"Смисъл" на живот ..

Днес ще ви бъбря за смислите... То да бяха малки смисли.... а то-грандиозни! И глупави! Защо глупави ли? Ами....започвам да разказвам :)
Гривнички! (Ни в клин, ни в ръкав,нали? Мой специалитет :Р ) Буквички! Мдам... Гривнички и буквички.... Това е смисълът на живота ни! И плочки, както и силикон във всякакви форми. Смисълът ни на живот са чашите, токчетата, малките изкуствени камъни. Но БЛЕСТЯЩИ.... Хартийки с цветчета, метали, корейски и китайски боклуци за по левче... И всичко от този сорт.... Оу, да не забравяме и луксозните стоки: бижута, кристали, дрехи за по 500 лв. едната... Луксозните витрини, дами и господа- те са нашият смисъл на живот! И ще Ви го покажа и с примери:
Преди дни при мене дойде жена... На видима възраст около 40-50 години. Беше дошла, за да си купи дребна силиконова каишчица. Беше я сънувала ден и нощ. Беше си купила една,но сега искаше друг цвят. Беше си накупила и буквички, за да ги ниже на нея и сега идваше тук... Хареса си 3 каишчици (скъпи майка ти и баща ти!) и трябваше да избира с последните си пари-беше пестила явно. Беше дошла за бялата, но си хареса още една, а искаше и нова буквичка (пак скъпа- майка ти и баща ти!). И започна вайкането. ЦЯЛОТО и внимание , ЦЕЛИТЕ и мечти, ЦЕЛИЯТ и труд, ВСИЧКИТЕ и сънища, ВСИЧКИТЕ и усмивки, КОПНЕЖИ, СТРЕМЕЖИ, ЦЕЛИ, бяха в... една каишка и една буквичка! Седеше и сменяше каишките, вътрешно направо се усещаше,че я БОЛИ! Ама БОЛИИИИ! За..една каишка.... Болеше я, защото не можеше да запълни живота си с нея...мислех си! Но влагаше целия си тоз живот в една каишка... Влагаше смисълът си на живот в един цвят! За нея важно беше да си сменя каишките всеки ден... нищо че имаше 2 (защото в крайна сметка си купи едната) , за нея смисълът на живот, нещото, което пълнеше ежедневието беше да ниже 3 буквички на 2 каишки всеки ден.Знам, че ще ми кажете,че всъщност всяка жена си сменя аксесоарите и дрехите и т.н. Но уверявам ви, това не беше този вид кокетност... НЕ БЕШЕ КОКЕТНОСТ,АМА ИЗОБЩО! Беше смисъл на живот.... очите и го казваха, движенията и, думите и, тона на гласа и, въздишките, цялата ТЯ все едно крещеше: "Това е моят смисъл на живот!" !!!
След като си тръгна, се замислих.... за смислите ... на другите, за моите....... Колко хора живеят с мисълта за следващата блузка, за следващият чифт обувки, за следващата хапка, за поредния телевизор, за малкото пръстенче от магазин за левче, за джунджурийката от кварталният магазин, за новият диван, за санирането на апартамента, за една каишка, за една малка буквичка! ЖИВЕЯТ! За това! РАБОТЯТ за това! МИСЛЯТ за това!!! СЪЩЕСТВУВАТ за една буквичка!!!
И се запитах за мен... За това колко пъти съм се самозалъгвала, може би без да съм го знаела... за смислите. Но поне аз не се самозалъгвам толкова често да живея за нещо, което няма да ми е в полза,ама хич. Стига нещо да ми върши работа, то значи е било нужно! Другого е суета..
И се запитах.... КОГА? Кога стана така... че животите да са ни ограничени до дребни предмети? Кога каишките заместиха любовта между двама души? Или може би по-точно: кога успяха да станат в по-голямо количество от нея? Кога любовта изчезна и се превърна в каишка? Която не може да запълва нищо, а просто стои статична на ръката... Кога дойде илюзията, че можеш да живееш с и за каишка? Ами мечтите? Но онези- ИСТИНСКИТЕ! Къде изчезнаха? Толкова много страхове ги погълнаха, че те просто умряха и труповете им се превърнаха.... в каишки! Смелите мечти за това да видиш целия свят, за това да намериш легендарната си половинка в живота или поне реалния човек, с които да посрещат трудностите, мечти за свобода, за революция, за по-красив свят, за спиране на насилието над хора и животинки, мечти за дом, за анархия или за полет в небесата , мечти за личностно изграждане, за усъвършенстване, за лек за рак и СПИН, за край на глада, за поезия, проза, нов поглед над света, нов свят изобщо!!! Всичко се превърна на.... каишки! Всичко това лежи умряло с трупове- каишки, висящи на ръцете ни. И вместо да постигаме себе си и да имаме онова, което наистина ни трябва, ние живеем за онова, което може само да се трупа. Божествена трагедия...
