Цялости

Колкото повече се отдалечавахме в пространството един от друг, както и във времето, толкова повече се приближавах към теб. Защото се приближавах към себе си. И осъзнавах тежката истина, че се нуждаехме един от друг, вместо да се искаме. Че бях половинка, а ти беше цялост. Блъсках се в съвършената ти същност с моята незавършена окръжност и се опитвах да се скача. Търся се по пътя, създавам се, рисувам, пиша и чувствам втората си половина от липсващата си цялост, за да не бъда вече половинка за някой. Защото половинките се скачат една за друга. А цялостите се сливат. И когато се слеят... красиво е. И е истинско. И остава.