Не съдете преждевременно.... Или животът сам ще ви докаже, че не е трябвало... Друг въпрос е дали ще съумеете да прочетете знаците му...
Тъй като работя с пари и хора и през определено време ми се налага да отчитам и внасям пари в банката. Там се запознах с една страхотна сладурана, с която вече си говорим на "ти", споделяме всичко от-до от интимния си живот, както и от служебния... Още в периода на опознаването ни , стана дума за връзките и за нейната такава... Точно бях приключила с книжните бумаги за внасянето на пари, бяхме свършили всичко и тя се изцепи баш в банката пред всички хора , че да си любовница е най-сладко и "Ами, аз бях любовницата няколко години и така намерих мъжа ми,хахаха". ... С усмивка на уста, малко изнасилена и отговорих, че това хич не е хубаво. И то шеговито, за да не я обидя. Но от тогава я помислих за долен човек. Не понасям т.нар "любовници", смятам, че е отвратително.... След няколко дена се случи с нея да излезем на по цигара. Сама реши да ми сподели живота си. Нито се оправдаваше, нито искаше да се.
"Бях на косъм от смъртта, най-добрия ми приятел ми ме измъкна. Всъщност, познаваме се с него, откакто бяхме деца и ходехме прави под масата. Той ме обича цял живот, но аз не чувствах нищо към него. Живя с тая любов над 30 години. Аз пред очите му се омъжих за друг. Беше на сватбата ми. Беше най-добрия ми приятел. После аз бях на неговата, правих прическата на жена му за сватбения ден. Мъжът ми се оказа хазартен, арогантен и безотговорен, не гледаше дъщеря ми, издържах и него, и нея, отглеждах и двамата. Само ме обиждаше, промени се веднага след брака, унижаваше ме при всеки случай, изнудваше ме за пари. Разболях се и от диабет, а после и всички органи ми отказаха, не ми даваха надежда за живот. Седях в реанимацията и се шегувах с всичко. Моят най-добър приятел застана зад мене. Не мъжа ми. Работеше и даваше всичките си пари за лечение, седя неотлъчно до мене, извади ме от лапите на смъртта буквално. Издържаше мене, детето ми, че и съпруга ми, който не знаеше от къде идват парите, но упорито отказваше да се хване на работа. Видях какво значи някой да застане зад тебе, видях какво значи подкрепа, любов. И така, постепенно го видях зад маската на добрия приятел от детството. Беше станал стабилен мъж, извървял своя път досега и съхранил същата онази детска обич към мен. Нае ми апартамент, за да се изнесем с детето, Обзаведе ме. В този труден период, ако не беше той, нямаше да мога да се справя, щях да продължавам да съм тормозена, унижавана, може би и мъртва, а с детето ми не знам какво щеше да стане. Неговата съпруга пък се оказа скрита проститутка. Улови я, че работи не само с ръцете си. Общо взето, я хвана на местопрестъплението. Беше погнусен след всичко, което е направил за нея. И така с него се събрахме. Опора ми е, обичам го, искам да съм с него всеки ден. Разбрах колко хубаво било някой да те прегръща. Преди бях отвикнала, бившия ми все се оправдаваше, изтръпвала му ръката, не знам си какво. Станах саможива. Сега се уча какво е да бъда обичана. Харесва ми. Дъщеря му се премести да живее с нас, гледам я като своя. Синът му остана с майка си, защото е много малък още. С нея си говорим, пием кафе. Явно така е трябвало да стане всичко...."
Замислих се. Май я осъдих преждевременно без да знам нищо за нея... Животът просто искаше да ми разкаже за това....
Познавам едно момиче, работим близо. Отваря си краката почти на всеки срещнат,ако не и на всеки. Не толерирам това поведение.... Отвращава ме. Даже ме е гнус да правя и секс с такива хора, гнус ме е да ги докосвам... С всякакви е спала... с убийци, излезли от затвора, крала е, постоянно говори за мъже. Абе, меко казано хич не бях очарована.... И понеже и двете сме бисексуални, при едно излизане на заведение искаше да се гушне в мене в таксито, аз...бррр.... беше ме гнус!!! Дори от това. Тялото за мене е свещено, свързано е с душата, щом не сме се "родили" безплътни, значи дори и в малка част, но ако се не даваме да чука всеки тялото ни, уважаваме и душата си.
Странях от нея. Нямах и един общ възглед за живота с нея. Дори и да работехме близо.
След месеци се случи... тя радостна дойде при мен и с една оооогромна усмивка , ми сподели, че я уволняват. Какво по дяволите се случваше...?
Аз по-добре от всеки друг знам как с усмивка криеш болкта най-добре. И всичко черно и тъмно, което те убива. На усмивката вярват най-много хората. Дори и да им казваш, че погиваш. Те ще са щастливи! Ако със сълзи на очи им кажеш, че си щастлив, няма да те оставят да плачеш, ще те утешават, неразбиращи, че сълзите са от щастие и да бъдат изплакани, е най-хубавото за теб...
Започнах да задавам въпроси. Много. Оказа се, че е направила опит за самоубийство и затова не е успяла да дойде на работа един ден, въпреки това се е опитала да предупреди колежките си за това. И заради този случай я уволняват. Естествено, тя не беше казала на никой за опита си, освен на мен и на още една приятелка, която я е карала към болницата полужива. Но никой не го интересува. Нали трябва да продава, а не да остане жива! И мъртва, пак трябва да дойде на работа, иначе-вън! Нагълтала хапчета, казала на лекарите, че си обича живота и,че просто и е било забавно. Повярвали на усмивката... Колко човешко....
Знаех, че зад всичко това трябва да стои липсата на любов, уважение и внимание. А тя се полага в детските години.
-Къде е майка ти в такъв момент?
-Ааа, тя отдавна ме остави да се оправям сама, още незавършила средно, затова и прекъснах. Отиде да живее с втория си мъж другаде. Той сега я тормози,но тя не се връща. Даже ми краде гаджетата и спи с тях.
-А баща ти?
-Живее с брат ми, който обаче постоянно е в чужбина,получи инсулт и е полупарализиран.
-Друг нямаш ли?
-Еми, леля се самоуби преди месец. Майка ми дойде в нас, аз още лежах след втория ми опит да се самоубия болна в нас, дойде и без изобщо да ме пита как съм сама между сивите стени, смъмри ме, че е мръсно и ми каза да се изнасям,че продавала апартамента. Нищо няма да получа от него, дори един лев. Сега трябва да живея в стаята на леля при баща ми, която се самоуби през същия прозорец, от който ще гледам аз...
-Любим човек нямаш ли?
- Обичам едно момче, но той не иска връзка с мене. Правим само секс и то понякога. Искам да се махна от всичко. Без любов е тежко. Искам да изчезна, да работя до побъркване или да умра. Но не се умира лесно. Леля ми е била смела. Аз още не съм. Мразя се за това....
.... След всичко това аз стоях сред хората срещу нея и отново видях един човек, който не съм познавала. И бях осъдила преждевременно. Без да знам всичко. Видях един човек, който се бори да намери смисъл в раждането си. И пред всичко това, сексът беше просто подробност и търсене на малко топлина... Прегърнах я!
Затова, преди да осъдите някой, замислете се. Мисленето е станало почти невъзможен лукс в днешно време. Но без него, няма нормални взаимоотношения, дори и да става дума за обикновен разговор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар