На чисто!

Crowie УМРЯ! Аз я убих! Казвам се Юлиана, приятно ми е! Това е моето име! Аз съм нова личност! Нещо много важно се случи в живота ми и нямам намерение да го споделям! Важното е, че ме преобърна! Не съм същия човек и никога няма да бъда! Това е информацията, от която се нуждаете! Не ме интересува мнението ви, дали ме искате предишната или какво искате изобщо! Както каза една мъдра жена- след катарзиса- имаш нов шанс за себе си! Аз имам моя! И няма да позволя на никой да ми го отнеме!

I'm going to fly but not fall! I'm as deep as the ocean! I will not fear any storms ahead! After the death, there is a resurrection! 23:59 30.09.2011

Празнота...

Някакви хора....минават през живота ми... просто ей така... виждам се с тях, смея се... пия бира... прибирам се сама... Някакви хора просто решават да се запознаят с мен, да им е хубаво в компанията ми... да ги забавлявам... не че аз не се забавлявам, напротив... И после-нищо! Едно голямо нищо... Толкова празнина крия в себе си, а никой не знае за нея... ТОЛКОВА МНОГО ПРАЗНИНА!!!  Която не мога да запълня с никой и с нищо... И толкова сама се чувствам сред всичко.... И колкото и да усещам цветовете, вътре съм безцветна... Нещо ужасно много ми липсва... Колкото очите ми са весели, когато се смея навън, толкова са празни, когато се прибера , когато се къпя, когато си правя закуска, когато стоя на компютъра... Загубих желание даже да си правя кафе...
А понякога така ми се плаче... Въпреки че знам,че съм силна личност, че искам да направя и узная толкова много неща... Твърде често се чувствам като изгубено дете...Искам, но не мога и да заплача... то е като вакуум... в който не можеш да направиш нищо и нямаш желание за нищо...
Има моменти, когато си прекарвам невероятно, натрупвам спомени от прекрасни изживявания, натрупвам впечатления, положителни емоции... И когато всичко свърши, осъзнавам с двойна и тройна сила колко съм сама... Не искам да кажа, че си въобразявам, че щастливите моменти ще са вечни... Просто след тях виждам двойно и тройно по-ясно в какво положение съм...
Интернет, телевизия, книги, дори хора... нищо, нищо, просто нищо не действа , когато изтрезнееш от щастието и видиш как всичко е създадено за да те заблуждава, че не си сам...
Гледам да не мисля за това... гледам да не мисля, че съм сама между 4 стени, сама сред хората, защото ако мисля... последствията няма да са особено хубави и не само за мен...
Преди поне намирах утеха в прегръдките... а сега и там не намирам... И там се чувствам сама...
Всеки си е поел живота , живее си в някаква негова си илюзия... А на мене така ми се иска да се махна от всичко... Понякога, мечтаейки си за това.... се чувствам като героя на Паулу Коелю, който мечтаеше цял живот да посети Мека и Медина, но нямаше никога да го направи, защото не би си представил живота след това... Осъществявайки мечтата си, щеше да я убие...
Е, понякога се чувствам така... Но пък,ако имах шанс да осъществя мечтата си за бягство, нямаше да се поколебая... Защото знам колко е сладко чувството, когато усетиш нещо, което много си искал да се случи, действително да се случи :))) Но... мечтата ми за бягство има доста пречки пред себе си... Но ако все пак някой ден успея да избягам... Дали ще се почувствам свободна и ... вече не толкова сама?
02:50 30.09.2011

Усмихвам сеее :)

Леле! Беше прекрасен ден... т.е. ако трябва да бъдем точни-прекрасна нощ :DDDDDD Не мога да спра да се усмихвам и да слушам траааааа-лалалала....... т.е. хубава музика :DDDDD Аз ви казвам, имаше нещо в тоя бейк ролс с гъби, който изядох :DDDDD
Прекарах си страхотно с едно много слънчево момиче.... А и се запознах с едно наистина прелестно създание- И. :)))  Уффффффф, не мога да спра да се хиля като тиква....  А да не говорим как ми се подкосиха краката :DDDDDDDDD Тогава ,де... Сега успявам да стъпвам вече на тях без да треперят.... :DDDD УжасТ, чувствам се като 14 годишна тийнейджърка, не като 25 годишна жена :ХХХХХХХХХХ ЯкУУУУУУУУУУУ :DDDDDDDDD

02:07

28.09.2011

А сега накъде?

Финито! Завърших университет с отличен... Е, вярно, че го протаках малко повече от очакваното, но поне го избутах с добра оценка... И сега... на къде? Като не искам да работя с история... А това завърших. И то в СУ! Признавам, че обучението ми даде много, но и много нерви ми отне... Само че ,ако трябва да минавам през това наново, няма да мога да издържа.... Интересите ми са твърде разностранни, за да ги насочвам само към едно нещо! ИСКАМ ДА ЗНАМ ВСИЧКО! Понякога усещам как изпадам в летаргия на знанията... т.е. в тотален мързел към всичко-апатия! Но дойде ли негово величество моментът на любопитство, не мога да се спра! Не мога да повярвам колко много неща има на тази земя, които не знам и  които искам да науча... Не мога да повярвам колко малко е проклетото време, за да изчета и пробвам всичко... Един живот няма да ми стигне! И то се хващам, че искам да знам всичко във всички области.... И ако взема та се напъна, мога да го постигна...
Сега виждам  разликата между образованието и самообразоването! При едното някой те кара нещо... при което ти го правиш с досада от задължението... и накрая нищо не ти остава в акъла... А при другото поемаш знания по собствено желание във всички насоки , чувстваш се жаден и продължаваш да пиеш, чувстваш се щастлив , чувстваш, че имаш избор и знанията остават в теб, а не се губят! Развиваш се във всички посоки, чертаеш времето си! Поне при мен е така!
Та, завърших университет и ми предстои да тръгна по мъките в търсене на работа... утре сигурно или вдругиден отивам да се запиша в бюрото по труда... и знам какво ще ми предлагат: сервитьорка, продавачка и най-много учителка (нямам педагогика, а език, което ще ми попречи да съм достойна конкуренция и заради което,ако постъпя като  учител, ще ми плащат по-малко от нормалното)... А да не говоря как ХИЧ не се разбирам с деца и не искам да имам нищо общо с тях! Но задълженията ми стават много- разходите се увеличават, а приходи - трябват!
Обаче искам да бъда друго! Искам да продължавам да се развивам! Във всички насоки, където мога! А знам, че мога всичко! Е, все пак , ако става въпрос за творчество, има неща, които ми идват отвътре и такива, които-не. Например писането ми идва отвътре и до голяма степен фотографията, но не и рисуването... Така че само тези неща биха ме ограничили... Но знам, че мога да се науча... например да рисувам... и все пак не искам да уча  нещо, което трябва да ти идва отвътре... А пък и не искам да уча нещо НАСИЛА (университет) , което пък ми идва отвътре... това само ще убие желанието ми за това нещо! Предвид куцата ни и дървена образователна система!
Напоследък започвам да проявявам и учудващ за самата мене интерес- към информатика и компютърни науки... Учудващо е как едно нещо може да ти стане интересно и не чак толкова ужасяващо, а даже постижимо... след като го погледнеш от друга страна...от постижимата страна...от страна на любопитството...
Ето например... случи се да ми попадне един учебник по PHP 5 ... и въпреки че нищичко не разбирам и всичко ми изглежда написано на маймунски.... мисля си... абе... достижимо е да го разбера... интересно ми е да знам това нещо, което е около мене, но не го разбирам!
По дяволите- толкова много компютри, а аз не мога даже да оправя своя ,като закъса... По дяволите- толкова много художествена литература, а аз нямам време да я изчета цялата... По дяволите- толкова много теории,животни, места, за които искам да знам! ЕДИН ЖИВОТ НЯМА ДА МИ СТИГНЕ ДА ЗАДОВОЛЯ ЛЮБОПИТСТВОТО СИ!
Но сега трябва да се замисля за препитанието си... И се получава една манджа с грозде... всякакво грозде! Мога всичко и не знам какво искам да избера! Вчера бях си легнала и започнах да превъртам професии в главата си... И като че фотография най ме влече за професия... Но от друга страна, професионално ще си деформирам представата за всичко, което виждам около себе си... Можеби даже няма да бъда способна да щракам ей така на воля ,каквото ми падне...ами ще виждам всичко в композиции и цветове, ще отида на почивка някъде и ще спазвам златното сечение! Ще чупя стойки, кълча китки в опити за най-добър ъгъл при заснемане на... снимка с приятели о.О :D
Бих ли се занимавала с информатика? Можеби...но не знам дали цял живот бих приела да съм далеч от изкуството....
Бих ли се занимавала с история? Неееееееееее! Каквото ми даде тя-даде ми! Времето и изтече! Точка!
Дали изобщо да е свързано с компютри? Какво е бъдещето на компютрите и ако се насоча към тях в някаква област, дали това ще ми осигури добър живот? Мисля, че поне по време на моето поколение, ще има хляб в компютрите.... Хм... дали пък това ще ме направи НЕоправна в другите области на живота? Охххххх, от въпроси ще ми избие акне на стари (25) години :DDDD
Бих ли работила нещо с хора и комуникация? Можеби... даже това би ми помогнало да не съм чак такъв темерут понякога... Но пък се знам, че не винаги понасям хора и понякога бягам от тях.... Така че... не...
Цък на това... Цък на онова... То нищо не остана... А сега ми се занимава с компютърни науки, а не с фотография... Божееееее, ако близките ми познати  чуят това, ще се хванат за главата... То и аз,ако го чуех преди година-две... бих се хванала за главата!
Колко съм непостоянна само...
Хващам едно нещо, засилвам се в него...започвам да го владея....и го оставям... До къде ще стигна така? Уф!
И сега въпросът е накъде?
Нагоре, естествено... Не! Не онова нагоре, дето, всички ще посетим някой ден :D Другото Нагоре :D

19:11

26.09.2011

Ха- Ха :Р

Здравейте, блогъри :Р Вчера попаднах на едни доста забавни неща , които в 4 през нощта успяха да ми вдигнат.................... настроението (вие какво си помислихте)  :D  Доста от тях се отнасят до прословутия закон на Мърфи... който,  поднесен така, няма как да не предизвика усмивка на лицето ми ... Най-малкото , че е вид... сив хумор... хаха... ем, не мога да го нарека друго яче, понеже не ми се струва нито нормален, нито черен... :D
Та:
Започваме с малко хумор за свалките:

Той: Срещали ли сме се преди?

