Шантаво приключение 16-17-18.06.2012 :))

От къде да започна изобщо... :) Може би от това, че трябваше да ходя на ЛАРП в Пловдив... Датата? 16 юни 2012. Мястото? Братската могила. Часът за започване на събитието? 11:00! Транспортът? Кола!
Ама... ЦЪК! xD
Трябваше да пътуваме 4 човека в една кола, срещата беше в 7:30 на езерото Ариана. Моя милост я тресеше адското безсъние още в самата нощ, когато точно трябваше да се наспи като пън! По някакво чудо реших, че така и така не ми се спи, поне да си оправя багажа. Спането беше 2-часово полузаспало състояние. В 6 сутринта телефонът ми звъни- кола нямало да има. Обаче пътуването щяло да се състои- да си събирам багажа и да отивам на Централната ЖП гара. Моя милост тотално изтрещява и отписва всякакво пътуване ужасно разочарована. Но все пак се стяга и отива на ЖП гарата, за да види какво я чака. Чака я заминал влак! Решение се намира в последния момент, пари-също. Мятаме се на автобуса за Пловдив в 8:00 и в 10:30 сме там. По някаква магия намираме мястото за ЛАРП-а в едни гори тилилейски. И го намираме с помощта на крясъци. Обаждаме се на някой от пристигналите и го караме да вика с все сила, за да разберем накъде да вървим. И така в единия край на гората се крещи, от другия-също. Докато не се намерихме всички. После крещенето се повтаря с останалите лутащи се идващи xD ЛАРП-ът започна в 13:00 часа!!! Жегата се спусна така, че стана ужасно да се върви дори. Тубите с вода изчезваха бързо и славно в стомасите ни и излизаха през кожата ни, омотана в кожени и метални брони и доспехи. Ролплеят се изпаряваше заедно с водата. Всички джанки се изпоядоха от дърветата в търсене на алтернативна вода. Накрая индивидуално всеки тръгна да търси спасение- т.е. да намери сборния пункт, от който се тръгна, за да се добере до вода. При което никой не успяваше. Моя милост също тръгна из горЪтЪ да дири водЪтЪ и се изгуби тотално. Обиколих целия парк сигурно 3 пъти, преследвана от пернати кръвопийци (демек-комари) . После разбрах,че мнозина сме тръгнали по същия път-обикалящи парка по няколко пъти, тотално изгубени  вдън гори тилилейски . Моя милост накрая излезе на пътя и си каза, че по него ще върви, пък където я заведе... И така след като 3 пъти обикалях всички храсти, треви и дървета, след като ходих по пътя, стигнах заветната точка, където намерих последна вода...
След малко започнаха да прииждат и другите. Вдън горите останаха най-големите ентусиасти само. Които даже и не подозираха,че останалите 3/4 играчи, вече се бяха разотишли.
Моят човек беше помъкнал със себе си един тон неща, които бяха толкова много и тежки, че даже бяха невъзможни за носене! А планирахме да не си тръгваме същия ден, а да останем на палатка за една вечер.
Тръгнахме дружно една тумба хора закъм ЖП гарата. Ние да се видим с една негова приятелка, а другите- да ловят влак. Обаче за малко да се изгубим в града. Всеки мисли , че трябва да ходим нанякъде, ама посоките, по които всеки мисли, че трябва да ходим, са тотално различни. В крайна сметка трябваше да вървим около половин-един километър буквално по релсите по посока гарата (или по-точно : по интуиция- гарата, защото не знаехме дали е там изобщо). Нямаше нито тротоар, нито път, нито нищо- само храсти и релси, надлези и релси... и ние с всички мечове и брони, ходим по тях и слухтим за влакове. Добре, че аз видях един дивак (т.е. влак) от новите, защото изобщо не се чу... Еййй, трябва да ги направят по-раздрънкани тея влакове, опасни са за живота :DDD Накрая мислехме, че сме стигнали друга гара....ама се оказа, че е точната. Там имахме среща с приятелка на човека, с който бях.
Видяхме се с нея, седнахме в кафето на гарата... Лафим си, лафим си, по едно време по говорителя се съобщава:
-На първи коловоз пристига ъвълъбълъмлмл (нещо промрънкано ясно и високо, което не значи нищо, явно човекът започна нещо да казва, ама реши да доизкаже друго и накрая да завърши с трето и стана една манджа с грозде!) ... xD .... и продължи:
