Намери ме сред хилядите непреследвани мечти.
Изгубени по пътя на забравата.
Оставили изтъркани следи,
отказали се от живота и от славата...
Потърси ме сред отломките на вятъра студен,
който стене посред вихър от прах и дим.
Откажи ме! Откажи се ти от мен...
В своя миг на стон и вик раним...
Откажи ме и живей в полет над върха,
кръжащ, летящ и дишащ.
Животът ти е низ от чудеса.
Бъди обичан и обичащ...
понеделник, 10 септември 2012 г.
вторник, 28 август 2012 г.
"Аз виждам отвъд смъртта!!"
Не става въпрос за това, че някой те е зарязъл... не става въпрос за това, че си останал без работа... Самоубийството не е бягство! То е избор! Всичко е много по-дълбоко... много по-! Много по-черно и много по-бяло. Много по-истинско от сивото. Много по-възможно от невъзможното.
И раздялата не е просто раздяла... а е загуба на... себе си. А като загубиш себе си, нямаш нищо. И настъпва краят... и началото... Любовта не е само думичка, тя е съвкупност и когато бъде събрана парченце по парченце и сглобена в пъзел, може да бъде изпитана...истинска, светла! Лекуваща и съграждаща... спокойна и силна... Нежна и търпелива...
Пари се изкарват някак... но възможности се губят. От тях боли. От разпилеността. От нередностите във всичко. Някак... във времето, когато си се родил... В душите, които те заобикалят... В тебе, когато се чувстваш не намясто...
И когато осъзнаеш, че си частичка от пъзел, който не намираш и не знаеш дали изобщо съществува... Правиш избор! Може би със загубата на надеждата... Може би с нова такава, че ще намериш своето място в Някъдето...
Катарзисът... "Аз виждам отвъд смъртта!!"
Когато споделих за една починала отдавна приятелка, ми каза:
"Не я разнаасяй... никой няма нужда от това... Най малко пък те."
"Болей сама. Никой не може да помогне... "- добави Голата Истина в най-искрените си вербални форми...
А аз вече знаех, че всички винаги ссме сами... във всички болки и радости... Никой не може да ги изпита вместо нас...
Така става често... когато някой наистина мисли да си замине от този свят, не споделя, а действа...
Уважавам нейният избор... само се надявам където и да е сега, да намери своя покой и да търси своето щастие...
Само дето, откакто научих, не мога да спра да си поплаквам, защото беше наистина мъдър и прекрасен човек, пълен с доброта и любов... имаше на какво да ни научи... Смело мога да твърдя, че беше най-мъдрият човек, който имах честта да познавам...
Но самата тя каза веднъж, че тъгата е форма на егоизъм... затова ще се опитам вместо това... да се надявам за душата и...
R.I.P.
Марина
събота, 25 август 2012 г.
Уважение на избора!
Забога, родители!!! Уважавайте изборите на собствените си деца! Нали казвате, че ги обичате? Обичта не е нужда, а подкрепа и свобода. Ако вашето дете има различен избор от вашия собствен, ако има различно мнение от вашето, различни вкусове, осъзнайте най-после, че ТО НЕ СТЕ ВИЕ! Уважавайте изборите му! Дайте му опора, когато види, че е сгрешило... с неискани съвети само ще го карате да сгреши нарочно. Не го насилвайте да прави или не прави нещо, така ще го амбицирате да се хвърли направо в пропастта и да си пати.
Не се залепвайте за него като удавник за сламка. Никой не може да бъде вашия живот, ако нямате собствен. Но не пречете на децата си да проимат свои! Научете ги на самостоятелност, а не им я отнемайте! Научете ги как могат да се справят сами, как да поемат отговорност за действията си! Никой не се е родил, за да оправдава нечий очаквания!
Не се мъчете да разделяте или събирате децата си с някой партньор, който според вас е подходящ! Всеки човек тича към СОБСТВЕНОТО си щастие. Всеки разбира щастието различно и го намира по различни начини и при различни хора. Щом вашето дете е с някой, това е НЕГОВ избор. НЕ ваш! Ваш избор може да бъде да му пречите и така да го правите нещастно. А ако обичате някой, не го правите нещастен заради собствени представи за щастие!
Родители, покажете на децата си как да разбират, прощават и обичат!
Не се залепвайте за него като удавник за сламка. Никой не може да бъде вашия живот, ако нямате собствен. Но не пречете на децата си да проимат свои! Научете ги на самостоятелност, а не им я отнемайте! Научете ги как могат да се справят сами, как да поемат отговорност за действията си! Никой не се е родил, за да оправдава нечий очаквания!
Не се мъчете да разделяте или събирате децата си с някой партньор, който според вас е подходящ! Всеки човек тича към СОБСТВЕНОТО си щастие. Всеки разбира щастието различно и го намира по различни начини и при различни хора. Щом вашето дете е с някой, това е НЕГОВ избор. НЕ ваш! Ваш избор може да бъде да му пречите и така да го правите нещастно. А ако обичате някой, не го правите нещастен заради собствени представи за щастие!
Родители, покажете на децата си как да разбират, прощават и обичат!
сряда, 15 август 2012 г.
Ловят ми се звезди.. :)
-Какво искаш да правим тази вечер,мило?
Отвърнах:
-Ловят ми се звезди!
-Как се ловят звезди???
-Простичко е. Трябва да има звездопад. Ловят се с мрежа за пеперуди... Стига много да не пърхат, можем да ги събираме в буркани, после да ги пръснем някъде нависоко и да създадем наша вселена... Там звездите ще примигват всяка вечер, защото ще ни пърхат отдалече и ще ни посипват със звезден прах.... Е?
