Всички винаги сме сами...: Вече НЕ!

Вече НЕ! Няма да плача! Спомням си....имаше един период преди доста години, когато си наложих да не плача...и успях! 2 години минавах през какво ли не... но щом сълзите ми тръгваха да бликат от очите ми... ги спирах! Поемах дълбоко въздух, спирах мислите, спирах чувствата, стисках зъби, казвах си:"Няма да стане!" и продължавах напред! И бях горда от това... то си е за гордост!
Също така обаче си спомням и моментът, когато си позволих да заплача... То не беше по някакъв особен повод... даже вече не помня по какъв повод беше изобщо...Тогава просто си казах...защо пък не... я да видя какво беше чувството...и си позволих да заплача... Беше тоооооооооооолкова сладко!!!! Че не че не можех, а не исках да спра! Все едно нещо отдавна забравено се върна... все едно бях оставила детето си за осиновяване и го намерих след години на тревоги!
ЕБАТИ МАЗОХИЗМЪТ!!!
Сега обаче искам да се науча да не плача изобщо...и да не го допускам вече! Искам да стисна зъби и да постигна целите си-новите! А щом искам- МОГА! Аз ще се науча да не плача! Даже вече успявам! Успях на няколко пъти! Което е новото-старо за мене! И е сила,мамка му! Сила е!
Сила е да кажеш "майната ти" на чуждото мнение, на хората, които просто минават през живота ти, на нещата, към които си бил привързан, ДА КАЖЕШ "МАЙНАТА ТИ" НА СЕБЕ СИ !!!!!!!!!! Да стъпиш на трупа си , за да продължиш напред! Защото понякога това е единственият начин!
Един човек ми каза, че всъщност ме вижда като силна личност, а не като слаба и депресивна... не му повярвах! Сега, когато започвам да вярвам на себе си, започвам да вярвам и в думите му....
Брей! Как се оказа така, че един непознат намери силата в мене, която самата аз изкопах от гроба и с нокти и зъби след време...
Но каквото било-било! Има доста още неща да преодолявам ..има и още да ме чука съдбата... дано някой ден вземе и се поусмихне малко...

Поздрав с песнички: