Просто не става...!

Не мога... Пробвах,но не мога... Не знам защо... Просто нещо ми засяда на гърлото и ако не го изплача, ще се пръсна... И знам какво е това, което ми засяда.... И не мога да го изтръгна... А пробвах, Бог ми е свидетел, че се опитвам да изпълзя от цялата тази кал !!! Драпам с нокти и зъби, опитвам се да късам себе си... Ако мога да го оприлича на нещо, ще е на това как късам меса от себе си... Бъркам в тялото си и вадя органите си с голи ръце... Не знаех, че битката ще е така жестока... Водила съм битки , дори подобни на тази, но никога не и такава... И не искам да попадам повече в такава жестока война! Тя носи само смърт!!! А аз не искам да умирам!!! Искам да живея!!!
Но ще плача и ще драпам нагоре... ще се опитвам отново и отново...и отново... С нокти, със зъби, цялата потънала в кал!!! Всичко жестоко ме боли от цялата тази борба... Пробвах да не плача изобщо, но натрупването на емоции стана прекалено много... Както казах в предния пост, имах един такъв период, в който успях да не плача изобщо с години, но сега е различно... Преди просто се спирах, а сега се трупа! И ако не излезе от мене, ще ме унищожи....
Няма да се дам!!! НЕ ИСКАМ ДА СЕ ДАМ!!! Ще си изплаквам очите и ще вървя напред... През сълзите си!!! Ще стъпвам на тях, а когато станат прекалено много, ще се науча да плувам в тях!!! И ще дишам!!!
Другото лошо е, че наистина започвам да нямам никакво доверие на никого... абсолютно никакво... Плюс това нито един човек не усещам близък... Така е, когато целият ми свят се срути! Когато всичко, което съм имала, си отиде...
Казват ми да мечтая... глупости! Всички мечти са абсолютна илюзия, а аз не искам да попадам вече в илюзии!
Единственото, за което мога да мечтая истински сега , е да не съм толкова чувствителна... Искам да съм по-дистанцирана... Искам , когато животът ме чука, поне така да ме очука, че да спра да усещам...
Стига сте се оплаквали, че не усещате!!! Че не се влюбвате, че не страдате! ЗАВИЖДАМ ВИ! Вас не ви боли! А колкото и глупости да дрънкат разни философи, че болката е за предпочитане пред безчувствеността, да вземат да си заврат тая философия там, дето слънце не огрява! Аз също съм изповядвала тази мисъл и бла-бла-бла! Действителността е друга. И ако предпочитате болката...има си термина за това и той започва с "М" и завършва пак на "М"...вика му се "МАЗОХИЗЪМ"! Едно време се е водил за болест! Докато не решили, че мазохистите са толкова много, че някак не е редно всички да се наричат луди...
чИститУУУУУУУУ!!!!
Аз отивам да се забия в езиците за програмиране.... И да продължавам да драпам в калта... А за вас...поздрав (или поболен) с 2 песнички и една картинка... специално по случая! Не, НЕ съм я правила аз!

23:12 06.10.2011