Тя: Да аз работя на рецепцията в психодиспaнсера.

Той: Срещали ли сме се преди?

Тя: Да, и затова вече не ходя там.

Той: Мястото свободно ли е?

Тя: Да, и това ще се освободи ако седнете.

Той: Бих искал да ви се обадя. Кой е телефона ви?

Тя: Има го в указателя!

Той: Но аз не знам името ви?

Тя: И то е в указателя.

Той: Под кой знак сте родена?

Тя: "Паркирането забранено"

Той: Хей, и двамата сме в този бар поради една и съща причина!

Тя: Да, да хванем по някоя мацка!

Той: Готов съм да отида накрай света за теб!

Тя: Но ще си останеш ли там?

ИИИииииииии.... преминаваме на мърфологията:

Закон на Мърфи:

Ако нещо върви зле, бъдете сигурни, че то ще стане по-зле!

Следствия:

1. Нищо не е така лесно, както изглежда.

2. Всичко става за по-дълго време, отколкото мислите

3. Ако съществува вероятност няколко неща да тръгнат зле, то ще се случи това от тях, което ще причини най-много поразии.

4. Ако едно начинание може да бъде провалено по 4 начина и ние отстраним и четирите, то веднага се появява пети, който го проваля.

5. Оставени на себе си нещата се стремят от зле към още по зле.

6. Когато човек реши да свърши нещо, което отлага отдавна, веднага се появява друго нещо, което трябва да се свърши преди това.

7. Всяко решение посява семената на нови проблеми.

8. Нищо на този свят не може да се извърши без грешки, защото глупаците са така изобретателни! 9. Истинският характер на нещата е винаги скрит.

10. Майката природа е една развратница.

Философия на Мърфи:

Усмихвайте се... Утре ще бъде по-зле.

Квантова ревизия на закона на Мърфи:

Всичко върви към зле едновременно.

Коментари на Хил:

1. Ако губите много от това, че нещата вървят зле - длъжни сте да направите всичко възможно.

2. Ако нищо не губите - по-добре не се намесвайте.

3. Ако нещата се обърнат във ваша полза - отдъхнете си.

4. Ако нещо няма никакво значение, то действително няма значение.

Коментар на О'Тул:

Мърфи е оптимист!

Седмо заключение на Зимурги:

Ако трябва да излезем, дъждът се превръща в порой.

Постулат на Боулинг:

Ако се чувствате добре, не се безпокойте - ще го преодолеете.

Твърдение на Уайт:

Не се отчайвайте...

Коментар на Оуен върху твърдението на Уайт:

Злините може би желаят да спрат...

Допълнение на Бърд:

...и на тях им омръзва да търсят нови усложнения.

Закон на Ийл:

Винаги има по-лесен начин да се направи нещо.

Следствие:

Но не си губете времето - никога няма да го намерите.

Втори закон на Чизхолм:

Ако нещата се подобряват - нещо ще се влоши.

Следствия:

1. Ако нещата в момента не могат да се влошат,то в бъдеще ще успеят.

2. Всеки път, когато изглежда, че нещата се подобряват, нещо сте пренебрегнали.

Трети закон на Чизхолм:

Предложения, изказани по един начин от вас, ще бъдат разбрани другояче от останалите.

Следствия:

1. Дори да обяснявате така ясно, че да няма място даже за недоразумения, ще се намери някой, който да ви разбере накриво.

2. Дори да направите нещо, което сте сигурни, че ще срещне всеобща подкрепа, все ще се намери някой, на когото няма да се понрави.

3. Начинание, чрез което се опитвате да осъществите целта си, винаги може да се окаже неудачно.

Първи закон на Скот:

Когато нещата изглеждат добре - бъдете нащрек. Те неминуемо ще се влошат

Втори закон на Скот:

Когато една грешка е била открита и коригирана, става ясно, че грешката не е била грешка.

Първи закон на Финейгъл:

Ако даден експеримент е успешен, нещо в апаратурата се е повредило.

Втори закон на Финейгъл:

Независимо от очаквания резултат, някой се стреми:

а) да го изтълкува погрешно.

б) да го фалшифицира.

в) убеден е, че се е случил вследствие неговата любима теория.

Трети закон на Финейгъл:

При всяка сума от данни най-правилната от тях, която не се нуждае от проверка, е грешната.

