Аз съм обикновено момиче. Ходя на работа, изкарвам пари, плащам си данъците, имам висше образование, нося всички цветове дрехи. Момиче във втората половина на двадесетте си години. Имам своите проблеми, както всеки, имам своите щастливи моменти, своите приятели и познати, възходи и разочарования. Не се друсам, считам се за любознателен човек. Имам своите търсения в живота, лични битки и мечти. Може да ме срещнете по улицата, да се разминете с мен или да ме видите усмихната в някой парк в приятна компания.
Мога да съм човекът, който ви обслужва и разговаря с вас. Смятам, че от всеки човек се уча. Всеки човек е жив учебник по социология, история на успехите и грешките, различна вяра, убеждение, разбиране за живота. И мисля, че дори и да нямам сходно мнение с някой, мнението е отворена книга. Затова се вслушвам в него. Чета и приемам след анализ кое според мен е вярно или не. Коригирам онова, което съм сбъркала или...повтарям грешките си...само за да се убедя за втори, трети, пети път, че са били такава. Всъщност, всички постъпваме така. Израстваме. Слушаме, вглеждаме се вътре в себе си и извън. И търсим. Защото сме многопластови. Наслагваме се, понякога оставаме празни само за да се напълним отново с онова, което ни е нужно. Смятам, че кариерата не определя какъв си, а съвестта, която носиш в себе си.
Аз съм!
Аз съм момиче...което слуша метъл! Понякога брутален!
Настъпва вечерта и очаквам любимата си група да се появи на сцената. За да се изпълни една моя мечта. Това е моментът, когато съм истинска. Когато престава да ми пука за всичко. Буквално! И ето, в залата настава пълен мрак, всички хора скандират името на групата и почти безплътни сенки започват да се раличават по сцената. Почти призрачни. Чува се акорд на китара, вълнението нараства. В залата става все по-горещо, във всеки един от нас избухва огън, като внезапно възпламенен бензин, когато прожекторите присветват и виждаме вече любимците си. Дългокоси, безскруполни, различни музиканти. Бунт с лицето на най-висшето изкуство. Започва...Започва...започва.... Започва раждането на звуците около нас... живи, огнени, истински, освобождаващи! И ето, забравям коя съм в ежедневието, пълно често с разочарвания , лицемерие и агония и съм тук! И съм сега! И съм всичко накуп без да съм никой. Брутални звуци! Death metal звуци , първични като сексуален акт, искан, зашеметяващ, когато не мислиш за абсолютно нищо. Бунтът срещу всичко в и извън теб в една зала между четири стени! Имаш чувството, че всички вътре сте едно, което споделя една енергия, една наситеност на всички цветове, дори и невидимите за нас, в едно огромно черно петно, което чувства, чувства, чувства! Какво те кара да влезеш в неразбираемата блъсканица за вас, наречена пого ли? Чувството, че искаш да изкараш агресията си навън, едно чувство почти идентично на „Боен клуб“ , чувството, когато абсолютно забравяш за всичко и се впускаш в надпревара с нотите, в своето унищожение, което ще те възроди по-чист и можещ! Чувството да си на метъл концерт ли? Усещам хиляди тела около себе си, понякога сме толкова сгъчкани, че едвам дишам и едвам мърдам, но се чувствам по-жива от всякога! Забравям за маниерите, за нужната дори и минимална доза лицемерие в ежедневието, забравям абсолютно всичко, това е моментът, когато на 100% престава да ми пука от всичко, коя съм, как трябва да се държа, какво мислят хората за мен, крещя,пея, дера се, изпадам в екстаз без капка алкохол или наркотични вещества, изпитвам пълен душевен оргазъм, не ме интересува дали съм жива или ще умра в следващия миг, аз съм свободна! Дори от себе си! Сценичното поведение, грим на музикантите ти предлагат един нов живот за час, час и половина, в който да бъдеш обезумял като животно, след който си готов за повече битки, отколкото си бил преди. Напълно чиста отвътре. Като след мощен оргазъм, когато само дишаш, дишаш, дишаш. В полу унес, разтърсен, прероден!
Концертът е към своя край , а ти искаш още. Групата излиза на бис и полудяваме, впускаме се в една последна и най-мощна битка и бунт като за последно. И ето, музикалният оргазъм те довършва по най-изтънчения начин и те оставя тръпнещ и нов!
