неделя, 3 февруари 2013 г.

С всяка крачка пътят намалява

Веднъж, когато бях дете, бях на дълъг преход в планината с една приятелка. Започна буря. Имаше гръмотевици и светкавици. Уплаших се. Исках по-бързо да стигна някъде, където да се чувствам в безопасност. Опитвах се да вървя по-бързо и по-бързо. Тя видя тревогата ми и ми се усмихна:
-С всяка крачка пътят намалява! Не се притеснявай...
Дори и да се чувстваме като охлюви в бързането си нанякъде през времетоили пространството понякога, дори не виждайки или не искайки да видим края на нещо, с всеки дъх, с всеки удар на сърцето, с всяка крачка, дума, постъпка...пътят намалява...някой път, за да ни докара буря, друг път- за да ни изведе под чисто небе... И като охлювета, носещи уроците си и живота си на гръб, често оградени от железната и студена действителност, продължаваме напред....изминали неусетно много крачки...Защото това е единственият път, накъдето можем или трябва да искаме да продължим....
Photo: I Can Do It
© Raz Aderet

Почти незабелязано, нещата около и в нас се променят, докато израстваме...докато през животите ни минават десетки хора, които оставят следи и продължават своя път нанякъде... Докато гледаме звездите и мислим колко са прекрасни...всъщност виждаме просто спомен за светлина, просто скорост с хиляди километри в секунда, просто разсъмване, заспиване, илюзия и една реалност, имаща я само вътре във всеки от нас...
Photo: The way of dreams
© Adam Brzuszek
Любовта е като летенето.... без другия, полетът е невъзможен... :)
Вдъхновение от нищото, камък, който се пропуква от смяната на сезоните, живот, който намира своя начин в зрънцето почва, нещото, което ти дава корени, но и криле...
Photo: alenkopera.com/gallery%201.html
Понякога враждите са безсмислени... когато аз съм част от теб и ти си част от мен. Когато без мен, не можеш да виждаш...когато без теб, не мога да говоря..когато без НАС, не можем да живеем... И късайки хармонията помежду ни, убиваме себе си в "НИЕ"....
Source: alenkopera.com
Целувката е...
Source: alenkopera.com
Когато докосна сърцето ти...
Когато докоснеш сърцето ми...
Source: alenkopera.com
Понякога думите са излишни...
Source: alenkopera.com
Публикувано от в

1 коментар:

  1. Blackmoon22 февруари 2013 г. в 17:19

    Път, който не знаем докъде води. Път който не се знае, дали си струва да извървим...
    И самозаблуда, че сме едно цяло, с някой, който никога не е бил част от нас. Жертваме много за някой, който смята ме за своя половинка, заблудени от романтични мечти, а накрая разбираме , че сме изгубили тези които обичаме, тези които ни обичат заради някой, който никога не ни е обичал. Живеем в спомени за красиво минало, в илюзии за красиво бъдеще, а не виждаме настоящето. Защо се заблуждаваме, че имаме една единствена половинка без която не можем да живеем, няма такава половинка, ние не сме половинки , а цели завършени хора,които имат нужда от другар, който да ни подава ръка когато паднем, с когото да повървим и да си направим пътя по-приятен, докато пътищата ни се разделят, а после срещаме нов другар.... Това е. Няма половинки има само другари, които може да обичаме като завършени личности, ако сме ние такива. Искайки някой да ни допълва и подкрепя ние показваме, че не можем да вървим без патерица. Лъжа е , че всички ние сме с едно крило и имаме нужда от друг за да полетим, имаме нужда да повярваме в себе си ,за да полетим.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)