ангел бял
от демоните взел последни сили
и обичта на целий свят събрал
за мен,и аз за тебе,мили...
------------------------------------------
Абе, всичко е a bunch of bullshit !!!!!!!!! Нищо няма смисъл, всичко е изливане от пусто в празно...как хубаво са го казали само...: "От пусто в празно" ... Все едно с думи можеш да направиш дупка в морето... Всички винаги сме сами! Това е единствената истина! Аз съм сама! И ти! И ти... и ти също! Само дето вие не го знаете... Или четете тези думички и не вярвате в тях... защото,ако наистина вярвахте... Нямаше да намирате смисъл в себе си.... Ако беше така... нямаше да намирате и смисъл в тези стихове....
Спете спокойно... всичко е просто измислица.......
четвъртък, 20 октомври 2011 г.
Защо морето и пътят са толкова далече...
Искам пак да видя морето..... жадувам го! По което и време на годината... искам пак да помириша сутрешния му аромат. Да тичам като дете към него, както си спомням,че веднъж търчах :DDDDDDD Спомням си как във Варна тичах от ЖП гарата към него... знаех,че е някъде там и барем с раницата на гърба търчах, хората се чудеха на какво и сигурно са си мислели,че закъснявам за някъде или гоня нещо... Не! Аз просто тичах към морето.....При стълбите, които слизаха към него, задъхана спрях, виждайки го...все едно виждах любовта на живота си ,така сигурно е изглеждало отстрани...:D После слязох на плажа и затърчах с маратонките още на краката ми, които се пълнеха с пясък...но не ми пукаше... Как само мразех усещането на това, че пясъкът забавяше бягството ми...напред! Ето го... беше на няколко крачки от мене... а бях отишла до там само за да го видя, бях отишла с нощния влак и в същия ден щях да си тръгна, нямах къде да спя, нямах пари, последните бях дала за влака, в който не бях могла и да мигна... заради което на сутринта бях като зомби! Натъпкана с кафета и трепереща с някакъв странен страх ,че съм далеч от дома... После, след като се съвзех, почувствах тази далечина най-прекрасната , чувствана някога :)))) Та..... бях стигнала до това, че тичах към морето.... Мда..... По някое време на пясъка, свалих маратонките, нямах време да свалям и чорапи, само щеше да ме забави :)))) И ето го.... бях до него.... стоях като луда и се усмихвах мноооого широко, дишайки дълбоко от търчането...... Ако беше живо същество, щях да го гушна :))) Само дето не влязох веднага в него.... както си бях с дрехите.... Ама, не го направих... Но,ако бях в съвсем малко по-различно настроение, щях да хвърля раницата и да скоча :)))) (Всъщност сега си спомням, че веднъж скочих баш с дрехите във водата в подобно настроение:)) )
Затварям очи и го виждам...... пътя! Онзи...далече... Иска ми се да замина, така ми се иска да се махна от всичко.... Ето го- все едно съм там... тревите, поклащащи се от вятъра, вече есенни и сухи... дърветата в далечината на хълма, колите , миризмата на асфалт.... жп линиите....... Така ми се иска да се махна от тук, от този мръсно сив град.... мръсен от мислите... Не, не от порочни мисли, а от тягост и липса на въздух... въздух за душата!
Толкова пъти, затваряйки очи или гледайки към небето си представям, че тръгвам без посока... просто така- СВОБОДНА от задължения, ограничения и най-вече-СТРАХОВЕ!
Понякога, когато затворя очи, се виждам на някой връх......заснежен и самотен....... така съм се чувствала винаги....... Още от дете...от малко дете.... като снежен ,висок и самотен връх....... Досега не съм мислила защо... сега чак започвам да мисля защо тази обстановка ме привлича като магьосница.... Но ще запазя тези мисли за себе си........
Другото, което ми се въртеше в главата днеска беше за хората,които съм обичала.... Пушех навън посреднощ пред блока.... Докато довършвах цигарата, си спомних... За тях. Малко са. Много малко... И се запитах как може такива хора да съм обичала... Толкова не за мене, толкова неподходящи, даже студени, високомерни, прикрити....... с една дума- ВЪЛЦИ! А аз повече на заек приличам.... :))) Обаче в живота ми дойде един период, когато разбрах........себе си! И се приех! С грешките....... С онези грешки за онези хора, които са ме наранявали най-много.... И от които после съм се срамувала...най-вече съм се срамувала от себе си,че съм ги допуснала, че съм ги обичала , че съм им давала цялата си АЗ повече , отколкото съм се раздавала на самата себе си! Че съм се потъпквала най-брутално.... Преди въпросът ми беше: "Къде ми е бил акълът тогава?" Сега знам..... При такива неща не действа логика, нито разум, нито нищо......... И нарочно, НАРОЧНО се.... ИЗМАЗОХИЗИХ (моя си думичка,много обичам да си измислям такива :D , предполагам се разбира,че идва от мазохизъм :D ) и........ почовърках в себе си........ НЕ! Не в съзнанието, а в сърцето,както казват......... Въпреки че нищо не идва от сърцето, а от мозъка........ Та, ако трябва да бъдем точни-изпочовърках се в ПОДСЪЗНАНИЕТО си......... Мамка му.............. всичко беше там............ ЗАКОПАНО! Всички някогашни чувства.........Бяха си там за тогавашните моменти....... Рискувах да ги откопая, затова спрях! Бях още пред блока ми......... въздъхнах тежко....че чак се чух! Нищо не е забравяно.... няма СИЛА и ВОЛЯ за тези неща... НЯМА сила и воля в чувствата....... Тогава просто ПОТЪВАШ..... и се молиш, че с морето ще се обичате ,а няма да те погълне........... ...........
А толкова обичам морето............................................................
Затварям очи и го виждам...... пътя! Онзи...далече... Иска ми се да замина, така ми се иска да се махна от всичко.... Ето го- все едно съм там... тревите, поклащащи се от вятъра, вече есенни и сухи... дърветата в далечината на хълма, колите , миризмата на асфалт.... жп линиите....... Така ми се иска да се махна от тук, от този мръсно сив град.... мръсен от мислите... Не, не от порочни мисли, а от тягост и липса на въздух... въздух за душата!
Толкова пъти, затваряйки очи или гледайки към небето си представям, че тръгвам без посока... просто така- СВОБОДНА от задължения, ограничения и най-вече-СТРАХОВЕ!
Понякога, когато затворя очи, се виждам на някой връх......заснежен и самотен....... така съм се чувствала винаги....... Още от дете...от малко дете.... като снежен ,висок и самотен връх....... Досега не съм мислила защо... сега чак започвам да мисля защо тази обстановка ме привлича като магьосница.... Но ще запазя тези мисли за себе си........
Другото, което ми се въртеше в главата днеска беше за хората,които съм обичала.... Пушех навън посреднощ пред блока.... Докато довършвах цигарата, си спомних... За тях. Малко са. Много малко... И се запитах как може такива хора да съм обичала... Толкова не за мене, толкова неподходящи, даже студени, високомерни, прикрити....... с една дума- ВЪЛЦИ! А аз повече на заек приличам.... :))) Обаче в живота ми дойде един период, когато разбрах........себе си! И се приех! С грешките....... С онези грешки за онези хора, които са ме наранявали най-много.... И от които после съм се срамувала...най-вече съм се срамувала от себе си,че съм ги допуснала, че съм ги обичала , че съм им давала цялата си АЗ повече , отколкото съм се раздавала на самата себе си! Че съм се потъпквала най-брутално.... Преди въпросът ми беше: "Къде ми е бил акълът тогава?" Сега знам..... При такива неща не действа логика, нито разум, нито нищо......... И нарочно, НАРОЧНО се.... ИЗМАЗОХИЗИХ (моя си думичка,много обичам да си измислям такива :D , предполагам се разбира,че идва от мазохизъм :D ) и........ почовърках в себе си........ НЕ! Не в съзнанието, а в сърцето,както казват......... Въпреки че нищо не идва от сърцето, а от мозъка........ Та, ако трябва да бъдем точни-изпочовърках се в ПОДСЪЗНАНИЕТО си......... Мамка му.............. всичко беше там............ ЗАКОПАНО! Всички някогашни чувства.........Бяха си там за тогавашните моменти....... Рискувах да ги откопая, затова спрях! Бях още пред блока ми......... въздъхнах тежко....че чак се чух! Нищо не е забравяно.... няма СИЛА и ВОЛЯ за тези неща... НЯМА сила и воля в чувствата....... Тогава просто ПОТЪВАШ..... и се молиш, че с морето ще се обичате ,а няма да те погълне........... ...........
А толкова обичам морето............................................................
събота, 8 октомври 2011 г.
Не издържам!!!
Не издържам вече... всяка вечер плача по няколко часа и уча едновременно..... Вчера 5 часа не можех да спра.... Будя се подута от плач, въпреки че съм спала доста, нищо че съм сънувала кошмари...пак за теб.... Текат ми сълзите и уча.... Преди месец изпаднах в такава криза, че не можах даже да се добера до банята, всичко ми се върна от стомаха... Не че имаше нещо в него,освен стомашен сок!
Ужасно ми липсваш!!!!!!! Сега друга заспива при тебе, гледам да не мисля за това... Но,ако си представя нещо подобно... и не мога да намеря място в тялото си повече....
Успокоението? Знам, че НЕ я обичаш....
Моментите на проблясък на спомени? Едни такива глупави малки неща от рода на това как присвиваше очи, за да видиш нещо, от това какъв пуловер носеше през зимата, как си топлихме стаята, когато се прибирахме и когато в нея беше 6 градуса и не смеехме да се съблечем, за да не настинем... Спомени от рода на това, че когато даже погледна сандвич-мейкъра ми, си спомням за това , че и ти имаш същия и как ти печах филийки на него... Глупави малки спомени от рода на това от коя страна на леглото заспивах... Как ме събуждаше, като гъделичкаше краката ми .... Леле, как те мразех (символично казано,де :) тогава... След като съм спала 2 часа , а трябваше да излизаме сутринта-ти на работа и аз с тебе за към нас... Как седях на спирката на Хладилника и пиех кафе и пропусках няколко автобуса 120.... Колко сигурна се чувствах , че със сигурност ще ме прибереш,ако съм се напила,хех... И че после ще правим секс... А как беше хубаво чувството да знам, че не знам на кой свят се намирам, но ще съблечеш дрехите ми и ще усетя допира на кожата ти.... Глупави малки спомени от рода на това, че ще ме хванеш за ръка, когато пресичаме някоя улица.... Че ще се сгуша в теб на седалката в автобуса, а ти ще ме наречеш "дечко" .... Спомените, когато ходихме до Каварна на 2 пъти... Първият беше вълшебен, още ме прегръщаше... а никой така и не узна от там, че сме заедно... Хех... И вторият...кошмарният... когато плаках на стадиона... заради теб... Когато се усмихвах на другите, а отвътре се късах на парчета... Когато държах ръката ти в колата и ти споделих нещата , които могат да се случат с нас в бъдеще, ако пожелаеш... Или когато заспах в колата на прибиране... Или когато ме гушна, след като не се бяхме виждали месец... Или когато ме гушна за първи път.... Или когато прегърнати чакахме Лиен или Тони беше, не помня... да се върне от някъде си на автогарата... Знаеш ли-още помня аромата на дрехите ти....Гънката на рамото ти,когато вдигнеше ръка...Помня всяка извивка на гърба ти, падинката на кръста, върху която обичах да полагам глава, помня вдлъбнатинката на гърба ти при гръбнака, която и двамата имаме :))) Помня моментите, когато ми звънеше за всяко малко нещо, което ти е направило впечатление... Позата с нослето надолу и преметнатата ръка над главата ти, в която единствено можеше да заспиш... Как обичах да те гледам как спиш само..... И как все ме усещаше... И ми се караше.... Помня и моментът, когато хвана лицето ми в двете си ръце, бях коленичила пред тебе до въртящия се стол... а ти ме погледна с най-уморения си от живота поглед...мислеше нещо... питаше се дали съм права,нали? Тогава допусна възможността да създадем нещо трайно заедно... И... звънна телефонът... Което прекъсна мислите ни... Почудих се дали е знак.... Но,мамка му.... тази болка, която изпитвам сега не е ли също такъв? Помниш ли моментът, когато те разплаках от смях в китайския ресторант за онази клана кокошка??? :)))) Течаха ти сълзи от смях и ти даже не можа да поръчаш на сервитьорката :)))) Как излизахме да пазаруваме ВИНАГИ заедно....
Много съм и плакала заради теб.... В последно време ме накара да се чувствам сама, въпреки че бях с теб... Моментите, когато ми се дразнеше на всичко... Когато ме пренебрегваше и забравяше, когато не вдигна и едно камъче от земята за рождения ми ден, за да ми го подариш...
И въпреки всичко, единственото, за което мога да мечтая сега ,освен да спре да ме боли и да не съм толкова чувствителна вече.... е ............да ме гушнеш още веднъж........ ............ .............. ...........
Незнанието? Това, че не само ти ми се дразнеше, докато бяхме заедно, но и аз на тебе... Само че сега, когато те няма, НЕ се чувствам олекнала и свободна, както по принцип съм се чувствала след раздяла... Наместо това чувствам БЕЗПОМОЩНА НАДЕЖДА... А това, уверявам те (въпреки че никога няма да прочетеш тези редове) е най-ужасното чувство.... Да се чувстваш АБСОЛЮТНО БЕЗСИЛЕН и едновременно с това да таиш някаква напълно абсурдна НАДЕЖДА, която даже сам не искаш да имаш... Опитвам се да си я избия от ума, но мамка и...настанила се е така, че ако душата беше съставена от клетки,както е тялото, тя щеше да се е сраснала с тях.....
Знам, че не сме един за друг........ Но никога не ми се е случвало да изпитвам такава болка......... И такава липса..... И такава безпомощност и чувство за провал..... И.... започвам да си мисля, че за всяко нещо има причина.... И за това, което чувствам сега, пак има причина...
..... Пускам тази песен, защото тя най-точно отговаря на всичко, което става сега с нас.... Не съм и мислила, че съществува песен, която така да описва всичко.... Днес един човек ми я прати.... И не, не вярвам, че е случайно....
Обичам те, гадино.... Въпреки че ти никога може и да не изпиташ това чувство към никой.... В момента се късам на парчета....... И се учудвам как различията между нас, може да ни превърнат в купчини пепел.... 04:18 08.10.2011
Ужасно ми липсваш!!!!!!! Сега друга заспива при тебе, гледам да не мисля за това... Но,ако си представя нещо подобно... и не мога да намеря място в тялото си повече....
Успокоението? Знам, че НЕ я обичаш....
Моментите на проблясък на спомени? Едни такива глупави малки неща от рода на това как присвиваше очи, за да видиш нещо, от това какъв пуловер носеше през зимата, как си топлихме стаята, когато се прибирахме и когато в нея беше 6 градуса и не смеехме да се съблечем, за да не настинем... Спомени от рода на това, че когато даже погледна сандвич-мейкъра ми, си спомням за това , че и ти имаш същия и как ти печах филийки на него... Глупави малки спомени от рода на това от коя страна на леглото заспивах... Как ме събуждаше, като гъделичкаше краката ми .... Леле, как те мразех (символично казано,де :) тогава... След като съм спала 2 часа , а трябваше да излизаме сутринта-ти на работа и аз с тебе за към нас... Как седях на спирката на Хладилника и пиех кафе и пропусках няколко автобуса 120.... Колко сигурна се чувствах , че със сигурност ще ме прибереш,ако съм се напила,хех... И че после ще правим секс... А как беше хубаво чувството да знам, че не знам на кой свят се намирам, но ще съблечеш дрехите ми и ще усетя допира на кожата ти.... Глупави малки спомени от рода на това, че ще ме хванеш за ръка, когато пресичаме някоя улица.... Че ще се сгуша в теб на седалката в автобуса, а ти ще ме наречеш "дечко" .... Спомените, когато ходихме до Каварна на 2 пъти... Първият беше вълшебен, още ме прегръщаше... а никой така и не узна от там, че сме заедно... Хех... И вторият...кошмарният... когато плаках на стадиона... заради теб... Когато се усмихвах на другите, а отвътре се късах на парчета... Когато държах ръката ти в колата и ти споделих нещата , които могат да се случат с нас в бъдеще, ако пожелаеш... Или когато заспах в колата на прибиране... Или когато ме гушна, след като не се бяхме виждали месец... Или когато ме гушна за първи път.... Или когато прегърнати чакахме Лиен или Тони беше, не помня... да се върне от някъде си на автогарата... Знаеш ли-още помня аромата на дрехите ти....Гънката на рамото ти,когато вдигнеше ръка...Помня всяка извивка на гърба ти, падинката на кръста, върху която обичах да полагам глава, помня вдлъбнатинката на гърба ти при гръбнака, която и двамата имаме :))) Помня моментите, когато ми звънеше за всяко малко нещо, което ти е направило впечатление... Позата с нослето надолу и преметнатата ръка над главата ти, в която единствено можеше да заспиш... Как обичах да те гледам как спиш само..... И как все ме усещаше... И ми се караше.... Помня и моментът, когато хвана лицето ми в двете си ръце, бях коленичила пред тебе до въртящия се стол... а ти ме погледна с най-уморения си от живота поглед...мислеше нещо... питаше се дали съм права,нали? Тогава допусна възможността да създадем нещо трайно заедно... И... звънна телефонът... Което прекъсна мислите ни... Почудих се дали е знак.... Но,мамка му.... тази болка, която изпитвам сега не е ли също такъв? Помниш ли моментът, когато те разплаках от смях в китайския ресторант за онази клана кокошка??? :)))) Течаха ти сълзи от смях и ти даже не можа да поръчаш на сервитьорката :)))) Как излизахме да пазаруваме ВИНАГИ заедно....
Много съм и плакала заради теб.... В последно време ме накара да се чувствам сама, въпреки че бях с теб... Моментите, когато ми се дразнеше на всичко... Когато ме пренебрегваше и забравяше, когато не вдигна и едно камъче от земята за рождения ми ден, за да ми го подариш...
И въпреки всичко, единственото, за което мога да мечтая сега ,освен да спре да ме боли и да не съм толкова чувствителна вече.... е ............да ме гушнеш още веднъж........ ............ .............. ...........