Следствия:

1. Нито един, който сте помолили да ви помогне, не ще забележи грешката.

2. Всеки, който се отказва да търси помощ, ще я открие моментално.

Четвърти закон на Финейгъл:

След като веднъж една работа е приключена, всеки опит да се подобри я разваля.

Правила на Финейгъл:

1. Преди да започнете нещо, най-напред разберете за какво става дума.

2. Винаги си водете статистика - това показва, че сте работили.

3. Първо отчитайте събитията, а след това си правете изводи.

4. Когато се съмнявате, направете го да звучи убедително.

5. Експериментите трябва да са възпроизводими - те трябва да се провалят по един и същи начин.

6. Не вярвайте в чудеса - използвайте ги.

Аксиома на Уинго:

Всички закони на Финейгъл могат да се избегнат, когато се научим на елементарното изкуство да действаме без мисъл.

Закон на Гемперсън:

Вероятността нещо да се случи е обратно пропорционална на желанието за това.

Закон за прогреса на Исави:

Насока на прогреса: повечето неща стават неумолимо по-лоши.

Пътят на прогреса: най-краткият път е най-дългото разстояние между две точки.

Диалектика на прогреса: прякото действие създава пряко противодействие.

Темпове на прогреса: обществото е муле, а не лека кола. Ако се насилва твърде много, то започва да рита и ще хвърли ездача си.

Втори закон на Сод:

Рано или късно най-лошата комбинация от обстоятеластва се случва.

Закон на Рудин:

При кризи, които изискват хората да изберат само една от две крайни възможности, повечето от тях ще изберат по-лошата.

Коментар на Ерман:

1. Нещата се влошават, преди да почнат да се подобряват.

2. Кой казва, че нещата биха се подобрили?

Втори закон на Еврит за термодинамиката :

В обществото хаосът винаги нараства.

Закон на Мърфи за термодинамиката:

Дори когато се опитваме да се намесим, нещата се влошават.

Втори закон на Комонър за екологията:

Нищо вече не изчезва.

Закон на Падър:

Всичко, което започва добре - свършва зле.

Всичко, което започва зле - свършва още по-зле.

Закон на Хоу:

Всеки има метод, който се оказва неподходящ.

Закон на Уини:

Отрицателното бездействие се стреми да нараства.

Първи закон на Зимурги за еволюцията на динамиката на системата:

Ако веднъж отворите консерва с чеpвеи, единствения начин да я консервирате отново е да използвате по-голяма консерва.

Закон на Стърджийн:

90% от нещата са отвратителни.

Непроизнасяният закон:

Когато си наумите нещо...

Ако е за добро - то не се случва.

Ако е за лошо - то се случва.

Обратно пропорционални закони за очакванията:

Негативните очаквания водят до негативни резултати.

Положителните очаквания водят до негативни резултати.

Обобщение на Цантърми

Ако нещо се подобрява, то пак ще се влоши.

Парадокс на Силверман:

Ако законът на Мърфи може да не случи, ... той няма да се случи.

Пояснение на Макс:

Законът на Мърфи не може да не се случи.

Предписание на Духарме:

Възможносите се появяват винаги в най-невъзможния момент.

Закон на Имбеси за запазване на мръсотията:

За да изчистите нещо, трябва да измърсите друго нещо.

Разширение на Фриман:

...но е възможно да замърсите всичко, без да изчистите нищо.

Първи постулат на Изомърфизма:

Нещата, които не са равни на нищо друго, са равни помежду си.

Закон на Мариян:

Винаги може да намерите това, което не търсите.

Изказване на Койт-Мърфи за силата на отрицателното мислене:

Невъзможно е оптимистът да бъде приятно изненадан.

Неприложимият закон:

Ако измиете колата си, за да предизвикате дъжд, няма да завали.

Запазване привлекателността на Мърфи:

Най-лошото е враг на лошото.

Кардиналният извод:

Оптимистът вярва, че живее в най-добрия от всички възможни светове.

Песимистът се страхува, че това е истина.

Несподелено...

