Защото го вярвам!

Няма да попадам в чувства!

Няма да попадам в чувства!

Няма да попадам в чувства!

Няма да попадам в чувства!

Дори и да възникват, дори и да изпитвам нужда, дори и да усещам, че се привързвам. Ще се възпирам. Защото

ВСИЧКИ ВИНАГИ СМЕ САМИ!

Имам го издълбано на крака си с резец! Текло е кръв не само от него. Хиляди пъти повече кръв е текла от душата! Защото е вярно! Защото го вярвам!

Всички винаги сме сами!
..че всички винаги сме сами... е единствената истина, която имам! И няма да я оставя да бъде погълната от заблуди, от измамни усещания, от надигания на хормони в мозъка, от надигания на нужди за сигурност и прегръдки, от слабост и фалшива сила!
Всеки път, когато си тръгвам сама и никой не остава, докосвам белега си и се усмихвам. Защото винаги се оказва верен. Той е единственото вярно другарче. Чувствам го почти като живо същество, с което ходим по тъмните улици. Не съжалявам, че го направих. Радвам се, че не го направих с татуировка, а е белег. Защото белегът е по-личен. Особено направен от самия теб........... Така той се превръща в история, в приказка..... Много съкровена и свещена...... без страници от хартия........ а със страници , написани на тялото... с нейните четки и боички...........
Ето, пак те докосвам, релефно мое приятелче.... благодаря ти, че ми напомняш всеки път какви сме.... Вярвам в теб..... вярвай и ти в мен..........защото
......

всички винаги сме сами

...