Месеци наред , даже може би година и половина... отричах. Не че съм казала на някого... На никой не съм и споменала даже. Нито загатнала. Нито с дума, нито с държание. Само на майка ми загатнах, защото ми е най-добрата приятелка ... И даже, като го казах на глас, се изумих от собствените си думи... о.О ... Мисля, че дори и тогава продължавах да отричам... Дори мисля, че и сега се опитвам да го отричам... Чувствам се наистина много глупаво!
Откакто се запознах с него, сърцето ми леко подскочи... И става по-зле, защото сега даже не мога да го погледна в очите. Просто защото ако го погледна, ми иде да се хиля като тиква! Печена, пържена, сушена, зряла или изсъхнала .... ТИКВА! Иде ми да се загледам в очите му и да не спирам да гледам в тях... Иде ми да протегна ръка към него и просто да го докосна по лицето... Иде ми да се сгуша в него и да заспя в прегръдките му. Да правим бурен секс...ама наистина бурен... и сутринта да е с вкус на шоколад , канела, кафе и цветя...
WTF...какво по дяволите говоря!!! Не! Не! Не! И НЕ!!!! Офф.... той най-вероятно няма да има същите усещания към мене и затова ще си трая като пукал! Ужасно ме е страх от "не"-то... дори и неизречено...
Ама наистина се чувствам тъпо! Като някоя 12-годишна... А аз съм на 26 по дяволите... Дъртея бавно , но славно... И честно да си кажа- с дъртеенето, се разхубавявам :D Не че съм голямата хубавица... Ама не съм за изхвърляне,хах :D
А той е... пфф... толкова красив! И по характери си приличаме много... А и ми се налага да го виждам не толкова рядко... И- DAMN, толкова е трудно да се правя на ударена...
Точно защото цялата почти треперя, като го видя, и затова започвам да се държа като идиот- прекалено мъжкарански или дебилно шеговито... Само и само да не си проличи, че ми иде да падна на колене пред него... АЗ! Независимата и силна жена! Какво по дяволите се случва с мен??? о.О Дори и когато нарочно се напия като прасе, пак не мога да му кажа... И се опитвам да пия повече, за да добия смелост... И пак запазвам мълчание... И си тръгвам..
По едно време реших да се отдръпна и заради цялата тази каша от чувства в мене, да престана да го виждам, за да не се тормозя излишно.... Успявах... до един момент. След като го видях отново обаче... ми се иска да обърна тактиката- да бъда все по-често близо до него... Защото имам тази възможност... Или поне предтекст да го направя... Но струва ли си.... Затова се въздържам... А всеки път, като го видя, изтръпвам и се правя на глупак! А пък всяка вечер, докато заспивам, си мисля за него... Както правех, когато бях ученичка и си харесвах някое момче от класа или пък от съседния... Аууу, бях забравила съвсем това усещане- да мечтая! А преди го правех с часове... това бягство от реалността... И сега е толкова ... странно...
Той ме възбужда без дори да подозира!!! WHAT THE FUCK!!!
Oх.. иска ми се да имах повече смелост и самоувереност... И кураж... Но нямам...
А което е по-тъпо- той също няма... за каквото и да е...
Не знам... сигурно е за добро...
Вече нищо не знам...
Само знам, че без дори да подозира, се опитвах всячески да бъда близо до него... И като жена, усещам как и другите кокошки около мене, го харесват... а той не се усеща....
Знам само, че някой ден ще го изгубя... Даже и да не съм го имала... А ме е страх дори да му кажа... Толкова е глупаво...
Currently listening to:
Mood:
Няма коментари:
Публикуване на коментар