..."без" стих...

Аз съм дете!

А мъничка съм, тъй съм мъничка отвътре
като играчка от яйце.
Не ме ли виждаш, че дори се сърдя
като мъничко дете...

Не ме ли виждаш, че обичам захарен памук
и в облаци се крия...
Защото страх ме е да полетя..
Защото паднах лошо и сега се скитам...

Защото тръгнах с отворени ръце
към някой, за да го прегърна..
Но той се дръпна тъй от мен...
Че паднах и потъвах..........и потъвах................

Не ме е страх да скитам без посока,
посоките са само част от Ада...
Но ме е страх стрелка да стана към високото
и така да си остана...

Но ме е страх към някой пак да се затичам
като дете към захарен памук...
А той отново да не може да обича...
Мен...тогава...аз...и тук...

Но ме е страх до ужас и до болка
да бъда пак ранимото хлапаче
За мене няма пристан и отмора..
Има само "но" или "обаче"...

За мене няма приказки, в които да живея,
за мене няма болки слаби...
Да съм дете...това умея...
Потънало в....рани!

23:42
27.10.2011

---------А СЕГА И НЯКОИ НЕЩА СЪС ЗАДНА ДАТА-----------------------------------------

Не ме запомняй

Не ме запомняй като име,
а като спомен, който диша.
Аз звук съм,нямам рима,
която просто да отпишеш...

Не ме запомняй като сричка,
дълго късах свойте думи...
И приказката наша не написахме,
защото беше просто в ума ми...

Аз исках мене да обикнеш, като плюшка,
която всяка нощ до теб заспива...
и се събужда от надежди люшкана
под слънцето - прегърната и дива...

Но запомни ме като цвете,
което ти превърна в хербарис сух,
Държейки го далече от ръцете
и думичките, които аз не чух...

Запомни ме като спомен,
който из полята тича
и търси своя лист отронен-
мъртъв...който да обича...

16 Май 2011, 23:03

----------------------

Болка от себе си..

миг,проблясък,отново е тъмно...
тъмно в мене,над мене,навсякъде...
чакам в ъгъла пак да се съмне...
но зората захвърли ме някъде...
пламък,цигара,дим...няма ме,
с всяко вдишване губя и себе си...
бях ухание,а сега съм нещастие-
в мен е ножчето,вените,рязане...
Капе кръв от очите ми,моля те...
с всяка капка в душата си гина...
и от светлината сама аз избягах...
от море се превърнах в пустиня...
Искам дъжд да вали,не измама
и да падам на капки и аз...
там,където съмнения няма...
няма кръв,нито болка и мраз...
Аз съм тази,която побягна...
аз съм тази,която умирам...
аз съм тази,която е сянка...
бродя в себе си,но не се намирам...

25 Август 2008, 01:18

---------------------------

Счупено сърце

Ще събера парченцата от счупеното си сърце.
Да ги лепя-няма! Така ми е добре...

Ще замълча... Не! Няма да говоря...
Думите са просто път към Ада...
И кракта дрямка и отмора
по пътя към разпада...

Обръщайки лицето си, ще кажа вам,
Че всички вие сте безумно смели...
Защото още имате сърца! Аз знам...
че всеки винаги е сам...
А малка смърт са всичките раздели.....

31 Март 2011, 11:40

----------------------------

Ще бъда!

Не, няма аз назад да се обръщам,
ще тичам през полето на умората.
Ще бъда все различна и все същата,
раздавайки искри на хората.

Ще тичам под дъжда и ще играя
на криеница с надеждите си глухи,
ще ги превръщам в пълна стая
с плюшени играчки и цигулки.

Ще свиря на китарата в ъгъла
с опънатите струни от очакване
за всеки миг, когато съм се лъгала,
за всеки път, когато ме е нямало.

А спрат ли да отдъхнат пръстите,
ще ми е песен вятърът в полетата.
И пак ще свиря в гъстите
корони на дърветата.

Ще търся светлината в дланите,
ще се родя глухарче бяло,
за да се разпръсна из поляните,
когато всичко е умряло.

И когато всичко свърши утре,
в човек ще се превърна пак
песните забравил вътре
в желязото на някой кръстопътен знак...

03 Януари 2010, 18:18
-----------------------------

Защо е нужно...

Нима са нужни хиляди години
и слънцата да умрат...
И толкова сковани,снежни зими,
и хиляди тела и жива плът...
Нима е нужно в очите ми да капе дъжд
и вечно да вали в тях...
Нима е нужно всеки ден да е един и същ
и писъкът да заглушава всеки смях...
Нима са нужни хиляди въздишки,
и нежните цветя да прецъфтят...
И тонове красиви книжки
с приказки да изгорят...
Когато само поглед ми е нужен
да ме събуди от кошмара,в който тичам...
Отворила очи да се заслушам
в редовете ти,защото те обичам...

14 Април 09, 22:37

--------------------------------

Обичам да ме гледаш....

Обичам да ме гледаш,щом заспивам
и да се будиш сутрин със зора огряла
кожата ми,обагрена кат вишна
в цвят на обич черно-бяла...

Обичам да ме галиш по лицето,
протегнал двете си ръце и даже
по-тихо от шепота в сърцето
твоето сърце "Обичам те" да каже...

Да се събуждам с ръцете вплела
в пръстите ти топли от вчерашната нощ...
Откраднала, от спомените взела
тяхната утеха в немощната мощ...

Обичам да те гледам като ангел бял
от демоните взел последни сили
и обичта на целий свят събрал
за мен,и аз за тебе,мили...

------------------------------------------

Абе, всичко е a bunch of bullshit !!!!!!!!! Нищо няма смисъл, всичко е изливане от пусто в празно...как хубаво са го казали само...: "От пусто в празно" ... Все едно с думи можеш да направиш дупка в морето... Всички винаги сме сами! Това е единствената истина! Аз съм сама! И ти! И ти... и ти също! Само дето вие не го знаете... Или четете тези думички и не вярвате в тях... защото,ако наистина вярвахте... Нямаше да намирате смисъл в себе си.... Ако беше така... нямаше да намирате и смисъл в тези стихове....
Спете спокойно... всичко е просто измислица.......