Жената е нелогично същество. Тя ще дойде в най-голямата буря, за да те
прегърне без да и пука, че ще се намокри. Ще потанцува в дъжда. Ще
будува с денонощия. Ще изостави всичко и ще избяга. Ще ти напише "Лека
нощ" преди да заспи, когато не си до нея. Ще се радва, че я будиш в 3
посред нощ, защото ти липсва, въпреки че ще те напсува. И като те
напсува, после ще те целуне. Ще се прави на интересна със SEEN! Ще се
дърпа, когато най-много те иска. Ще я е страх, но ще продължи напред въпреки страха. Дори и да знае, че нещо е обречено, ще се надява.
Мъжът е логично същество! Когато вали, ще се скрие на сухо. И да му
липсва някой, ако е късно- няма да му звънне. Ако се чувства застрашен
от дълбочината- няма да плува в дълбоки води. Ако не вижда смисъл в
нещо- няма да го направи. Ако има нужда от интимност- ще се задоволи
само със секс. Когато е уморен- ще поспи. Когато няма възможност да ти
пише или не иска да го направи- няма да ти пише. Ще те преследва, докато
си му интересна и после изведнъж ще загуби интерес и ще те остави без
обяснение.
Чудя се кое е по-пагубно: логиката или нелогичността...и
защо пътищата им са толкова трудни за срещане и толкова трудни за
извървяване....
Мисля, че... би било прекрасно поне веднъж тези два
антагонизма да потанцуват заедно в бурята и да съчетаят в себе си
логиката на това, че от дъжда може да настинеш, но е прекрасно да
танцуваш под него :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар