Мечти за спомени ... :))

Когато попадна на снимка на морето ... изведнъж ми се приисква да бъде лято отново... Да излизам и да се прибирам, ако изобщо се прибера, само с един потник на гърба си :) Да отидем отново на море с любимия човек, което да е приятно хладно. Когато навлизам във водата, да го правя отново по моя си шашав начин... изведнъж напред, за да може студената вода да обгърне нажежения ми гръб... да усетя онези полазващи тръпки на лед и удоволствие... Да бъда горда от малкото себе си, което се чувства щастливо, че е навлязло наведнъж във водата, докато другите не смеят по половин час... аа и отгоре на това- му е харесало до краен предел :))) Иска ми се да има пак огън на плажа, на който да си печем някакви работи... Морето нощем да шуми... а ние да бъдем завити с едно одеяло... и да гледаме лунната пътека...

Иска ми се например после да бъдем с повече хора на плажа... с китара, която да свири... в такт с искрите от огъня... Да ухае на водорасли и миди... Да пием бира и да пеем... Да се смеем и играем на онези глупави и забавни игри като асоциации или подаръци :) Да се къпем нощем в морето... А после да ловим светулки, да броим падащите звезди и да слушаме щурците... 

Искам пак да отида на плажа Камчия, когато има съвсем малко хора и е толкова... неземно :)

Искам пак да гледам залеза над Варна от Галата...

Искам отново да съм на път с раницата на гърба и горещия асфалт под краката ми, с вдигнатия палец и незнаенето какво прекрасно приключение те чака след търпението ти и пускането по течението на живота :)

Искам пак да чувам тракането на влаковите колела под мен, докато се нося с влака и вятъра... протегнала длан през прозореца на стария вагон... Да посрещна изгрева с мирис на гара и море... и да чуя пронизващия звук на влаковите спирачки, отекващи в стените на гарата от мрамор... и старите чешми...

Искам отново да усетя мириса на цветята и отново да видя онова малко слънчогледче, което беше пробило дупка в асфалта на магистралата край Стара Загора далече от всичко цветно и свое... 

Искам да бъда отново на някой метъл фест далече от тука... сред хаоса от миризми, хора и звуци... понесена от странно желание, смесица от нужда за саморазрушение и самоизграждане...

Искам пак.... да тичам напред... мечтаеща и незнаеща накъде отивам... нанякъде... където... винаги ще се чувствам у дома... :)))

Искам .... Но се замислям, че искам спомените си... Прекрасните си... но вече изживени истини.. И си мисля, че ... всъщност искам нови... неизживяни още и прекрасни спомени... с нови и прекрасни места... които да посетя и обикна... като нов дом... под небето :))