Всичко започна още вчера... (т.е. вече вдругиден...) и то в 1 посреднощ! Когато моята скромна особа реши да си ляга... И след точно два часа беше кукуряк будна и мъчеща се да бори безсънието... Damn, развалила съм си яко режима, а още не съм спала и съм неадекватна като ударена с бухалка напушена кокошка о.О
Та... в 3:30, след неуспешни опити за мижане и броене на овце, станах и реших, че ще си правя уеб дизайни... колкото да не забравя как се пише код. И без това се бях позанемарила в тази насока.. А ме чака PHP и бази данни, леле... :X
Та, след като посрещнах изгрева, който така и не видях, защото беше облачно, започна да ми се доспива... Обаче днеска трябваше да бъда на вампирски ЛАРП, при което точно заспах и след има-няма 5 минутки , алармата иззвъня и Crowie тегли една полусънена, полуосъзната, дори неизречена псувничка... Колкото да и олекне на вече зомбираната душица...
Станах, направих си един силен черен чай да ме събуди и така и нямах време да си го изпия, трябваше да изхвърчам,че закъснявах...
Отивам на уреченото място със съвсем минимално закъснение, което даже е нетипично минимално за закъсняващата принципно от 15 минути до 2 часа моя особа...
Първата задача, която ни беше дадена, беше да търсим улики за местоположението на един вампир... Нямаше подсказка какви трябва да бъдат уликите и къде да ги търсим...
Ок... Интересна задача. Crowie тръгва да дири пред Народния театър. Баш пред входа му...в храстите!!! Рови, рови и по едно време гледа нещо като торба-разноцветна и сравнително чиста, но мокра. Питам Сврак дали това може да е улика, той се чуди, чуди... двамата седим и се чудим... накрая решаваме да проверим. Кроуи вади от храстите торбата... и започва да я размотава.... размотава....
една калъфка за възглавница...
втора калъфка за възглавница...
трета калъфка за възглавница...
четвърта калъфка за възглавница...
...егати извратеният ум трябва да е сложил това за улика xD Сврак съветва да търся за символи... а на тея калъфки виждам само изрисувани гъски! Да му имам символа... xD Бъркам вътре-нищо... всичките четири калъфки пребърках при което двамата констатираме, че това май не е...улика... И започва бурен смях :DDD Още ми е смешно, като си спомня...
Ходя и се хиля като идиот, облечен като вампир! Или като вампир, облечен като идиот... Все тая xD Има една мисъл, която много ми харесва- I'm not a complete idiot, some parts are missing... xD
После трябваше да ходим пеша от нар. театър до докторската градинка, после-до борисовата. Слънцето започва да напича, а черното палто започва да ми действа като сауна... DAMN!
Там срещаме сабати, те пък ни мислят за ловци... бързо се изпаряваме и се насочваме към семинарията по едни невъобразими пътеки в гората, които по едно време изчезват и към 10 човека се озоваваме ходещи през шубраци, трънаци, враждебно настроени клони, мъхове и кал, кал, кал... срещаме нашите хора по една случайност в тея шубраци. Дипломатическият ни посредник- графа е облечен подобаващо в страхотен костюм и бяла вратовръзка. Елегантност, газеща в кал... евала му! От Семинарията отиваме в ловния парк, където трябва да се срещнем със сабатите, казват ни,че имало козина от върколаци по клоните... лека паника, която се изпарява от безумното чакане...чакане...чакане... По едно време сабатите се появяват... говорим с тях и всеки тръгва нанякъде. Те обикалят гората няколко пъти, разделят се и се събират... Ние стоим на едно място триста часа... Нищо не става... По едно време мнозинството решава да се разотиде, ентусиазмът се изпарява, а един сабатски играч избива няколко и с това се приключва. Шефът ми връчва една нациска каска, щото щял да ходи до Пловдив и да не я мъкнел.. Аз мърморейки приемам, за да я дам на някой с раница. Всеки отказва, защото раницата му е пълна а аз оставам да мъкна нациска каска през София... Мрън-мрън....
Решаваме,че ще се пие бира. От Ловния парк пеша до химическия факултет, после до гората, хващаме трамвая за 2-3 спирки и сме на стадион В. Левски...
Има мач на Литекс и ЦСКА... луди червени фенове бродят из горЪтЪ, бира-не се продава. Повечето футболни фенове изглеждат скинари... започвам да си мисля, че тая нациска каска, дето я мъкна, може и да ми послужи за нещо добро- да не ме закачат поне :DD
Намираме си пейки, господата започват да си изстрелват сачмите от пистолетите, които се разглобяват и разпадат един по един... Двама-трима ентусиасти решават да ги разглобяват и оправят... Старанието им е толкова голямо, а съсредоточеността им -толкова завидна, че ми пълнят душата да ги гледам... Строго концентрирани мъже в пластмасови пистолетчета... Хипер сладурско :)))
Бири се донасят от Попа, пие се, след часове ми звънкат и ме канят на нощ на музеите... не знаех,че има днеска (т.е. вече вчера). Деси с един неин приятел с кола ще ходят. Ок, решавам да отида. Пък и с Деси откога не сме се виждалииии, залипсвали сме си :)
Аз обаче съм тотално зомби вече... час-два спане, нечовешко ходене, жега, тежка нациска каска и палто.... Краката ми са станали на кашкавал...