- Ти намери мрежа за пеперуди, аз ще накарам да има звездопад :)
- Ок. Но внимавай. Някои звезди се сърдят и почерняват. И стават много, ама много гладни за... светлина.
- Нищо. Светлина има достатъчно...
- Да, прав си. Когато сме заедно, се ражда светлина....
:))
сряда, 27 юни 2012 г.
Сълзи от щастие :)
Вчера :)
Няма какво да разкажа... просто защото и хиляди думи няма как да опишат дори и само едно чувство от всички изпитани... А най-силното беше :ЩАСТИЕ, ЩАСТИЕ И ПАК- ПЪЛНО , ЗАВЪРШЕНО, СЪВЪРШЕНО ЩАСТИЕееЕЕ :)))
Първо- бях бясна на моя човек, защото напоследък гафеше тотално и нещата отиваха от зле на още по-зле и щяха да свършат най-зле...
Но...
Вчера си изключих телефона, защото не исках да го чувам... Той пък ме беше търсил над 20 пъти... даже беше идвал до нас, обикалял, за да види дали съм си в нас... Аз не бях! Бях бясна и свободна да правя, каквото си искам... Ама наистина разочарована и бясна, заради всичко, което беше ставало и заради всичко, което бях научила...
В крайна сметка ме убедиха да си включа телефона...
Обади ми се, видяхме се... Разбрахме се, сдобрихме се...
Той изглеждаше прекрасно, изобщо не като онова момче, с което се запознах първоначално... Беше се барнал така, че не го познах :))
Решихме да ходим с приятелката ми и нейния приятел на китайски ресторант... а беше към 22:30 :)) Все тая... тръгнахме да търсим отворен китайски. Накрая с човекът Л. (ще го нарека така, приятелят на приятелката ми, която ще нарека Д.) отидохме с колелата до един китайски зад Съдебната палата, докато моят човек, който ще нарека А., заедно с Д. отидоха до квартирата на Л и ни чакаха там. Ние напазарувахме и се върнахме с колелата, купихме бира и цигари после. И се започна... На гости у Л....
Започна се с бира... Но не прекалено. Но Л. май беше най-много на черешата :)) Беше забавно сладък как забравяше всичко :) А. разправяше приказки от 1001 нощ, както винаги :D ... Ядохме китайско и се чувствахме най-доволните хора на земята... Слушахме фолк метъл , а после и народни песни, каба гайди и Обратен ефект, при което така се развеселихме :))
А още , докато ядяхме китайско всеки обясняваше колко е доволен... А. с усмивка рече и отсече:
- Аз съм един много щастлив човек в момента. Само защото тя е до мен (т.е. аз), ям китайско в готина компания и слушаме хубава музика :) Имаме си бира и всичко ! :)))
.. Всеки се чувстваше така- доволен с половинката си и едно китайско :)
После минахме на Ameno на Era... Всеки гушна половинката си и затвори очи... Аз настръхнах от песента, която уж съм слушала хиляди пъти в миналото... И всеки от нас настръхваше... И не отвори очи, докато и последната нота не се източи от колонките... След това всеки имаше чувството, че отваря очите си за пръв път :))
Продължихме с Ера... Тогава се мина на целувки... Е, това беше една от най-прекрасните и чувствени целувки някога... Когато целият ти ум е зает от вселенска красота, докато устните ти се допират до онези, които най-много искаш в момента... Които ти се струват още по-меки, сатенени, приказни :)))
Третата песен на Ера... аз и той на балкона, пушим... Неописуемото чувство да си мечтаеш да правиш любов на Ера... Предложено от половинката ти :)) И още една идея- да ходим на нощна тарифа в някой нет клуб и да се скъсаме от игране на CS, само аз и той :D Като доброто старо време , когато още даже не сме се познавали :D
Прегръдката, когато го галя по косите, ГРАМАДНАТА луна насреща ни, все едно излязла от някой филм или от снимка с фотошоп... А София утихва, все едно е звяр, приспан от въздуха, който се пълни все повече и повече с любов... :)))) Една от най-нежните прегръдки и целувки... лекият ветрец...
На мене започва да ми засяда нещо на гърлото, както си стоим гушнати навън и слушаме Ера отвътре, където са влюбени другите двамца :)
-Заради такива моменти си заслужава да се живее- казвам.
Една сълза просто се търкулва от лявото ми око... Толкова ми е хубаво, нищо не ми липсва, всичко е толкова простичко и съвършено, че цялото ми сърце и съзнание е изпълнено само и единствено с щастие... Истинско, съвършено, неописуемо, плачещо щастие...
... Преди лягане по двойки се настаняваме на двете легла. Някой каза нещо леко смешно, при което мене така ме напушва на смях, че не мога да спра да се хиля...ама наистина не мога... А моят смях е мега заразителен, така са ми казвали :D Не ,че е нещо много особен, просто е заразителен... След малко Л. не издържа и започва да се превива от смях и не може да спре... И точно спрем да се хилим и най-малкия звук предизвиква моята брутална заразна смехотворна вълна, след което заразявам Л. той заразява Д. и накрая и А. се превива от смях...
ПОЛОВИН час не можем да спрем да се смеем , камо ли да заспим :) Бъзикат се, че съм сложила нещо в бирата... Даааа, сложих аз- голяма и гъста отвара добро настроение :)
Глупости! Нищо не съм слагала :) Просто излъчвах щастливи електрони във въздуха :D А те са мега, ултра, гига заразни :D
...
Сутринта ме предупреждават да не слагам от онова, дето уж съм сложила в бирата предната вечер... :D Да беее.....
И сутринта започна със смехотерапия :D И ароматно кафе :)))
...
Щастието е заразно. И колкото повече го чувстваш, толкова повече расте :) А колкото по-голямо е, толкова по-добре :)
...
