По-много от себе си

Crowie

Sunshine

За тишината и думите

Интроверт

Аз съм непоправим интроверт! И това си е...

Creepy but!

Тези места и хора са смятани за зловещи, за т. нар creepy! Аз пък ги харесвам. Защо някой трябва изобщо да харесва зловещи неща? А защо са или изглеждат зловещо? Защо изродите са зловещи? Защо изоставените места са зловещи? Вглеждали ли сте се в очите на изрод? Освен изопачеността му, закрийте останалата част на лицето и тялото му и погледнете очите. Те са очи на тъжно същество. Изродите стават чудовища, когато не се види тази тъга...или точно ако се види, но не се реагира адекватно. Тогава тя се превръща в защита, в агресия. Какво зловещо има в тъгата? Изоставените места! Някога тези места са били изпълнени с живот, с детски смях. Сега също са изпълнени с живот, с природа, само че по-мълчалив живот. Останките от съществуването на нещо са предмети, факт. Какво зловещо има в тях? Те са просто там... Дори са чаровни...Тихи...
Ако се замисли човек, зловещо може да бъде само същество с усмивка на лице и безразличност в очите, клоняща към психопатизъм, изразяващ се в целенасочена вреда на останалите.
Както се казва в един филм- къде е най-сигурното място? На гробищата. Там всички са мъртви и няма кой да ти навреди. Но трябва да имаш силна воля и дух за там, за да не се всели същество в теб, което да те обсеби и да иска да живее вместо душата ти.
От друга страна пък, щом инстинктите казват, че нещо е зловещо, значи в него се крие някаква заплаха... Може пък да има нещо вярно...
От трета страна пък, щом аз и не само аз, а има хиляди като мен, намираме красотата в тихите изоставени места, значи и там има нещо красиво и сигурно...
Може би защото те отговарят на същността ни... отдалечена и копнееща по нещо, което го няма... Може би с празнотата на тези места ние запълваме нашата... а може би дори не я запълваме, а просто намираме разбиране....
Поздрав с прекрасните места от горните снимки :)

... .

Отивам навсякъде, преброждам всички планини, намирам се на заснежени върхове, карам ски! Ходих на плажа на Бора-Бора. Видях Ниагарския водопад и Ангкор Ват. Сега правя снежен човек! Напуснах работа и живея на път. Обикалям света. Не приличам на родителите си, преборих страховете си. Не съжалявам за нищо …. в сънищата и илюзиите си… … … 

Обич ден :)

Когато тя без причина се почувства емоционално зле, той мълчаливо стана. Накара я да стане, като взе ръцете и в своите. Чудеше се защо и какво е намислил. Когато и двамата бяха прави, той обви ръце около кръста и и затанцува без музика. И така танцуваха минути, докато всичко емоционално черно не падна от нея и остана само широката и усмивка.
-Гледал ли си тетрадката?
-Не.
-Тогава как се сети за това?
-Ти обичаш да танцуваш, аз не. По-добре ли си вече?
….Хубаво е след две години и половина, колкото и малко (или много) да са, все още да сме заедно и да танцуваме без музика… :)
...Хубаво е, когато...
заспиваме и ти просто счупиш сънната тишина с думите:
-Никога не съм обичал така. В смисъл- обичал съм и преди други момичета, знам какво е да обичаш, но никога не съм обичал така, както обичам теб сега. Толкова дълбоко. Влезла си ми под кожата.