понеделник, 26 декември 2011 г.

Размисли на 26.12.2011 - за кюнците и други подобни

26. 12. 2011 ... ден- работен. Идвам на работа, пак съм легнала късно, защото явно подсъзнателно искам да се самонакажа, задето не усещам Коледа, задето не помогнах за погачата, задето посещавам баба си веднъж-дваж на година... задето се чувствам сама, а привидно имам всичко... задето ценя живота си, но ме е страх, защото се чувствам нещастна... задето имам смели мечти, но още нямам смелост да ги преследвам, а имам шанс- животът. Защото се чувствам депресирана на празниците и с всяка година повече и повече преставам да ги усещам...
Легнах си в 3 и нещо, трябваше да ставам в 8:30... а за козирог, като мене, ако не съм спала 12 часа- съм труп.
Така и така, дойдох на работа... знаех, че днеска ще съм сама, колежката ми няма да е тука. С нея сме аааааааааааадски различни. И никоя не разбира другата. Тя не разбира моето мислене, а аз ни най-малко- нейното. Аз съм по-практична, а тя- ирационална. Аз съм по- мъжкарана, а тя е на 100 % женствена и кокетна. Аз съм метъл и готик момиче, тя- поп и чалга. Общо взето-ако ни погледнеш-сме двете противоположности. Аз се ужасявам от нейното мислене и от нейните смисли на живот, а тя-от моя начин на живот, от моите мечти.
Та, днес идвам на работа и отварям шкафовете.... и в единия шкаф, над касичката, гледам.... едно красиво пликче, прозрачно. Вадя го. Опаковано с панделка, грижливо и красиво. Пъъъъълно догоре с лакомства-шоколад, вафли, бонбони, бонбони, бонбони, всякакви. Не се повтарят и все красиви, и все-много. Отгоре-една ръчно направена картичка за мен. Точно такава, каквато най-много харесах, докато правеше картички с мене преди няколко дена за роднините и приятелите си. .............. И аз, каквато съм си мега емоционална..... сълзите просто рукнаха от очите ми . Толкова бях и съм трогната... толкова не го очаквах. Не очаквах тоооолкова мило и прекрасно нещо от човек, от който най-малко очаквах. С който сме заедно само защото трябва да работим заедно. Собствените ми родители нямаха финансовата възможност тази година да ми вземат нещо повече от 2 шоколада. А Дядо Коледа дойде неочаквано на работата ми.... ей така, с една торбичка, пълна с .....изненада. И топлина.... от полунепознат.......
Колко е хубаво да плачеш от щастие само.... :))))
...................Напоследък си мисля за мене и за живота. И за смъртта, и за хората, и за шансовете, и за преражданията, и за Вселената.... Общо взето- все за екзистенциални неща.... Понякога се чудя как все мисля за такива неща.... И ми е много странно, че не мога да спра да мисля... Даже ми е смешно! И няма как да не ми е, при положение,че изпадам в абсурдните сутуации.... Например: в кенефа мисля за сътворението на света. wtf! :D:D:D Или: купувайки си цигари мисля за прераждането.... или: слушайки музика да мисля за телепортация. Абе, понякога ми става хипер шашаво. И смешно. И няма как да не е.... Представи си: пикаеш и си мислиш за Господ! :DDDDDDD
Та, от няколко дена не че съм изпадала в подобна ситуация (може и да съм изпадала,ама да не съм и обърнала внимание,де...) , но от няколко дена си мисля за себе си и своя живот. И си мисля колко все се оплаквам и как все се чувствам незавършена, НЕщастлива, липсваща.... Как не се дооценявам и винаги се случва така, че нещо да не достига.... нещо да ме напуска.... Нещо да вади депресираната и меланхоличната страна от мене... Нещо да ме стиска за гърлото и да ме държи на дъното. НЕЩО! Де да знам какво.... Но, мамка му, помислих си, че колкото и да се оплаквам, живее ми се! Живее ми се, мамка му! Искам да чувствам, да дишам, да вкусвам, ДА ИМАМ ТОЗИ ШАНС.
Родила съм се! Значи съм загубила спомените си за предишни животи. Сигурно в някой живот съм била от ослепените Самуилови войници, а също- сигурно съм умряла при раждане, защото имам фобия от бременност и раждане. Сигурно съм била ухапвана от паяк. И със сигурност- съм била мъж. Е, не съм била мъж и да съм умряла при раждане в един и същи живот,ама ми схванахте мисълта :D Но при раждането си в този живот съм загубила тези спомени. Можеби-за добро. Когато една душа знае прекалено много и помни всичко- това я натоварва. Може би животът е онова невежество, което действително е блаженство.... И повече: както Ванга казва, всеки избирал семейството, в което да се роди, а смъртта била поправка. Също и, че с всеки нов живот се трупа опит, който при всеки следващ се проявява като талант или способност. ЖИВОТЪТ Е ШАНС! Който всеки от нас е спечелил някак с предишния си живот. И с живота си сега-определя как ще живее в следващия си живот. Та, аз, колкото и да мисля,че не се харесвам, че не харесвам живота си и т.н. , погледнах го от друг ъгъл....
Постоянно си мисля, че не харесвам живота си, дома си, тялото си, страховете си и т.н. ................. Но всъщност, дълбоко под повърхността мисля, че може би: харесвам живота си, обичам тялото си, каквото и да е, обичам дома си, че даже и страховете си.... защото ме предизвикват да ги преодолявам. Мислех,че ще се ужасявам от живота и в повечето случаи- наистина е така. Ужасявам се от това как е уреден и как ще оцелявам, как ще губя толкова хора, същества и неща в него, които обичам и как хич не знам как се умира, дали ще ме боли и т.н. Ама....всички тука сме на едно дередже....и пак ще бъдем на такова дередже в следващия си живот, ако го заслужим... И Ад да е, и Рай да е... родили сме се. Ще живеем! Някак! Защото животът е шанс! ДА БЪДЕМ!
Можеби едно от нещата, които най-много ми тежи в този живот, е това, че не мога да преодолея страховете си, за да осъществя мечтите си.... виждам как се изплъзват пред мене ....а аз не мога да мръдна. Или по-точно....говоря за едно нещо: искам да обиколя сама света или с колело, или на стоп. Усещам това нещо като светлина, като нещото, заради което се раждам... И не само, естествено.... но е едно от важните неща. И чета за едно момиче, което осъществява мечтата ми... и се питам дали изобщо в някой живот ще се престраша да тръгна! НАТАМ! И колко живота още ще трябва да чакам... и колко още шансове-да пропускам. В същото време виждам, момичета, които тръгват.... И се чудя вече- защо аз не го правя, ами стоя като закопана. И само мечтая. Често обвинявам зодията си, защото козирозите сме здраво стъпили на земята и колкото и да си я обичам, абе, усещам, че звездите малко или много ми пречат.... поне така ,както са се били подредили при раждането ми...
Ама, живее ми се! Поне сега.... в този момент мисля така.... не знам какво ще мисля после. Но пък- интересно ми е какво ли ще става по-нататък. Тая кучка- съдбата, какви ли вицове ми готви. Само дето, в повечето случаи- хич не ми е смешно...
Вчера си мислех.... когато и да се родя в следващ живот, ще загубя спомените си за този.... Пък си го обичкам... Дали пък не съм си мислела същото за предния живот? Пък сега да съм го забравила...
Офффффффффффф, всички ние живеем в такава мистерия в кюнци, че няма накъде повече....... :D :D :D