Знаете ли... красиво е да имаш размазан грим или пък следи от сълзи, защото си плакал от щастие... :) Някак... не ти е солено...ами даже ти е сладко :)
...
Бъдете щастливи и вие :))
...
Поздрави:
Шантаво приключение 16-17-18.06.2012 :))
От къде да започна изобщо... :) Може би от това, че трябваше да ходя на ЛАРП в Пловдив... Датата? 16 юни 2012. Мястото? Братската могила. Часът за започване на събитието? 11:00! Транспортът? Кола!
Ама... ЦЪК! xD
Трябваше да пътуваме 4 човека в една кола, срещата беше в 7:30 на езерото Ариана. Моя милост я тресеше адското безсъние още в самата нощ, когато точно трябваше да се наспи като пън! По някакво чудо реших, че така и така не ми се спи, поне да си оправя багажа. Спането беше 2-часово полузаспало състояние. В 6 сутринта телефонът ми звъни- кола нямало да има. Обаче пътуването щяло да се състои- да си събирам багажа и да отивам на Централната ЖП гара. Моя милост тотално изтрещява и отписва всякакво пътуване ужасно разочарована. Но все пак се стяга и отива на ЖП гарата, за да види какво я чака. Чака я заминал влак! Решение се намира в последния момент, пари-също. Мятаме се на автобуса за Пловдив в 8:00 и в 10:30 сме там. По някаква магия намираме мястото за ЛАРП-а в едни гори тилилейски. И го намираме с помощта на крясъци. Обаждаме се на някой от пристигналите и го караме да вика с все сила, за да разберем накъде да вървим. И така в единия край на гората се крещи, от другия-също. Докато не се намерихме всички. После крещенето се повтаря с останалите лутащи се идващи xD ЛАРП-ът започна в 13:00 часа!!! Жегата се спусна така, че стана ужасно да се върви дори. Тубите с вода изчезваха бързо и славно в стомасите ни и излизаха през кожата ни, омотана в кожени и метални брони и доспехи. Ролплеят се изпаряваше заедно с водата. Всички джанки се изпоядоха от дърветата в търсене на алтернативна вода. Накрая индивидуално всеки тръгна да търси спасение- т.е. да намери сборния пункт, от който се тръгна, за да се добере до вода. При което никой не успяваше. Моя милост също тръгна из горЪтЪ да дири водЪтЪ и се изгуби тотално. Обиколих целия парк сигурно 3 пъти, преследвана от пернати кръвопийци (демек-комари) . После разбрах,че мнозина сме тръгнали по същия път-обикалящи парка по няколко пъти, тотално изгубени вдън гори тилилейски . Моя милост накрая излезе на пътя и си каза, че по него ще върви, пък където я заведе... И така след като 3 пъти обикалях всички храсти, треви и дървета, след като ходих по пътя, стигнах заветната точка, където намерих последна вода...
След малко започнаха да прииждат и другите. Вдън горите останаха най-големите ентусиасти само. Които даже и не подозираха,че останалите 3/4 играчи, вече се бяха разотишли.
Моят човек беше помъкнал със себе си един тон неща, които бяха толкова много и тежки, че даже бяха невъзможни за носене! А планирахме да не си тръгваме същия ден, а да останем на палатка за една вечер.
Тръгнахме дружно една тумба хора закъм ЖП гарата. Ние да се видим с една негова приятелка, а другите- да ловят влак. Обаче за малко да се изгубим в града. Всеки мисли , че трябва да ходим нанякъде, ама посоките, по които всеки мисли, че трябва да ходим, са тотално различни. В крайна сметка трябваше да вървим около половин-един километър буквално по релсите по посока гарата (или по-точно : по интуиция- гарата, защото не знаехме дали е там изобщо). Нямаше нито тротоар, нито път, нито нищо- само храсти и релси, надлези и релси... и ние с всички мечове и брони, ходим по тях и слухтим за влакове. Добре, че аз видях един дивак (т.е. влак) от новите, защото изобщо не се чу... Еййй, трябва да ги направят по-раздрънкани тея влакове, опасни са за живота :DDD Накрая мислехме, че сме стигнали друга гара....ама се оказа, че е точната. Там имахме среща с приятелка на човека, с който бях.
Видяхме се с нея, седнахме в кафето на гарата... Лафим си, лафим си, по едно време по говорителя се съобщава:
-На първи коловоз пристига ъвълъбълъмлмл (нещо промрънкано ясно и високо, което не значи нищо, явно човекът започна нещо да казва, ама реши да доизкаже друго и накрая да завърши с трето и стана една манджа с грозде!) ... xD .... и продължи:
-ъъъъъ, с предварителна резервация от София !
