Да имаш фобия от познатите ти е странно... Отцепих се от всичко живо, отдадох се на работата си... Ходя по места , където знам, че няма да срещна познато лице, излизам във време, когато знам, че е по-сигурно, че ще се разминавам само с непознати... Плаче ми се постоянно, чувствам се тъжна и свободна, усещам независимостта от всичко и зависимостта от себе си... Отново имам мечти, слушам музика, чакам лятото :) Бъркам чувствата си, мислите си, което ме обърква. Пак ми се ходи на Синеморец... Чувствам се красива и уверена в себе си и се чувствам мижава и смачкана... Чувствам се толкова...мен... Противоречие, ходещ оксиморон, невъзможна,но съществуваща...отвсякъде...
Няма коментари:
Публикуване на коментар