Чувствам се на столетия

Всички ме мислят за малка... Защото така се държа и като такава изглеждам... Защото търся... т.е. търсих закрила и топлина... Мислите ме за малка, защото се шегувам, гушкам, плача, търся.... Да, аз съм малко дете, защото като такова мога да обичам... И да прощавам! И това не е самохвалство, защото ми пречи в този живот, но постоянно го правя... Но...
нито един от вас не знае колко мисли нося в себе си... Нито един от вас не знае, че се чувствам не на десетилетия, а на столетия... Нито един от вас не знае , че след смеха ми, когато съм с вас, толкова тежки и сериозни въпроси идват в ума ми... И толкова страх! И се опитвам да гоня този страх с любов към всичко, защото съм чувала, че страх и любов са антагонисти... Но не всеки път се получава.... Нито един от вас не знае, че виждам всичко, което се случва около мене и с хората, които познавам... всеки си мисли, че не забелязвам или че това не се отразява и на мен! Всеки един от вас ме променя... дори и с едно запознанство...
Никой от вас не е в ума ми, за да знае колко много тежи този свят... Понякога се чувствам прекалено тежка от мисли и истини... И си мисля, че невежеството действително е блаженство... Ако знаехте само колко съм стара... В душата си... Ако знаехте само колко неща не ви казвам... И че колкото и лесно да споделям в повечето случаи, все пак важните неща буквално засядат на гърлото ми и не мога да ги изговоря... Или поне не с нормален тон. Понякога ги обръщам на вицове и хората ги приемат с усмивка и за развлечение... което все повече ме убеждава, че сте лековерни! В смисъл, че се водите по тона на гласа, а не по смисъла на думите... Друг път изговарям важните неща с груб тон, понякога със сърдит...но не и с моя си, не и с този, с който се очаква да ги кажа, с който да ви предразположа ,че ще чуете нещо важно... Не сме във филм, но доста сме се филмирали всички и си мислим, че нещата стават като по телевизията... Че само героите ни умират, а ние сме актьорите и ще останем живи, мислим, че любовта трае по 60 години и хората умират щастливи в съня си, хванати за ръка... Мислим, че убийствата са нещо върховно и "якУУУУ"... Истината е, че не сме във филм, умираме и като герои , и като актьори, умираме сами, никой няма да държи ръцете ни, а убийствата са отнемане на живот! И важните неща понякога се изговарят без "предразполагане"... а трябва да се "четат" между редовете на тона....
Вие не знаете, че съм малка.... само на няколко стотин години...Чувствам , че душата ми доста се е прераждала ,но и има да се преражда... Чувствам вери, религии, животи, хора, места, ситуации, енергии, души, тленности... Знам, че ме е страх от този живот, но и че съм избрала да го живея поради някаква причина и затова трябва да се държа...някак! Или поне да опитам да се държа...
Всичко просто е прекалено красиво , за да е истина.... и е така... то просто не е истина! Истина са фактите! А красотата е просто илюзия - от онези, които ти "дават" причина, за да се задържиш на повърхността и за да не се откажеш да плуваш...
Малка съм.... само на няколко столетия....