"Аз виждам отвъд смъртта!!"

Не става въпрос за това, че някой те е зарязъл... не става въпрос за това, че си останал без работа... Самоубийството не е бягство! То е избор! Всичко е много по-дълбоко... много по-! Много по-черно и много по-бяло. Много по-истинско от сивото. Много по-възможно от невъзможното.

И раздялата не е просто раздяла... а е загуба на... себе си. А като загубиш себе си, нямаш нищо. И настъпва краят... и началото... Любовта не е само думичка, тя е съвкупност и когато бъде събрана парченце по парченце и сглобена в пъзел, може да бъде изпитана...истинска, светла! Лекуваща и съграждаща... спокойна и силна... Нежна и търпелива...

Пари се изкарват някак... но възможности се губят. От тях боли. От разпилеността. От нередностите във всичко. Някак... във времето, когато си се родил... В душите, които те заобикалят... В тебе, когато се чувстваш не намясто... 

И когато осъзнаеш, че си частичка от пъзел, който не намираш и не знаеш дали изобщо съществува... Правиш избор! Може би със загубата на надеждата... Може би с нова такава, че ще намериш своето място в Някъдето...

Катарзисът...  "Аз виждам отвъд смъртта!!"

Когато споделих за една починала отдавна приятелка, ми каза:

"Не я разнаасяй... никой няма нужда от това... Най малко пък те."

"Болей сама. Никой не може да помогне... "- добави Голата Истина в най-искрените си вербални форми...

А аз вече знаех, че всички винаги ссме сами... във всички болки и радости... Никой не може да ги изпита вместо нас...

Така става често... когато някой наистина мисли да си замине от този свят, не споделя, а действа...

Уважавам нейният избор... само се надявам където и да е сега, да намери своя покой и да търси своето щастие...

Само дето, откакто научих, не мога да спра да си поплаквам, защото беше наистина мъдър и прекрасен човек, пълен с доброта и любов... имаше на какво да ни научи... Смело мога да твърдя, че беше най-мъдрият човек, който имах честта да познавам...

Но самата тя каза веднъж, че тъгата е форма на егоизъм... затова ще се опитам вместо това... да се надявам за душата и...

R.I.P.

Марина

Уважение на избора!

Забога, родители!!! Уважавайте изборите на собствените си деца! Нали казвате, че ги обичате? Обичта не е нужда, а подкрепа и свобода. Ако вашето дете има различен избор от вашия собствен, ако има различно мнение от вашето, различни вкусове, осъзнайте най-после, че ТО НЕ СТЕ ВИЕ! Уважавайте изборите му! Дайте му опора, когато види, че е сгрешило... с неискани съвети само ще го карате да сгреши нарочно. Не го насилвайте да прави или не прави нещо, така ще го амбицирате да се хвърли направо в пропастта и да си пати.
Не се залепвайте за него като удавник за сламка. Никой не може да бъде вашия живот, ако нямате собствен. Но не пречете на децата си да проимат свои! Научете ги на самостоятелност, а не им я отнемайте! Научете ги как могат да се справят сами, как да поемат отговорност за действията си! Никой не се е родил, за да оправдава нечий очаквания!
Не се мъчете да разделяте или събирате децата си с някой партньор, който според вас е подходящ! Всеки човек тича към СОБСТВЕНОТО си щастие. Всеки разбира щастието различно и го намира по различни начини и при различни хора. Щом вашето дете е с някой, това е НЕГОВ избор. НЕ ваш! Ваш избор може да бъде да му пречите и така да го правите нещастно. А ако обичате някой, не го правите нещастен заради собствени представи за щастие!
Родители, покажете на децата си как да разбират, прощават и обичат! 

Ловят ми се звезди.. :)

-Какво искаш да правим тази вечер,мило?

Отвърнах:

-Ловят ми се звезди!

-Как се ловят звезди???

-Простичко е. Трябва да има звездопад. Ловят се с мрежа за пеперуди... Стига много да не пърхат, можем да ги събираме в буркани, после да ги пръснем някъде нависоко и да създадем наша вселена... Там звездите ще примигват всяка вечер, защото ще ни пърхат отдалече и ще ни посипват със звезден прах.... Е?

- Ти намери мрежа за пеперуди, аз ще накарам да има звездопад :)

- Ок. Но внимавай. Някои звезди се сърдят и почерняват. И стават много, ама много гладни за... светлина.

- Нищо. Светлина има достатъчно... 

- Да, прав си. Когато сме заедно, се ражда светлина....

:))