събота, 24 декември 2011 г.

Leave

There is no logic - she said - No logic at all !
All her veins are full of indifference now....
People leave, they always leave - she told to herself and lit a cigarette ........

събота, 17 декември 2011 г.

Защото го вярвам!

Няма да попадам в чувства!

Няма да попадам в чувства!

Няма да попадам в чувства!
Няма да попадам в чувства!

Дори и да възникват, дори и да изпитвам нужда, дори и да усещам, че се привързвам. Ще се възпирам. Защото

ВСИЧКИ ВИНАГИ СМЕ САМИ!


Имам го издълбано на крака си с резец! Текло е кръв не само от него. Хиляди пъти повече кръв е текла от душата! Защото е вярно! Защото го вярвам!

Всички винаги сме сами!
..че всички винаги сме сами... е единствената истина, която имам! И няма да я оставя да бъде погълната от заблуди, от измамни усещания, от надигания на хормони в мозъка, от надигания на нужди за сигурност и прегръдки, от слабост и фалшива сила!
Всеки път, когато си тръгвам сама и никой не остава, докосвам белега си и се усмихвам. Защото винаги се оказва верен. Той е единственото вярно другарче. Чувствам го почти като живо същество, с което ходим по тъмните улици. Не съжалявам, че го направих. Радвам се, че не го направих с татуировка, а е белег. Защото белегът е по-личен. Особено направен от самия теб........... Така той се превръща в история, в приказка..... Много съкровена и свещена...... без страници от хартия........ а със страници , написани на тялото... с нейните четки и боички...........
Ето, пак те докосвам, релефно мое приятелче.... благодаря ти, че ми напомняш всеки път какви сме.... Вярвам в теб..... вярвай и ти в мен..........защото
......

