Изтласкване.... Нека това бъде първата думичка, с която ще започна новия си блог... нека ми е жив и здрав, въпреки че не може да бъде нито едно от двете... Защо точно "изтласкване"? Защото ще се опитам да обърна нова страница в живота ми... И дано тя да ми помогне да оцелея!
Изтласкване... Нека първо цитирам част от чичко уикипед по въпроса:
" Изтласкването е селективно забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Три момента трябва да се отбележат по отношение на изтласкването. Първо, изтласкването е мотивирано селективно забравяне: то е загуба, чиято цел е селективно да елиминира от съзнанието спомени или свързани асоциации, които карат човека да изживява конфликт или стрес. Второ, изтласканият материал не е загубен, а по-скоро е съхранен в безсъзнателното. Ако негативното чувство, свързано с материала, се елиминира, някога изтласканият материал може да се върне в съзнанието, без да трябва да се учи наново. Трето, Фройд постулира два типа изтласкване. Първият е първично изтласкване, което включва "отказ на влизане в съзнанието" на заплашващия материал. При този тип изтласкване изглежда, сякаш човекът изообщо не е възприемал материала. Фройд нарича втория тип изтласкване истинско изтласкване или послеизтласкване. След като е бил осъзнат, материалът е изтласкан и човекът вече не го осъзнава. Изтласкването е без съмнение едно от най-важните понятия в областта на психологията на личността и психопатологията. Съществуването на изтласкването е предпоставка за развитието на безсъзнателното, защото освен концепцията на Карл Юнг за колективното несъзнателно точно чрез изтласкването материалът предполагаемо навлиза в безсъзнателното. Принципно целта на изтласкването е положителна, въпреки че в психоаналитичнаат терапия се работи именно за връщането на изтласкването, за да се подобри човека. Всъщност ролята на изтласкването е да предпази от моментния стрес човека и изтласкването би се появила ако този стрес надминава способността на нервната му система да издържи (друг е въпроса, че голяма част от изтласкваното никога повече не се връща в съзнанието на човека, поради това, че човекът не решава да направи нещо за да го върне, например да отиде на специалист и то продължава да действа от там като понякога създава невротични симптоми)."
Нека се спра първо на това, че изтласкването представлява защитен механизъм, който се появява тогава, когато способността на нервната система да издържа дадена емоция , се изчерпва... Тогава съзнателното се превръща в несъзнателно... Отива в безсъзнанието... Буквално бива забравено...
....Моята нервна система не издържа... буквално не издържа... вече 3 месеца минаха, откакто се опитвам да продължа напред без него, но не мога.... цикля на едно място, продължавам да изпадам в тежки нервни кризи, да съсипвам себе си, да се самоунищожавам в опити да преодолея себе си, да се наранявам физически в опити да притъпя душевната си болка, продължавам да не мога да се храня нормално, да сънувам кошмари и да се будя не отпочинала, а обляна в студена пот и ужас, че краят е дошъл и ме е подминал, а аз не мога да го преодолея...
Плаша се! Защото раните по тялото ми стават все по-дълбоки и все по-малко ме облекчават ... а все по-често ми се случва да спирам кръвта по-трудно... Плаша се и от това, че в моменти, когато губя смисълът на всичко, само мисълта да не съсипя майка ми, човекът, на който държа най-много , ме задържа на този свят... Да, аз съм много емоционален човек, действително много и доста чувствителна... И добричка, мога да кажа , защото е факт, че от сърце съм прощавала на най-големия си враг, че съм правила всичко въпреки себе си за човека, който съм обичала, факт е, че днес дадох последният си лев БУКВАЛНО (имах последни 2 лева до края на месеца) на непознат... И въпреки това или може би точно заради това, много, ама много си патя...
И най-вече защото попадам в собствените си капани... Които обаче имат една хубава черта- навират истината в очите ми ! И една лоша... че тази истина може да ме убие... физически, като оръжието , насочено срещу мен, ще съм самата аз! Ето, сега ще си напиша всичко без да се срамувам, въпреки че на дали някой някога ще го прочете... нито пък и си имам на идея дали това, което пиша, ще се чете от някой изобщо... Но това на дали има някакво значение, защото всеки винаги е сам! Колкото и да си мисли, че има някой като него или до него! САМ Е! Затова и издълбах този надпис на себе си с острие, за да остане белег... за да не се самозалъгвам и да не се самозабравям отсега нататък...
Та, бях стигнала до там, където се притеснявах от...себе си! Не за друго... но , защото съм човек, който...обмисля! Това обмисляне в момента ме държи жива, но и това обмисляне, може да ме убие, реша ли! Защото реша ли нещо- обмислям всичко, така че да...стане! И то не е продиктувано от емоция, а от липсата на смисъл! Липсата на смисъл в хората, нещата, липсата на смисъл в самото ми съществуване... Липсата на смисъл във всичко, което правя... И във всичко, което е.... Незнанието защо съм тук и знанието, че нямам място повече тук, защото нямам смисъл... Допълнително и мисълта, в която вярвам, че всички винаги сме сами, ме убива... И тук не става въпрос за любов, а за това, че наистина всеки човек е сам... Сам във всичко... Сам в мъката си, сам в мислите си, сам в усещанията си, сам в отговорностите си, сам във възможностите си, сам дори в радостта си, САМ! ИЗЦЯЛО И НАПЪЛНО САМ! Колкото и хора да имаш около себе си.... На който и да мислиш, че вярваш... На който и да мислиш, че можеш да се довериш... САМ! Като нищо, което съществува на тази земя... Казват, че всички сме свързани енергийно, казват, че Акаша ни обединява, че всички хора имаме общо съзнание, че има Бог и никога не сме сами....... Елате и ми го кажете в празната стая между четирите стени, където стоя! Убедете ме, че не съм сама! Пред мене ще виждам просто един сам човек, който се мъчи да убеди другарчето си в своята илюзия....