Другото, за което ми се ще да поговоря, е външната страна. НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКО И ВСЕКИ. И пак една ситуация от живота ме тласна да пиша за това: Срещу мене има луксозен щанд за свръхскъпи часовници и бижута... Естествено, не мога да се начудя какви аджеба трябва да са тея хора, които купуват такива неща.... Оу, има и един пак свръхскъп щанд за дрънкулки- обеци, гривни и колиета ,ама от камъни... Ама не диаманти, а от онези, които можеш да си купиш навсякъде. Примерно обеците да са ти 150 лв. А колие може да стигне и над 250-абе, абсолютно ненормална работа.... Но всичко е огреяно от изкуствени светлини в различни цветове, лъснато до блясък, пипа се само с ръкавици. Все едно като го купиш няма да го грее обикновено слънце и няма да го пипаш с ръце! И все едно не можеш да си го вземеш от някоя сергийка за 5 лв. примерно,ама абсолютно СЪЩОТО нещо! СНОБАРЩИНА! Аууу, как я мразяяяя.... Едно от нещата...да не кажа и основното нещо, което НЕ МОГA ДА ДИШАМ, е снобарщината!!! Хора пред мене си купуват мегаскъпи неща САМО ЗАЩОТО са изложени на бляскава витрина! БУКВАЛНО! Купуват ги, защото са оградени от.... лампички! Все едно ще ходят с лампички около врата си, а не с гердан! Все едно ще носят часовника си за ръка в кутия и ще го пипат само с ръкавици, а няма да го носят на китката! Единственото, което може да оправдае всичко това, е ако часовникът има наистина дълга гаранция и е наистина качествен и ако..е от сребро! Ама тея не са. Ама хората, които ги купуват имат сребърни верижки на мястото на мозъци! Всичко обаче е усложнено от...простичкото:
Как ли? Всичко започва от добива на метал, после през обработката на машините, механизираните занаятчии, скалъпването и, при което стоката такава, каквато е, се пръква на бял или черен свят... И се започва ПУДРЕНЕТО и.... РЕКЛАМИ! ОСВЕТЛЕНИЕ! КРАСИВИ ПРОДАВАЧКИ С ЛИЦЕМЕРНИ ИЗРАЖЕНИЯ ! Лъжи! Още лъжи.... и ОООЩЕ ЛЪЖИ! Изведнъж нещото, което най-малко ти е необходимо, се превръща в цел номер едно !!!! Естествено, цената му е ТРОЙНО, ПЕТОРНО по - скъпа от реалната, защото все пак.... пудрата си е пудра! И така клиентът си купува нещо от скъпата витрина ,но действителното се крие зад витрината.... там, някъде ...в някоя стая, наричана "офис", в някой цех, а може и мазе с два струга!
Така започнах да се замислям и за своята ценностна система.... когато например си избирах помпа за силикон (строителен,де, на мене друг ИЗОБЩО не ми трябва! :D:D:D ) Исках да не е прашна. Какво по дяволите съм си мислела.... че все едно, като има малко прах- няма да работи? Всъщност, така и избрах по-качествената, а некачествените висяха по-лъскави на същата цена... Добре че имах добър консултант, който да ми обясни реалното положение на нещата.... :)))
И хората сме така.... приличаме на помпи! Лъскавите по-често се чупят, прашасалите- продължават да вършат работа и да се справят. И се чудя кога, КОГА ще настане времето, когато няма да съдим един за друг по външността, КОГА ще спрем с предразсъдъците, ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ, ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ! И ще погледнем надълбоко... защото дълбокият поглед е поглед през пудрата! И крие тооолкова приятни изненади в повечето случаи... :))) Чудя се на този си мазохизъм да се лишаваме от тях... Това си е лишаване от себе си... И после... се опитваш да запълваш тази липса.... с каишки!!!!!!!!!!