Едното е издълбано и на крака ми с бръснач и присъства навсякъде, където съм като мото. По едно време мислех, че по този начин си навличам самото мото в живота и, че си влияя негативно. Но не. Фактът си е факт въпреки всичко. И всички. И той е, че
ВСИЧКИ ВИНАГИ СМЕ САМИ...
Защо? Човек има свое тяло. Има и душа. Както се казва- ти си дух, облечен в тяло от месо и кокали, създадени преди милиарди години в звездите. Ти си преживяваш радостите, с който и да ги споделяш. Ти си преживяваш мъката, колкото и да те утешават. Сам! Онази симбиоза между душа и тяло, която си. Сам! Илюзията често е неразличима от истината и масово в живота всичко е илюзия, за да живеем по-удобно. Книги, филми, картини, вдъхновение, усещането за красота според субективните ни представи, мисълта, че сме над всичко и т.н. Спорът, че изброеното е изкуство е незначителен. Наричаме го изкуство, прекрасно е, но е илюзия. Картината съществува като платно и цветове, съчетани по необикновен начин, но въображението ни я прави красива и значима. Изкуството е средство за илюзия. Музиката ни кара да мечтаем, но всичко е в главата ни, на практика има само ноти! Природата навън е прекрасна, неповторима, художник! Смяната на сезоните, различните места и т.н. ... Природата е жестока!!!! Животните се убиват едно друго, за да живеят, разкъсват се, изяждат се живи! Немесоядните се хранят с тревата, дърветата и т.н., които също са живи, не могат да помръднат от мястото си и биват изядени, отново живи. Все едно не ги боли ли...еми, не, боли ги. Просто нямат очи, уши, 2 или 4 крайника и т.н. ,за да изразят болката си като нас. Общо взето целият свят навън, онзи прекрасен свят...е една ежедневна борба за оцеляване и възпроизвеждане...
Което ме води до второто нещо:
ВСЕКИ ДОСЕГ НА ЕДНО С ДРУГО ЖИВО СЪЩЕСТВО Е НАГОН ЗА ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ!
Животни, растения, хора!!! Това как един човек залъгва друг и себе си неосъзнато само защото иска да се възпроизведе...е по-ужасно и от инстинктът на животните!
Животното се ражда така и заради физиката си най-малкото, целта,която може да постигне като най-възвишена, е да има поколение. Докато един човек, макар че може да постигне повече за вида си- да изучава света около себе си, да пътува, да опознае необятния космос, да осъществи контакт с чужди цивилизации, да разнищи структурата на атома и историята на света, да създава, да усъвършенства мозъка си, да върши добри дела за себе си и другите около себе си, за да има по-чиста карма.... той...той...човекът...е избрал да парадира с това , че знае какво е любов и с нейното име напред, да оправдава инстинктът си за размножаване! Онзи, вроденият! И отричаният!
Казват, че ако една клетка живее в благоприятна среда, тя ще избере пътят на размножаването или възпроизвеждането. Ако ли живее в неблагоприятна, ще избере пътят на безсмъртието. И след една "любов" в гооооолеми кавички, човек се пита защо ли не се е родил вирус! За да бъде безсмъртен и да не се заблуждава, че има глава на раменете, с която разсъждава, вместо пръчката или дупката между краката си, която контролира действията и живота му!
Един мъж заглежда една жена...определя по външния и вид подсъзнателно дали тя е "достойна" за продължение на рода му. Гени, черти... За една жена се отнася същото! Любов от пръв поглед? Хаха... По-скоро гени от пръв поглед ;) Любовта...година, две, три, четири... до пет години, откакто някои са заедно най-често се създават децата. Защо ли... Защото влюбеността по последни данни е психическо разстройство с максимална давност 4 години! След като се създаде поколението, мъжът най-често, ако е алфа мъжкар, се отправя към оплождането на повече женски (ако и досега не го е направил с изневери), оставя женската с поколението , за да го отглежда сама (както и най-често се случва в познатата ни природа) и отива са сее семето си при други яйцеклетки, които да оплоди, да се самозалъже, че е създал семейство, след което да остави женската и да...търси нови гени!
Същото е и с алфа женските. Подбират гени, като предлагат яйцеклетките си на много мъжкари (ака. разпрани путки без извинение) и след като създадат поколение, подбират не алфа мъжкар, който да и помогне в отглеждането (ака. тъп путьо с малка "пръчка" и комплекси за малоценност...има защо!).
Сърчица, пеперудки, пчелички , обръщенията "котенце", "пиленце", "патенце", вричането в любов, самозалъгването, общите домове, браковете, целувките, сексът, новото бельо, подаръците, закрилата, общите спомени и т.н.... всичко това е продиктувано от тъпата ти дупка между краката, мила дамо или от грозната или красива пръчка с право на глас, мил господине! И не ми спори! По-добре ходи направи един качествен опит за оплождане без резултат, за да ти мине яда от прочетеното току що заради вътрешно разногласие между съзнанието ти, което те залъгва и подсъзнанието ти, което е съгласно с написаното, за да ти помине и нагона!
Всеки един човек навън, който виждам, начина, по който се е облякъл и държи, всяко дете, дори образът си в огледалото... знам, че е отражение на един нагон! И нищо повече.
Човек се ражда и умира сам...в ума си и тялото си! И не... не сме безсмъртни...
Факт!
...не, не съм религиозна фанатичка, нито съм религиозна изобщо... просто имам свои вярвания за неща от много религии и такива, които в нито една ги няма... но този пасаж от Библията, може би най-точно описва любовта... НЕ нагонът! Не онази любов със сълзливи сърчица по св. Валентин... а универсалната и абстрактна, истинска и неотменна любов, където размножаването няма място... онази безсмъртната любов, живееща в неблагоприятна среда и затова избрала да съществува напук на своето изчезване, дори и като слово...
"Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.
Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.
А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта."
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта."
Което ми напомня да заявя сама на себе си (и не ми пука кой го чете или дали го чете изобщо), че нито искам да имам деца някога, най-малко да раждам (да продължавам гените си, да си прецаквам фигурата и хабя най-ценното-времето), нито да осиновявам неблагодарни копелета, нито се чувствам нормално да имам месечен цикъл (това долно гадно и гнусно нещо, по-жалко и от разстройство, което те ограничава, прави те да приличаш на гнило създание с кървяща незадоволена путка, която не са я оплодили), нито се чувствам изцяло човек!
