А ти си пътник, странник без дом и посока... и колкото повече се губиш, толкова по-често се намираш. И колкото повече се намираш на кръстопътища, толкова повече избори правиш и по-отговорен ставаш... страннико! Ти си приказка, написана от себе си и затова си такъв, за какъвто си се представяш... Пътуваш през живота си и понякога ще ти се налага да взимаш от миналото си точно толкова, колкото би побрала бутилката ти с вода... за да не умреш от жажда и липса на опит и да оцелееш, докато не намериш нов извор... на вдъхновение, сила, вяра и истина... Ти си това, което си избрал да бъдеш след всичко. Миналите ти стъпки ще потънат в кал или ще изчезнат в корените на нови цветя, бъдещето ти е само надежда... А ти си просто странник насред вътрешните си фронтове и покои... точно тук и точно сега...
[вдъхновено от един съвет на приятеля ми по отношение на горчивият и разочароващ опит, който наскоро ми поднесе живота]
Няма коментари:
Публикуване на коментар