Незнанието? Това, че не само ти ми се дразнеше, докато бяхме заедно, но и аз на тебе... Само че сега, когато те няма, НЕ се чувствам олекнала и свободна, както по принцип съм се чувствала след раздяла... Наместо това чувствам БЕЗПОМОЩНА НАДЕЖДА... А това, уверявам те (въпреки че никога няма да прочетеш тези редове) е най-ужасното чувство.... Да се чувстваш АБСОЛЮТНО БЕЗСИЛЕН и едновременно с това да таиш някаква напълно абсурдна НАДЕЖДА, която даже сам не искаш да имаш... Опитвам се да си я избия от ума, но мамка и...настанила се е така, че ако душата беше съставена от клетки,както е тялото, тя щеше да се е сраснала с тях.....
Знам, че не сме един за друг........ Но никога не ми се е случвало да изпитвам такава болка......... И такава липса..... И такава безпомощност и чувство за провал..... И.... започвам да си мисля, че за всяко нещо има причина.... И за това, което чувствам сега, пак има причина...
..... Пускам тази песен, защото тя най-точно отговаря на всичко, което става сега с нас.... Не съм и мислила, че съществува песен, която така да описва всичко.... Днес един човек ми я прати.... И не, не вярвам, че е случайно....
Обичам те, гадино.... Въпреки че ти никога може и да не изпиташ това чувство към никой.... В момента се късам на парчета....... И се учудвам как различията между нас, може да ни превърнат в купчини пепел.... 04:18 08.10.2011
четвъртък, 6 октомври 2011 г.
Просто не става...!
Не мога... Пробвах,но не мога... Не знам защо... Просто нещо ми засяда на гърлото и ако не го изплача, ще се пръсна... И знам какво е това, което ми засяда.... И не мога да го изтръгна... А пробвах, Бог ми е свидетел, че се опитвам да изпълзя от цялата тази кал !!! Драпам с нокти и зъби, опитвам се да късам себе си... Ако мога да го оприлича на нещо, ще е на това как късам меса от себе си... Бъркам в тялото си и вадя органите си с голи ръце... Не знаех, че битката ще е така жестока... Водила съм битки , дори подобни на тази, но никога не и такава... И не искам да попадам повече в такава жестока война! Тя носи само смърт!!! А аз не искам да умирам!!! Искам да живея!!!
Но ще плача и ще драпам нагоре... ще се опитвам отново и отново...и отново... С нокти, със зъби, цялата потънала в кал!!! Всичко жестоко ме боли от цялата тази борба... Пробвах да не плача изобщо, но натрупването на емоции стана прекалено много... Както казах в предния пост, имах един такъв период, в който успях да не плача изобщо с години, но сега е различно... Преди просто се спирах, а сега се трупа! И ако не излезе от мене, ще ме унищожи....
Няма да се дам!!! НЕ ИСКАМ ДА СЕ ДАМ!!! Ще си изплаквам очите и ще вървя напред... През сълзите си!!! Ще стъпвам на тях, а когато станат прекалено много, ще се науча да плувам в тях!!! И ще дишам!!!
Другото лошо е, че наистина започвам да нямам никакво доверие на никого... абсолютно никакво... Плюс това нито един човек не усещам близък... Така е, когато целият ми свят се срути! Когато всичко, което съм имала, си отиде...
Казват ми да мечтая... глупости! Всички мечти са абсолютна илюзия, а аз не искам да попадам вече в илюзии!
Единственото, за което мога да мечтая истински сега , е да не съм толкова чувствителна... Искам да съм по-дистанцирана... Искам , когато животът ме чука, поне така да ме очука, че да спра да усещам...
Стига сте се оплаквали, че не усещате!!! Че не се влюбвате, че не страдате! ЗАВИЖДАМ ВИ! Вас не ви боли! А колкото и глупости да дрънкат разни философи, че болката е за предпочитане пред безчувствеността, да вземат да си заврат тая философия там, дето слънце не огрява! Аз също съм изповядвала тази мисъл и бла-бла-бла! Действителността е друга. И ако предпочитате болката...има си термина за това и той започва с "М" и завършва пак на "М"...вика му се "МАЗОХИЗЪМ"! Едно време се е водил за болест! Докато не решили, че мазохистите са толкова много, че някак не е редно всички да се наричат луди...
чИститУУУУУУУУ!!!!
Аз отивам да се забия в езиците за програмиране.... И да продължавам да драпам в калта... А за вас...поздрав (или поболен) с 2 песнички и една картинка... специално по случая! Не, НЕ съм я правила аз!
23:12
06.10.2011
Но ще плача и ще драпам нагоре... ще се опитвам отново и отново...и отново... С нокти, със зъби, цялата потънала в кал!!! Всичко жестоко ме боли от цялата тази борба... Пробвах да не плача изобщо, но натрупването на емоции стана прекалено много... Както казах в предния пост, имах един такъв период, в който успях да не плача изобщо с години, но сега е различно... Преди просто се спирах, а сега се трупа! И ако не излезе от мене, ще ме унищожи....
Няма да се дам!!! НЕ ИСКАМ ДА СЕ ДАМ!!! Ще си изплаквам очите и ще вървя напред... През сълзите си!!! Ще стъпвам на тях, а когато станат прекалено много, ще се науча да плувам в тях!!! И ще дишам!!!
Другото лошо е, че наистина започвам да нямам никакво доверие на никого... абсолютно никакво... Плюс това нито един човек не усещам близък... Така е, когато целият ми свят се срути! Когато всичко, което съм имала, си отиде...
Казват ми да мечтая... глупости! Всички мечти са абсолютна илюзия, а аз не искам да попадам вече в илюзии!
Единственото, за което мога да мечтая истински сега , е да не съм толкова чувствителна... Искам да съм по-дистанцирана... Искам , когато животът ме чука, поне така да ме очука, че да спра да усещам...
Стига сте се оплаквали, че не усещате!!! Че не се влюбвате, че не страдате! ЗАВИЖДАМ ВИ! Вас не ви боли! А колкото и глупости да дрънкат разни философи, че болката е за предпочитане пред безчувствеността, да вземат да си заврат тая философия там, дето слънце не огрява! Аз също съм изповядвала тази мисъл и бла-бла-бла! Действителността е друга. И ако предпочитате болката...има си термина за това и той започва с "М" и завършва пак на "М"...вика му се "МАЗОХИЗЪМ"! Едно време се е водил за болест! Докато не решили, че мазохистите са толкова много, че някак не е редно всички да се наричат луди...
чИститУУУУУУУУ!!!!
Аз отивам да се забия в езиците за програмиране.... И да продължавам да драпам в калта... А за вас...поздрав (или поболен) с 2 песнички и една картинка... специално по случая! Не, НЕ съм я правила аз!
понеделник, 3 октомври 2011 г.
Вече НЕ!
Вече НЕ! Няма да плача! Спомням си....имаше един период преди доста години, когато си наложих да не плача...и успях! 2 години минавах през какво ли не... но щом сълзите ми тръгваха да бликат от очите ми... ги спирах! Поемах дълбоко въздух, спирах мислите, спирах чувствата, стисках зъби, казвах си:"Няма да стане!" и продължавах напред! И бях горда от това... то си е за гордост!
Също така обаче си спомням и моментът, когато си позволих да заплача... То не беше по някакъв особен повод... даже вече не помня по какъв повод беше изобщо...Тогава просто си казах...защо пък не... я да видя какво беше чувството...и си позволих да заплача... Беше тоооооооооооолкова сладко!!!! Че не че не можех, а не исках да спра! Все едно нещо отдавна забравено се върна... все едно бях оставила детето си за осиновяване и го намерих след години на тревоги!
ЕБАТИ МАЗОХИЗМЪТ!!!
Сега обаче искам да се науча да не плача изобщо...и да не го допускам вече! Искам да стисна зъби и да постигна целите си-новите! А щом искам- МОГА! Аз ще се науча да не плача! Даже вече успявам! Успях на няколко пъти! Което е новото-старо за мене! И е сила,мамка му! Сила е!
Сила е да кажеш "майната ти" на чуждото мнение, на хората, които просто минават през живота ти, на нещата, към които си бил привързан, ДА КАЖЕШ "МАЙНАТА ТИ" НА СЕБЕ СИ !!!!!!!!!! Да стъпиш на трупа си , за да продължиш напред! Защото понякога това е единственият начин!
Един човек ми каза, че всъщност ме вижда като силна личност, а не като слаба и депресивна... не му повярвах! Сега, когато започвам да вярвам на себе си, започвам да вярвам и в думите му....
Брей! Как се оказа така, че един непознат намери силата в мене, която самата аз изкопах от гроба и с нокти и зъби след време...
Но каквото било-било! Има доста още неща да преодолявам ..има и още да ме чука съдбата... дано някой ден вземе и се поусмихне малко...
Поздрав с песнички:
23:54
3.10.2011
Също така обаче си спомням и моментът, когато си позволих да заплача... То не беше по някакъв особен повод... даже вече не помня по какъв повод беше изобщо...Тогава просто си казах...защо пък не... я да видя какво беше чувството...и си позволих да заплача... Беше тоооооооооооолкова сладко!!!! Че не че не можех, а не исках да спра! Все едно нещо отдавна забравено се върна... все едно бях оставила детето си за осиновяване и го намерих след години на тревоги!