... Настава тишина, всеки в гарата, около гарата и с по-остър слух по-далече от гарата явно се опитваше да осмисли дали ушите не са го подлъгали и какво всъщност е или не е чул... след което всичко живо в гарата, около гарата и близо до гарата избухна в истеричен смях !! :DDD Моя милост се превива от смях и си удря главата в масата... :DDD
След като всичко се поуспокои, част от участниците се качиха на единия влак , а другите видяхме да чакат следващия пред гарата. Ние тримата с момичето тръгнахме закъм тях (общежитията) , за да и отидем малко на гости, после решихме да си правим палатка парти в двора на общежитията и да поканим който иска. Всеки обаче беше уморен. Това не ни спря. Чакахме час и половина тъпия рейс, който така и не дойде. Транспортът в Пловдив бил: когато дойде- тогава. Това не ни спря! :DDD Някак стигнахме донякъде с един рейс, после-пеша. А раниците вече ни тежаха жестоко. Аз още нямам нормална раница и се мъкна с мешка. Тея платнени животни издържат адски натоварвания, но са и адски неудобни. Мешка може да си вземеш и да ти трае по 10-20 години, че и повече. Мойта си я взех преди години, на път я товаря като магаре- вътре побирам спалния чувал, дрехи, аптечката, торба гримове, отвънка връзвам шалтето и потеглям. И сега бях така... но презрамките стават на въже и цялата тежест по някое време ти се впива в кожата... Затова по едно време не издържах и започнах да приспособявам някакви дрехи, които да омекотяват тежестта върху рамената... А отгоре на това тежестта трябва при такива дълги ходения да попада върху колан на кръста, а не върху гърба и рамената... Моят човек пък мъкнеше балиста, направена от масивно и тежко дърво. Принципно е слабичък, но страхотно силен и жилав и може да понася големи тежести. Та, неговият багаж беше двойно по-тежък от моя и аз даже се чудех как го мъкнеше изобщо. Не можех даже да го вдигна o.O
Та, стигнахме общежитията някак. Накупихме си две торби храна и бира, не знам защо,ама от борисовата градина навикнах да ям лютеница или майонеза... на хляб с майонеза му викали скинарска закуска. А пък на лютеницата с хляб и казват студентска пържола, доколкото знам :) Та, взех и семки, защото предположих,че на моя човек може да му се доядат, взех 2 големи бири и една малка радлер, пастет, чипс, рязан мармалад, много яка рязана халва, хляб и такива неща. Замъкнахме се до общежитията, където обаче нямаше ток, следователно-и топла вода. Аз обаче жадувах за баня и се израдвах като дете на кукла на ледената вода от душовете. Преоблякох се и доволна се върнах при моите другарчета :)
Обаче общежитията там са адски зле.. стаите са тясни като дупки, наблъскани вътре по 3 легла и останалото място е запълнено от една масичка. На етаж има по една тоалетна, едно помещение за простиране и една обща баня с 2 развалени душа. И отгоре на това- всичко е следено с камери... Да им имам скъпата фасада и гнилата същност....
След известен лаф, решихме да опънем палатката си в двора на общежитията... След като моят човек- А. не беше доволен от двора изобщо, все пак решихме да опънем палатката на едно тайно местенце. Ок, аз запретнах ръкави, защото исках да си я опъна сама. Беше вече тъмно. Светехме си с фенерчето ми и с фенерчетата от запалките и телефоните. Аз, А. и неговата позната се напъхахме в палатката да си гледаме на карти и да пием биричка. Аз не исках да ми гледат на карти, защото не исках да знам какво ми предстои. Лафихме си, говорихме си, смяхме се... по едно време някакви светлини ни осветяват палатката... някакъв глас пита какво става там... Охраната! Тръгнала да обикаля и чула смях. Намери ни, стана проблем защо сме в палатка, а не в общежитията. все едно е забранено вече човек да си стои където иска. Мислеше даже,че имаме дрога, предложих му да ни прегледа багажа, за да се успокои. Човекът видя, че не сме наркомани, а сме нормални младежи, които имат по-нестандартно мислене. В крайна сметка ни каза, че мястото, което сме избрали за палатка не е хубаво, защото наблизо спирала полицейската кола. Каза, че няма да ни докладва веднага, въпреки че трябвало да каже на полицията. Е, за какво, аджеба? Не сме престъпници, че да се отнасят така с нас. Все едно всеки с по-свободно мислене, който НЕ нарушава закона, трябва все пак да бъде предаден на полицията... Тъпотия до шия...
С А. решихме в крайна сметка да си обираме крушите и да си търсим друго място за палатката, което НЕ е в двора на тези общежития. Казахме си "чао" с познатата му и решихме да намерим отново Братската могила, където бяхме на ЛАРП.
Часът? Около 23 или 24! Взимаме си едни малки цигари. Нарамваме багажа. Мърморейки, защото точно бяхме тръгнали да заспиваме в палатката и трябваше да си я сгънем и да се ометем...
Той си е загубил картата, а аз не си я взех изобщо... а и сега не мога да я намеря нещо... Та, решаваме да вървим из нощен Пловдив по интуиция. А и без това няма вече жив човек да питаме кое накъде е...
И се започна... Отначало нощен Пловдив с диво тежък багаж е що-годе як и приемлив... докато багажът не започне да ти тежи така, че да отпочиваш на всеки 20 метра o.O
Спомням си,че бяхме седнали на една пейка на един булевард и слушахме тишината... пиехме си биричка , пушихме си . Не бързахме заникъде. После минахме покрай Марица и едно блато, от което романтично ни пееха ... жаби :D После отпочивахме до един вход, минавахме няколко моста. По едно време вече така не издържахме , че сядахме на всяко нещо, на което може да се седне. А. вече беше тооолкова уморен от мъкнене на масивната балиста, която така и не се използва, че едва се влачеше... Не че аз не се. Тогава мечтаех за удобна раница, каквато имам от вчера (26.06.2012 :D) Ама МЕЧТАЕЕЕЕХ ! Но нямах.... И аз ходех като зомби направо. Но беше мой ред да го поощрявам и да му вдъхвам кураж. Накрая стигнахме едно кръстовище, на което имаше пейки. Бях му казала, че ако стигнем там, ще отпочиваме. Е, стигнахме и А. само ми каза:
-Писна ми от тея пейки, искам просто да седна някъде,ако ще и на земята...
И седнахме! На земята. На окосената трева. Аз легнах на нея по едно време. Издишвах дим към небето и гледах звездите... И двамата бяхме тоооолкова уморени, че едва не заспахме там ,ама на място!!! Но все пак беше приятно да си уморен, да гледаш звездите с половинката си на едно пусто кръстовище, да не знаеш къде точно се намираш и да гледаш дима от цигарата ти как магически изчезва сред звездите.... :)
По едно време гърбът му направо не издържаше и трябваше да изхвърли половината си балиста , за която съжаляваше, че я е донесъл, за да я хвърля...
