Такъв е животът!

Пиша на ...... теб! Да, на теб, който четеш тези редове. Пиша на всеки един от вас. Това не е само поредната статийка към блога ми, това е писмо към всеки,който прочете тези редове....
Сега искам нещо от тебе, читателю..... Искам да погледнеш ръцете си. Направи ли го? Имаш достатъчно време, не бързай и най-вече , не чети следващите редове... и на тях ще им дойде времето да ги прочетеш... Никъде няма да избягат! Та, погледна ли ръцете си? Огледай ги хубаво, пръстите, ноктите, линиите...... раздвижи ги, свий ги на юмрук, потанцувай с пръсти, погали ги, усещаш ли кожата им..... Какви са ръцете ти сега? Студени или топли, какво докосват?
Сега огледай тялото си... в каква поза са краката ти, къде си седнал/а, в каква поза е тялото ти, дали ти е удобно така.... Сега искам да намериш огледалце или огледало... Вземи го,ако е малко или отиди при него,ако е голямо... Отдели време да разгледаш себе си, образът си и тялото си, онова, с което всеки ден си свикнал,онова, на което купуваш дрехи, което обуваш в различни обувки, разгледай лицето си, докосни бузите си, устните си, косата си,поиграй си с нея, може да клекнеш и да станеш или да се раздвижиш напред-назад....
Аз съм тука............чакам те да го направиш и да се върнеш на компютъра, за да продължиш да четеш........


Виждам,че вече си тука..... А дори и да не си направил всичко това, поне заради мене поразгледай тялото си, може да му хвърлиш поне един бегъл поглед,ако за друго те мързи и не искаш да отделиш поглед от екрана....
Ок................................................................................................................................................................................................................Сега искам да ти кажа, че всичко, което виждаш- тези ръце, тези крака, тялото ти, главата ти, гърдите ти, слабините ти, гърбът ти, всичко , всичко, всичко ще се вкочени един ден и ще посинее. Когато умреш и душата ти,ако вярваш в нея, отиде някъде си на майната, където никой не може да ти каже къде е това и в какво ще се превърнеш и какво ще остане от тебе, та, когато душата ти излети, всичко, което си сега, ще се вкочени за час. В каквато поза си останал и умрял. Ръцете ти, пръстите ти, ще останат в каквато поза си умрял. Ще станеш ледено студен и син. И ако си умрял с отворени очи и те ще останат така-отворени и втренчени някъде, без да виждат нищо! Само дето ще се изсушат и ще станат без блясък. Устните ти ще посинеят, дробовете ти няма да дишат, нищо няма да се движи, сърцето ти ще спре! ТИ ЩЕ СТАНЕШ ТРУП! НЯКОЙ ДЕН ТЯЛОТО ТИ ЩЕ Е ТРУП! И В ТОВА НЕ МОЖЕ ДА ИМА СЪМНЕНИЕ, МОЖЕ ДА БЪДЕШ СИГУРЕН ЕДИНСТВЕНО В ТОВА! ЕДИНСТВЕНО ЗА ТОВА ИМА ГАРАНЦИЯ!...........................ЧЕСТИТО! Току що осъзна ,къде си се родил!
Има и още нещо........... Може би по-важно от предното! Имаш ли близки? Имаш ли родители? Имаш ли домашни любимци? Имаш ли приятели? Имаш ли хора, които обичаш? Имаш,нали? Знаеш ли.......... всички те ще умрат! Всички те ще се вкоченат така, всички ще измират пред тебе, може някои-в ръцете ти, всичко, което обичаш, някой ден или нощ, ще изчезне! Всичките хора, на които държиш, ще умрат, устните им ще посинеят, ще спрат да дишат, ще се вкоченят така, че няма да можеш да ги помръднеш от позата, в която са умрели! Ако си забравил да затвориш очите им, ще продължат да те "гледат" матово и сухо! Ако си забравил да ги преоблечеш, докато са топли, после няма да можеш! Да, говоря за майка ти, баща ти, бабите ти, дядовците ти, кучето ти, котката ти, зайчето ти! Говоря и за това, че, ако някой ден имаш дете, то също ще преживее твоята смърт, също ще те види вкоченен/а, ще те погребва, ще плаче и ще се гъне от болка и мъка. И , представи си, това обаче е лекият вариант... защото още повече тежи ти да погребваш децата си, които си отгледал от парче месо, изучил, над които не си спал по цели нощи, с които си говорил, на които си разчитал, които си обичал от цялото си сърце, чакал си да се приберат, прегръщал си.... А от нищо не си застрахован/а? Представи си? Колко майки са погребвали децата си, колко са плакали над малки или големи ковчези, ТИ ОТ НИЩО НЕ СИ ЗАСТРАХОВАН, ОТ НИЩО! ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ! ДА, НА ТЕБ! И ТОВА Е ДРУГОТО СИГУРНО НЕЩО! СИГУРНО Е, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕШ СИГУРЕН В НИЩО!