...след последния концерт, на който бях, седнах в близост до залата, наистина освободена от всичко. Наистина в нирвана, наистина свежа и щастлива! Покрай мен минаха две момчета и нарекоха мен и хората около мен „Мръсни метъли!“ Не ни пукаше за мнението им. Защото нямаше смисъл да отговаряме на провокацията, защото знаехме, че самозаблудата им щеше да бъде тяхната единствена утеха smile emoticon
Аз съм „обикновено“ момиче с необикновено поведение, когато не ме виждаш. Ходя на работа, изкарвам пари, плащам си данъците, имам висше образование и...се къпя редовно smile emoticon
Субкултурата не е нужно да бъде разбирана от всеки или приемана. Защото ценя всички гледни точки. И понякога ми става жал за невиждащите. Блажени, казват, са в невежеството си. Но аз ЗНАМ!
Аз съм!
Аз съм момиче...което слуша метъл! Понякога брутален!
Настъпва вечерта и очаквам любимата си група да се появи на сцената. За да се изпълни една моя мечта. Това е моментът, когато съм истинска. Когато престава да ми пука за всичко. Буквално! И ето, в залата настава пълен мрак, всички хора скандират името на групата и почти безплътни сенки започват да се раличават по сцената. Почти призрачни. Чува се акорд на китара, вълнението нараства. В залата става все по-горещо, във всеки един от нас избухва огън, като внезапно възпламенен бензин, когато прожекторите присветват и виждаме вече любимците си. Дългокоси, безскруполни, различни музиканти. Бунт с лицето на най-висшето изкуство. Започва...Започва...започва.... Започва раждането на звуците около нас... живи, огнени, истински, освобождаващи! И ето, забравям коя съм в ежедневието, пълно често с разочарвания , лицемерие и агония и съм тук! И съм сега! И съм всичко накуп без да съм никой. Брутални звуци! Death metal звуци , първични като сексуален акт, искан, зашеметяващ, когато не мислиш за абсолютно нищо. Бунтът срещу всичко в и извън теб в една зала между четири стени! Имаш чувството, че всички вътре сте едно, което споделя една енергия, една наситеност на всички цветове, дори и невидимите за нас, в едно огромно черно петно, което чувства, чувства, чувства! Какво те кара да влезеш в неразбираемата блъсканица за вас, наречена пого ли? Чувството, че искаш да изкараш агресията си навън, едно чувство почти идентично на „Боен клуб“ , чувството, когато абсолютно забравяш за всичко и се впускаш в надпревара с нотите, в своето унищожение, което ще те възроди по-чист и можещ! Чувството да си на метъл концерт ли? Усещам хиляди тела около себе си, понякога сме толкова сгъчкани, че едвам дишам и едвам мърдам, но се чувствам по-жива от всякога! Забравям за маниерите, за нужната дори и минимална доза лицемерие в ежедневието, забравям абсолютно всичко, това е моментът, когато на 100% престава да ми пука от всичко, коя съм, как трябва да се държа, какво мислят хората за мен, крещя,пея, дера се, изпадам в екстаз без капка алкохол или наркотични вещества, изпитвам пълен душевен оргазъм, не ме интересува дали съм жива или ще умра в следващия миг, аз съм свободна! Дори от себе си! Сценичното поведение, грим на музикантите ти предлагат един нов живот за час, час и половина, в който да бъдеш обезумял като животно, след който си готов за повече битки, отколкото си бил преди. Напълно чиста отвътре. Като след мощен оргазъм, когато само дишаш, дишаш, дишаш. В полу унес, разтърсен, прероден!
Концертът е към своя край , а ти искаш още. Групата излиза на бис и полудяваме, впускаме се в една последна и най-мощна битка и бунт като за последно. И ето, музикалният оргазъм те довършва по най-изтънчения начин и те оставя тръпнещ и нов!
...след последния концерт, на който бях, седнах в близост до залата, наистина освободена от всичко. Наистина в нирвана, наистина свежа и щастлива! Покрай мен минаха две момчета и нарекоха мен и хората около мен „Мръсни метъли!“ Не ни пукаше за мнението им. Защото нямаше смисъл да отговаряме на провокацията, защото знаехме, че самозаблудата им щеше да бъде тяхната единствена утеха smile emoticon
Аз съм „обикновено“ момиче с необикновено поведение, когато не ме виждаш. Ходя на работа, изкарвам пари, плащам си данъците, имам висше образование и...се къпя редовно smile emoticon
Субкултурата не е нужно да бъде разбирана от всеки или приемана. Защото ценя всички гледни точки. И понякога ми става жал за невиждащите. Блажени, казват, са в невежеството си. Но аз ЗНАМ!
...
Crowie