И така... продължихме напълно и изцяло изгубени в нощния чужд град цяла вечер... докъм 5, когато намерихме Братската могила :D Нямаше такава грамадна радост просто :D Мечтаехме просто да легнем... А се зазоряваше, когато опънахме палатката на едно скътано яко местенце...
Заспахме като къпани... :) Събудихме се към 10, хапнахме пастет , поцелувахме се... и както трябваше да ставаме да си хващаме стопа към София, така и... заспахме о.О Откъртихме докъм 17:00 ч... когато като трупове едвам се надигнахме, събрахме си багатериите и тръгнахме да търсим изхода на пътя за София... Изхвърлихме една 2-литровка , защото беше станала на нищо, а и тежеше. Взехме си вода. И колко добре влизаше тая водааа.... Студена в адската жега.
Изхвърли и останалата част от балистата и направо щеше да се пръсне от яд, но не се издържаше, в крайна сметка щеше да направи друга,ама не беше в това въпросът...
Та... тръгнахме да търсим изхода за София (който в последствие се оказа, че е бил под носа ни... и се оказа, че и предната нощ сме обикаляли града на зиг-заг в объркването си...).. та, тръгнахме да търсим пътя... и се започна обикаляне номер две,ама по светло! Ама на жега.... Къде ли не обиколихме... и покрай изоставена криипи болница минахме, пресякохме едни ЖП релси 2-3 пъти и пак се започна с честото отпочиване... Някакви хора ни упътваха и все ни казваха: още 5-6 километра... Ние ги минаваме и се оказва, че има още 5-6... после-още 5-6.... И така до 9 вечерта, когато се оказахме на изхода за Пещера... Стопирахме и един пич ни спря и ни закара до изхода за София. В 22:00 часа някъде бяхме на изхода за София... на магистралата Бургас-София. И... нощният стоп започна! Никой не спираше... А ние изминавахме километри по магистралата . Стигнехме 2 бензиностанции, събрахме последните си 1,80 лв. и за 1.60 си взехме най-евтиното приемливо нещо- едни ФаФли! Разделихме ги на 2 и седнали на тротоара на пустата бензиностанция сладко-сладко ги изядохме . Нямахме даже хляб! Имахме само лютеница. А с пръсти нямаше как да я ядем...
Точно решихме да спим в дерето, защото магистралата беше оградена с непрекъсната ограда, а аз оглеждах с фенерчето за подходящ терен за палатката, когато една кола спря и върна назад към нас :)) А беше вече към 00:00 или дори 1:00 часа посреднощ...
О! Щастие неземно! Оказа се една двойка от с. Калугерово. Наскоро се запознали,ама си паснали. Човекът явно се занимавал с измами,ама иначе адски искрен, ужасно емоционален и патриархат по мислене, което изобщо не ми хареса, защото считаше, че жената няма как да разбира от друго, освен домакинство, готвене и деца и трябва да си знае мястото. Жената- мъничка (после разбрах,че е и бременна) , подредена и добричка. Запознали се в автобуса от Австрия за България.
Взеха ни и ни поканиха направо да пренощуваме у тях. Приехме. По едно време останахме без бензин, човекът спря на една бензиностанция, изпроси си пари от шофьорите на колите там и си зареди за 2 лв. и нещо бензин. Стигнехме селото. Когато слязох от колата инстинктивно погледнах нагоре. И...останах да гледам така около 15 минути...
Не бях виждала никога такова небе!!!!! ТОЛКОВА МНОГО ЗВЕЗДИ! Дори Млечният път се виждаше мъгливо.
Мъжът много се разлюти, защото брат му беше дошъл и беше обрал цялата му праскова. Та почти цяла вечер беше бесен. Но към нас се държеше повече от добре. Ние бяхме изгладнели, но не си признавахме. Дори и така, те извадиха една тава със зеле със свинско, жената направи салата от чушки и зеле, донесе и маслини. Разделиха тавата със зеле точно на 4 за 4-мата ни, разделиха даже последното си безалкохолно на 4 и съжалиха,че не е останала от 10 годишната ракия да ни черпят :DDD
Къщата им беше много уютничка и китна, а лозовите клонки влизаха през прозорците. Имаха котенце и страхотно куче , с което станахме приятелчета, да не повярваш :DDD
На сутринта мъжът ни направи просто уникални палачинки- тънки и меки, каквито не съм яла никога. Намазахме ги с последния шоколад, после с мармалада на кубче, който ни беше останал на нас и с едно сладко, което им беше останало на тях. И ядохме . Беше божествено вкусно.