ЕБАТИ МАЗОХИЗМЪТ!!!
Сега обаче искам да се науча да не плача изобщо...и да не го допускам вече! Искам да стисна зъби и да постигна целите си-новите! А щом искам- МОГА! Аз ще се науча да не плача! Даже вече успявам! Успях на няколко пъти! Което е новото-старо за мене! И е сила,мамка му! Сила е!
Сила е да кажеш "майната ти" на чуждото мнение, на хората, които просто минават през живота ти, на нещата, към които си бил привързан, ДА КАЖЕШ "МАЙНАТА ТИ" НА СЕБЕ СИ !!!!!!!!!! Да стъпиш на трупа си , за да продължиш напред! Защото понякога това е единственият начин!
Един човек ми каза, че всъщност ме вижда като силна личност, а не като слаба и депресивна... не му повярвах! Сега, когато започвам да вярвам на себе си, започвам да вярвам и в думите му....
Брей! Как се оказа така, че един непознат намери силата в мене, която самата аз изкопах от гроба и с нокти и зъби след време...
Но каквото било-било! Има доста още неща да преодолявам ..има и още да ме чука съдбата... дано някой ден вземе и се поусмихне малко...
Поздрав с песнички:
23:54
3.10.2011
петък, 30 септември 2011 г.
На чисто!
Crowie УМРЯ! Аз я убих! Казвам се Юлиана, приятно ми е! Това е моето име!
Аз съм нова личност! Нещо много важно се случи в живота ми и нямам намерение да го споделям! Важното е, че ме преобърна! Не съм същия човек и никога няма да бъда! Това е информацията, от която се нуждаете! Не ме интересува мнението ви, дали ме искате предишната или какво искате изобщо!
Както каза една мъдра жена- след катарзиса- имаш нов шанс за себе си! Аз имам моя! И няма да позволя на никой да ми го отнеме!
I'm going to fly but not fall! I'm as deep as the ocean! I will not fear any storms ahead! After the death, there is a resurrection!
23:59
30.09.2011
Празнота...
Някакви хора....минават през живота ми... просто ей така... виждам се с тях, смея се... пия бира... прибирам се сама... Някакви хора просто решават да се запознаят с мен, да им е хубаво в компанията ми... да ги забавлявам... не че аз не се забавлявам, напротив... И после-нищо! Едно голямо нищо... Толкова празнина крия в себе си, а никой не знае за нея... ТОЛКОВА МНОГО ПРАЗНИНА!!! Която не мога да запълня с никой и с нищо... И толкова сама се чувствам сред всичко.... И колкото и да усещам цветовете, вътре съм безцветна... Нещо ужасно много ми липсва... Колкото очите ми са весели, когато се смея навън, толкова са празни, когато се прибера , когато се къпя, когато си правя закуска, когато стоя на компютъра... Загубих желание даже да си правя кафе...
А понякога така ми се плаче... Въпреки че знам,че съм силна личност, че искам да направя и узная толкова много неща... Твърде често се чувствам като изгубено дете...Искам, но не мога и да заплача... то е като вакуум... в който не можеш да направиш нищо и нямаш желание за нищо...
Има моменти, когато си прекарвам невероятно, натрупвам спомени от прекрасни изживявания, натрупвам впечатления, положителни емоции... И когато всичко свърши, осъзнавам с двойна и тройна сила колко съм сама... Не искам да кажа, че си въобразявам, че щастливите моменти ще са вечни... Просто след тях виждам двойно и тройно по-ясно в какво положение съм...
Интернет, телевизия, книги, дори хора... нищо, нищо, просто нищо не действа , когато изтрезнееш от щастието и видиш как всичко е създадено за да те заблуждава, че не си сам...
Гледам да не мисля за това... гледам да не мисля, че съм сама между 4 стени, сама сред хората, защото ако мисля... последствията няма да са особено хубави и не само за мен...
Преди поне намирах утеха в прегръдките... а сега и там не намирам... И там се чувствам сама...
Всеки си е поел живота , живее си в някаква негова си илюзия... А на мене така ми се иска да се махна от всичко... Понякога, мечтаейки си за това.... се чувствам като героя на Паулу Коелю, който мечтаеше цял живот да посети Мека и Медина, но нямаше никога да го направи, защото не би си представил живота след това... Осъществявайки мечтата си, щеше да я убие...
Е, понякога се чувствам така... Но пък,ако имах шанс да осъществя мечтата си за бягство, нямаше да се поколебая... Защото знам колко е сладко чувството, когато усетиш нещо, което много си искал да се случи, действително да се случи :))) Но... мечтата ми за бягство има доста пречки пред себе си... Но ако все пак някой ден успея да избягам... Дали ще се почувствам свободна и ... вече не толкова сама?
02:50 30.09.2011
А понякога така ми се плаче... Въпреки че знам,че съм силна личност, че искам да направя и узная толкова много неща... Твърде често се чувствам като изгубено дете...Искам, но не мога и да заплача... то е като вакуум... в който не можеш да направиш нищо и нямаш желание за нищо...
Има моменти, когато си прекарвам невероятно, натрупвам спомени от прекрасни изживявания, натрупвам впечатления, положителни емоции... И когато всичко свърши, осъзнавам с двойна и тройна сила колко съм сама... Не искам да кажа, че си въобразявам, че щастливите моменти ще са вечни... Просто след тях виждам двойно и тройно по-ясно в какво положение съм...
Интернет, телевизия, книги, дори хора... нищо, нищо, просто нищо не действа , когато изтрезнееш от щастието и видиш как всичко е създадено за да те заблуждава, че не си сам...
Гледам да не мисля за това... гледам да не мисля, че съм сама между 4 стени, сама сред хората, защото ако мисля... последствията няма да са особено хубави и не само за мен...
Преди поне намирах утеха в прегръдките... а сега и там не намирам... И там се чувствам сама...
Всеки си е поел живота , живее си в някаква негова си илюзия... А на мене така ми се иска да се махна от всичко... Понякога, мечтаейки си за това.... се чувствам като героя на Паулу Коелю, който мечтаеше цял живот да посети Мека и Медина, но нямаше никога да го направи, защото не би си представил живота след това... Осъществявайки мечтата си, щеше да я убие...
Е, понякога се чувствам така... Но пък,ако имах шанс да осъществя мечтата си за бягство, нямаше да се поколебая... Защото знам колко е сладко чувството, когато усетиш нещо, което много си искал да се случи, действително да се случи :))) Но... мечтата ми за бягство има доста пречки пред себе си... Но ако все пак някой ден успея да избягам... Дали ще се почувствам свободна и ... вече не толкова сама?
02:50 30.09.2011
сряда, 28 септември 2011 г.
Усмихвам сеее :)
Леле! Беше прекрасен ден... т.е. ако трябва да бъдем точни-прекрасна нощ :DDDDDD Не мога да спра да се усмихвам и да слушам траааааа-лалалала....... т.е. хубава музика :DDDDD Аз ви казвам, имаше нещо в тоя бейк ролс с гъби, който изядох :DDDDD
Прекарах си страхотно с едно много слънчево момиче.... А и се запознах с едно наистина прелестно създание- И. :))) Уффффффф, не мога да спра да се хиля като тиква.... А да не говорим как ми се подкосиха краката :DDDDDDDDD Тогава ,де... Сега успявам да стъпвам вече на тях без да треперят.... :DDDD УжасТ, чувствам се като 14 годишна тийнейджърка, не като 25 годишна жена :ХХХХХХХХХХ ЯкУУУУУУУУУУУ :DDDDDDDDD
Прекарах си страхотно с едно много слънчево момиче.... А и се запознах с едно наистина прелестно създание- И. :))) Уффффффф, не мога да спра да се хиля като тиква.... А да не говорим как ми се подкосиха краката :DDDDDDDDD Тогава ,де... Сега успявам да стъпвам вече на тях без да треперят.... :DDDD УжасТ, чувствам се като 14 годишна тийнейджърка, не като 25 годишна жена :ХХХХХХХХХХ ЯкУУУУУУУУУУУ :DDDDDDDDD
02:07
28.09.2011
вторник, 27 септември 2011 г.
А сега накъде?
Финито! Завърших университет с отличен... Е, вярно, че го протаках малко повече от очакваното, но поне го избутах с добра оценка... И сега... на къде? Като не искам да работя с история... А това завърших. И то в СУ! Признавам, че обучението ми даде много, но и много нерви ми отне... Само че ,ако трябва да минавам през това наново, няма да мога да издържа.... Интересите ми са твърде разностранни, за да ги насочвам само към едно нещо! ИСКАМ ДА ЗНАМ ВСИЧКО! Понякога усещам как изпадам в летаргия на знанията... т.е. в тотален мързел към всичко-апатия! Но дойде ли негово величество моментът на любопитство, не мога да се спра! Не мога да повярвам колко много неща има на тази земя, които не знам и които искам да науча... Не мога да повярвам колко малко е проклетото време, за да изчета и пробвам всичко... Един живот няма да ми стигне! И то се хващам, че искам да знам всичко във всички области.... И ако взема та се напъна, мога да го постигна...