Прибирам се...ох, баня, ох-кеф!!! Няма такъв кефффф!!!! Обличам някакви полудомашни дрехи. Пак си правя черен чай , барем ме събуди. И излизам. Умората от деня ми действа страхотно- все едно съм спортувала цял ден. Чувствам прилив на енергия :)) Взимам си чая в една пластмасова чашка и решавам да го пия като пич по пътя...
Взимат ме с кола, запознавам се с Лъчо- хииипер як човек с много яко чувство за хумор, енергия и младежки дух. Виждам си Десито и не мога да и се нарадвам, ама толкова емоции ми се сливат в главата, че не мога да спра да говоря :DD
Отиваме в Музеят на Земята и хората... Разглеждаме го... Аз съм възхитена от минералите...
Започвам да изпадам в грандиозни философски размисли, които се задълбочават с напредването на вечерта заради зомбираният ми от неспане мозък!
Запознавам се с кварц с турмалин в него, наричан още-шерл и съм възхитена. То е един прозрачен камък с нещо като косми в него, които правят дупки по повърхността му. Оказва се, че шерл-ът има наелектризиращи свойства, когато бъде загрян или потъркан... Егати! Аладин и духът от вълшебната лампа съществуват !! :DDDD
Голямо впечатление ми направи ахатът- на вид обикновен грозен камък, а когато се разреже, отвътре е с уникални преливащи цветове и блясъци , а в средата-блестящ с кристали... Веднага направих асоциация с хората... Можеш да гледаш някой на вид обикновен и незабележим човек, а когато го опознаеш отвътре- да има всички цветове на дъгата, а сърцето му- да блести :)))
По пътя към следващият музей, ме научават да правя възли с въже. Научават ме и да правя примка... Юлето се кефи и се перчи, че щом вече може да прави такъв възел, може да беси и хора :DD
В художествената галерия попаднах на една картина на жена. В ръцете си държеше цветя, свели листчетата си към кафявите и поли... Обаче погледът на жената беше невероятен... Седях и я гледах, а тя "наблюдаваше" от платното ходещата из музея тълпа с очи, пълни с отчаяние и надежда едновременно... Казват, че картината крадяла душата на модела. Питах се дали в тази картина не е духът на тази жена... И дали това не беше нейното Чистилище- да стои там с вечно гледащ поглед, пълен с отчаяние и надежда...
В Телефонната палата също имаше събитие. Още не знаех какво е, но като влязохме вътре, бях изумена! Попаднах в приказен свят от ... хартия! Не очаквах той да ме впечатли толкова много, но всъщност от цялата вечер, останах най-изумена от онова, което видях там. Хора, дантели и дирижабли ме посрещнаха от вратата и ме "поканиха" да вляза в техния свят... По земята ходех върху бели хартиени разпиляни точици. Озовах се все едно в мъгла от хартиени гирлянди, които криеха картонени модели на булки, облечени в невероятни рокли. Летящи русалки с фуниевидни коси, грамадни ветрила, маски, магия.... От стената "излизаше" замислен човек, за който гравитацията не важеше. Две фигури седяха на хартиени столове замислени и опряни на една маса . В тях имаше повече емоция отколкото в железните скулптури на неща, които не съществуваха в предната галерия... Рокли от катастрон върху модели от картон, горгони в бяло. Един свят, имащ свой живот...
И наистина тогава още веднъж осъзнах как правилата нямат значение. Особено в изкуството! Триста пъти съжалих, че не бях взела фотоапарат... Но дори и да бях взела, нямаше да уловя чувствата си, само щях да запечатам спомените... И все пак-трябваше да взема, ама карай-минало -свършено.
Онзи хартиен свят не беше скъп. В него нямаше материали, които изискваха големи суми. Но в този свят беше вложено повече въображение, емоция и хъс, отколкото в сухите скулптури , спазващи някакви сухи правила... Тук имаше вдъхновение и въображение, каквото е рядко срещано... И аз стоях там, грабната от някаква невидима сила и запратена в статична приказка... Стоях безмълвна, тиха и неискаща да казва нищо... Думите просто вече нямаха значение...
Когато излязохме навън, някой беше пуснал огнени фенери в небето... Беше невероятно само да ги гледам как летят и носят светлината си в най-тъмните кътчета на висотите...
... После с Лъчо и Деси го ударихме на забавление... Двамата са страхотна комбинация за невероятно прекарване :)) А пък този човек е запазил духът си толкова младежки, че нямаше как да спра да му се кефя! И тримцата ни удари лигнята и си правихме четириии :DD Не, не сме правили четворка! Четири е когато двама бутат третия :D В случая Деси беше третата и падна голяма гонитба :D
Смях, лаф и рок-енд-рол... :)) Нямаше по-як завършек на деня :)
Нямаше как да не им благодаря. Те ме накараха да усетя нещо отдавна забравено. Едно чувство отпреди години, което ме правеше най-щастлива и ми даваше вдъхновение. Чувство, преди всичко между хората, на които най-много държах, да се разпадне. Едно усещане на детска радост и опознаване на новото и себе си. Все едно се бях изгубила някъде досега и за миг- се почувствах пак у дома си :)))
... Така премина деветнадесети , нула пети две и дванадесета :))
..А аз усмихната най-после заспах :))
Няма коментари:
Публикуване на коментар