петък, 11 ноември 2011 г.

Моментът на сила!

Сега аз държа картите... Писна ми някой друг да ги държи вместо мене. До над гушата ми дойде да ме избират, вместо аз да избирам, да допускам да ме унижават заради слабостите ми, да проклинам себе си заради грешките си, да мисля, че нищо не заслужавам и т.н. СЕГА АЗ ДЪРЖА КАРТИТЕ! Тези, които трябва- слагам открито на масата! Без да ми пука кой какво мисли за мене. Аз съм си аз и който ме харесва, ще харесва МЕН като човек, а не някоя, каквато иска да бъда. Онази някоя няма да бъда аз...и всичко ще е просто заблуда. А онези карти, които трябва да останат скрити- крия! За да имам коз, който другите мислят ,че нямам. Е, не всички други, все още нямам такъв коз,но пък поне пред някои от тях.
Сега мога да казвам не! И колкото повече "не" казвам, толкова повече възможности ми се натрупват-смях,а? о.О :D
А за чувствата... за чувствата ли? Не искам да попадам пак в такива. И ще направя всичко възможно да не попадам. Иначе съм загубена. Буквално не знам дали ще остана жива след такава лавина от отдаденост и чувства, на каквато съм способна.. Затова сега съм независима и такава искам да си остана! Секс не би ми липсвал, желана жена съм! Даже повече, отколкото предполагах. Което нежно ласкае самочувствието ми... Мъжете май стават само за секс...и то даже не всички от тях. Жените пък не могат да ми дадат нищо трайно. А вече и нищо не търся. Искам приятелства (въпреки че и в тях спрях да вярвам), искам познанства, искам доходна и не чак толкова натоварваща работа,която да ми харесва, искам възможности, пътувания, разнообразие, новаторства, нови знания! Искам и бира с голяма компания :D Искам смях и опиянение, цигари, малко шоколадов мус! ИСКАМ ДА ПОСТИГАМ НОВИ ВЪРХОВЕ! Да изграждам себе си и душата си. Ние, хората, винаги се питаме защо сме на тоя свят и докато се питаме, пропиляваме и отговора, и живота си. На този свят сме, защото това е шанс, който сме спечелили или ни е даден...а може би и двете. И знаеш ли, колкото повече вървя против себе си, толкова по-постигнала се чувствам.
И знаеш ли...... майната им на онези комплексирани копеленца, които все още "мислят",че когато един мъж спи с много жени, е мачо, а когато жена спи с мъже и без чувства-е курва, което било, видиш ли-лошо. Все едно жената е асексуална и трябва да спи с някой само за да удовлетвори неговите желания. Зад всяка курва, милички ми, седи една желана жена! А зад всеки мъж, който я мисли за пропаднала твар, стои един безмозъчен комплексар, на който сигурно не му е пуснала!
А относно кучките....... там работата е съвсем друга..... зад всяка кучка стои един любим човек, който я е направил такава....... Смешно, а? Любовта и отдаването могат да превърнат една жена първо в смъртна болка.... а след това в пресметлива използвачка! Близаните рани заздравяват, белезите остават! .....
И в този ред на мисли..... лично аз по себе си имам много! Белези! И физически, и психически! А онези, които мисля, че нямам- ми се явяват подсъзнателно или в кошмари, или в проектирани образи в сънищата ми.
Все едно..... това, което ще направя е да не крия белезите си, но и да не говоря за тях. Това, което ще направя , е да сложа картите на масата и да си оставя коз. Това, което ще направя , е да се опитам да тръгна против себе си. И ще казвам "не". Няма да вярвам на думи! Ще правя добро, но няма да очаквам да ми се върне нещо. Нито ще искам нещо от някой. АЗ ще избирам! Защото не съм човек, който не си струва! И който ме е пропуснал и тъпкал, и унижавал, плюл е на себе си!

2 коментара:

  1. От този твой пост се вижда сила и желание за борба. А животът какво е , ако не борба за оцеляване, борба за мъничко щастие, миничко свобода и може би любов....Но когато любовта убива е по-добре никога да не се е раждала.

    Била съм... във житейското бунище,
    захвърлена от духовна нищета,
    във ноктите на зловещото нищо,
    сама, срещу всичко във света....

    Била съм във житейското бунище -
    малка стръв за лапите на Смъртта.
    Държала в ръцете си пепел от огнище
    в очите ми с изстинала сълза...

    Била съм във житейското бунище,
    проклела и Смъртта, и Живота, и Бога..
    Била съм... дори отречена и Свише...
    Била съм... И да не съм вече там - МОГА!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти за прекрасното стихче! Но доколкото се знам, няма да мога да бъда вечно така... Само че тоооолкова ми е хубаво в тези моменти на сила... Направо ми се приисква да забравям, забравям за всичко, което е било... Да забравям за себе си...
    А на теб ти пожелавам да имаш такива моменти... В които ще сложиш себе си пред всичко! :))))

    ОтговорИзтриване