Сега виждам разликата между образованието и самообразоването! При едното някой те кара нещо... при което ти го правиш с досада от задължението... и накрая нищо не ти остава в акъла... А при другото поемаш знания по собствено желание във всички насоки , чувстваш се жаден и продължаваш да пиеш, чувстваш се щастлив , чувстваш, че имаш избор и знанията остават в теб, а не се губят! Развиваш се във всички посоки, чертаеш времето си! Поне при мен е така!
Та, завърших университет и ми предстои да тръгна по мъките в търсене на работа... утре сигурно или вдругиден отивам да се запиша в бюрото по труда... и знам какво ще ми предлагат: сервитьорка, продавачка и най-много учителка (нямам педагогика, а език, което ще ми попречи да съм достойна конкуренция и заради което,ако постъпя като учител, ще ми плащат по-малко от нормалното)... А да не говоря как ХИЧ не се разбирам с деца и не искам да имам нищо общо с тях! Но задълженията ми стават много- разходите се увеличават, а приходи - трябват!
Обаче искам да бъда друго! Искам да продължавам да се развивам! Във всички насоки, където мога! А знам, че мога всичко! Е, все пак , ако става въпрос за творчество, има неща, които ми идват отвътре и такива, които-не. Например писането ми идва отвътре и до голяма степен фотографията, но не и рисуването... Така че само тези неща биха ме ограничили... Но знам, че мога да се науча... например да рисувам... и все пак не искам да уча нещо, което трябва да ти идва отвътре... А пък и не искам да уча нещо НАСИЛА (университет) , което пък ми идва отвътре... това само ще убие желанието ми за това нещо! Предвид куцата ни и дървена образователна система!
Напоследък започвам да проявявам и учудващ за самата мене интерес- към информатика и компютърни науки... Учудващо е как едно нещо може да ти стане интересно и не чак толкова ужасяващо, а даже постижимо... след като го погледнеш от друга страна...от постижимата страна...от страна на любопитството...
Ето например... случи се да ми попадне един учебник по PHP 5 ... и въпреки че нищичко не разбирам и всичко ми изглежда написано на маймунски.... мисля си... абе... достижимо е да го разбера... интересно ми е да знам това нещо, което е около мене, но не го разбирам!
По дяволите- толкова много компютри, а аз не мога даже да оправя своя ,като закъса... По дяволите- толкова много художествена литература, а аз нямам време да я изчета цялата... По дяволите- толкова много теории,животни, места, за които искам да знам! ЕДИН ЖИВОТ НЯМА ДА МИ СТИГНЕ ДА ЗАДОВОЛЯ ЛЮБОПИТСТВОТО СИ!
Но сега трябва да се замисля за препитанието си... И се получава една манджа с грозде... всякакво грозде! Мога всичко и не знам какво искам да избера! Вчера бях си легнала и започнах да превъртам професии в главата си... И като че фотография най ме влече за професия... Но от друга страна, професионално ще си деформирам представата за всичко, което виждам около себе си... Можеби даже няма да бъда способна да щракам ей така на воля ,каквото ми падне...ами ще виждам всичко в композиции и цветове, ще отида на почивка някъде и ще спазвам златното сечение! Ще чупя стойки, кълча китки в опити за най-добър ъгъл при заснемане на... снимка с приятели о.О :D
Бих ли се занимавала с информатика? Можеби...но не знам дали цял живот бих приела да съм далеч от изкуството....
Бих ли се занимавала с история? Неееееееееее! Каквото ми даде тя-даде ми! Времето и изтече! Точка!
Дали изобщо да е свързано с компютри? Какво е бъдещето на компютрите и ако се насоча към тях в някаква област, дали това ще ми осигури добър живот? Мисля, че поне по време на моето поколение, ще има хляб в компютрите.... Хм... дали пък това ще ме направи НЕоправна в другите области на живота? Охххххх, от въпроси ще ми избие акне на стари (25) години :DDDD
Бих ли работила нещо с хора и комуникация? Можеби... даже това би ми помогнало да не съм чак такъв темерут понякога... Но пък се знам, че не винаги понасям хора и понякога бягам от тях.... Така че... не...
Цък на това... Цък на онова... То нищо не остана... А сега ми се занимава с компютърни науки, а не с фотография... Божееееее, ако близките ми познати чуят това, ще се хванат за главата... То и аз,ако го чуех преди година-две... бих се хванала за главата!
Колко съм непостоянна само...
Хващам едно нещо, засилвам се в него...започвам да го владея....и го оставям... До къде ще стигна така? Уф!
И сега въпросът е накъде?
Нагоре, естествено... Не! Не онова нагоре, дето, всички ще посетим някой ден :D Другото Нагоре :D
Сега виждам разликата между образованието и самообразоването! При едното някой те кара нещо... при което ти го правиш с досада от задължението... и накрая нищо не ти остава в акъла... А при другото поемаш знания по собствено желание във всички насоки , чувстваш се жаден и продължаваш да пиеш, чувстваш се щастлив , чувстваш, че имаш избор и знанията остават в теб, а не се губят! Развиваш се във всички посоки, чертаеш времето си! Поне при мен е така!
Та, завърших университет и ми предстои да тръгна по мъките в търсене на работа... утре сигурно или вдругиден отивам да се запиша в бюрото по труда... и знам какво ще ми предлагат: сервитьорка, продавачка и най-много учителка (нямам педагогика, а език, което ще ми попречи да съм достойна конкуренция и заради което,ако постъпя като учител, ще ми плащат по-малко от нормалното)... А да не говоря как ХИЧ не се разбирам с деца и не искам да имам нищо общо с тях! Но задълженията ми стават много- разходите се увеличават, а приходи - трябват!
Обаче искам да бъда друго! Искам да продължавам да се развивам! Във всички насоки, където мога! А знам, че мога всичко! Е, все пак , ако става въпрос за творчество, има неща, които ми идват отвътре и такива, които-не. Например писането ми идва отвътре и до голяма степен фотографията, но не и рисуването... Така че само тези неща биха ме ограничили... Но знам, че мога да се науча... например да рисувам... и все пак не искам да уча нещо, което трябва да ти идва отвътре... А пък и не искам да уча нещо НАСИЛА (университет) , което пък ми идва отвътре... това само ще убие желанието ми за това нещо! Предвид куцата ни и дървена образователна система!
Напоследък започвам да проявявам и учудващ за самата мене интерес- към информатика и компютърни науки... Учудващо е как едно нещо може да ти стане интересно и не чак толкова ужасяващо, а даже постижимо... след като го погледнеш от друга страна...от постижимата страна...от страна на любопитството...
Ето например... случи се да ми попадне един учебник по PHP 5 ... и въпреки че нищичко не разбирам и всичко ми изглежда написано на маймунски.... мисля си... абе... достижимо е да го разбера... интересно ми е да знам това нещо, което е около мене, но не го разбирам!
По дяволите- толкова много компютри, а аз не мога даже да оправя своя ,като закъса... По дяволите- толкова много художествена литература, а аз нямам време да я изчета цялата... По дяволите- толкова много теории,животни, места, за които искам да знам! ЕДИН ЖИВОТ НЯМА ДА МИ СТИГНЕ ДА ЗАДОВОЛЯ ЛЮБОПИТСТВОТО СИ!
Но сега трябва да се замисля за препитанието си... И се получава една манджа с грозде... всякакво грозде! Мога всичко и не знам какво искам да избера! Вчера бях си легнала и започнах да превъртам професии в главата си... И като че фотография най ме влече за професия... Но от друга страна, професионално ще си деформирам представата за всичко, което виждам около себе си... Можеби даже няма да бъда способна да щракам ей така на воля ,каквото ми падне...ами ще виждам всичко в композиции и цветове, ще отида на почивка някъде и ще спазвам златното сечение! Ще чупя стойки, кълча китки в опити за най-добър ъгъл при заснемане на... снимка с приятели о.О :D
Бих ли се занимавала с информатика? Можеби...но не знам дали цял живот бих приела да съм далеч от изкуството....
Бих ли се занимавала с история? Неееееееееее! Каквото ми даде тя-даде ми! Времето и изтече! Точка!
Дали изобщо да е свързано с компютри? Какво е бъдещето на компютрите и ако се насоча към тях в някаква област, дали това ще ми осигури добър живот? Мисля, че поне по време на моето поколение, ще има хляб в компютрите.... Хм... дали пък това ще ме направи НЕоправна в другите области на живота? Охххххх, от въпроси ще ми избие акне на стари (25) години :DDDD
Бих ли работила нещо с хора и комуникация? Можеби... даже това би ми помогнало да не съм чак такъв темерут понякога... Но пък се знам, че не винаги понасям хора и понякога бягам от тях.... Така че... не...
Цък на това... Цък на онова... То нищо не остана... А сега ми се занимава с компютърни науки, а не с фотография... Божееееее, ако близките ми познати чуят това, ще се хванат за главата... То и аз,ако го чуех преди година-две... бих се хванала за главата!
Колко съм непостоянна само...
Хващам едно нещо, засилвам се в него...започвам да го владея....и го оставям... До къде ще стигна така? Уф!
И сега въпросът е накъде?
Нагоре, естествено... Не! Не онова нагоре, дето, всички ще посетим някой ден :D Другото Нагоре :D
19:11
26.09.2011
събота, 24 септември 2011 г.