-ъъъъъ, с предварителна резервация от София !
... Настава тишина, всеки в гарата, около гарата и с по-остър слух по-далече от гарата явно се опитваше да осмисли дали ушите не са го подлъгали и какво всъщност е или не е чул... след което всичко живо в гарата, около гарата и близо до гарата избухна в истеричен смях !! :DDD Моя милост се превива от смях и си удря главата в масата... :DDD
След като всичко се поуспокои, част от участниците се качиха на единия влак , а другите видяхме да чакат следващия пред гарата. Ние тримата с момичето тръгнахме закъм тях (общежитията) , за да и отидем малко на гости, после решихме да си правим палатка парти в двора на общежитията и да поканим който иска. Всеки обаче беше уморен. Това не ни спря. Чакахме час и половина тъпия рейс, който така и не дойде. Транспортът в Пловдив бил: когато дойде- тогава. Това не ни спря! :DDD Някак стигнахме донякъде с един рейс, после-пеша. А раниците вече ни тежаха жестоко. Аз още нямам нормална раница и се мъкна с мешка. Тея платнени животни издържат адски натоварвания, но са и адски неудобни. Мешка може да си вземеш и да ти трае по 10-20 години, че и повече. Мойта си я взех преди години, на път я товаря като магаре- вътре побирам спалния чувал, дрехи, аптечката, торба гримове, отвънка връзвам шалтето и потеглям. И сега бях така... но презрамките стават на въже и цялата тежест по някое време ти се впива в кожата... Затова по едно време не издържах и започнах да приспособявам някакви дрехи, които да омекотяват тежестта върху рамената... А отгоре на това тежестта трябва при такива дълги ходения да попада върху колан на кръста, а не върху гърба и рамената... Моят човек пък мъкнеше балиста, направена от масивно и тежко дърво. Принципно е слабичък, но страхотно силен и жилав и може да понася големи тежести. Та, неговият багаж беше двойно по-тежък от моя и аз даже се чудех как го мъкнеше изобщо. Не можех даже да го вдигна o.O
Та, стигнахме общежитията някак. Накупихме си две торби храна и бира, не знам защо,ама от борисовата градина навикнах да ям лютеница или майонеза... на хляб с майонеза му викали скинарска закуска. А пък на лютеницата с хляб и казват студентска пържола, доколкото знам :) Та, взех и семки, защото предположих,че на моя човек може да му се доядат, взех 2 големи бири и една малка радлер, пастет, чипс, рязан мармалад, много яка рязана халва, хляб и такива неща. Замъкнахме се до общежитията, където обаче нямаше ток, следователно-и топла вода. Аз обаче жадувах за баня и се израдвах като дете на кукла на ледената вода от душовете. Преоблякох се и доволна се върнах при моите другарчета :)
Обаче общежитията там са адски зле.. стаите са тясни като дупки, наблъскани вътре по 3 легла и останалото място е запълнено от една масичка. На етаж има по една тоалетна, едно помещение за простиране и една обща баня с 2 развалени душа. И отгоре на това- всичко е следено с камери... Да им имам скъпата фасада и гнилата същност....
След известен лаф, решихме да опънем палатката си в двора на общежитията... След като моят човек- А. не беше доволен от двора изобщо, все пак решихме да опънем палатката на едно тайно местенце. Ок, аз запретнах ръкави, защото исках да си я опъна сама. Беше вече тъмно. Светехме си с фенерчето ми и с фенерчетата от запалките и телефоните. Аз, А. и неговата позната се напъхахме в палатката да си гледаме на карти и да пием биричка. Аз не исках да ми гледат на карти, защото не исках да знам какво ми предстои. Лафихме си, говорихме си, смяхме се... по едно време някакви светлини ни осветяват палатката... някакъв глас пита какво става там... Охраната! Тръгнала да обикаля и чула смях. Намери ни, стана проблем защо сме в палатка, а не в общежитията. все едно е забранено вече човек да си стои където иска. Мислеше даже,че имаме дрога, предложих му да ни прегледа багажа, за да се успокои. Човекът видя, че не сме наркомани, а сме нормални младежи, които имат по-нестандартно мислене. В крайна сметка ни каза, че мястото, което сме избрали за палатка не е хубаво, защото наблизо спирала полицейската кола. Каза, че няма да ни докладва веднага, въпреки че трябвало да каже на полицията. Е, за какво, аджеба? Не сме престъпници, че да се отнасят така с нас. Все едно всеки с по-свободно мислене, който НЕ нарушава закона, трябва все пак да бъде предаден на полицията... Тъпотия до шия...
