Ти си спирката, на която ще чакам.
И на която ще сляза след дългия път...
Ти си стихът ми тихо изплакан.
Моят хаос и моят тих кът.
С теб ще се скрия след тежките бури.
И ще заспивам с длан в дланта...
Ще скитаме диви, искащи, щури.
И ще обичаме като малки деца.
Ти си ми всичкото, дето го имам.
Свят в света ми и плач в плача...
От тебе обич ще взимам, ще взимам...
И ще давам любов на теб и света....
Няма коментари:
Публикуване на коментар