всички винаги сме сами

...

понеделник, 12 декември 2011 г.

Плача те

Не искам да си тръгваш пак от мене
и ето, аз те викам да останеш
в тази сутрин ледено студена
с ледени висулки по первазите.

И аз те чакам да останеш всяка вечер
и те плача с полета на птиците.
Ти отлиташ с всеки ден. И вече
птиците умряха в гнездата си...

неделя, 11 декември 2011 г.

Горчиво е

Защо ядем неща, които са лоши на вкус и си мислим, че ни харесват, пием напитки, които са горчиви, вдишваме дим.......... Вместо да ядем неща, които знаем, че са ни вкусни, пием сладки напитки, дишаме чистота...? .......... Защото знаем, че животът ни липсва и ни горчи......................................................но искаме да го усетим!

събота, 10 декември 2011 г.

Странни мисли за извънземни...

Стоя си аз на работа с лаптопче в ръце (не мое, а и бачкането ще ми е само за един месец... за толкова успях да намеря!), наоколо е ебати жегата, на главата ми свирят някакви коледни песни и цял ден ще ми промиват главата с тях... А аз от сутринта си мисля за...извънземни ! о.О Мдам.. и тъй като досега не ми излизат от главЪтЪ тея извънземни, реших да споделя мислите си за тях. Да прекъсна за малко опитите ми да правя някакъв елементарен сайт и да ви занимавам с извънземни... не е ли якУУУ,хаха :D
Та, да започваме... Значи, първо, общоприетият образ на извънземните отдавна не е :"малки зелени човечета", а по-скоро: "високи бели (бледи)създания, слаби в тялото, голяма глава, голеееми очи, целите черни, без коса" . Какво може да значи това според моите философски мисли ... Щом са бледи или бели, то ако са устроени поне по подобен начин на нас или са на по-високо еволюционно стъпало от нас, но все пак някога са били на еволюционното равнище,на което сме ние, то бледата кожа (ако е кожа) значи липса на слънце. Къде във Вселената няма слънчева светлина или тя е малко? На отдалечените от звездите планети и в планетите,ако приемем теорията, че те може да са кухи. Може и да допуснем теорията, че човечеството произлиза от извънземна раса, смесила ДНК-то си със земен вид (да речем-маймуна, при което се е образувал прочутияt прародител на маймуната и човека, за който се бърка Дарвин :D ) . Та, значи, тези същества от извънземен произход най-вероятно живеят на отдалечена от звезда планета , на която е мрак! Кое друго го потвърждава? Очите, естествено. Виждали сте котка,нали? Те виждат в тъмното. Даже и ловуват...не ги е срам :D Виждали сте как зеницата на окото им (а и на нашето) се разширява,когато е тъмно, за да може да погълне повече от наличната светлина и да направи нещата доколкото може по-видими. Виждали сте и фотоапарат,предполагам :D И блендата :) Това е онова отворче, което се отваря и затваря за определен период от време, за да може да стане снимката. Големината на отвора се нарича апертура принципно, а също така сте виждали как отворчето се отваря за определено време. И най-вече-забелязали ли сте , че колкото по-малка е скоростта и колкото по-широк е отвора, толкова по-светла става снимката, т.е. повече светлина влиза към сензора и снимката става по-светла. Горе-долу такъв е механизмът и на окото. И какво стана с тея извънземни,ще питате... къде ви забих в пета глуха и ви говоря за апарати,а не за извънземни... :D Да,ама не . Защото щом очите на извънземните са черни и големи, това значи,че наистина идват от едно мноооооого тъмно място, където светлината наистина е мега оскъдна. Т.е. очите им са една голяяяма зеница , която да може да поема възможно най-много светлина. Което , гледай ти, съвпадна с това, че имат бяла/бледа "кожа"... Значи тези същества живеят на едно много тъмно място и са живели там с хилядолетия, можеби милиони години, за да еволюират така... Имат глави, които са доооста големЧки което значи, че капацитетът на мозъка им е доста голям, а самият мозък е с по-голям обем от нашия Както знаем, колкото по-голям е мозъкът, толкова по-голям може да е интелектът, толкова по-развит е разъмът, така да се каже... Способността да се запаметяват неша е по-голяма, т.е. по-големият мозък може да е знак на по-високо стъпало в еволюцията. И не само. Също можем да предположим, че щом ние не използваме 100 %, че даже и 50 % не използваме от нашия мозък тук, то не сме доразвили способностите си, които са ни заложени. Може би защото не му е дошло времето и защото , честно казано, ако се даде на един индивид нещо, за което не е готов, той може да унищожи и себе си, и всичко около себе си.... Но на какво може да е символ по-големият мозък? На развити други усещания... И то развити до такава степен, каквато не можем да си представим може би. Можеби тези същества владеят телепортацията ,както и т.