Ужасявам се от несподеленостите.... наистина се ужасявам! Особено когато става въпрос за любовта! Защото самата материя е доста деликатна и прави човек по-раним и по-чувствителен, отколкото е иначе... Виждам как несподелеността причинява неимоверна болка... а тя може да причини и агресия, агресията- страх, страхът-болка! И всичко се превръща в порочен кръг! Наистина ужасно порочен...
...
Наистина бях с един мъж дълго време, чувствах се закриляна, макар и сама... Но в крайна сметка, всички винаги сме сами... Не виждам разлика от сега, само дето сега той ми липсва неимоверно много... И още по-зле- чувствам се сама сред хората! Чувствам се сама не само сред тълпата, но започнах да усещам и приятелите си чужди.... т.е. дори  и когато съм с тях-пак се чувствам сама... Даже не мисля, че имам и приятели... Е, може би само един... но пак съм сама!  Сега ми е самотно и страшно... И не само тази самота ме гложди, но и това, че започвам да съм 100 пъти по- ранима отпреди... Превръщам се в едно уплашено момиче... А това ме ужасява...
..
Да, харесвана жена съм... не мога да го отрека... въпреки че не съм първата хубост... притежавам доста вътрешни качества, които явно карат другите да търсят компанията ми... Доста противоречиво ще прозвучи, но.... чувствам всеки човек близък и мога да разбера всеки човек... но въпреки това не мога да спра да се чувствам сама! И това не е причинено само от несподеленостите и ужасните цикличности... Но и от вътрешното мен и от стечението на обстоятелствата! Та, бях започнала да  мрънкам за несподелеността... Наскоро се случи да набия горчивата истина в лицето на един човек... Само дето той отказа да я приеме... Стана така, че той се влюби в мен чрез един от блоговете ми и... отказа да приеме истината- че не мога да му отвърна със същото! Виждайки, че по никакъв друг начин не мога да го убедя в действителността, реших да прекъсна контактите си с него! Дори не се бяхме виждали на живо ! Дори не сме водили нормална кореспонденция! При което се започнаха откровени заплахи по телефона ми,  обиди с коментари, очевАдно безпочвени обиди! Тон все едно съм му била съпруга, която един ден е решила да си вдигне катъмите и да избяга барем с децата! Той явно си е втълпявал разни неща, за които над милион пъти го предупредих да не си мисли! Очевадно си е втълпявал неща, които му казах,че са невъзможни! И сега кой е черната овца? Аааааз.... ама , """"ЕСТЕСТВЕНО""""! Аз съм лошата! Аз съм го била въртяла на пръста си , аз съм искала да го наранявам, аз съм измамницата, която е искала той да поема болката ми! Аджеба, нищо не съм искала да поема, да не би да съм го карала да изчита целия ми стар блог? Може би съм му го навряла в очите и съм казала :НАААА! ЧЕТИИИИИ! ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗБОДА ДВЕТЕ ОЧИ,ЧЕ И ТРЕТОТО ОКО С ТЯХ!!!!!!!!! Всъщност, тази моя несподеленост явно му докарва много болка... но все пак тя е несподеленост, която никога не е била... Доста повече обаче тежи несподеленост, която Е била споделеност някога...
..
Споделеността, която се превърна в несподеленост:
ТОЙ! Всичко отначало вървеше по мед и масло... по 30 обаждания на ден (е, не знам дали това може да се сравни с масло,ама карай!) , разговори, филми, прибирания заедно, заспиване гушнати.... ИДИЛИЯ! И не само това... Но и негово величество Моментът на щастието! Също беше с него...Моментът, когато след едно физическо и духовно сливане, аз за пръв път се усетих цяла, завършена и съвършена, усетих хармонията, равновесието... НИРВАНАТА на душата! Стоях на терасата и гледах планината, усещах летния хлад, загърната само по чаршаф! Меката материя допираше кожата ми, а аз усещах всеки допир по тялото ми по-осезаемо и от свръхчувствително животно! Въздухът имаше аромати! Чувствах се лека и прозрачна,но и могъща... В този миг аз почувствах... и не само това... аз ЗНАЕХ, че ако поискам,мога да умра... без болка, просто така... По едно време започнах даже да усещам как се отделям от земното, но бързо се свестих, реших да остана тук, защото имам още много мечти за сбъдване! :)))) Никога няма да забравя този момент :)
... ТОЙ! С когото се чувствах най-сигурна... навсякъде! Закриляна!
