Понякога съм толкова типична.
И мръщя се, но и се радвам.
Понякога съм коренно различна
от вакуума живот създавам...
И цветна съм, но и съм черно-бяла.
И груба съм, но и съм нежна.
На парченца разпиляна, но и цяла.
Повехнала или пък свежа...
Едно те моля с цялата си вечност,
погрешно ти не ме разбирай:
Обичай ме! С твоята човечност.
Обичай ме и никога не спирай....

Няма коментари:
Публикуване на коментар