Ха- Ха :Р
Здравейте, блогъри :Р Вчера попаднах на едни доста забавни неща , които в 4 през нощта успяха да ми вдигнат.................... настроението (вие какво си помислихте) :D Доста от тях се отнасят до прословутия закон на Мърфи... който, поднесен така, няма как да не предизвика усмивка на лицето ми ... Най-малкото , че е вид... сив хумор... хаха... ем, не мога да го нарека друго яче, понеже не ми се струва нито нормален, нито черен... :D
Та:
Започваме с малко хумор за свалките:
Та:
Започваме с малко хумор за свалките:
Той: Срещали ли сме се преди?
Тя: Да аз работя на рецепцията в психодиспaнсера.
Той: Срещали ли сме се преди?
Тя: Да, и затова вече не ходя там.
Той: Мястото свободно ли е?
Тя: Да, и това ще се освободи ако седнете.
Той: Бих искал да ви се обадя. Кой е телефона ви?
Тя: Има го в указателя!
Той: Но аз не знам името ви?
Тя: И то е в указателя.
Той: Под кой знак сте родена?
Тя: "Паркирането забранено"
Той: Хей, и двамата сме в този бар поради една и съща причина!
Тя: Да, да хванем по някоя мацка!
Той: Готов съм да отида накрай света за теб!
Тя: Но ще си останеш ли там?
ИИИииииииии.... преминаваме на мърфологията:
Закон на Мърфи:
Ако нещо върви зле, бъдете сигурни, че то ще стане по-зле!
Следствия:
1. Нищо не е така лесно, както изглежда.
2. Всичко става за по-дълго време, отколкото мислите
3. Ако съществува вероятност няколко неща да тръгнат зле, то ще се случи това от тях, което ще причини най-много поразии.
4. Ако едно начинание може да бъде провалено по 4 начина и ние отстраним и четирите, то веднага се появява пети, който го проваля.
5. Оставени на себе си нещата се стремят от зле към още по зле.
6. Когато човек реши да свърши нещо, което отлага отдавна, веднага се появява друго нещо, което трябва да се свърши преди това.
7. Всяко решение посява семената на нови проблеми.
8. Нищо на този свят не може да се извърши без грешки, защото глупаците са така изобретателни! 9. Истинският характер на нещата е винаги скрит.
10. Майката природа е една развратница.
Философия на Мърфи:
Усмихвайте се... Утре ще бъде по-зле.
Квантова ревизия на закона на Мърфи:
Всичко върви към зле едновременно.
Коментари на Хил:
1. Ако губите много от това, че нещата вървят зле - длъжни сте да направите всичко възможно.
2. Ако нищо не губите - по-добре не се намесвайте.
3. Ако нещата се обърнат във ваша полза - отдъхнете си.
4. Ако нещо няма никакво значение, то действително няма значение.
Коментар на О'Тул:
Мърфи е оптимист!
Седмо заключение на Зимурги:
Ако трябва да излезем, дъждът се превръща в порой.
Постулат на Боулинг:
Ако се чувствате добре, не се безпокойте - ще го преодолеете.
Твърдение на Уайт:
Не се отчайвайте...
Коментар на Оуен върху твърдението на Уайт:
Злините може би желаят да спрат...
Допълнение на Бърд:
...и на тях им омръзва да търсят нови усложнения.
Закон на Ийл:
Винаги има по-лесен начин да се направи нещо.
Следствие:
Но не си губете времето - никога няма да го намерите.
Втори закон на Чизхолм:
Ако нещата се подобряват - нещо ще се влоши.
Следствия:
1. Ако нещата в момента не могат да се влошат,то в бъдеще ще успеят.
2. Всеки път, когато изглежда, че нещата се подобряват, нещо сте пренебрегнали.
Трети закон на Чизхолм:
Предложения, изказани по един начин от вас, ще бъдат разбрани другояче от останалите.
Следствия:
1. Дори да обяснявате така ясно, че да няма място даже за недоразумения, ще се намери някой, който да ви разбере накриво.
2. Дори да направите нещо, което сте сигурни, че ще срещне всеобща подкрепа, все ще се намери някой, на когото няма да се понрави.
3. Начинание, чрез което се опитвате да осъществите целта си, винаги може да се окаже неудачно.
Първи закон на Скот:
Когато нещата изглеждат добре - бъдете нащрек. Те неминуемо ще се влошат
Втори закон на Скот:
Когато една грешка е била открита и коригирана, става ясно, че грешката не е била грешка.
Първи закон на Финейгъл:
Ако даден експеримент е успешен, нещо в апаратурата се е повредило.
Втори закон на Финейгъл:
Независимо от очаквания резултат, някой се стреми:
а) да го изтълкува погрешно.
б) да го фалшифицира.
в) убеден е, че се е случил вследствие неговата любима теория.
Трети закон на Финейгъл:
При всяка сума от данни най-правилната от тях, която не се нуждае от проверка, е грешната.
Следствия:
1. Нито един, който сте помолили да ви помогне, не ще забележи грешката.
2. Всеки, който се отказва да търси помощ, ще я открие моментално.
Четвърти закон на Финейгъл:
След като веднъж една работа е приключена, всеки опит да се подобри я разваля.
Правила на Финейгъл:
1. Преди да започнете нещо, най-напред разберете за какво става дума.
2. Винаги си водете статистика - това показва, че сте работили.
3. Първо отчитайте събитията, а след това си правете изводи.
4. Когато се съмнявате, направете го да звучи убедително.
5. Експериментите трябва да са възпроизводими - те трябва да се провалят по един и същи начин.
6. Не вярвайте в чудеса - използвайте ги.
Аксиома на Уинго:
Всички закони на Финейгъл могат да се избегнат, когато се научим на елементарното изкуство да действаме без мисъл.
Закон на Гемперсън:
Вероятността нещо да се случи е обратно пропорционална на желанието за това.
Закон за прогреса на Исави:
Насока на прогреса: повечето неща стават неумолимо по-лоши.
Пътят на прогреса: най-краткият път е най-дългото разстояние между две точки.
Диалектика на прогреса: прякото действие създава пряко противодействие.
Темпове на прогреса: обществото е муле, а не лека кола. Ако се насилва твърде много, то започва да рита и ще хвърли ездача си.
Втори закон на Сод:
Рано или късно най-лошата комбинация от обстоятеластва се случва.
Закон на Рудин:
При кризи, които изискват хората да изберат само една от две крайни възможности, повечето от тях ще изберат по-лошата.
Коментар на Ерман:
1. Нещата се влошават, преди да почнат да се подобряват.
2. Кой казва, че нещата биха се подобрили?
Втори закон на Еврит за термодинамиката :
В обществото хаосът винаги нараства.
Закон на Мърфи за термодинамиката:
Дори когато се опитваме да се намесим, нещата се влошават.
Втори закон на Комонър за екологията:
Нищо вече не изчезва.
Закон на Падър:
Всичко, което започва добре - свършва зле.
Всичко, което започва зле - свършва още по-зле.
Закон на Хоу:
Всеки има метод, който се оказва неподходящ.
Закон на Уини:
Отрицателното бездействие се стреми да нараства.
Първи закон на Зимурги за еволюцията на динамиката на системата:
Ако веднъж отворите консерва с чеpвеи, единствения начин да я консервирате отново е да използвате по-голяма консерва.
Закон на Стърджийн:
90% от нещата са отвратителни.
Непроизнасяният закон:
Когато си наумите нещо...
Ако е за добро - то не се случва.
Ако е за лошо - то се случва.
Обратно пропорционални закони за очакванията:
Негативните очаквания водят до негативни резултати.
Положителните очаквания водят до негативни резултати.
Обобщение на Цантърми
Ако нещо се подобрява, то пак ще се влоши.
Парадокс на Силверман:
Ако законът на Мърфи може да не случи, ... той няма да се случи.
Пояснение на Макс:
Законът на Мърфи не може да не се случи.
Предписание на Духарме:
Възможносите се появяват винаги в най-невъзможния момент.
Закон на Имбеси за запазване на мръсотията:
За да изчистите нещо, трябва да измърсите друго нещо.
Разширение на Фриман:
...но е възможно да замърсите всичко, без да изчистите нищо.
Първи постулат на Изомърфизма:
Нещата, които не са равни на нищо друго, са равни помежду си.
Закон на Мариян:
Винаги може да намерите това, което не търсите.
Изказване на Койт-Мърфи за силата на отрицателното мислене:
Невъзможно е оптимистът да бъде приятно изненадан.
Неприложимият закон:
Ако измиете колата си, за да предизвикате дъжд, няма да завали.
Запазване привлекателността на Мърфи:
Най-лошото е враг на лошото.
Кардиналният извод:
Оптимистът вярва, че живее в най-добрия от всички възможни светове.
Песимистът се страхува, че това е истина.
петък, 23 септември 2011 г.
Несподелено...
Ужасявам се от несподеленостите.... наистина се ужасявам! Особено когато става въпрос за любовта! Защото самата материя е доста деликатна и прави човек по-раним и по-чувствителен, отколкото е иначе... Виждам как несподелеността причинява неимоверна болка... а тя може да причини и агресия, агресията- страх, страхът-болка! И всичко се превръща в порочен кръг! Наистина ужасно порочен...
...