На сутринта двамцата решиха спонтанно да вземат да отидат на море... :))) И ни закараха на магистралата за София и запрашиха по живо по здраво :)
Стопирахме малко време и ни взе човек с камионче . Караше стока за Илиенци. Остави ни на спирката на 90. Стопирахме закъм София,но не ни взеха. Затова се качихме на автобуса и слязохме близо до нас. Той ме изпрати до нас и си тръгна. А аз още не можех да повярвам какво се случи в тези дни. И не преставах да се усмихвам :)))
Crowie
Ама... ЦЪК! xD
Трябваше да пътуваме 4 човека в една кола, срещата беше в 7:30 на езерото Ариана. Моя милост я тресеше адското безсъние още в самата нощ, когато точно трябваше да се наспи като пън! По някакво чудо реших, че така и така не ми се спи, поне да си оправя багажа. Спането беше 2-часово полузаспало състояние. В 6 сутринта телефонът ми звъни- кола нямало да има. Обаче пътуването щяло да се състои- да си събирам багажа и да отивам на Централната ЖП гара. Моя милост тотално изтрещява и отписва всякакво пътуване ужасно разочарована. Но все пак се стяга и отива на ЖП гарата, за да види какво я чака. Чака я заминал влак! Решение се намира в последния момент, пари-също. Мятаме се на автобуса за Пловдив в 8:00 и в 10:30 сме там. По някаква магия намираме мястото за ЛАРП-а в едни гори тилилейски. И го намираме с помощта на крясъци. Обаждаме се на някой от пристигналите и го караме да вика с все сила, за да разберем накъде да вървим. И така в единия край на гората се крещи, от другия-също. Докато не се намерихме всички. После крещенето се повтаря с останалите лутащи се идващи xD ЛАРП-ът започна в 13:00 часа!!! Жегата се спусна така, че стана ужасно да се върви дори. Тубите с вода изчезваха бързо и славно в стомасите ни и излизаха през кожата ни, омотана в кожени и метални брони и доспехи. Ролплеят се изпаряваше заедно с водата. Всички джанки се изпоядоха от дърветата в търсене на алтернативна вода. Накрая индивидуално всеки тръгна да търси спасение- т.е. да намери сборния пункт, от който се тръгна, за да се добере до вода. При което никой не успяваше. Моя милост също тръгна из горЪтЪ да дири водЪтЪ и се изгуби тотално. Обиколих целия парк сигурно 3 пъти, преследвана от пернати кръвопийци (демек-комари) . После разбрах,че мнозина сме тръгнали по същия път-обикалящи парка по няколко пъти, тотално изгубени вдън гори тилилейски . Моя милост накрая излезе на пътя и си каза, че по него ще върви, пък където я заведе... И така след като 3 пъти обикалях всички храсти, треви и дървета, след като ходих по пътя, стигнах заветната точка, където намерих последна вода...
След малко започнаха да прииждат и другите. Вдън горите останаха най-големите ентусиасти само. Които даже и не подозираха,че останалите 3/4 играчи, вече се бяха разотишли.
Моят човек беше помъкнал със себе си един тон неща, които бяха толкова много и тежки, че даже бяха невъзможни за носене! А планирахме да не си тръгваме същия ден, а да останем на палатка за една вечер.
Тръгнахме дружно една тумба хора закъм ЖП гарата. Ние да се видим с една негова приятелка, а другите- да ловят влак. Обаче за малко да се изгубим в града. Всеки мисли , че трябва да ходим нанякъде, ама посоките, по които всеки мисли, че трябва да ходим, са тотално различни. В крайна сметка трябваше да вървим около половин-един километър буквално по релсите по посока гарата (или по-точно : по интуиция- гарата, защото не знаехме дали е там изобщо). Нямаше нито тротоар, нито път, нито нищо- само храсти и релси, надлези и релси... и ние с всички мечове и брони, ходим по тях и слухтим за влакове. Добре, че аз видях един дивак (т.е. влак) от новите, защото изобщо не се чу... Еййй, трябва да ги направят по-раздрънкани тея влакове, опасни са за живота :DDD Накрая мислехме, че сме стигнали друга гара....ама се оказа, че е точната. Там имахме среща с приятелка на човека, с който бях.
Видяхме се с нея, седнахме в кафето на гарата... Лафим си, лафим си, по едно време по говорителя се съобщава:
-На първи коловоз пристига ъвълъбълъмлмл (нещо промрънкано ясно и високо, което не значи нищо, явно човекът започна нещо да казва, ама реши да доизкаже друго и накрая да завърши с трето и стана една манджа с грозде!) ... xD .... и продължи:
-ъъъъъ, с предварителна резервация от София !
... Настава тишина, всеки в гарата, около гарата и с по-остър слух по-далече от гарата явно се опитваше да осмисли дали ушите не са го подлъгали и какво всъщност е или не е чул... след което всичко живо в гарата, около гарата и близо до гарата избухна в истеричен смях !! :DDD Моя милост се превива от смях и си удря главата в масата... :DDD
След като всичко се поуспокои, част от участниците се качиха на единия влак , а другите видяхме да чакат следващия пред гарата. Ние тримата с момичето тръгнахме закъм тях (общежитията) , за да и отидем малко на гости, после решихме да си правим палатка парти в двора на общежитията и да поканим който иска. Всеки обаче беше уморен. Това не ни спря. Чакахме час и половина тъпия рейс, който така и не дойде. Транспортът в Пловдив бил: когато дойде- тогава. Това не ни спря! :DDD Някак стигнахме донякъде с един рейс, после-пеша. А раниците вече ни тежаха жестоко. Аз още нямам нормална раница и се мъкна с мешка. Тея платнени животни издържат адски натоварвания, но са и адски неудобни. Мешка може да си вземеш и да ти трае по 10-20 години, че и повече. Мойта си я взех преди години, на път я товаря като магаре- вътре побирам спалния чувал, дрехи, аптечката, торба гримове, отвънка връзвам шалтето и потеглям. И сега бях така... но презрамките стават на въже и цялата тежест по някое време ти се впива в кожата... Затова по едно време не издържах и започнах да приспособявам някакви дрехи, които да омекотяват тежестта върху рамената... А отгоре на това тежестта трябва при такива дълги ходения да попада върху колан на кръста, а не върху гърба и рамената... Моят човек пък мъкнеше балиста, направена от масивно и тежко дърво. Принципно е слабичък, но страхотно силен и жилав и може да понася големи тежести. Та, неговият багаж беше двойно по-тежък от моя и аз даже се чудех как го мъкнеше изобщо. Не можех даже да го вдигна o.O
Та, стигнахме общежитията някак. Накупихме си две торби храна и бира, не знам защо,ама от борисовата градина навикнах да ям лютеница или майонеза... на хляб с майонеза му викали скинарска закуска. А пък на лютеницата с хляб и казват студентска пържола, доколкото знам :) Та, взех и семки, защото предположих,че на моя човек може да му се доядат, взех 2 големи бири и една малка радлер, пастет, чипс, рязан мармалад, много яка рязана халва, хляб и такива неща. Замъкнахме се до общежитията, където обаче нямаше ток, следователно-и топла вода. Аз обаче жадувах за баня и се израдвах като дете на кукла на ледената вода от душовете. Преоблякох се и доволна се върнах при моите другарчета :)
Обаче общежитията там са адски зле.. стаите са тясни като дупки, наблъскани вътре по 3 легла и останалото място е запълнено от една масичка. На етаж има по една тоалетна, едно помещение за простиране и една обща баня с 2 развалени душа. И отгоре на това- всичко е следено с камери... Да им имам скъпата фасада и гнилата същност....
