Страх ме е

Страхувам се.... Страхувам се някой ден да не бъда като моите родители... Неосъществена... А може би и по-неосъществена от тях.... Ужасявам се...
Нищо не съм видяла, почти нищичко! А времето така тече и не мога да го спра... Всеки ден е изгубен такъв, а аз живея в клетка!
Може би наистина изтръпвам от ужас, че безвремието ей така постепенно настъпва и краде, краде от мен... А аз не искам да му дам себе си... но то ме взима, взима....
Залъгва ме с ментови бонбонки като някое наивно хлапе и взима живота ми, мечтите ми...
Страх ме е... да не остана неосъществена...
Така няма да съм живяла и ден! Все едно не съм се раждала изобщо!
Юле... искам да ти кажа нещо... ако имаш шанс да грабнеш живота, направи го, без да се страхуваш! Рискувай! Неосъществен живот, прекаран в страх и планове, не е живот изобщо! И никоя измамна любов, никоя най-доходна работа, никое временно хоби, никоя нова дрънкулка, няма да те осъществи!!! Не се страхувай, момиче... Ако искаш да избягаш- бягай! Ако искаш да устоиш- бъди силна! Само не оставай така, на едно място...
Времето не чака никой. И тебе няма да чака...
Не го чакай и ти!
DO SOMETHING!
DON'T BE AFRAID!
LOVE!
.
.
.
Това ще спаси ИСТИНСКИЯТ ти живот!!!!