Наистина бях с един мъж дълго време, чувствах се закриляна, макар и сама... Но в крайна сметка, всички винаги сме сами... Не виждам разлика от сега, само дето сега той ми липсва неимоверно много... И още по-зле- чувствам се сама сред хората! Чувствам се сама не само сред тълпата, но започнах да усещам и приятелите си чужди.... т.е. дори и когато съм с тях-пак се чувствам сама... Даже не мисля, че имам и приятели... Е, може би само един... но пак съм сама! Сега ми е самотно и страшно... И не само тази самота ме гложди, но и това, че започвам да съм 100 пъти по- ранима отпреди... Превръщам се в едно уплашено момиче... А това ме ужасява...
..
Да, харесвана жена съм... не мога да го отрека... въпреки че не съм първата хубост... притежавам доста вътрешни качества, които явно карат другите да търсят компанията ми... Доста противоречиво ще прозвучи, но.... чувствам всеки човек близък и мога да разбера всеки човек... но въпреки това не мога да спра да се чувствам сама! И това не е причинено само от несподеленостите и ужасните цикличности... Но и от вътрешното мен и от стечението на обстоятелствата! Та, бях започнала да мрънкам за несподелеността... Наскоро се случи да набия горчивата истина в лицето на един човек... Само дето той отказа да я приеме... Стана така, че той се влюби в мен чрез един от блоговете ми и... отказа да приеме истината- че не мога да му отвърна със същото! Виждайки, че по никакъв друг начин не мога да го убедя в действителността, реших да прекъсна контактите си с него! Дори не се бяхме виждали на живо ! Дори не сме водили нормална кореспонденция! При което се започнаха откровени заплахи по телефона ми, обиди с коментари, очевАдно безпочвени обиди! Тон все едно съм му била съпруга, която един ден е решила да си вдигне катъмите и да избяга барем с децата! Той явно си е втълпявал разни неща, за които над милион пъти го предупредих да не си мисли! Очевадно си е втълпявал неща, които му казах,че са невъзможни! И сега кой е черната овца? Аааааз.... ама , """"ЕСТЕСТВЕНО""""! Аз съм лошата! Аз съм го била въртяла на пръста си , аз съм искала да го наранявам, аз съм измамницата, която е искала той да поема болката ми! Аджеба, нищо не съм искала да поема, да не би да съм го карала да изчита целия ми стар блог? Може би съм му го навряла в очите и съм казала :НАААА! ЧЕТИИИИИ! ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗБОДА ДВЕТЕ ОЧИ,ЧЕ И ТРЕТОТО ОКО С ТЯХ!!!!!!!!! Всъщност, тази моя несподеленост явно му докарва много болка... но все пак тя е несподеленост, която никога не е била... Доста повече обаче тежи несподеленост, която Е била споделеност някога...
..
Споделеността, която се превърна в несподеленост:
ТОЙ! Всичко отначало вървеше по мед и масло... по 30 обаждания на ден (е, не знам дали това може да се сравни с масло,ама карай!) , разговори, филми, прибирания заедно, заспиване гушнати.... ИДИЛИЯ! И не само това... Но и негово величество Моментът на щастието! Също беше с него...Моментът, когато след едно физическо и духовно сливане, аз за пръв път се усетих цяла, завършена и съвършена, усетих хармонията, равновесието... НИРВАНАТА на душата! Стоях на терасата и гледах планината, усещах летния хлад, загърната само по чаршаф! Меката материя допираше кожата ми, а аз усещах всеки допир по тялото ми по-осезаемо и от свръхчувствително животно! Въздухът имаше аромати! Чувствах се лека и прозрачна,но и могъща... В този миг аз почувствах... и не само това... аз ЗНАЕХ, че ако поискам,мога да умра... без болка, просто така... По едно време започнах даже да усещам как се отделям от земното, но бързо се свестих, реших да остана тук, защото имам още много мечти за сбъдване! :)))) Никога няма да забравя този момент :)
... ТОЙ! С когото се чувствах най-сигурна... навсякъде! Закриляна!
...ТОЙ ...охладня до такава степен, че имах чувството,че всеки ден се блъскам в камък, а не прегръщам човек... Започна да отбягва прегръдките ми дори... къде отидоха търсенията по 30 пъти? Не че съм искала да ме търси по толкова, но е абсурдно! Стана съвсем друг човек... А аз, като паленце малко, търчах след него и бях готова да спя в някой ъгъл на стаята му,но да съм близо до него... Ходила съм с колело в покрайнините на София в 12 посреднощ!!!!! Само....за да заспя до него! Не да бъда гушната... а само да заспя до него!!!! Ей така-да положа глава на гръбчето му... в падинката на кръста и да се свия на кълбо... В последно време нашите отношения приличаха повече на раково образувание, отколкото на нещо здраво... И въпреки края, който още не мога да приема, още го обичам! То е по-силно от мене...и знам колко съм глупава... ама ГЛУУУПАВА! Знам в какъв капан съм паднала и че сама си го изкопах, ОСЪЗНАВАМ всичко това, но не мога да се измъкна от него... влача се ! И въпреки че един познат ми каза, че сега единствения път е нагоре, аз още си седя на дъното на дупката... закопана! Хората ми сочат пътя,но НЕ РАЗБИРАТ,че съветвайки ме така и упреквайки ме за това ,в което съм се превърнала сега е все едно ДА СОЧАТ НА ЗАКОПАН ДО ШИЯТА ЧОВЕК ПЪТЯ, ПО КОЙТО ДА ВЪРВИ И ДА ГО УПРЕКВАТ, ЧЕ НЕ ГО ПРАВИ! Осъзнавам колко съм тъпа, че да се тровя за това... но съм затънала до шия в чувства! А човек, който не е в това положение сега и човек с по-слаба от моята чувствителност, не може да ме разбере, камо ли да ме почувства! Имам нужда от прегръдка, не от съвети! Не и сега!
...
И може ли да се сравнява тази несподеленост с несподелеността на човека, който в момента ме упреква, че съм го въртяла на пръста си??????? ЕСТЕСТВЕНО, че не! Само дето сега думата "естествено" НЕ е в кавички!!!!!!!! И има защо! Мисля, че всеки може да види разликата! Естествено!
...
Хм... сега попаднах на нещо от стария ми блог, прииска ми се да го споделя:
"Ние, клоуните, нямаме лица... явяваме се на сцената за да забавляваме... за да усмихваме безизразните хора с нашата собствена безизразност, скрита зад маската. ние, клоуните, нямаме имена.. наричат ни с имената на грима, който краси лицата ни... наричат ни с имената на смешните ни червени и писукащи носове... дават ни образи на приказни животни, дават ни бонбони, вместо светлина...
А само ако някой можеше да събере снопче светлина и да ми го даде в шепите... ако някой можеше да ме накара да спра да се страхувам и срамувам... ако някой имаше силата да се протегне и да разкъса на парчета маската ми... ако този някой го направеше... бих се почувствала ужасно... и гола... навсякъде... без грим и без преструвки, без капка самочувствие и маски... бих се почувствала нищожна, искаща да се свие на кълбо в ъгъла или да избяга натам, където животът не съществува... Ако имаше някой, който да среже ластика на този червен писукащ нос, ако имаше някой, който да свали костюма ми на панда ... щеше да ме разобличи в слабостта ми и да ме разкъса на парчета...
Нуждая се от това унищожение... нуждая се от този някой, от тази себе си, която да унищожи всичко свято около и в себе си, за да бъде спасена... и искам да се счупя, да се чувствам гола, да искам да се скрия, да се срамувам, да ми иде да заплача, искам да смажа самочувствието си, да се унищожа, да счупя маската си с тази направена от глина и боички усмивка... и да крещя!!!
Само така ще намеря спасението си... с едно отдалечаване от всичкото... с една среща на новото АЗ... а какво ще кажа на това ново същество, което ще се настани в кожата ми... не знам... Не знам дали да му благодаря или да го проклинам... не знам дали изобщо ще съм способна да кажа „fuck you” на себе си, да забравя за всичко,което е било, да забравя,че имам минало, да забравя,че изобщо е възможно да има бъдеще... дали моментът, когато ще гледам самозабравата в несъществуващите и очи някога ще дойде изобщо?
отговорите отдавна са дадени преди въпросите да бъдат написани в черно мастило върху белия лист... и това ме кара да се чувствам безпомощна... Искам и аз да напиша своя въпрос и даже не искам някой да ми отговаря... Искам аз да отговоря и така да бъда творец!
Но,да... забравих... клоуните нямаме лица... все още сме неми... както и аз... като отворена книга или като затворена страница, търся неясното създание в мене, което ме тласка към мисли и разсъждения, които не са нужни... Ние, клоуните нямаме сърца... защото вече свикваме да ги изтъркват с гумичка всеки път, когато ни карат да се усмихваме..."
..
И моля, моля! Нека направя едно важно изявление! Смених си стила на писане , смених си и блога! Ако някой тръгва да се влюбва в мене- първо хууууууууубавичко да помисли! Защото,ако ще ми прави подобни сцени (всъщност мисля да се обърна към органите на реда, ако тормозът продължи!) , по добре отсега да се закопае някъде... Аз специално ще му соча после посоката ,по която закопан да върви!
..
Лека нощ, деца!
05:03 ч
23,09,2011
...
