"Аз виждам отвъд смъртта!!"

Не става въпрос за това, че някой те е зарязъл... не става въпрос за това, че си останал без работа... Самоубийството не е бягство! То е избор! Всичко е много по-дълбоко... много по-! Много по-черно и много по-бяло. Много по-истинско от сивото. Много по-възможно от невъзможното.

И раздялата не е просто раздяла... а е загуба на... себе си. А като загубиш себе си, нямаш нищо. И настъпва краят... и началото... Любовта не е само думичка, тя е съвкупност и когато бъде събрана парченце по парченце и сглобена в пъзел, може да бъде изпитана...истинска, светла! Лекуваща и съграждаща... спокойна и силна... Нежна и търпелива...

Пари се изкарват някак... но възможности се губят. От тях боли. От разпилеността. От нередностите във всичко. Някак... във времето, когато си се родил... В душите, които те заобикалят... В тебе, когато се чувстваш не намясто... 

И когато осъзнаеш, че си частичка от пъзел, който не намираш и не знаеш дали изобщо съществува... Правиш избор! Може би със загубата на надеждата... Може би с нова такава, че ще намериш своето място в Някъдето...

Катарзисът...  "Аз виждам отвъд смъртта!!"

Когато споделих за една починала отдавна приятелка, ми каза:

"Не я разнаасяй... никой няма нужда от това... Най малко пък те."

"Болей сама. Никой не може да помогне... "- добави Голата Истина в най-искрените си вербални форми...

А аз вече знаех, че всички винаги ссме сами... във всички болки и радости... Никой не може да ги изпита вместо нас...

Така става често... когато някой наистина мисли да си замине от този свят, не споделя, а действа...

Уважавам нейният избор... само се надявам където и да е сега, да намери своя покой и да търси своето щастие...

Само дето, откакто научих, не мога да спра да си поплаквам, защото беше наистина мъдър и прекрасен човек, пълен с доброта и любов... имаше на какво да ни научи... Смело мога да твърдя, че беше най-мъдрият човек, който имах честта да познавам...

Но самата тя каза веднъж, че тъгата е форма на егоизъм... затова ще се опитам вместо това... да се надявам за душата и...

R.I.P.

Марина