След известен лаф, решихме да опънем палатката си в двора на общежитията... След като моят човек- А. не беше доволен от двора изобщо, все пак решихме да опънем палатката на едно тайно местенце. Ок, аз запретнах ръкави, защото исках да си я опъна сама. Беше вече тъмно. Светехме си с фенерчето ми и с фенерчетата от запалките и телефоните. Аз, А. и неговата позната се напъхахме в палатката да си гледаме на карти и да пием биричка. Аз не исках да ми гледат на карти, защото не исках да знам какво ми предстои. Лафихме си, говорихме си, смяхме се... по едно време някакви светлини ни осветяват палатката... някакъв глас пита какво става там... Охраната! Тръгнала да обикаля и чула смях. Намери ни, стана проблем защо сме в палатка, а не в общежитията. все едно е забранено вече човек да си стои където иска. Мислеше даже,че имаме дрога, предложих му да ни прегледа багажа, за да се успокои. Човекът видя, че не сме наркомани, а сме нормални младежи, които имат по-нестандартно мислене. В крайна сметка ни каза, че мястото, което сме избрали за палатка не е хубаво, защото наблизо спирала полицейската кола. Каза, че няма да ни докладва веднага, въпреки че трябвало да каже на полицията. Е, за какво, аджеба? Не сме престъпници, че да се отнасят така с нас. Все едно всеки с по-свободно мислене, който НЕ нарушава закона, трябва все пак да бъде предаден на полицията... Тъпотия до шия...
С А. решихме в крайна сметка да си обираме крушите и да си търсим друго място за палатката, което НЕ е в двора на тези общежития. Казахме си "чао" с познатата му и решихме да намерим отново Братската могила, където бяхме на ЛАРП.
Часът? Около 23 или 24! Взимаме си едни малки цигари. Нарамваме багажа. Мърморейки, защото точно бяхме тръгнали да заспиваме в палатката и трябваше да си я сгънем и да се ометем...
Той си е загубил картата, а аз не си я взех изобщо... а и сега не мога да я намеря нещо... Та, решаваме да вървим из нощен Пловдив по интуиция. А и без това няма вече жив човек да питаме кое накъде е...
И се започна... Отначало нощен Пловдив с диво тежък багаж е що-годе як и приемлив... докато багажът не започне да ти тежи така, че да отпочиваш на всеки 20 метра o.O
Спомням си,че бяхме седнали на една пейка на един булевард и слушахме тишината... пиехме си биричка , пушихме си . Не бързахме заникъде. После минахме покрай Марица и едно блато, от което романтично ни пееха ... жаби :D После отпочивахме до един вход, минавахме няколко моста. По едно време вече така не издържахме , че сядахме на всяко нещо, на което може да се седне. А. вече беше тооолкова уморен от мъкнене на масивната балиста, която така и не се използва, че едва се влачеше... Не че аз не се. Тогава мечтаех за удобна раница, каквато имам от вчера (26.06.2012 :D) Ама МЕЧТАЕЕЕЕХ ! Но нямах.... И аз ходех като зомби направо. Но беше мой ред да го поощрявам и да му вдъхвам кураж. Накрая стигнахме едно кръстовище, на което имаше пейки. Бях му казала, че ако стигнем там, ще отпочиваме. Е, стигнахме и А. само ми каза:
-Писна ми от тея пейки, искам просто да седна някъде,ако ще и на земята...
И седнахме! На земята. На окосената трева. Аз легнах на нея по едно време. Издишвах дим към небето и гледах звездите... И двамата бяхме тоооолкова уморени, че едва не заспахме там ,ама на място!!! Но все пак беше приятно да си уморен, да гледаш звездите с половинката си на едно пусто кръстовище, да не знаеш къде точно се намираш и да гледаш дима от цигарата ти как магически изчезва сред звездите.... :)
По едно време гърбът му направо не издържаше и трябваше да изхвърли половината си балиста , за която съжаляваше, че я е донесъл, за да я хвърля...
И така... продължихме напълно и изцяло изгубени в нощния чужд град цяла вечер... докъм 5, когато намерихме Братската могила :D Нямаше такава грамадна радост просто :D Мечтаехме просто да легнем... А се зазоряваше, когато опънахме палатката на едно скътано яко местенце...
Заспахме като къпани... :) Събудихме се към 10, хапнахме пастет , поцелувахме се... и както трябваше да ставаме да си хващаме стопа към София, така и... заспахме о.О Откъртихме докъм 17:00 ч... когато като трупове едвам се надигнахме, събрахме си багатериите и тръгнахме да търсим изхода на пътя за София... Изхвърлихме една 2-литровка , защото беше станала на нищо, а и тежеше. Взехме си вода. И колко добре влизаше тая водааа.... Студена в адската жега.