С А. решихме в крайна сметка да си обираме крушите и да си търсим друго място за палатката, което НЕ е в двора на тези общежития. Казахме си "чао" с познатата му и решихме да намерим отново Братската могила, където бяхме на ЛАРП.
Часът? Около 23 или 24! Взимаме си едни малки цигари. Нарамваме багажа. Мърморейки, защото точно бяхме тръгнали да заспиваме в палатката и трябваше да си я сгънем и да се ометем...
Той си е загубил картата, а аз не си я взех изобщо... а и сега не мога да я намеря нещо... Та, решаваме да вървим из нощен Пловдив по интуиция. А и без това няма вече жив човек да питаме кое накъде е...
И се започна... Отначало нощен Пловдив с диво тежък багаж е що-годе як и приемлив... докато багажът не започне да ти тежи така, че да отпочиваш на всеки 20 метра o.O
Спомням си,че бяхме седнали на една пейка на един булевард и слушахме тишината... пиехме си биричка , пушихме си . Не бързахме заникъде. После минахме покрай Марица и едно блато, от което романтично ни пееха ... жаби :D После отпочивахме до един вход, минавахме няколко моста. По едно време вече така не издържахме , че сядахме на всяко нещо, на което може да се седне. А. вече беше тооолкова уморен от мъкнене на масивната балиста, която така и не се използва, че едва се влачеше... Не че аз не се. Тогава мечтаех за удобна раница, каквато имам от вчера (26.06.2012 :D) Ама МЕЧТАЕЕЕЕХ ! Но нямах.... И аз ходех като зомби направо. Но беше мой ред да го поощрявам и да му вдъхвам кураж. Накрая стигнахме едно кръстовище, на което имаше пейки. Бях му казала, че ако стигнем там, ще отпочиваме. Е, стигнахме и А. само ми каза:
-Писна ми от тея пейки, искам просто да седна някъде,ако ще и на земята...
И седнахме! На земята. На окосената трева. Аз легнах на нея по едно време. Издишвах дим към небето и гледах звездите... И двамата бяхме тоооолкова уморени, че едва не заспахме там ,ама на място!!!  Но все пак беше приятно да си уморен, да гледаш звездите с половинката си на едно пусто кръстовище, да не знаеш къде точно се намираш и да гледаш дима от цигарата ти как магически изчезва сред звездите.... :)
По едно време гърбът му направо не издържаше и трябваше да изхвърли половината си балиста , за която съжаляваше, че я е донесъл, за да я хвърля...
И така... продължихме напълно и изцяло изгубени в нощния чужд град цяла вечер... докъм 5, когато намерихме Братската могила :D Нямаше такава грамадна радост просто :D Мечтаехме просто да легнем... А се зазоряваше, когато опънахме палатката на едно скътано яко местенце...
Заспахме като къпани... :) Събудихме се към 10, хапнахме пастет , поцелувахме се... и както трябваше да ставаме да си хващаме стопа към София, така и... заспахме о.О Откъртихме докъм 17:00 ч... когато като трупове едвам се надигнахме, събрахме си багатериите и тръгнахме да търсим изхода на пътя за София... Изхвърлихме една 2-литровка , защото беше станала на нищо, а и тежеше. Взехме си вода. И колко добре влизаше тая водааа.... Студена в адската жега.
Изхвърли и останалата част от балистата и направо щеше да се пръсне от яд, но не се издържаше, в крайна сметка щеше да направи друга,ама не беше в това въпросът...