...ТОЙ ...охладня до такава степен, че имах чувството,че всеки ден се блъскам в камък, а не прегръщам човек... Започна да отбягва прегръдките ми дори... къде  отидоха търсенията по 30 пъти? Не че съм искала да ме търси по толкова, но е абсурдно! Стана съвсем друг човек... А аз, като паленце малко, търчах след него и бях готова да спя в някой ъгъл на стаята му,но да съм близо до него... Ходила съм с колело в покрайнините на София в 12 посреднощ!!!!! Само....за да заспя до него! Не да бъда гушната... а само да заспя до него!!!! Ей така-да положа глава на гръбчето му... в падинката на кръста и да се свия на кълбо...  В последно време нашите отношения приличаха повече на раково образувание, отколкото на нещо здраво... И въпреки края, който още не мога да приема, още го обичам! То е по-силно от мене...и знам колко съм глупава... ама ГЛУУУПАВА! Знам в какъв капан съм паднала и че сама си го изкопах, ОСЪЗНАВАМ всичко това, но не мога да се измъкна от него... влача се ! И въпреки че един познат ми каза, че сега единствения път е нагоре, аз още си седя на дъното на дупката... закопана! Хората ми сочат пътя,но НЕ РАЗБИРАТ,че съветвайки ме така и упреквайки ме за това ,в което съм се превърнала сега е все едно ДА СОЧАТ НА ЗАКОПАН ДО ШИЯТА ЧОВЕК ПЪТЯ, ПО КОЙТО ДА ВЪРВИ И ДА ГО УПРЕКВАТ, ЧЕ НЕ ГО ПРАВИ! Осъзнавам колко съм тъпа, че да се тровя за това... но съм затънала до шия в чувства! А човек, който не е в това положение сега и  човек с по-слаба от моята чувствителност, не може да ме разбере, камо ли да ме почувства! Имам нужда от прегръдка, не от съвети! Не и сега!
...
И може ли да се сравнява тази несподеленост с несподелеността на човека, който в момента ме упреква, че съм го въртяла на пръста си??????? ЕСТЕСТВЕНО, че не! Само дето сега думата "естествено" НЕ е в кавички!!!!!!!! И има защо! Мисля, че всеки може да види разликата! Естествено!
...
Хм... сега попаднах на нещо от стария ми блог, прииска ми се да го споделя:
"Ние, клоуните, нямаме лица... явяваме се на сцената за да забавляваме... за да усмихваме безизразните хора с нашата собствена безизразност, скрита зад маската. ние, клоуните, нямаме имена.. наричат ни с имената на грима, който краси лицата ни... наричат ни с имената на смешните ни червени и писукащи носове... дават ни образи на приказни животни, дават ни бонбони, вместо светлина...
А само ако някой можеше да събере снопче светлина и да ми го даде в шепите... ако някой можеше да ме накара да спра да се страхувам и срамувам... ако някой имаше силата да се протегне и да разкъса на парчета маската ми... ако този някой го направеше... бих се почувствала ужасно... и гола... навсякъде... без грим и без преструвки, без капка самочувствие и маски... бих се почувствала нищожна, искаща да се свие на кълбо в ъгъла или да избяга натам, където животът не съществува... Ако имаше някой, който да среже ластика на този червен писукащ нос, ако имаше някой, който да свали костюма ми на панда ... щеше да ме разобличи в слабостта ми и да ме разкъса на парчета...
Нуждая се от това унищожение... нуждая се от този някой, от тази себе си, която да унищожи всичко свято около и в себе си, за да бъде спасена... и искам да се счупя, да се чувствам гола, да искам да се скрия, да се срамувам, да ми иде да заплача, искам да смажа самочувствието си, да се унищожа, да счупя маската си с тази направена от глина и боички усмивка... и да крещя!!!
Само така ще намеря спасението си... с едно отдалечаване от всичкото... с една среща на новото АЗ... а какво ще кажа на това ново същество, което ще се настани в кожата ми... не знам... Не знам дали да му благодаря или да го проклинам... не знам дали изобщо ще съм способна да кажа „fuck you” на себе си, да забравя за всичко,което е било, да забравя,че имам минало, да забравя,че изобщо е възможно да има бъдеще... дали моментът, когато ще гледам самозабравата в несъществуващите и очи някога ще дойде изобщо?
отговорите отдавна са дадени преди въпросите да бъдат написани в черно мастило върху белия лист... и това ме кара да се чувствам безпомощна... Искам и аз да напиша своя въпрос и даже не искам някой да ми отговаря... Искам аз да отговоря и така да бъда творец!
Но,да... забравих... клоуните нямаме лица... все още сме неми... както и аз... като отворена книга или като затворена страница, търся неясното създание в мене, което ме тласка към мисли и разсъждения, които не са нужни... Ние, клоуните нямаме сърца... защото вече свикваме да ги изтъркват с гумичка всеки път, когато ни карат да се усмихваме..." 
..
И моля, моля! Нека направя едно важно изявление! Смених си стила на писане , смених си и блога! Ако някой тръгва да се влюбва в мене- първо хууууууууубавичко да помисли! Защото,ако ще ми прави подобни сцени (всъщност мисля да се обърна към органите на реда, ако тормозът продължи!) , по добре отсега да се закопае някъде... Аз специално ще му соча после посоката ,по която закопан да върви!
 ..
Лека нощ, деца!

05:03 ч
23,09,2011

Изтласкване...

Изтласкване.... Нека това бъде първата думичка, с която ще започна новия си блог... нека ми е жив и здрав, въпреки че не може да бъде нито едно от двете... Защо точно "изтласкване"? Защото ще се опитам да обърна нова страница в живота ми... И дано тя да ми помогне да оцелея!

Изтласкване... Нека първо цитирам част от чичко уикипед по въпроса:
" Изтласкването е селективно забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Три момента трябва да се отбележат по отношение на изтласкването. Първо, изтласкването е мотивирано селективно забравяне: то е загуба, чиято цел е селективно да елиминира от съзнанието спомени или свързани асоциации, които карат човека да изживява конфликт или стрес. Второ, изтласканият материал не е загубен, а по-скоро е съхранен в безсъзнателното. Ако негативното чувство, свързано с материала, се елиминира, някога изтласканият материал може да се върне в съзнанието, без да трябва да се учи наново. Трето, Фройд постулира два типа изтласкване. Първият е първично изтласкване, което включва "отказ на влизане в съзнанието" на заплашващия материал. При този тип изтласкване изглежда, сякаш човекът изообщо не е възприемал материала. Фройд нарича втория тип изтласкване истинско изтласкване или послеизтласкване. След като е бил осъзнат, материалът е изтласкан и човекът вече не го осъзнава. Изтласкването е без съмнение едно от най-важните понятия в областта на психологията на личността и психопатологията. Съществуването на изтласкването е предпоставка за развитието на безсъзнателното, защото освен концепцията на Карл Юнг за колективното несъзнателно точно чрез изтласкването материалът предполагаемо навлиза в безсъзнателното. Принципно целта на изтласкването е положителна, въпреки че в психоаналитичнаат терапия се работи именно за връщането на изтласкването, за да се подобри човека. Всъщност ролята на изтласкването е да предпази от моментния стрес човека и изтласкването би се появила ако този стрес надминава способността на нервната му система да издържи (друг е въпроса, че голяма част от изтласкваното никога повече не се връща в съзнанието на човека, поради това, че човекът не решава да направи нещо за да го върне, например да отиде на специалист и то продължава да действа от там като понякога създава невротични симптоми)."

Нека се спра първо на това, че изтласкването представлява защитен механизъм, който се появява тогава, когато способността на нервната система да издържа дадена емоция , се изчерпва... Тогава съзнателното се превръща в несъзнателно... Отива в безсъзнанието... Буквално бива забравено...

....Моята нервна система не издържа... буквално не издържа... вече 3 месеца минаха, откакто се опитвам да продължа напред без него, но не мога.... цикля на едно място, продължавам да изпадам в тежки нервни кризи, да съсипвам себе си, да се самоунищожавам в опити да преодолея себе си, да се наранявам физически в опити да притъпя душевната си болка, продължавам да не мога да се храня нормално, да сънувам кошмари и да се будя не отпочинала, а обляна в студена пот и ужас, че краят е дошъл и ме е подминал, а аз не мога да го преодолея...
Плаша се! Защото раните по тялото ми стават все по-дълбоки и все по-малко ме облекчават ... а все по-често ми се случва да спирам кръвта по-трудно...  Плаша се и от това, че в моменти, когато губя смисълът на всичко, само мисълта да не съсипя майка ми, човекът, на който държа най-много , ме задържа на този свят... Да, аз съм много емоционален човек, действително много и доста чувствителна... И добричка, мога да кажа , защото е факт, че от сърце съм прощавала на най-големия си враг, че съм правила всичко въпреки себе си за човека, който съм обичала, факт е, че днес дадох последният си лев БУКВАЛНО (имах последни 2 лева до края на месеца) на непознат... И въпреки това или може би точно заради това, много, ама много си патя...

И най-вече защото попадам в собствените си капани... Които обаче имат една хубава черта- навират истината в очите ми ! И една лоша... че тази истина може да ме убие... физически, като оръжието , насочено срещу мен, ще съм самата аз! Ето, сега ще си напиша всичко без да се срамувам, въпреки че на дали някой някога ще го прочете... нито пък и си имам на идея дали това, което пиша, ще се чете от някой изобщо... Но това на дали има някакво значение, защото всеки винаги е сам! Колкото и да си мисли, че има някой  като него или до него! САМ Е! Затова и издълбах този надпис на себе си с острие, за да остане белег... за да не се самозалъгвам и да не се самозабравям отсега нататък...

Та, бях стигнала до там, където  се притеснявах от...себе си! Не за друго... но , защото съм човек, който...обмисля! Това обмисляне в момента ме държи жива, но и това обмисляне, може да ме убие, реша ли! Защото реша ли нещо- обмислям всичко, така че да...стане! И то не е продиктувано от емоция, а от липсата на смисъл! Липсата на смисъл в хората, нещата, липсата на смисъл в самото ми съществуване... Липсата на смисъл във всичко, което правя... И във всичко, което е.... Незнанието защо съм тук и знанието, че нямам място повече тук, защото нямам смисъл... Допълнително и мисълта, в която вярвам, че всички винаги сме сами, ме убива... И тук не става въпрос за любов, а за това, че наистина всеки човек е сам... Сам във всичко... Сам в мъката си, сам в мислите си, сам в усещанията си, сам в отговорностите си, сам във възможностите си, сам дори в радостта си, САМ! ИЗЦЯЛО И НАПЪЛНО САМ!  Колкото и хора да имаш около себе си.... На който и да мислиш, че вярваш... На който и да мислиш, че можеш да се довериш... САМ! Като нищо, което съществува на тази земя... Казват, че  всички сме свързани енергийно, казват, че Акаша ни обединява, че всички хора имаме общо съзнание, че има Бог и никога не сме сами....... Елате и ми го кажете в празната стая между четирите стени, където стоя! Убедете ме, че не съм сама! Пред мене ще виждам просто един сам човек, който се мъчи да убеди другарчето си в своята илюзия....

Болката понякога е прекалено голяма , за да бъде понесена... Затова и ще се опитам да ... изключа!  Може да бъде страшно, защото знам, че съм способна да успея... И ще е странно някой ден да не си спомням година и половина от живота си...  Не знам дали си струва да се губя така, но съзнанието ми просто не може да издържи напрежението... Даже започнах да си втълпявам и да успявам...Или по-точно-не да си втълпявам, а да възспирам мисълта , когато тръгне да се появява... Просто и давам STOP и изчезва... а наместо нея се появява избирателна амнезия... Човешкият мозък и човешката воля са нещо много странно... Човешката психика и съзнание-също! Защото... странно... явно му е по-лесно да прати нещо в безсъзнанието, отколкото да приеме онова, което не може да промени... И странно... явно понякога му е по-лесно да се самоизмъчва, но да продължава да обича, отколкото да намрази някой и да продължи напред...

Но както и да е...  започвам нова страница, макар и същата... Всъщност, отначало тръгнах с презумцията да зарежа стария си сайт, за да се отърва от ужасното неразбиране на моите желания от един човек... А после реших , че ще е много свежо да пробвам нещо ново, въпреки че съм вложила всичко в старото... Защото така имам възможност за себе си... Също и старият си deviantart мисля да оставя и да започна нов... е, там най-вече причината е , че един човек ме следи там, а аз нямам желание да продължава да получава каквато и да е информация, свързана с мене... Ужаси ме едно нещо в него (не, не става въпрос за бившия ми)... ужаси ме пълното му неразбиране! Въпреки  че се опитваше да ме убеди колко си приличаме, неговият интерес се превърна в мания, подклаждана само дори от виртуалното ми присъствие... Този човек не искаше да разбере МОИТЕ желания... планираше живота ми , въпреки че му казвах своите планове за него... или поне моите желания за това къде искам да живея и моите нежелания да ми определя това! А дори не сме се виждали на живо... Така и не доби смелост... А понякога нещата, за които трябва да се съжалява, са онези, които не си направил... Е, всеки носи бремето и отговорността си...


Другото е, че ще се опитам да създам нов стил на писане... не стария, в който описвах всичко иносказателно, метафорично, косвено и пълно със сравнения и емоции... Искам да кажа, че ще се опитам да създам едно ново АЗ! Което да бъде моето спасение...

Хм... знаеш ли... колко обичам думата СВОБОДА! Не... изречението не завършва с въпросителна, защото е почти риторично... J Да, много обичам тази дума, даже смятам да бележа тялото си по някакъв начин с нея... дали със скарификейшън, дали с татуировка... за да ми напомня колко искам свободата на духа си! Не, не свободата на душата, защото не говорим за смърт... а свободата на духа... на усещането... на... МЕН! Искам да се чувствам свободна, искам да знам, че съм независима... Е, щом съм сама, каквито сме всички... защо да не съм и свободна? И тук не говоря за връзки или отношения между хора, а за УСЕЩАНИЯ и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТИ... Колко хубаво би било.... J J J  Става въпрос за МЕЧТА!  J  Даже доста странно се получава понякога.... когато съм в дупка ( не обичам да използвам думата „депресия”... защото стана прекалено изтъркана... а и съм се наслушала на тази дума...) но, когато съм в онази-обикновена дупка, в която мнозина попадат... и си помисля просто за думичката „свобода”... знам, че мога да летя J Да... че мога да мечтая.... И , че мога да...мога! И тогава се чувствам макар и малко...имаща J  От друга страна, виждам надписа , че всички винаги сме сами... но пък двете неща не си противоречат... хм... странно и глупаво и много хубаво...

Но, както и да е... ще видя какво ще стане по-нататък... Понякога се плаша, понякога тръгвам с любопитство... В крайна сметка, както смъртта те застига някой ден, така те застига и живота... J И е интересно J Но...поне засега... искам да живея... J И искам да съм щастлива... Защото моментът на истинско щастие не може да се сравни с нищо съществуващо тук на земята... Имала съм честта да изпитам такъв момент... който , странно и абсурдно...но беше породен от нещо, което най-малко трябваше да го предизвика, по-скоро би трябвало да предизвика тревога , отколкото щастие, но не би... Но моментът  на щастие е нирвана, спокойствие, баланс, отпускане, настояще... цялост! Той може да те свърже с Вселената... И е прекрасен J И сега, ако пак се намери някой отново да ми дудне на главата глупости от рода на това, че сама искам да живея в тъга и депресия... да го духа! Защото, ако каже такова нещо, значи изобщо не ме разбира... и не разбира през какво преминавам... И ако започне пак да ми обяснява , че ме разбира, като очевидно не е така, значи е глух или тъп! Точка!

Е, да ми е честито новото блогче... Така, като се гледам... май има с какво да го пълня и занапред :D  Дано не му притежа много :D Иначе го кръстих crow2crowie , за да има crow2 и crowie, а и зашото crow2crowie може да се чете и като crow to crowie :D ... можеби, ако името ми (истинското) не беше така оплетено и с толкова вариации в азбуките, щях да измисля нещо с него,но уви... Се ла ви :D   (Даже има рима  :D )