Изхвърли и останалата част от балистата и направо щеше да се пръсне от яд, но не се издържаше, в крайна сметка щеше да направи друга,ама не беше в това въпросът...
Та... тръгнахме да търсим изхода за София (който в последствие се оказа, че е бил под носа ни... и се оказа, че и предната нощ сме обикаляли града на зиг-заг в объркването си...).. та, тръгнахме да търсим пътя... и се започна обикаляне номер две,ама по светло! Ама на жега.... Къде ли не обиколихме... и покрай изоставена криипи болница минахме, пресякохме едни ЖП релси 2-3 пъти и пак се започна с честото отпочиване... Някакви хора ни упътваха и все ни казваха: още 5-6 километра... Ние ги минаваме и се оказва, че има още 5-6... после-още 5-6.... И така до 9 вечерта, когато се оказахме на изхода за Пещера... Стопирахме и един пич ни спря и ни закара до изхода за София. В 22:00 часа някъде бяхме на изхода за София... на магистралата Бургас-София. И... нощният стоп започна! Никой не спираше... А ние изминавахме километри по магистралата . Стигнехме 2 бензиностанции, събрахме последните си 1,80 лв. и за 1.60 си взехме най-евтиното приемливо нещо- едни ФаФли! Разделихме ги на 2 и седнали на тротоара на пустата бензиностанция сладко-сладко ги изядохме . Нямахме даже хляб! Имахме само лютеница. А с пръсти нямаше как да я ядем...
Точно решихме да спим в дерето, защото магистралата беше оградена с непрекъсната ограда, а аз оглеждах с фенерчето за подходящ терен за палатката, когато една кола спря и върна назад към нас :)) А беше вече към 00:00 или дори 1:00 часа посреднощ...
О! Щастие неземно! Оказа се една двойка от с. Калугерово. Наскоро се запознали,ама си паснали. Човекът явно се занимавал с измами,ама иначе адски искрен, ужасно емоционален и патриархат по мислене, което изобщо не ми хареса, защото считаше, че жената няма как да разбира от друго, освен домакинство, готвене и деца и трябва да си знае мястото. Жената- мъничка (после разбрах,че е и бременна) , подредена и добричка. Запознали се в автобуса от Австрия за България.
Взеха ни и ни поканиха направо да пренощуваме у тях. Приехме. По едно време останахме без бензин, човекът спря на една бензиностанция, изпроси си пари от шофьорите на колите там и си зареди за 2 лв. и нещо бензин. Стигнехме селото. Когато слязох от колата инстинктивно погледнах нагоре. И...останах да гледам така около 15 минути...
Не бях виждала никога такова небе!!!!! ТОЛКОВА МНОГО ЗВЕЗДИ! Дори Млечният път се виждаше мъгливо.
Мъжът много се разлюти, защото брат му беше дошъл и беше обрал цялата му праскова. Та почти цяла вечер беше бесен. Но към нас се държеше повече от добре. Ние бяхме изгладнели, но не си признавахме. Дори и така, те извадиха една тава със зеле със свинско, жената направи салата от чушки и зеле, донесе и маслини. Разделиха тавата със зеле точно на 4 за 4-мата ни, разделиха даже последното си безалкохолно на 4 и съжалиха,че не е останала от 10 годишната ракия да ни черпят :DDD
Къщата им беше много уютничка и китна, а лозовите клонки влизаха през прозорците. Имаха котенце и страхотно куче , с което станахме приятелчета, да не повярваш :DDD
На сутринта мъжът ни направи просто уникални палачинки- тънки и меки, каквито не съм яла никога. Намазахме ги с последния шоколад, после с мармалада на кубче, който ни беше останал на нас и с едно сладко, което им беше останало на тях. И ядохме . Беше божествено вкусно.
На сутринта двамцата решиха спонтанно да вземат да отидат на море... :))) И ни закараха на магистралата за София и запрашиха по живо по здраво :)
Стопирахме малко време и ни взе човек с камионче . Караше стока за Илиенци. Остави ни на спирката на 90. Стопирахме закъм София,но не ни взеха. Затова се качихме на автобуса и слязохме близо до нас. Той ме изпрати до нас и си тръгна. А аз още не можех да повярвам какво се случи в тези дни. И не преставах да се усмихвам :)))
.JPG) |
| От ЛАРП-а. Снимка: Димитър Биков |
 |
| Блаженство в палатка :) |
 |
| Снимката не е хубава,ама все пак... :) |
 |
| Обичам традиционните БГ къщи :) |
 |
| Котенцето на домакините ни :) |
 |
| Страхотното куче, с което обожавахме да се гушкаме :) |
 |
| Красота в малките неща :) |
 |
| На стоп :) |
 |
| Криипи болницата :) |
 |
| Залез по пътя... |
 |
| Обожавам ЖП линии, гарички и т.н. :) |
сряда, 20 юни 2012 г.
Обичам ви :)
Изпълнена съм с любов.... към всичко и към всеки!
Не тая омраза. Не изпитвам чувство за отмъщение. Всяко нещо, което ми се е случило, всеки човек, който е минал и минава през живота ми, ме учи на нещо. И му благодаря.
Осъзнавам колко преходно е всичко материално.
Тръгвам след мечтите си, а не след страховете си.
Щастлива съм.
Обичам се.
Обичам ви :)
Не тая омраза. Не изпитвам чувство за отмъщение. Всяко нещо, което ми се е случило, всеки човек, който е минал и минава през живота ми, ме учи на нещо. И му благодаря.
Осъзнавам колко преходно е всичко материално.
Тръгвам след мечтите си, а не след страховете си.
Щастлива съм.
Обичам се.
Обичам ви :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)