Колко мъка има в света, в който си се родил.... само да знаеше колко дечица сега си отиват, колко хора, животинчета, растения умират... А колко още, останали живи, плачат над тях.... само да знаеше, ти, който сега си сигурно на топло пред монитора и четеш това..... Какъвто и да си, където и да си...... Ти няма да останеш жив, ако можеше да въплатиш в себе си цяяяялата тази мъка! А толкова мъка има на тоя свят.....
И знаеш ли какво? Само те залъгват, че само хубави неща те чакат... Ти сам се залъгваш , че само хубави неща те чакат.... НЕ ТЕ ЧАКАТ САМО ХУБАВИ НЕЩА! ЧАКА ТЕ И МЪКА! МНОГО! ОГРОМНА! Ще погребваш близките си и обичани хора и единственият ти изход е да продължиш да живееш! НЯКАК! Няма да намираш смисъл, ще искаш да умреш, ще искаш да отидеш при тях! НО ЩЕ ЖИВЕЕШ И ЩЕ СТРАДАШ! И няма да искаш да си се раждал!
Знаеш ли.........има много начини да умреш! Най-лесно обаче като че ще ти е да е бързо и от раз.....иначе много ще се мъчиш. Много болести има! СТРАШНИ СА! И МЪЧИТЕЛНИ! И не си застрахован, че няма да те лепнат колкото и здравословно да мислиш, че живееш! Може да се гърчиш от болки месеци наред и да молиш Бог да те прибере, а той да не те прибира! И близките ти ще са безсилни! И страдащи! И няма да ти помогнат с прегръдките си! Това е животът! А смъртта ще дойде като лек на всичко.........като лек за живота. Там, казват, било много по-хубаво.....а пък нищо за оня свят не е сигурно, само се надяваме ,че е така.... Глупавата му надежда... глупавите му очаквания...
Може да се случи така, че хората, които обичаш или съществата, които обичаш, да се мъчат и да се чувстваш безсилен да им помогнеш... Може да се гърчат в ръцете ти и ти, който четеш това, да не можеш да ги облекчиш с нищо... Да искаш да останат с тебе, а да знаеш, че умират и не можеш да направиш нищо! Ще умрат сами! Всички ще умрем сами! ДОРИ И ДА УМИРАМЕ С НЯКОЙ, ПАК СМЪРТТА ЩЕ СИ Е САМО НАША! НИЕ ЩЕ Я ИЗЖИВЯВАМЕ, НИЕ ЩЕ Я ЧУВСТВАМ, НЕ НЯКОЙ ДРУГ ВМЕСТО НАС! Каква ирония... да изживяваш смърт... ПРОСТО НЯМА ДРУГ ВМЕСТО ТЕБЕ, КОЙТО ДА УМРЕ! ТИ ЩЕ СИ! НЯМА КОЙ ДРУГ! На всеки един от нас това е съдбата му още С РАЖДАНЕТО! Той ТРЯБВА да умре! ТРЯБВА! ...............................
Умирали са всички преди нас.... и всички го знаем. Знаем за милиарди,милиони,но това не е толкова страшно, нали са минало.... И не ги знаем! Знаеш ли, всички актьори, актриси, певци, ВСЕКИ ЧОВЕК ДО ЕДИН, който сега е жив на Земята, ще умре! Ще се вкочени, ще изчезне и НИКОЙ не знае какво го чака после и в какво ще се превърне, дали ще се преражда, къде , в какво, какво ще стане с него. НИТО един не знае... Обаче всеки ВЯРВА В НЕЩО! Едни мислят за Ада, други мислят,че има Рай, трети-че се прераждат, а пък четвърти вярват, че нищо не остава..........
Милиарди хора сме на тая планета и живеем.....и се чудим....и най-важното- отбягваме да говорим за неизбежното! МИСЛИМ, ЧЕ СМЕ ВЕЧНИ И ТАКА ЩЕ СИ ОСТАНЕМ..... Колко сме глупави....
Цялото това тяло, което "носиш" ще отиде в земята и ще изгние или ще се превърне в пепел. Аз не искам да се превръщам в пепел! Искам да си ме погребат с тяло. Аз вярвам в прераждането на душата и в думите на Ванга. И се чудя колко ли трябва да съм била силна духовно,ако е истина, че душите избират къде да се родят и на коя планета.... та се питам колко ли трябва да е силна душата ми и...глупава даже, че да избере да се роди на тая планета, пълна с мъка и жестокост... И не съм само аз! Знаеш ли-и ти,който четеш това, си силен и глупав!
Знаеш ли, мислила съм за раждането и за това колко са били прави траките,когато са плачели при раждане и са се радвали при смърт! А са живяли ехееееее, хилядолетия преди нас с тебе, читателю! Мислила съм и за себе си! НЕ ИСКАМ ДА РАЖДАМ! Не мога да нося това тежко бреме да давам тяло на душа, решила да дойде тука... Вината, която изпитвам, откакто съм се родила и то за всяко нещо, е прекалено голяма , за да мога да нося и такава... нова егоистична вина...
Знаеш ли и още един абсурд? Колкото по-саможив си, толкова по-голяма услуга правиш на другите... Колкото по-саможив си, толкова по-всеотдаен си и обичащ... Защото ще причиниш по-малко мъка от липсата ти, когато умреш! Защото ще знаеш, че животът си е твой и смъртта си е твоя... Казват, че горко им на онези, които след като умрели, не липсвали на никой! Какво им е горкото? Нито са причинили непоносима мъка на някой, а когато обичаш някой-не му причиняваш мъка.... нито пък са се мъчили над нечия смърт на техен близък.... Ама, ех....да му се не види... забравих,че хората сме социални животни.... И не само хората,ами всичко живо на тая планета... Растенията имат енергия, животинките-също, хората... Даже баба Ванга е казала,че и камъкът има душа... представи си ! КАМЪК! И ДУША! о.О
Знаеш ли,ако един ден реша да бъда егоистична по майчински и реша да имам дете.... ще си го взема от дом или от родилен дом. И какво като аз няма да съм го родила? Аз виждам, че духовната връзка е по-важна...и даже е най-важна и единствена всъщност! Щом мога да приема едно животинче за детенце, какво ли остава за човек! Аз мога да обичам не само своята кръв! И ако искам да даря топлинка на човешко същество, нека да е на такова, което някой е родил вече, дал му е тяло и го е изоставил! Тази душичка ще е решила да слезе на Земята, решила ще е ,че е достатъчно силна и...глупава, че да се роди тука.... А аз просто ще я приема и обичам! Ще приема и обичам моето дете,ако реша да имам такова изобщо... ще приема и обичам ДУША! Не тяло, не ДНК, а душа! Имам и силна интуиция, така че усещам енергиите, понякога предусещам и важните събития, особено в сънищата ми ми е е случвало много често нещо, което после,като разтълкувам, и разбирам какво ще стане... И то ....става!
Наскоро сънувах смърт.... и преди един ден ме сполетя... Сполетя едно от съществата, които най-много обичах! Сполетя едно същество, към което бях особено привързана... Два дена се мъчи, водих го на лекари, държах го в ръчичките си, накрая безжизнено и едва дишащо... търчах из София ,за да го спася, будувах две нощи поред, прегръщах го, а то се гушкаше в мене и търсеше помощ и лек за болките си... Чувствах се толкова безпомощна, толкова го обичах и продължавам да го обичам... Агонията беше голяма... Да го гледам как се предава, да не мога нищо да направя, да се моля на Бог да не ми го взима... Да го галя , докато издъхне в една клиника на майната си... Даже не знам дали ръката ми е била на него, когато умря... а исках да знае, че не е само... Държах телцето му час на студа на един тротоар посреднощ, прегръщах го и плачех.... Когато се прибрах, беше вече вкоченено! В една мила поза, останала, докато съм го държала на тротоара в ръцете си... Миличкото ми.... Днеска прегръщах ковчеже и молих Дядо Боже да се грижи за него... Прегръщах ковчежето му и исках така да заспя... Молих дядо Боже да се грижи добре за него.... И да ми даде сили, защото ми липсва дяволски много.... И го обичам толкова много.....
Казват, че човек пораствал, когато осъзнавал, че ще умре....... А ти....... порасна ли поне мъничко след всичко това?