Ние умряхме днес...

Той е най-прекрасното нещо, което някога ми се е случвало... Обичам неговата нестихваща енергичност, разнообразието, към което се стреми, неговата различност, обичам невероятните изненади, който прави, обичам начина, по който се привързва, обичам, когато ми мрънка, че не съм го гушкала достатъчно, обичам начина, по който ме държи в прегръдките си, докато спя. Обичам новите ни приключения, пътуванията ни, обичам глутниците с кучета, които утихваха в нашата компания. Обичам мириса на тялото му, обичам чистотата на душата му. Обичам страха му, обичам романтичните му хрумвания, невероятната му грижовност, начина, по който бута нослето си в прегръдките ми, когато заспива. Обичам сълзите му. Обичам търпението му, обичам нетърпението му. Обичам да го виждам щастлив. Обичам оптимизма му, късмета му, обичам слабото му тяло, обичам да правя любов с него- по-чувствена от всеки бурен секс... Обичам възмущението му, обичам да се усмихвам, когато започва да сваля по 8 блузи от себе си, 4 панталона и още толкова чорапи :) Обичам недостатъците му, обичам малките ни караници, обичам да гладувам с него и да се боря за него. Обичам момента вчера, когато прегладнели с последните си пари си купихме руска салата и хляб и гребяхме с коричките, защото нямахме прибори, докато ходихме, защото бяхме прекалено гладни. Но бях с него. И всяка коричка хляб от него и с него ми е вкусна. И да гладувам с него обичам, защото сме заедно. И защото после всичко ни е вкусно :) Обичам да не знам какво ще стане утре и да не си правя планове с него... Животът е всеки миг "сега" ... Обичам да живея с него, да го чакам навън с чаша кафе, защото искам по-скоро да го видя, а стълбището е прекалено дълго, въпреки че са около 11 стъпала... Обичам да ми тропа по прозореца с камъчета, защото няма телефон :) Обичам да го гледам как се наслаждава на кафето си, на първата си сутрешна цигара, на кръстословицата във вестника.. Обичам погледа му, когато седи срещу мен и ме гледа с привързаност, обич и топлина. Обичам глупавите ни възгласи "пкаа, пкууу, пкъъъ" :D , "много ясно"-то му, "зай-зай" :) Обичам начина, по който държи сиамското ми коте в скута си... По който гали зайката ми, начина, по който се радва на нещо, когато го измайстори. Обичам да раста с него. Ние сме като две деца, които се опитват да се усмихнат на сивия свят пред заплахата той да ни смаже всеки миг. Ние растем заедно, учим се заедно, заедно сме...Обичам начина, по който спи в ембрионална поза, завит под юргана през глава...Обичам него! И ето го... в момента спи зад мен...гушнал се в белите завивки....... Той е най-прекрасното нещо, което някога ми се е случвало.... Той е........минало........... Ние вече сме мъртви...........