Наистина бях с един мъж дълго време, чувствах се закриляна, макар и сама... Но в крайна сметка, всички винаги сме сами... Не виждам разлика от сега, само дето сега той ми липсва неимоверно много... И още по-зле- чувствам се сама сред хората! Чувствам се сама не само сред тълпата, но започнах да усещам и приятелите си чужди.... т.е. дори и когато съм с тях-пак се чувствам сама... Даже не мисля, че имам и приятели... Е, може би само един... но пак съм сама! Сега ми е самотно и страшно... И не само тази самота ме гложди, но и това, че започвам да съм 100 пъти по- ранима отпреди... Превръщам се в едно уплашено момиче... А това ме ужасява...
..
Да, харесвана жена съм... не мога да го отрека... въпреки че не съм първата хубост... притежавам доста вътрешни качества, които явно карат другите да търсят компанията ми... Доста противоречиво ще прозвучи, но.... чувствам всеки човек близък и мога да разбера всеки човек... но въпреки това не мога да спра да се чувствам сама! И това не е причинено само от несподеленостите и ужасните цикличности... Но и от вътрешното мен и от стечението на обстоятелствата! Та, бях започнала да мрънкам за несподелеността... Наскоро се случи да набия горчивата истина в лицето на един човек... Само дето той отказа да я приеме... Стана така, че той се влюби в мен чрез един от блоговете ми и... отказа да приеме истината- че не мога да му отвърна със същото! Виждайки, че по никакъв друг начин не мога да го убедя в действителността, реших да прекъсна контактите си с него! Дори не се бяхме виждали на живо ! Дори не сме водили нормална кореспонденция! При което се започнаха откровени заплахи по телефона ми, обиди с коментари, очевАдно безпочвени обиди! Тон все едно съм му била съпруга, която един ден е решила да си вдигне катъмите и да избяга барем с децата! Той явно си е втълпявал разни неща, за които над милион пъти го предупредих да не си мисли! Очевадно си е втълпявал неща, които му казах,че са невъзможни! И сега кой е черната овца? Аааааз.... ама , """"ЕСТЕСТВЕНО""""! Аз съм лошата! Аз съм го била въртяла на пръста си , аз съм искала да го наранявам, аз съм измамницата, която е искала той да поема болката ми! Аджеба, нищо не съм искала да поема, да не би да съм го карала да изчита целия ми стар блог? Може би съм му го навряла в очите и съм казала :НАААА! ЧЕТИИИИИ! ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗБОДА ДВЕТЕ ОЧИ,ЧЕ И ТРЕТОТО ОКО С ТЯХ!!!!!!!!! Всъщност, тази моя несподеленост явно му докарва много болка... но все пак тя е несподеленост, която никога не е била... Доста повече обаче тежи несподеленост, която Е била споделеност някога...
..
Споделеността, която се превърна в несподеленост:
ТОЙ! Всичко отначало вървеше по мед и масло... по 30 обаждания на ден (е, не знам дали това може да се сравни с масло,ама карай!) , разговори, филми, прибирания заедно, заспиване гушнати.... ИДИЛИЯ! И не само това... Но и негово величество Моментът на щастието! Също беше с него...Моментът, когато след едно физическо и духовно сливане, аз за пръв път се усетих цяла, завършена и съвършена, усетих хармонията, равновесието... НИРВАНАТА на душата! Стоях на терасата и гледах планината, усещах летния хлад, загърната само по чаршаф! Меката материя допираше кожата ми, а аз усещах всеки допир по тялото ми по-осезаемо и от свръхчувствително животно! Въздухът имаше аромати! Чувствах се лека и прозрачна,но и могъща... В този миг аз почувствах... и не само това... аз ЗНАЕХ, че ако поискам,мога да умра... без болка, просто така... По едно време започнах даже да усещам как се отделям от земното, но бързо се свестих, реших да остана тук, защото имам още много мечти за сбъдване! :)))) Никога няма да забравя този момент :)
... ТОЙ! С когото се чувствах най-сигурна... навсякъде! Закриляна!
...ТОЙ ...охладня до такава степен, че имах чувството,че всеки ден се блъскам в камък, а не прегръщам човек... Започна да отбягва прегръдките ми дори... къде отидоха търсенията по 30 пъти? Не че съм искала да ме търси по толкова, но е абсурдно! Стана съвсем друг човек... А аз, като паленце малко, търчах след него и бях готова да спя в някой ъгъл на стаята му,но да съм близо до него... Ходила съм с колело в покрайнините на София в 12 посреднощ!!!!! Само....за да заспя до него! Не да бъда гушната... а само да заспя до него!!!! Ей така-да положа глава на гръбчето му... в падинката на кръста и да се свия на кълбо... В последно време нашите отношения приличаха повече на раково образувание, отколкото на нещо здраво... И въпреки края, който още не мога да приема, още го обичам! То е по-силно от мене...и знам колко съм глупава... ама ГЛУУУПАВА! Знам в какъв капан съм паднала и че сама си го изкопах, ОСЪЗНАВАМ всичко това, но не мога да се измъкна от него... влача се ! И въпреки че един познат ми каза, че сега единствения път е нагоре, аз още си седя на дъното на дупката... закопана! Хората ми сочат пътя,но НЕ РАЗБИРАТ,че съветвайки ме така и упреквайки ме за това ,в което съм се превърнала сега е все едно ДА СОЧАТ НА ЗАКОПАН ДО ШИЯТА ЧОВЕК ПЪТЯ, ПО КОЙТО ДА ВЪРВИ И ДА ГО УПРЕКВАТ, ЧЕ НЕ ГО ПРАВИ! Осъзнавам колко съм тъпа, че да се тровя за това... но съм затънала до шия в чувства! А човек, който не е в това положение сега и човек с по-слаба от моята чувствителност, не може да ме разбере, камо ли да ме почувства! Имам нужда от прегръдка, не от съвети! Не и сега!
...
И може ли да се сравнява тази несподеленост с несподелеността на човека, който в момента ме упреква, че съм го въртяла на пръста си??????? ЕСТЕСТВЕНО, че не! Само дето сега думата "естествено" НЕ е в кавички!!!!!!!! И има защо! Мисля, че всеки може да види разликата! Естествено!
...
Хм... сега попаднах на нещо от стария ми блог, прииска ми се да го споделя:
"Ние, клоуните, нямаме лица... явяваме се на сцената за да забавляваме... за да усмихваме безизразните хора с нашата собствена безизразност, скрита зад маската. ние, клоуните, нямаме имена.. наричат ни с имената на грима, който краси лицата ни... наричат ни с имената на смешните ни червени и писукащи носове... дават ни образи на приказни животни, дават ни бонбони, вместо светлина...
А само ако някой можеше да събере снопче светлина и да ми го даде в шепите... ако някой можеше да ме накара да спра да се страхувам и срамувам... ако някой имаше силата да се протегне и да разкъса на парчета маската ми... ако този някой го направеше... бих се почувствала ужасно... и гола... навсякъде... без грим и без преструвки, без капка самочувствие и маски... бих се почувствала нищожна, искаща да се свие на кълбо в ъгъла или да избяга натам, където животът не съществува... Ако имаше някой, който да среже ластика на този червен писукащ нос, ако имаше някой, който да свали костюма ми на панда ... щеше да ме разобличи в слабостта ми и да ме разкъса на парчета...
Нуждая се от това унищожение... нуждая се от този някой, от тази себе си, която да унищожи всичко свято около и в себе си, за да бъде спасена... и искам да се счупя, да се чувствам гола, да искам да се скрия, да се срамувам, да ми иде да заплача, искам да смажа самочувствието си, да се унищожа, да счупя маската си с тази направена от глина и боички усмивка... и да крещя!!!
Само така ще намеря спасението си... с едно отдалечаване от всичкото... с една среща на новото АЗ... а какво ще кажа на това ново същество, което ще се настани в кожата ми... не знам... Не знам дали да му благодаря или да го проклинам... не знам дали изобщо ще съм способна да кажа „fuck you” на себе си, да забравя за всичко,което е било, да забравя,че имам минало, да забравя,че изобщо е възможно да има бъдеще... дали моментът, когато ще гледам самозабравата в несъществуващите и очи някога ще дойде изобщо?
отговорите отдавна са дадени преди въпросите да бъдат написани в черно мастило върху белия лист... и това ме кара да се чувствам безпомощна... Искам и аз да напиша своя въпрос и даже не искам някой да ми отговаря... Искам аз да отговоря и така да бъда творец!
Но,да... забравих... клоуните нямаме лица... все още сме неми... както и аз... като отворена книга или като затворена страница, търся неясното създание в мене, което ме тласка към мисли и разсъждения, които не са нужни... Ние, клоуните нямаме сърца... защото вече свикваме да ги изтъркват с гумичка всеки път, когато ни карат да се усмихваме..."
..
И моля, моля! Нека направя едно важно изявление! Смених си стила на писане , смених си и блога! Ако някой тръгва да се влюбва в мене- първо хууууууууубавичко да помисли! Защото,ако ще ми прави подобни сцени (всъщност мисля да се обърна към органите на реда, ако тормозът продължи!) , по добре отсега да се закопае някъде... Аз специално ще му соча после посоката ,по която закопан да върви!
..
Лека нощ, деца!
05:03 ч
23,09,2011
Абонамент за:
Публикации (Atom)