Болката понякога е прекалено голяма , за да бъде понесена... Затова и ще се опитам да ... изключа! Може да бъде страшно, защото знам, че съм способна да успея... И ще е странно някой ден да не си спомням година и половина от живота си... Не знам дали си струва да се губя така, но съзнанието ми просто не може да издържи напрежението... Даже започнах да си втълпявам и да успявам...Или по-точно-не да си втълпявам, а да възспирам мисълта , когато тръгне да се появява... Просто и давам STOP и изчезва... а наместо нея се появява избирателна амнезия... Човешкият мозък и човешката воля са нещо много странно... Човешката психика и съзнание-също! Защото... странно... явно му е по-лесно да прати нещо в безсъзнанието, отколкото да приеме онова, което не може да промени... И странно... явно понякога му е по-лесно да се самоизмъчва, но да продължава да обича, отколкото да намрази някой и да продължи напред...
Но както и да е... започвам нова страница, макар и същата... Всъщност, отначало тръгнах с презумцията да зарежа стария си сайт, за да се отърва от ужасното неразбиране на моите желания от един човек... А после реших , че ще е много свежо да пробвам нещо ново, въпреки че съм вложила всичко в старото... Защото така имам възможност за себе си... Също и старият си deviantart мисля да оставя и да започна нов... е, там най-вече причината е , че един човек ме следи там, а аз нямам желание да продължава да получава каквато и да е информация, свързана с мене... Ужаси ме едно нещо в него (не, не става въпрос за бившия ми)... ужаси ме пълното му неразбиране! Въпреки че се опитваше да ме убеди колко си приличаме, неговият интерес се превърна в мания, подклаждана само дори от виртуалното ми присъствие... Този човек не искаше да разбере МОИТЕ желания... планираше живота ми , въпреки че му казвах своите планове за него... или поне моите желания за това къде искам да живея и моите нежелания да ми определя това! А дори не сме се виждали на живо... Така и не доби смелост... А понякога нещата, за които трябва да се съжалява, са онези, които не си направил... Е, всеки носи бремето и отговорността си...
Другото е, че ще се опитам да създам нов стил на писане... не стария, в който описвах всичко иносказателно, метафорично, косвено и пълно със сравнения и емоции... Искам да кажа, че ще се опитам да създам едно ново АЗ! Което да бъде моето спасение...
Хм... знаеш ли... колко обичам думата СВОБОДА! Не... изречението не завършва с въпросителна, защото е почти риторично... J Да, много обичам тази дума, даже смятам да бележа тялото си по някакъв начин с нея... дали със скарификейшън, дали с татуировка... за да ми напомня колко искам свободата на духа си! Не, не свободата на душата, защото не говорим за смърт... а свободата на духа... на усещането... на... МЕН! Искам да се чувствам свободна, искам да знам, че съм независима... Е, щом съм сама, каквито сме всички... защо да не съм и свободна? И тук не говоря за връзки или отношения между хора, а за УСЕЩАНИЯ и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТИ... Колко хубаво би било.... J J J Става въпрос за МЕЧТА! J Даже доста странно се получава понякога.... когато съм в дупка ( не обичам да използвам думата „депресия”... защото стана прекалено изтъркана... а и съм се наслушала на тази дума...) но, когато съм в онази-обикновена дупка, в която мнозина попадат... и си помисля просто за думичката „свобода”... знам, че мога да летя J Да... че мога да мечтая.... И , че мога да...мога! И тогава се чувствам макар и малко...имаща J От друга страна, виждам надписа , че всички винаги сме сами... но пък двете неща не си противоречат... хм... странно и глупаво и много хубаво...
Но, както и да е... ще видя какво ще стане по-нататък... Понякога се плаша, понякога тръгвам с любопитство... В крайна сметка, както смъртта те застига някой ден, така те застига и живота... J И е интересно J Но...поне засега... искам да живея... J И искам да съм щастлива... Защото моментът на истинско щастие не може да се сравни с нищо съществуващо тук на земята... Имала съм честта да изпитам такъв момент... който , странно и абсурдно...но беше породен от нещо, което най-малко трябваше да го предизвика, по-скоро би трябвало да предизвика тревога , отколкото щастие, но не би... Но моментът на щастие е нирвана, спокойствие, баланс, отпускане, настояще... цялост! Той може да те свърже с Вселената... И е прекрасен J И сега, ако пак се намери някой отново да ми дудне на главата глупости от рода на това, че сама искам да живея в тъга и депресия... да го духа! Защото, ако каже такова нещо, значи изобщо не ме разбира... и не разбира през какво преминавам... И ако започне пак да ми обяснява , че ме разбира, като очевидно не е така, значи е глух или тъп! Точка!
Е, да ми е честито новото блогче... Така, като се гледам... май има с какво да го пълня и занапред :D Дано не му притежа много :D Иначе го кръстих crow2crowie , за да има crow2 и crowie, а и зашото crow2crowie може да се чете и като crow to crowie :D ... можеби, ако името ми (истинското) не беше така оплетено и с толкова вариации в азбуките, щях да измисля нещо с него,но уви... Се ла ви :D (Даже има рима :D )
Няма коментари:
Публикуване на коментар