А сега накъде?

Финито! Завърших университет с отличен... Е, вярно, че го протаках малко повече от очакваното, но поне го избутах с добра оценка... И сега... на къде? Като не искам да работя с история... А това завърших. И то в СУ! Признавам, че обучението ми даде много, но и много нерви ми отне... Само че ,ако трябва да минавам през това наново, няма да мога да издържа.... Интересите ми са твърде разностранни, за да ги насочвам само към едно нещо! ИСКАМ ДА ЗНАМ ВСИЧКО! Понякога усещам как изпадам в летаргия на знанията... т.е. в тотален мързел към всичко-апатия! Но дойде ли негово величество моментът на любопитство, не мога да се спра! Не мога да повярвам колко много неща има на тази земя, които не знам и  които искам да науча... Не мога да повярвам колко малко е проклетото време, за да изчета и пробвам всичко... Един живот няма да ми стигне! И то се хващам, че искам да знам всичко във всички области.... И ако взема та се напъна, мога да го постигна...
Сега виждам  разликата между образованието и самообразоването! При едното някой те кара нещо... при което ти го правиш с досада от задължението... и накрая нищо не ти остава в акъла... А при другото поемаш знания по собствено желание във всички насоки , чувстваш се жаден и продължаваш да пиеш, чувстваш се щастлив , чувстваш, че имаш избор и знанията остават в теб, а не се губят! Развиваш се във всички посоки, чертаеш времето си! Поне при мен е така!
Та, завърших университет и ми предстои да тръгна по мъките в търсене на работа... утре сигурно или вдругиден отивам да се запиша в бюрото по труда... и знам какво ще ми предлагат: сервитьорка, продавачка и най-много учителка (нямам педагогика, а език, което ще ми попречи да съм достойна конкуренция и заради което,ако постъпя като  учител, ще ми плащат по-малко от нормалното)... А да не говоря как ХИЧ не се разбирам с деца и не искам да имам нищо общо с тях! Но задълженията ми стават много- разходите се увеличават, а приходи - трябват!
Обаче искам да бъда друго! Искам да продължавам да се развивам! Във всички насоки, където мога! А знам, че мога всичко! Е, все пак , ако става въпрос за творчество, има неща, които ми идват отвътре и такива, които-не. Например писането ми идва отвътре и до голяма степен фотографията, но не и рисуването... Така че само тези неща биха ме ограничили... Но знам, че мога да се науча... например да рисувам... и все пак не искам да уча  нещо, което трябва да ти идва отвътре... А пък и не искам да уча нещо НАСИЛА (университет) , което пък ми идва отвътре... това само ще убие желанието ми за това нещо! Предвид куцата ни и дървена образователна система!
Напоследък започвам да проявявам и учудващ за самата мене интерес- към информатика и компютърни науки... Учудващо е как едно нещо може да ти стане интересно и не чак толкова ужасяващо, а даже постижимо... след като го погледнеш от друга страна...от постижимата страна...от страна на любопитството...
Ето например... случи се да ми попадне един учебник по PHP 5 ... и въпреки че нищичко не разбирам и всичко ми изглежда написано на маймунски.... мисля си... абе... достижимо е да го разбера... интересно ми е да знам това нещо, което е около мене, но не го разбирам!
По дяволите- толкова много компютри, а аз не мога даже да оправя своя ,като закъса... По дяволите- толкова много художествена литература, а аз нямам време да я изчета цялата... По дяволите- толкова много теории,животни, места, за които искам да знам! ЕДИН ЖИВОТ НЯМА ДА МИ СТИГНЕ ДА ЗАДОВОЛЯ ЛЮБОПИТСТВОТО СИ!
Но сега трябва да се замисля за препитанието си... И се получава една манджа с грозде... всякакво грозде! Мога всичко и не знам какво искам да избера! Вчера бях си легнала и започнах да превъртам професии в главата си... И като че фотография най ме влече за професия... Но от друга страна, професионално ще си деформирам представата за всичко, което виждам около себе си... Можеби даже няма да бъда способна да щракам ей така на воля ,каквото ми падне...ами ще виждам всичко в композиции и цветове, ще отида на почивка някъде и ще спазвам златното сечение! Ще чупя стойки, кълча китки в опити за най-добър ъгъл при заснемане на... снимка с приятели о.О :D
Бих ли се занимавала с информатика? Можеби...но не знам дали цял живот бих приела да съм далеч от изкуството....
Бих ли се занимавала с история? Неееееееееее! Каквото ми даде тя-даде ми! Времето и изтече! Точка!
Дали изобщо да е свързано с компютри? Какво е бъдещето на компютрите и ако се насоча към тях в някаква област, дали това ще ми осигури добър живот? Мисля, че поне по време на моето поколение, ще има хляб в компютрите.... Хм... дали пък това ще ме направи НЕоправна в другите области на живота? Охххххх, от въпроси ще ми избие акне на стари (25) години :DDDD
Бих ли работила нещо с хора и комуникация? Можеби... даже това би ми помогнало да не съм чак такъв темерут понякога... Но пък се знам, че не винаги понасям хора и понякога бягам от тях.... Така че... не...
Цък на това... Цък на онова... То нищо не остана... А сега ми се занимава с компютърни науки, а не с фотография... Божееееее, ако близките ми познати  чуят това, ще се хванат за главата... То и аз,ако го чуех преди година-две... бих се хванала за главата!
Колко съм непостоянна само...
Хващам едно нещо, засилвам се в него...започвам да го владея....и го оставям... До къде ще стигна така? Уф!
И сега въпросът е накъде?
Нагоре, естествено... Не! Не онова нагоре, дето, всички ще посетим някой ден :D Другото Нагоре :D

19:11

26.09.2011