Дочувам изгрева на слънцето,
усещам го в сърцето си дълбоко.
Там тихо е. Покълва зрънцето
на многото надежди тъй жестоко.
Страхът е палав, влиза и тършува
в съмненията ми неканен влиза.
Главата ми от мислите будува,
превръща ме в прах, в хляб огризан.
Не искам да съм силна вече,
исполин да съм сама си се обучих .
Но как да съм от себе си далече,
така не се научих...
Няма коментари:
Публикуване на коментар