Не сме вечни! Нито телата ни, даже душите ни, може би не са... Според една от теориите, когато станеш съвършен, твоята награда в духовното израстване след всички прераждания, е da изчезнеш напълно, което всъщност е покоят ти.
През лятото бях на гости на един от най-най-наййй-яките хора, които познавам... Жена е. Живее в един прекрасен български град с една приятелка. Двете имат къщичка като от приказките... малка, но чиста и толкова красива, че е като няколко квадратни метра рай сред Ада... като няколко метра фантазия сред реалността... малка приказка в кошмара. Изобщо-малка светлинка сред тъмното :) Когато не са там, я оставят заключена само с една ключалка, от обикновените... Веднага им зададох инстинктивно въпроса: "Ама не ви ли е страх,че ще ви оберат?". "Че какво ще ни вземат?", беше отговорът... И беше толкова верен, след като помислих малко и оставих социално натрупаните инстинкти на заден план.... Какво наистина ще им вземат? Красотата? Красота не се взима.... Малкият полуработещ, полунеработещ телевизор (който беше единствената техника там)? Цветята ли? Боядисаните от тях двете пейки в двора? Какво би спечелил някой друг от тези неща...? Нищо! Какво печелят те всеки ден? Спомени :) Никой не можеше да им вземе нищо, дори и да бяха оставили вратата отключена! Вещите там нямаха стойност за друг, освен за тях. Това е да имаш и да си богат...
Моят идол-момичето, което пътува на стоп сама из цял свят- Тери, отново е на път... Сега е отвъд океана. Решенията взима спонтанно. Намира начин да бъде в синхрон с природата, намира начин да преодолява всичко. Спала е сама сред лъвове в саваната в Африка, плакала е при гледката от нос Добра Надежда. Претърпявала е катастрофи, избегнала е терористичен акт, имала е огромен късмет с влизането и излизането от много от държавите, оставала е без сън, вървяла е пеша сама през пустите африкански пътища и е един от най-щастливите хора на тази планета :)) Жив идол :)) Какво могат да и вземат на нея? Спомените? Никой не може да и вземе онова, което е преживяла из цял свят. Не могат да я оберат. Какво може да и вземе смъртта дори? Нищо! Щом е ЖИВЯЛА НАИСТИНА! Едно 99% от всички хора на тази земя умират стари сред вещите си, с гордостта си, че са постигнали нещо огромно! Да! И техните постижения не са изобщо малки. И техните градежи не са ниски. Но според мен един човек, като Тери няма за какво да съжалява някой ден. Защото обича света истински такъв, какъвто е и затова и света я обича. С хората в него, с животните и растенията. Като отдаване е... Отдадеш ли себе си, значи не те е страх. А не те ли е страх- значи обичаш. Обичаш ли истински, ще бъдеш щастлив също толкова истински :) На Тери никой кищо не може да и вземе. И никога няма да може. Тя е богата...по-богата от всички други.
Когато обичаш нещо и/ли някой истински, никой не може да ти отнеме любовта. Тя е едно от нещата, които могат само да ти дадат. Може да направи дори и така, че да даде самият теб на самият теб... :)
Когато имаш свобода- вътре в себе си и свобода на избора си... имаш и криле, с които можеш да осъществиш тази свобода. Не, няма да бъдеш като птиците... те имат криле, но не летят натам, накъдето искат. Докато ти ще можеш!
Обаче страха може всичко да ти отнеме... И живота, и любовта, и теб самия... Живот в страх, не е живот, а смърт по време на съществуване...
Идва един момент в живота, който дори може да не забележиш, че е дошъл, защото може вече да си направил избор по стандарта на социалните инстинкти, а не по своите собствени... но,ако усетиш този момент, пред тебе ще стоят две възможности- да тръгнеш след мечтите си без страх през трудности и да ги осъществиш... или да живееш в "сигурност" "щастлив" и "блажен" с новия си огромен телевизор...
Успял ли си?
Щастлив ли си?
Чувстваш ли се богат...?
Няма коментари:
Публикуване на коментар