нар. четене на мисли, затова и повечето очевидци не са ги чували да говорят. Затова и са изобразявани с малки усти. Защо устите им са само чертички? Като малки дупчици , разрези, така стоящи... Всичко е свързано с функционалността, дори и тук, особено за такива органи. За какво ползваме устата ние? За говорене и ядене. Ако тези извънземни са развили способността да общуват помежду си ментално, чрез телепатия, то явно гласовите им струни не са толкова развити или по-скоро : различно развити (по-предполагаемо,отколкото да са закърнели). С какво аджеба се хранят? Ако изобщо се хранят материално и ако изобщо е през устата, то храната ще е или много малка,или ...течна. Но какво би виряло при такава тъмнина? Определено не и материална храна като нашата... Но пък щом имат нещо като тяло...а не само дух, не са холограма все пак, би трябвало да поддържат това тяло с ...нещо. Леле, идват ми мисли за людоедство..т.е. за извнземноедство... Но пък щом телата им са толкова малки, значи и стомасите,ако се намират там и служат за смилане, са малки... значи или се хранят с нещо малко,но хранително за тях,което не ....расте от слънчева светлина и не живее на слънце, или .... се хранят с... енергия! От къде? Можеби щом не може да е от там, където живеят, то тя може да е.....от нас?! Мдам.. Само помислете колко енергийни същества сме ние, всяка енергия се запазва, тя не се губи, а само преминава от едно състояние в друго, знаете,нали? И щом ние сме толкова енергийни същества (емоцията е най-силната енергия!), но в същото време не сме овладели напълно себе си и способностите си, то е възможно тези извънземни събратя да се хранят буквално с ... НАС! Можеби поради някаква причина техният свят е претърпял катаклизъм и се е превърнал в това, което е сега и за да оцелеят, е трябвало да намерят алтернативен източник. И опаааааа-пръкваме се ние. И определено сме се пръкнали след тях,щом сме на това ниво на еволюция. Но защо те не са заживяли тук, щом Земята е била удобна за живот? Можеби не е била удобна за техния живот или пък не е трябвало да избиват всички видове, защото може да се окажат враждебни за тях,ами просто да намерят начин да си добиват енергия....като населят една жива планета с техни батерий.....замисляли ли сте се колко се различаваме от животните и колко всъщност сме различни? Като същества от два свята и то от два напълно различни свята.... И изведнъж филмът "Матрицата" не ми се струва толкова невъзможен... Само дето не са машини, които да ни отглеждат. Ами извънземни, които да се хранят с енергия. Но кога? Замисляли ли сте се ЗАЩО спим? Освен физиологичните нужди. Сънят още не е разгадан. Нито хубавите сънища, нито кошмарите... но те съществуват. Ами ако крадат енергията ни под носа ни буквално? Докато спим? ...........
Защо обаче главите им са голи и нямат коса.... To, явно нямат и косми..поне за това можем да им завиждаме,хаха :D Всъщност и в хода на нашата еволюция космите ни са намалели. Особено пък, когато е топло, те не са нужни и стават излишни. Идва и моментът с климата. Това, че са толкова слаби и това, че не са окосмени за какво ви говори? Мдам.. за това, че въпреки че живеят на много тъмно място, живеят и на много топло! Нямат мазнини, защото не са им нужни,нямат и косми (козина) по същата причина- защото е топло! Остава да разгадаем къде аджеба е тъмно и топло и от какво е топло, щом това нещо , което дава топлина, всъщност не дава светлина? АКо беше изкуствен източник, то той би могъл да се регулира, освен ако самите извънземни не обожават да им е мега горещо. Т.е. трябва все пак да е естествен източник. Обаче,честно да си кажа, вече ме домързя да мисля за извънземни, камо ли за източникът им на топлина, който обаче не би могъл да е източник и на достатъчно енергия за съществуването им...или би?.... И мисля ,ако пак ми се домисли за братята НЕчовеци (или еволюирали човеци? ), да надраскам втора статийка, а тази да я поприключвам,че имам и да уча :Р
Така че , драги ми, превъзходни читатели. .... (няма как да не ви наричам така,щом изчетохте всииииичко това :Р ).... гушкам ви и до нови чйтания ( :D еййй, обичам да си измислям думички,бре!!! :D:D:D )