Не издържам!!!

Не издържам вече... всяка вечер плача по няколко часа и уча едновременно..... Вчера 5 часа не можех да спра.... Будя се подута от плач, въпреки че съм спала доста, нищо че съм сънувала кошмари...пак за теб.... Текат ми сълзите и уча.... Преди месец изпаднах в такава криза, че не можах даже да се добера до банята, всичко ми се върна от стомаха... Не че имаше нещо в него,освен стомашен сок!
Ужасно ми липсваш!!!!!!! Сега друга заспива при тебе, гледам да не мисля за това... Но,ако си представя нещо подобно... и не мога да намеря място в тялото си повече....
Успокоението? Знам, че НЕ я обичаш....
Моментите на проблясък на спомени? Едни такива глупави малки неща от рода на това как присвиваше очи, за да видиш нещо, от това какъв пуловер носеше през зимата, как си топлихме стаята, когато се прибирахме и когато в нея беше 6 градуса и не смеехме да се съблечем, за да не настинем... Спомени от рода на това, че когато даже погледна сандвич-мейкъра ми, си спомням за това , че и ти имаш същия и как ти печах филийки на него... Глупави малки спомени от рода на това от коя страна на леглото заспивах... Как ме събуждаше, като гъделичкаше краката ми .... Леле, как те мразех (символично казано,де :) тогава... След като съм спала 2 часа , а трябваше да излизаме сутринта-ти на работа и аз с тебе за към нас... Как седях на спирката на Хладилника и пиех кафе и пропусках няколко автобуса 120.... Колко сигурна се чувствах , че със сигурност ще ме прибереш,ако съм се напила,хех... И че после ще правим секс... А как беше хубаво чувството да знам, че не знам на кой свят се намирам, но ще съблечеш дрехите ми и ще усетя допира на кожата ти.... Глупави малки спомени от рода на това, че ще ме хванеш за ръка, когато пресичаме някоя улица.... Че ще се сгуша в теб на седалката в автобуса, а ти ще ме наречеш "дечко" .... Спомените, когато ходихме до Каварна на 2 пъти... Първият беше вълшебен, още ме прегръщаше... а никой така и не узна от там, че сме заедно... Хех... И вторият...кошмарният... когато плаках на стадиона... заради теб... Когато се усмихвах на другите, а отвътре се късах на парчета... Когато държах ръката ти в колата и ти споделих нещата , които могат да се случат с нас в бъдеще, ако пожелаеш... Или когато заспах в колата на прибиране... Или когато ме гушна, след като не се бяхме виждали месец... Или когато ме гушна за първи път.... Или когато прегърнати чакахме Лиен или Тони беше, не помня... да се върне от някъде си на автогарата... Знаеш ли-още помня аромата на дрехите ти....Гънката на рамото ти,когато вдигнеше ръка...Помня всяка извивка на гърба ти, падинката на кръста, върху която обичах да полагам глава, помня вдлъбнатинката на гърба ти при гръбнака, която и двамата имаме :))) Помня моментите, когато ми звънеше за всяко малко нещо, което ти е направило впечатление... Позата с нослето надолу и преметнатата ръка над главата ти, в която единствено можеше да заспиш... Как обичах да те гледам как спиш само..... И как все ме усещаше... И ми се караше.... Помня и моментът, когато хвана лицето ми в двете си ръце, бях коленичила пред тебе до въртящия се стол... а ти ме погледна с най-уморения си от живота поглед...мислеше нещо... питаше се дали съм права,нали? Тогава допусна възможността да създадем нещо трайно заедно... И... звънна телефонът... Което прекъсна мислите ни... Почудих се дали е знак.... Но,мамка му.... тази болка, която изпитвам сега не е ли също такъв? Помниш ли моментът, когато те разплаках от смях в китайския ресторант за онази клана кокошка??? :)))) Течаха ти сълзи от смях и ти даже не можа да поръчаш на сервитьорката :)))) Как излизахме да пазаруваме ВИНАГИ заедно....
Много съм и плакала заради теб.... В последно време ме накара да се чувствам сама, въпреки че бях с теб... Моментите, когато ми се дразнеше на всичко... Когато ме пренебрегваше и забравяше, когато не вдигна и едно камъче от земята за рождения ми ден, за да ми го подариш...
И въпреки всичко, единственото, за което мога да мечтая сега ,освен да спре да ме боли и да не съм толкова чувствителна вече.... е ............да ме гушнеш още веднъж........ ............ .............. ...........
Незнанието? Това, че не само ти ми се дразнеше, докато бяхме заедно, но и аз на тебе... Само че сега, когато те няма, НЕ се чувствам олекнала и свободна, както по принцип съм се чувствала след раздяла... Наместо това чувствам БЕЗПОМОЩНА НАДЕЖДА... А това, уверявам те (въпреки че никога няма да прочетеш тези редове) е най-ужасното чувство.... Да се чувстваш АБСОЛЮТНО БЕЗСИЛЕН и едновременно с това да таиш някаква напълно абсурдна НАДЕЖДА, която даже сам не искаш да имаш... Опитвам се да си я избия от ума, но мамка и...настанила се е така, че ако душата беше съставена от клетки,както е тялото, тя щеше да се е сраснала с тях.....
Знам, че не сме един за друг........ Но никога не ми се е случвало да изпитвам такава болка......... И такава липса..... И такава безпомощност и чувство за провал..... И.... започвам да си мисля, че за всяко нещо има причина.... И за това, което чувствам сега, пак има причина...
..... Пускам тази песен, защото тя най-точно отговаря на всичко, което става сега с нас.... Не съм и мислила, че съществува песен, която така да описва всичко.... Днес един човек ми я прати.... И не, не вярвам, че е случайно....
Обичам те, гадино.... Въпреки че ти никога може и да не изпиташ това чувство към никой.... В момента се късам на парчета....... И се учудвам как различията между нас, може да ни превърнат в купчини пепел.... 04:18 08.10.2011