В златна клетка

А този град ми е толкова тесен...
Отвъд него е целия свят...
Различен, ужасен, чудесен...
Вековен, но и толкова млад...

Като птица в клетка пърхам с криле...
Просторът е там, зад хоризонта...
Дълбоко в мене съм просто дете...
Застанало с цвете на фронта...

А тези улици са толкова сиви...
Дъждът се сипе мъдър и свят...
Натежал от липса на сили...
Като мен в този сляп град....

Ах! Този град ми е толкова тесен...
Отвъд него има къде да летя...
Пътят напред е толкова лесен-
едни решетки с дъх на цветя!

Една мисъл, идея и вик,
стремеж да живея на свобода...
Вдъхновение, един кратък стих...
Едно "искам точно сега!"

А този град така ме души...
Искам да знам какво е летежа...
Какво е копнежа
по мен да пълзи...
Искам простора и много звезди...
...