Та... тръгнахме да търсим изхода за София (който в последствие се оказа, че е бил под носа ни... и се оказа, че и предната нощ сме обикаляли града на зиг-заг в объркването си...).. та, тръгнахме да търсим пътя... и се започна обикаляне номер две,ама по светло! Ама на жега....  Къде ли не обиколихме... и покрай изоставена криипи болница минахме, пресякохме едни ЖП релси 2-3 пъти и пак се започна с честото отпочиване... Някакви хора ни упътваха и все ни казваха: още 5-6 километра... Ние ги минаваме и се оказва, че има още 5-6... после-още 5-6.... И така до 9 вечерта, когато се оказахме на изхода за Пещера... Стопирахме и един пич ни спря и ни закара до изхода за София. В 22:00 часа някъде бяхме на изхода за София... на магистралата Бургас-София. И... нощният стоп започна! Никой не спираше... А ние изминавахме километри по магистралата . Стигнехме 2 бензиностанции, събрахме последните си 1,80 лв. и за 1.60 си взехме най-евтиното приемливо нещо- едни ФаФли! Разделихме ги на 2 и седнали на тротоара на пустата бензиностанция сладко-сладко ги изядохме . Нямахме даже хляб! Имахме само лютеница. А с пръсти нямаше как да я  ядем...
Точно решихме да спим в дерето, защото магистралата беше оградена с непрекъсната ограда, а аз оглеждах с фенерчето за подходящ терен за палатката, когато една кола спря и върна назад към нас :)) А беше вече към 00:00 или дори 1:00 часа посреднощ...
О! Щастие неземно! Оказа се една двойка от с. Калугерово. Наскоро се запознали,ама си паснали. Човекът явно се занимавал с измами,ама иначе адски искрен, ужасно емоционален и патриархат по мислене, което изобщо не ми хареса, защото считаше, че жената няма как да разбира от друго, освен домакинство, готвене и деца и трябва да си знае мястото. Жената- мъничка (после разбрах,че е и бременна) , подредена и добричка. Запознали се в автобуса от Австрия за България.
Взеха ни и ни поканиха направо да пренощуваме у тях. Приехме. По едно време останахме без бензин, човекът спря на една бензиностанция, изпроси си пари от шофьорите на колите там и си зареди за 2 лв. и нещо бензин. Стигнехме селото. Когато слязох от колата инстинктивно погледнах нагоре. И...останах да гледам така около 15 минути...
Не бях виждала никога такова небе!!!!! ТОЛКОВА МНОГО ЗВЕЗДИ! Дори Млечният път се виждаше мъгливо.
Мъжът много се разлюти, защото брат му беше дошъл и беше обрал цялата му праскова. Та почти цяла вечер беше бесен. Но към нас се държеше повече от добре. Ние бяхме изгладнели, но не си признавахме. Дори и така, те извадиха една тава със зеле със свинско, жената направи салата от чушки и зеле, донесе и маслини. Разделиха тавата със зеле точно на 4 за 4-мата ни, разделиха даже последното си безалкохолно на 4 и съжалиха,че не е останала от 10 годишната ракия да ни черпят :DDD
Къщата им беше много уютничка и китна, а лозовите клонки влизаха през прозорците. Имаха котенце и страхотно куче , с което станахме приятелчета, да не повярваш :DDD
На сутринта мъжът ни направи просто уникални палачинки- тънки и меки, каквито не съм яла никога. Намазахме ги с последния шоколад, после с мармалада на кубче, който ни беше останал на нас и с едно сладко, което им беше останало на тях. И ядохме . Беше божествено вкусно.
На сутринта двамцата решиха спонтанно да вземат да отидат на море... :))) И ни закараха на магистралата за София и запрашиха по живо по здраво :)
Стопирахме малко време и ни взе човек с камионче . Караше стока за Илиенци. Остави ни на спирката на 90. Стопирахме закъм София,но не ни взеха. Затова се качихме на автобуса и слязохме близо до нас. Той ме изпрати до нас и си тръгна. А аз още не можех да повярвам какво се случи в тези дни. И не преставах да се усмихвам :)))

От ЛАРП-а.
Снимка: Димитър Биков

Блаженство в палатка :)

Снимката не е хубава,ама все пак... :)

Обичам традиционните БГ къщи :)

Котенцето на домакините ни :)

Страхотното куче, с което обожавахме да се гушкаме :)

Красота в малките неща :)

На стоп :)

Криипи болницата :)

Залез по пътя...

Обожавам ЖП линии, гарички и т.н. :)

Crowie